Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2018 13:46 - ГОЛАТА ИСТИНА ПРОДЪЛЖЕНИЕ2,
Автор: spook134 Категория: История   
Прочетен: 1576 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

        Созомен-византийски историк, също пише за събития от 408 г. свързани с Улдин: "През лятото на 408 г. предводителят на живеещите над Истър (Дунав) варварин  Улдис, възползвайки се от заетостта на източните римляни с визиготите на Аларик, той заедно с персите нахлу с многобройна войска през реката и разполагайки се на лагер по  границите на Тракия, превзе с помощта на измама мизийския град Кастра Мартис (дн.  гр. Кула в България до  Видин).  

        Извърши много нападения над Тракия, като горделиво не искаше да сключи съюз с  римляните. С малочислените си войски командирите в Тракия не можели да изтласкат хуните назад. Римският (военен) началник направил мирно предложение към Улдис, който отговорил показвайки изгряващото слънце и заявил, че той само да пожелае би покорил цялата земята, огряна от светлината на слънцето.

       Същевременно той произнесъл закани и изискал голям дан, на който би бил  доволен. В противен случай щял да продължи войната.

       Скоро след това голяма част от собствените му хора и командири, подмамени от  щедростта на императора и думите на регента Антиох, защото годините били гладни, напуснали своите войски на Алдис и се  присъединили към лагера на римляните.

       При тази ситуация, Улдин едва успял да се спаси, като избягал на другия бряг на реката. Голям брой от от неговата войска била пленена, като съществена част от нея била от  племето сакири.

       През 409 г. император Хонорий повикал 10 000 хуни на помощ срещу готите. Същевременно някои хуни се присъединили към визиготите на Атаулф срещу римляните. Всичко това говори, че това са смутни времена както и за това, че отделните племенни вождове можели да си позволяват и самостоятелни действия.

     За Улдин австрийският историк Ото Менхен- Хелфен пише:

    "След Баламбер, Улдин е първият хун, упоменат писмено. В 400 г. Улдин е бил управител на хуните в Мунтения, източната част на днешна Румъния. Когато при метежа на Гайнас (399-400), той и неговите готски последователи се опитали да преминат границата. Улдин е знаел, че не може да позволи на варварите с техните войски да преминат Дунава и да му позволи да избяга. Той събрал своите войски и атакувал готите. Кратката, но кръвополитна битка завършила с победа на хуните, а Гайнас бил убит. След единадесет дни неговата глава била доставена в Константинопол. Сражението се е състояло вероятно около Нове (Свищов), място на Дунава на пътя към столицата Константинопол.

     През зимата на 404/5 г. Улдин нападнал балканските провинции на римляните.

     В края на 405 г. готите атакували и Италия, като превзели значителни територии, и се приближили към Рим. Римският генерал Стилчо се обърнал за помощ към Улдин и през 406 г. бил слючен съюзен договор. Около Фаисули хунските наемни войски обкръжили готите на Радагаисус, като последният се опитал да избяга, но бил заловен. Това станало през април 406 г. Хуните избили много готи, а друга част от заловените били продадени в робство. На запад властта на Улдин достигнала до бреговете на Дунав в днешна  Унгария." 

3.18. Донат (Донатус, Джонат) - 410 - 412 г. (син на Мадйяр-Кара Себер брат на Баламбер)

       Римският посланник в двора на хуните Олимпиодор, който е изпратен от  император Хонорий през 412 г., пише, че крал на хуните бил Донат, който имал  невероятно умение да стреля с лък и бил коварно измамен и убит.

       Това известие предизвиква полемика сред историците, които се занимават с хуните.                                                                                                  

       Според  историците Улдин и Донат са две различни личностти, които са  управлявали по едно и също време. Истина в този период е напълно тъмна. Има и изказано мнения, че Донат много за малко е властвал след  Улдин.

       Донат умира през 412 г. Управлявал е само 2г..  Има само сведения, че е коварно убит в следствие на заговор, най-вероятно поръчан  от Византийците разбирайте Римляните.

 

      След него властта над хуните се поема изцяло от Харатон

Саланавиру - 388 - 400 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Тамтай (Тамта) - ок. 391 г. (син на Мадйяр-Кара Себер)


Военоначалници при Алп-Бий(384 - 402 г.) и Улдин 402-410г. с имената Басич (Басих) и Курсих 395-404/407 –управлявали армии в тези тъмни, смутни и гладни години. в края на 4 и началото на 5 век., осъществяват мощна военна кампания по посока Кавказ, Армения, Персия и Източната Римска империя - 395 г. Годините около този период се описват, като години с голям глад в земите на Българите. Войските им достигат до Тигър и Ефрат, където са отблъснати от персийските войски.

       Басич и Курсих сключват съюзен даговор с римляните в Рим през 404 или 407, който е имал антиготска и в известна степен и антивизантийска насоченост.

      Ото Менхен-Хелфен в "Светът на хуните" пише:

     "През 395 г. големи хунски войски пресекли Дон около неговото устие, насочили се на югоизток и навлезли от Кавказ в Персия и римските провинции на юг и югозапад от Армения. Една група от тях унищожила района на юг и югозапад. Когато пресекли Ефрат, римляните ги атакували и унищожили. Друга група, предвождана от Басич и Курсих се отправила по долината на Тигър и Ефрат до Стасифон. Когато разбрали, че Персийската армия идва срещу тях, те се обърнали назад. Една част от тях била разбита, а друга се изтеглила в Азербайджан и се насочила към Каспийските врати.

      Трета група унищожила Източна Мала Азия и Сирия.

      Римляните и персите сключили съюз срещу хуните. През 397 г. няколко хунски армии отново атакували Римска Армения, но били отблъснати. Причина за нападенията бил гладът в страната на хуните. По време на кампанията те отвлекли множество добитък  и отвели със себе си хиляди пленници."

    "Chronicle of Edessa" съобщава: "В годината 395 г., месец юни, хуните достигнали Осроен, Северна Месопотамия.В дните на императорите Хонорий и Аркадий синове на Теодосий Велики, цяла Сирия била дадена в хунски ръце, благодарение на предателството на перфекта Руфинус и безразличието на генерал Адаи. Накрая, римляните убили Руфинус, съветник на императора в това време, който стоял в краката на императора, и бил причината за нашествието на хуните. Те (хуните) взели много пленници и опустошили страната, като дошли чак до Едеса."

       Византийският историк от 6 век Йоан Ефески в "Ecclesiastical History" пише:

      "В тази година хуните нападнаха земята на римляните и разориха всички райони на Сирия (Месопотамия). Когато преминали Ефрат, мостът бил отрязан и римската войска ги обкръжила от всички страни, те ги унищожили и нито един хун не се спасил."

       "Liber Chalifarum" съобщава следното:"В тази година проклетите хуни дошли в  страната на римляните и достигнали до Сорен, Армения, Месопотамия, Сирия, Кападокия и Галиция.Те взели много пленници и ги завели в тяхната страна. Същевременно те се спуснали към бреговете на Тигър и Ефрат в територията на  персите и достигнали до столицата им. Опустошили района и взели много пленници. Когато узнали, че срещу тях идват персите, побягнали назад. Персите ги преследвали и ги разбили. Те взели от хуните разграбеното и освободили 18 000 пленници." Според римския посланик в двора на Атила Ромулус  "Басич и Курсих били в Рим за сключването на съюзен договор с римляните. Те били хора с кралски скитски произход и ръководейки огромна армия настъпили към земята Медея. Те преминали през пустинна страна, пресекли блато и вървяли петнадесет дни, преминавайки  планините, те и се спуснали в Медея. Персийската войска ги нападнала, докато те грабили земята, и хуните били принудени да отстъпят и да се приберат у дома си.

       Приск допълва,че "когато персите контра атакували, хуните отстъпили. Голяма част от ограбеното било върнато."

       Отново Ото Менхен- Хелфен пише:

      "Вождовете на хуните (Басич и Курсих) били дошли в Рим за да сключат съюз.Това станало през 404 или 407 г.по времето на император Хонорий. В резултат от този съюзният договор много хуни били наети в римската армия. През 406 г. римският генерал Стилчо нанася поражение на Радагаисус с помощта на много хунски наемници."

Какви са тези кралски скити, които не знаят, че са хуни и си шетат свободно из Персия и Рим. След 407 г. няма оставени никакви данни за тях.


Хелиан Бобо (Лиу Бобо) - 391 - 425 г. (хунска империя)
Винаядиту - 400 - 425 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)

Карен - ок. 412 г. (син на Тамтай - убит)
3.19. Харатон  - 412 - 422 г. (Каратон, Шаратон,
Аксунгур, Аксувар, Барън Абаз, Карадан Алп-бий) (син на Алъп-бий и Урус Ружа)                                                             Приема се за  известен хунски владетел. В началото управлява само част от империята на Българите, заедно с Улдин и Донат, но след смъртта на  Улдин и Донат(412 г). става едноличен управител на цяла България. Сведенията сочат, че Каратон  е най-големия на Алп- Бий, брат на Мунджук и Ругила-Урус Ружа Буртас.

        Отличавал се е с голяма физическа сила.Често организирал състезания по  борба. Каратон изпратил през 409 г. помощ на защитниците на Рим и на император  Хонорий във войната му с готите, това е по време на управлението на Улдин, а Харатон праща войски. През 412 г. е сключен мирен договор между Каратон и византийците. Получава от Византия по времето на император Флавий Теодосий ежегоден данък в злато.  През същата година при него идва делегация от Византия, от която  получава много подаръци, с цел да се смекчи гнева му за убийствато на Донат от Византийците.

       КАРАТОН Е СИН НА АЛП-БИЙ И УРУС-РУЖА - МАСАГЕТСКА ПРИНЦЕСА ОТ РОД УРУС-РУЖА,  Каратон , най-големият син на Алп-Бий се отличавал с огромна физическа сила и често в столицата организирал състезания по борба /1, том ІІІ, стр. 91/. От негово време и до сега в практиката на различните племена и народи се установява коректност  при двубой между мъже БОРБА И РЪКОПАШЕН БОЙ – КАРАТЕза разлика от практиката в Римската империя, когато най-силните мъже, пленници на противниците на империята да бъдат предоставени за обществено зрелище като храна на лъвове и в битката с тях/. Съгласно Законът “ТОРЕ” на Старите Българи:  “...ВОЕННОПЛЕНИЦИТЕ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА УБИЙСТВО И РОБСТВО...ТЕ, КАКТО И ТЕХНИТЕ ЖЕНИ И ДЕЦА МОГАТ ДА СЕ ЗАВЪРНАТ В СВОЯТА РОДИНА СРЕЩУ ОТКУП...ИЛИ ПРИ ЗАМЯНА НА ВОЕННОПЛЕНИЦИ ОТ ДЪРЖАВАТА НА САРМАТИТЕ=СТАРИТЕ БЪЛГАРИ...”/.

По това време, Урус (велик) Таркан е бил неговият брат Муенчак, бащата на Атила. ВИЖДАМЕ ДВЕ СТАРИ ТИТЛИ: УРУС ТАРКАН И КанАзъ Субиги много важни за  съвременната историография. Каратон е представен като хунски вожд под името Харатон. Военна подкрепа от Кан Каратон срещу готите в 409 г., при защитата на Рим, получил и Император Хонорий. А Урус Таркан е чичо му Улдин. Има данни, че след смъртта на кан Каратон, неговият брат, по-малкият син на Алп-Бий, кан Урус Ружа Бургас (413-434) получава от Византия по времето на Теодосий ІІ (408-451) също ежегоден рентен данък в размер на 350 фута злато.

 


3.20. Мунджук (Мундзук, Муенчак Айбат, Мундиухус, Бунчек, Бендекуз, Алвар II) - 415 - 425 г. (син на Алъп-бий) Мундзук е роден през 390 г. Той е най-големия син на Алп-Бий?. Брат на Ругила и братовчед на Октар.                                                                                                                           ЗА МУНДЗУК – АЛВАР II НЯМА ПОЧТИ НИКАКВИ ОСТАНАЛИ СВЕДЕНИЯ, ОСВЕН ЧЕ Е баща на Атила и Бледа. БЯЛО ПЕТНО

"Периодът 390-420 г. е най тъмния период в историята ни. В това време, когато Хонорий изпратил подаръци на Харатон, хуните в Мунтения се повдигнали. Главният перфект Антемиус правил всичко, което било възможно за укрепване и защита на границата, особено с Дунава- това значи че има дунавски речен флот.                                                                                               В Митологичната поема на волжките българи "Сказание за дъщерята на хана" има интересно легендарно сведение, което може да се свърже с  Мунзук.

"Разбил румилци, син Алвар до Сула стигнал, хонски цар!  - В ония стари времена – вражда, Авар закла без жал Алвар - премъдър, славен хонски цар. " Домогвал се -  какъв разкол! - към власт, към слава, към престол.  Поканил го на весел пир, повтарял му Авар безспир, че искал да го почете пред поход срещу франки той.  Да носи, казал му безчет, богати жертви за успех. Тъй Бог не ще отвърне лик от замисъла им велик. Алвар пристигнал при Авар, като при брат, а не при цар. Приел го онзи с почит в Ат на  Сула, в главния си град. Алвар дружинници не взел - при брат на гости бил поел, а  само четири негови жени.

        На брат си повярвал той така, че взел на пира за ръка малкия си син Аудан -   деветгодишен малчуган. Тъп и доверчив, наивен бил! и този весел, славен пир  завършил страшно - нож връз нож! -злокобно звъннали сред нощ.  Убийци прати му  Авар - заклали те царя си Алвар! И жените му не пощади, макар че бяха те алп-би. От  черепа на роден брат, Авар направи жертвен скъп черпак. С таз чаша бързо се опи - утеха  търсел, може би. Препусна бързо малкия Аудан далеч от чичо си - в Кашан. Всевишният се  възмутил, невръстното момче спасил. В гори, по хълми крил се вред, проклинал Ат - о,  град проклет!  Да не забрави рода свой, нарекъл се и Дуло той."   Индеректно и най веротно става въпрос за за Мундзук – Алвар II.

       След смъртта на Донат Източноримският историк Марцелин Комес пише, че през 422 г.хуните опустошили Тракия. Хунските войски встъпили в битка с римските войници, почти пред вратите на Константинопол. Тогава Мундзук е на глава на правителството на империята на хуните. Той е свален от власт и  най вероятно убит с измама през 425г. Наследен е на трона от Октар. Алвар II е бил в приятелски отношения с римския пълководец Флавий Аеций, като му изпраща свои войски в негова помощ през 420 г. По късно с помощта на войските вече на Октар, същият този Аеций освободил през 427 г. римската провинция Нарбонска Галия от вестготите, а през 428 г. нанася поражение на франките.

       Някои историците  мешат много неща в този период и считат , че Мундзук  е управлявал с Октар и Ругила, като най важното е,че след смъртта на Ругила на власт идва Бледа и Атила.

       Има стари писанки и теории, според които Мундзук, Донат и Улдин са една и съща личност???


3.21. Октар (Уптар, Октарм, Откар, Акдар) - 425 - 430 г. (Син на Улдин,  съвладетел на  Мунджук и Ругила. Той е чичо на  Бледа и Атила.)

Октар 420/425-430. Хунски владетел. Наследява от Каратон и Мунджук властта. Управлява заедно с братовчед си Ругила в периода 425-430 г. Властта му се  простирала над западната част на европейската хунска държава.

      Според Сократ Схоластик и Йорданес,  след смъртта на Каратон и Мундзук, Октар и Ругила получават заедно властта над хуните.

       Октар владеел западните части на империята. Границата между владенията на Октар и Ругила били, по всяка вероятност са Карпатите.                                                                                                                                        

        През управлението на Октар, хуните били в непрестанни войни с бургундите. През 430 г. Октар оглавил нов поход срещу бургундите. По време на пир , той внезапно умрял от преяждане(вероярно пак коварно убийство – с отрова). Възползвайки се от ситуацията, бургундите нападнали хуните и  спечелили пълна победа.

        За събития от времето на Октар пише Ото Менхен-Хелфен в "Светът на хуните" "През 425 г. Аеций влязал с огромна хунска войска в западната част на империята Италия,  за да помогне на Йоан, срещу източните римляни. Преди това Йоан изпратил Аеций при хуните с голямо количество злато, защото бил приятел с тях, хините му били известни от времената, когато той бил заложник при тях.

       Той трябвало да пресрещне армията на Източната империя, преди да е влязла в Италия. Войските на хуните закъснели , и Йоан бил заловен. Аеций влязал в свиреп бой с източните римляни и много войници загинали. Войната завършила с примирие между Аеций и майката на Источния император - Галла Пласида. Хуните получили злато, като върнали заложниците, разменили клетви и се отправили към страната си в Панония.

       През 427 г. римляните атакували и покорили хуните в Панония за кратко.

       За това пише и Марцелин Комес през 427 г. "Провинция Панония, която петдесет години вече хуните удържаха, бе взета отново от римляните."

       В 430г. Сократ Схоластик в  своята"История" ни предлага интересна версия за смъртта на Октар.

      "Съществува варварска нация, живееща на Рейн, по название бургунди. Те водили мирен живот. Хуните ненадейно нападнаха този народ, опустошиха страна им, и убиха много от тях. В такава обстановка бургундите решили да се обърнат за помощ като изразили желание да приемат християнството. След като приели християнството, те станали по - уверени и се изправили срещу хуните.

      Кралят на хуните Октар умрял през нощта от преяждане на банкет, бургундите  атакували неговите хора, които били останали без вожда си и били малко на  брой. Бургундите удържали победа, като унищожили около 10, 000 врагове. За кой ли път умрял през нощта от преяждане на банкет!

 

     Твърде вероятно е Октар да е бил убит коварно с отрова, както често се случва и за напред в Дунавска България.


Каръбалин (Кара-Балън) - ок. 425 г. (син на Карен)
Хелиан Чанг - 425 - 428 г. (хунска империя)
Вархран II - 425 - 450 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Атакам - ок. 428 г. (син на Карен)
Хелиан Динг - 428 - 431 г. (хунска империя, последен владетел)
Трьок-Абай - 429 г. (син на Карен, според някои на Каръдан)
3.22. Ружан (Ругила, Урус Руга Буртас, Руас, Рухас, Ругилий, Раджил, Ружа, Руджан) 430 - 434 г.

         Роден е през  378 г. когато баща му кан Алп-Бий разбива 80-хилядната елитна армия на император Валент край ОДРИН, майка му МАСАГЕТСКА ПРИНЦЕСА ОТ РОД УРУС-РУЖА, го кръщава на нейния род, причината е ясна и днес , той е братовчед на Октар, брат на Харатон и Мундзук, и чичо на Атила и Бледа. Управлява заедно с  братовчед си Октар до 430 г. източните части на империята. Самостоятелен владетел от 430 до 434 г. Обединява в голям съюз хуните с други подчинени племена. Повечето  историци, смятат, че Ругила е основен фактор за ранните победи на хуните срещу  римляните. По негово време, хуните и техните съюзници (най-вече от древнобългарски  произход) навлизат дълбоко в римска територия, дори застрашават столицата Рим. В  424/425 оказва помощ на узурпатора Йоан. Римският пълководец Аеций бяга при  Ругила и през 432 г., чрез негова помощ получава главното командване на  Западната римска империя. От съюза с Аеций, Ругила взема легално вече Панония.

      Според християнския писател от 5 век Проспер от Аквитания "След като загубил  своята служба, Аеций живял мирно в своето имение. Атакуван от врагове, той  заминал за Рим, а после за Далмация. Продължил към Панония,  където достигнал до  хуните. Чрез тяхното приятелство и помощ , той бил награден с мир от техните владетели и  бил върнат на старата си служба при тях. По това време водач на хуните беше Руга." Според Приск, съгласно мирния договор с военачалника на западните римляни Аеций, хуните получили земята на пеоните по река Сава, която била част от римската провинция Панония Прима.

       Историците не са единодушни,  кога е станало това - 425,431 или 433 г.

        Хунологът  Ото Менхен -Хелфен счита , че тази територия е отстъпена на  хуните по времето на Атила.

        Още в началото на управлението на Ругила, хуните преминаха Дунава и навлязоха в Тракия, като достигнаха дори Константинопол. Походът завършил със сключване на  мирен договор, според който римляните се задължавали да плащат стария годишен данък от  350 фута злато, за който забравили. Договорът узаконява и властта на Ругила над Панония.

          Ругила обявил война на племената : амилзури, итимари, таворуси(за пътви път се появяват някакви славяни), биски и  други народи, които живеели по река Дунав и били избягали при римляните, за да  търсят защита. Неговият посланник Еслу заплашил римляните, че хуните ще нарушат  мирния договор с тях, ако не им върнат всички избягали племена. Римляните изпратили  посолство при хуните начело с Плинт и Дионисий, които били военачалници и  изпълнявали и консулски длъжности. Паралелно с тях към Ругила тръгнали и Есла и  Сенгилах . Последните имали за задача да преговарят с Плинт и Дионисий от името на Ругила. 

           Приск пише, че Руил започнал разговори с Византия, като е изпратил Есла, който се среща с Плинт, понеже няколко племена са дезертирали.

           През 434 г. хуните опустошили Тракия, но не постигнали нещо съществено.

           Ругила пак е убит през 434 г. край река Дунав. Съществува и сведение, според което  Ругила е умрял поразен от мълния, а останалата хунска войска била покосена от  чумна епидемия.

          Сократ от Константинопол предлага следната версия за смъртта на Ругила: "Император Теодосий II бил информиран за това, че варварите се готвили да нападнат ромейските провинции. Той се уповал на Бог, като продължил с горещи  молитви към Бог, скоро получил това, което желаел. За това вожда на варварите, чието име било Руга бил убит от мълния. След това последвала чума сред войската му, която  изстребила множество народ. Накрая дошъл и огън от небето, и опожарил тези, които вече се  били спасили."

         Подобна история представя и теолога и историк Теодорет Кирски от 5 век:

   "Бог помогнал на Теодосий против хуните, доколкото Императорът доказал своята преданост към истинната вяра с издаването на закон, изискващ пълното разрушаване на всички езически храмове – това са всички Апостолски църкви в България, които са над 2000 на брой и са разрушени до основи. Всички Апостолски ортодоксални църкви, били приети за езически храмове!!! Победата над Руга със смъртта му била, било  събирането на плодовете от тези добри намерения получени с молитва.

         Ото Менхен -Хелфен  счита ,че смъртта на Ругила е настъпила след ноември 435 г, защото закона бил издаден по това време.

        Хроника "Галика" от 452 г. посочва като година на смъртта на Ругила 434 г.

"Аеций бил възстановен на поста си. Ругила, кралят на хуните, с който бил  сключен мир, умрял. Наследил го Бледа."

ОБОБЩЕНИЕ: КАН УРУС РУЖА БУРГАС - СИН НА КАН АЛП-БИЙ И ЦАРИЦА УРУС-РУЖА. В съвременната историография кан Урус Ружа Бургас умишлено е представен като едноличен управител на хуните, сключил договор с Византия. Има данни, че след смъртта на кан Каратон, неговият брат кан Урус Ружа Бургас (413-434) е получавал от Византия по времето на Теодосий ІІ (408-451) ежегоден данък в размер на 350 фута злато. В съвременната историография родовата му принадлежност и името  му са фалшифицирани тотално. Често е назоваван под името Руас. Той е роден по време на похода на баща му кан Алп-Бий срещу император Валент т.е. в 378 г. Майка му е масагетска княгиня от рода Урус-Ружа (росомони). По негово време, първият брат Муенчак, бащата на Бледа и Атила, е продължил да заема също поста Урус-Тархан т.е. глава на правителството. След смъртта си Кан Муенчак е погребан до дядо си кан Болюмар и всички останали. Кан Урус Ружа Бургас(Руас) е умрял в 434 г. край река Дунав и там селището е наименовано на негово име! е днешния град Русе, а не, че там имало някаква си баба Руса, която била казанджийка /1, том ІІІ, стр. 91/. В сключените договори с Византия и Западната империя отново се потвърждава, че Панония принадлежи на сарматите = българите. След смъртта на кан Урус Ружа Бургас, двамата синове на Муенчак Урус Такан и внуци на Алп-Бий, кан Бледа (434-445) и кан Атила (434-453), стават съуправители и Урус Таркани на България. Веднага Сключват с Византия подновен рентен договор, с който сумата на ежегодния рентен данък се променя на 700 фута злато, както и клаузите, определящи границите с тяхната охрана, търговските отношения и др.   


Айбарс (Ойварш, Абарш Курев) - ок. 433 - 434 г. (син на Улдин, според някои е син на Мунджук) по времето на Ружа и управлява 1 година.
3.23. Булут (II) (Бледел, Бледа, Бледал, Бледар, Шеек-Булат) - 434 - 445 г.  (Син на Мундзук  и внук на Алп-Бий?, племенник на Ругила и Харатон, братовчед на Октар, брат на Атила ) Булут II e племенник на Руас , Наследяват заедно с  брат си Атила властта в Хунската империя след смъртта на баща им Мундзук.

         Вероятно също Бледа да е бил по големия брат, близнак. В "Галската хроника" от 452 г. е описан  само Бледа като наследник на Ругила през 434 г.

        Според ирландския историк Джон Бъри, Бледа е управлявал източните хунски  владения, докато Атила западните. Според Приск, Бледа и Атила управлявали и взимали решения съвместно.

        Още в началото на своето управление Бледа и Атила водят преговори с  пратеници на Теодосий II за връщането на няколко Дунавски племена, избягали в Източната  Римска империя. На следващата година Атила и Бледа се срещат с посланиците на  Империята при Маргус (днешен Пожаревац). Без да слизат от конете, според обичая  на царските хуни, успяват да постигнат споразумение. В 434г. Византийците се съгласяват не само да върнат избягалите племена, но и да удвоят дотогавашния рентен данък от 350 на 700 либри  злато (около 228 кг), да отворят пазарите си за хунски търговци и да плащат откуп от 8  солида за всеки свой затворник при хуните. Хуните остават доволни от договора и се  оттеглят на север отвъд Дунава. 

        Лангобардският теолог и историк Павел Дякон (720-799) в произведението си  "Historia Langobardorium" описва битка между българи и лангобарди, която вероятно се  е състояла през 439 г. на територията на провинция Норик, около горното течение на реките Дунав и Драва.

      "Лангобардите направили за свой крал Агелмунд. Бягайки той превел народа си през реката и известно време останал на отсрещният бряг. През нощта, когато всички си почивали, българите внезапно ги нападнали, убили много, много ранили и навлезли в лагера, където убили краля Агелмунд и отвели със себе си единствената му дъщеря. По късно, лангобардите се възстановили след нещастието и направили свой крал Ламисио.Той изпратил войската си срещу българите. Когато започнала първата битка лангобардите прекъснали своята атака и побегнали към своя лагер. Тогава крал  Ламисио се обърнал към тях да се защитава с ръце(явно с молитва) като им говорел. Възпламенени от словата на вожда си, те се изправили срещу врага, сражава- ли се свирепо и го победили."

       Австрийският историк Клебел счита, че лангобардите са победили българите в  района на Глогау или дори много по на изток. Той предполага, че тези българи са същите, които живеели  в Южна Русия и названието им идва от река Волга.

       Ото Менхен -Хелфен, счита че войната между българи и лангобарди се е състояла през 446 г. 

       Тази битка от 446 г. между българи и лангобарди е свидетелство, че в рамките на хунската империя българските вождове са се ползвали с известна автономност и са били сериозна военна сила използвана от хунските владетели, като авангард при техните кампании???                                            

        Преди това през 440 г. Бледа и Атила заплашват Византия с война, твърдейки, че  империята не изпълнява поетите задължения , че епископът на Маргус е пресякъл  Дунав, за да ограби и оскверни царските хунски гробници. Те преминават реката и  унищожават всички крепостите по южния бряг на Дунав. Атила и Бледа превземат столицата в Мизия, Виминациум (близо до днешния Костолац), градовете Сигиндунум (днешния Белград) и Сирмиум (Сремска Митровица), след което спират военните си действия.   

        През 441-422 г. хуните под водачеството също на Атила и Бледа покорили голяма част от византийската провинция в Илирик. След битка с византийския  полководец Аспар, Бледа пленил неговия шут- маварът джудже Зеркон, на когото станал господар. Бледа обожавал Зеркон. Когато Зеркон избягал заедно с други пленници, Бледа поискал само него обратно. Бледа му простил и го оженил за знатна хунска жена. Може би това да е император Зенон!

        Марцелин Комес пише за събитията от 441 г.

       "През 441 г. кралете на хуните навлезли в Илирик с много свои войни. Те оставили в пустош Наисус(Ниш), Сингидунум(Белград) и други градове в Илирик и Византийците сключили мир в 441г. Перси, сарацини, изоуриани и хуни нападали от всички страни и грабили римската земя. Анатолиус и Аспар били отправени срещу тях и сключили мир." Новият Мирен договор от 441г. е по-тежък за Империята отколкото този от 434 г.  Императорът трябвало да изплаща рентен данък за нарушението на предишния договор от 434г.в размер на 2100 либри злато (ок. 687 кг).

        През 443 г. Бледа и Атила подновяват военните действия срещу Източната  римска империя. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария(до днешен Арчар) и  успешно обсаждат Наисус (днешен Ниш), използвайки обсадни съоръжения. След това те се насочват към столицата Константинопол и по пътя си превземат Сердика(София), Филипопол (Пловдив) и Аркадиопол(Одрин). Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на  Источната Империята пред Константинопол, но не го превземат, защотоТеодосий ІІ се признава за  победен и преговаря за мир. Новият мирен договор е много по-тежък за Империята отколкото стария. Рентният Годишен данък от 443г.за Императора е утроен на 6000 либри  злато (1962 кг), а откупът за пленниците е повишен на 12 солида. След сключването на новия мирен договор хуните се оттеглят на север от Дунав. По време на последвалия  мирен период, вероятно около 444/445 г., Бледа умира(навярно пак е убит или отровен с измама).Неговото управление(съвместно с Атила) продължава единадесет години от 434г. до неговата смърт 444/445г.

        За управлението на Бледа Приск пише;" Когато Руас починал, царската власт над  хуните преминала в Бледа и Атила. Римският сенат решил да изпрати Плинт като  посланник при тях. Плинт заедно с Епиген първоначално стигнали до Маргус. Това бил  град на илирийските мизи, лежащ на Истър, противоположно на крепостта Констанция (Контра Маргум, дн.Ковин в Сърбия), разположена на другият бряг на реката, където по това време били всички първенци на скитите.Те (скитите) уговорили среща с римските  посланници в града, като стояли на конете си, защото при варварите нямало обичай да  преговарят на земята. Затова и римските посланници били на коне.

        Хуните изискали от римляните за в бъдеще време да не приемат бегълци от  скитските земи и да не встъпват в съюзи с народите, които са във война с  хуните.

        Римляните се съгласили на тези условия и бил сключен новият договор чрез  взаимни клетви.

        В изпълнение на договора, бегълците били върнати на варварите от римляните, в  това число и децата им Мама и Атакам, които били от царските скити. Последните били  разпнати в тракийският град Карея, като наказание за тяхното бягство и назидание на другите, ако решат да бягат.

       След като сключили мир с римляните, Бледа и Атила обърнали конете си към Скития.

       По-късно скитите обсадили Маргус, илирийски град под река Дунав. Варварите силно желаели да превземат този многолюден и силно укрепен град. Защитниците на града не се осмелявали да влязат в битка, а обсаждащите построили мост на реката и  поели към стените на града с машини. От тях войската стреляла по защитниците, които били принудени да отстъпят.Стените били разбити от машините и варварите навлезли в града.

      Скитите продължили да нападат римляните и последните били принудени да  отправят послание към тях, в което обвинявали хуните за превзетите крепости и  пренебрегването на премирието. Скитите отговорили, че за тези дела бил виновен епископът на град Марга(Пожаревац, Сърбия ), който се появил с войски в техните земи и осквернил намиращите се там царски гробници, като присвоил съкровищата в тях.  Хуните изискали от римляните той да им бъде предаден, заедно с бегълците съгласно договора. В противен случай те заплашили с война. Римляните отхвърлили тези обвинения и варварите обявили война. Скитите преминали Истър, опустошили по  реката множество градове и укрепления, като в това число превзели град Виминаций.

      Римляните, за да прекратят войната решили да предадат епископа на Маргус на  хуните. Епископът разбрал за намерението на своите сънародници и тайно отишъл при хуните и им обещал да предаде града, ако скитите му дадат прилична награда. Те му отговорили, че ще го опсипят с всякакви блага, ако той приведе в действие своите обещания. Срещата завършила с ръкостискания и клетви за изпълнение на обещаното. Той се завърнал в римската земя с варварските пълчища и предал града на врага. Марга бил опустошен, а могъществото на варварите се увеличило."

       Манипулации от Византийски източници: които споменават, че Бледа се опитал да убие Атила по време на лов, но Атила бил силен боец и победил Бледа.

      Според хрониката на Проспер Аквитански, друга лъжа, през 444 г. Атила убива брат си Бледа и подчинил неговите народи.

      Комес Марцелин  датира гибелта на Бледа през 445 г., а "Галска хроника" посочва  година на смъртта на Бледа-446 г.

       Участие в убийството на Бледа, може да имат само Византийския  император Теодосий II (или неговите шпиони и слуги - врагове на хуните). Пълен Абсурт е Атила да е замесен в това  пъклено Византийско дело. Това твърдение се подсилва от някои факти след смъртта на Бледа.

        Приск пише, че след смъртта на Бледа, неговата съпруга, продължава да  изпълнява съвладетелските функции на Бледа в хунската империя. Приск, който е в състава на  византийското дипломатическо посолство прави описание на резиденцията на  съпругата на Бледа и на нейната благотворителна помощ за Византийските посланници разпиляни от внезапно връхлетяла буря, на които тя дава любезно подслон, храна и чисти дрехи.

         Посланниците на Император Теодосий ІІ, които са включени в кортежа на Атила при  пътуването му до столицата, където млади жени ги посрещат тържествено, облечени в бяло  облекло с хляб и сол. Поднесената му чаша с вино, той излива в памет на  своя брат Бледа.


3.24. Атилле-Айбат (Аудан II, Атила, Атилей-Айбат, Етцел, Ат-дилом) - 434 - 453 г. Българската мощ достига своя връх при по късното самостоятелно управлението на легендарния  Кхан Атила от рода Дуло. Възстановил под властта си огромни територии от Франция до Китай, представляващи територията на Идел=Стара Велика България. Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя, разсадник на разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Територия, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните траки и българи, една нова глобална цивилизация, със справедливо обществено и държавно устройство. При неговото управление Българскатата държава Идел достига до размери по големи от тези на родственика и прадядо му Кан Мотун, затова тази част от историята на българия трябва да бъде тотално заличена от съзнанието на българите.

         Според повечето историци той е последният и най - могъщ владетел на европейските хуни, управлявал най-голямата европейска държава по това време - Българската. Роден е през 406 г. Името на Атила е превеждано като "бащица", което ще рече, че то е прозвище, а не собствено име. Представител на владетелската династия Дуло на  старите българи, а бил Хун, не е логично нали.

        Атила е син на Мундзук и племенник на Руила и Харатон. Наследява на трона  на Империята България заедно с брат си Бледа през 434 г. Отначало той е отговарял за териториите  на запад от р.Дон. така пишат, брат му Бледа на изток. Управлява България самостоятелно след смъртта на Бледа от 445 г.

        Данни за външния вид на Атила ни дава Приск. Според него Атила бил "нисък на  ръст, с широки гърди и голяма назад и нагоре глава(деформиран череп при царските скити); очите му изглеждали малки, брадата рядка и прошарена  със сиво; и имал плосък нос, светла кожа, показващи знаците на неговия произход. Неговите дрехи били различни от тези на другите варвари, защото били в един  цвят и без орнаменти. Неговият меч, обувки, кон, не били обикновенни, а  били декорирани със златни плочки и скъпоценни камъни."

image

Кан Атила. Портрет от неизвестен средновековен художник.

 

        Приск пише за Атила следното:"Никога и на никому от предишните владетели на  Скития или даже на владетел преди него в друга страна, не се е удавало да направи толкова много за толкова кратко  време, да владее дори и островите навътре в океана, освен цяла Скития, и самите римляни да  му бъдат данъкоплатци. Атила силно желаел да  покори дори и цяла Персия.

        Голямото самочувствие и самоувереност му дало намирането на меча на Марс, който се е считал за свещен при скитските царе. Той бил намерен по следният начин. Един пастир забелязал, че една от неговите крави имала рана и проследил пътя и по  кървавите следи. Накрая той достигнал до меч, на който по случайност се натъкнала и пасящата крава и се наранила.Той вдигнал меча и веднага го занесъл при Атила. Зарадван от този подарък, Атила със свойственото за него високомерие решил, че той е поставен за владетел на целият свят и чрез меча на Марс(Арес) на него е връчена властта над  всички народи по света."

        Мечът на Арес бил магическо оръжие, който бил подарен на  безстрашните скити от богът на войната Арес. Докато той бил при скитите, те не ще познаят поражение в битките. Но веднъж в едно сражение в стари времена, мечът се изгубил. Според  легендата, този който намери този меч, ще завоюва целия свят и ще стане  безсмъртен.

        Готският историк Йорданес описва Атила по следния начин: "Господар на всички  хуни, единствен в света, племенен вожд на цяла Скития, достоен за удивление и  баснословна слава в средите на всички варварски народи"

        В готската история "Гетика" Йорданес пише, че по време на похода на   Атила и битката в Каталунските поля, предвождал близо петстотин-хилядна войска, придружавана от "тълпа крале и  вождове" на различни васални народи, очакващи разпорежданията му. Този "крал на  кралете" имал "безчислени жени" за съпруги, а синовете му били едва ли не "цели  народи".

       За Йорданес многобройните варварски пълчища под командването на Атила са  скити, а самият хунски вожд е цар на Скития, а най-близкото му обкръжение се състои само от "царските скити".

       Британският историк Едуард Томпсън пише, че когато се е появявал пред своите  хора, Атила е бил посрещан с викове и аплодисменти. Той заключава, че техният  голям респект към него се е основавал основно на страха.

       Атила става господар на хуно-българските племена на 40 годишна възраст. Под  властта на Атила били присъединени около 45 народа. Под негово водачество хуно-българите завладяват големи части от Азия, Централна и Западна Европа, като принудили  множество народи да напуснат своите земи. Не е случайно, че по времето на  управлението на Атила започва голямото преселение на германските племена сакси, англи и юти по посока Британия.

        През ранните си години Атила бил обучаван на хунската военна тактика.Той бързо овладял изкуството на боя. На десет годишна възраст той успешно издържал  изпитанието четиринадесет дни да не слиза от седлото на коня си. Така той бил признат за воин. По-късно Атила бил изпратен от чичо си Руа в Рим, като част от  договора между хуни и римляни. В Рим Атила се захласнал по науката. Научил латинската граматиката и да пише, да чете и смята. Той внимателно разучавал организацията на римската армия, разглеждал  военното снаражение и много разпитвал за римската конница и дисциплина. Той  престоял осем години в Рим до смъртта на чичо си Руа.

       В началото на своето управление Атила и Бледа водят преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали в Източната Римска империя.  Римляните се съгласяват не само да върнат избягалите племена, но и да удвоят  дотогавашния рентен данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг), да отворят пазарите си  за хунските търговци. Подписаният договор с Византия от 434г. урежда всички политически,  икономически и търговски отношения, които са изключително в полза на хуните=Бългатите. 

      Готският историк Йорданес описва събития от 439 г.

      "Във време на консулството на Теодосий около 439 г. римляните развалили мира с Теодорих, съединили се с хунски помощни войски и навлезли в Галия. Тогава  командваше войските патриция Аеций, който произлиза от храбър род и беше родом от Доросторум (Силистра). Хунските войски под водителството на Литорий, изправи  той срещу готите и след като дълго време и двете страни държаха своите войски едни срещу други, защото никой не беше по слаб и храбрите войни, подадоха си  десницата и възстановиха старото съгласие. Между двете страни бе установен мир и  съюз, след което и двете страни си отидоха по домовете."

      Според Йорданес - Готският крал Теодорих казал, че "Атила е станал толкова високомерен, поради своите победи над толкова много народи, но готите знаели да се бият и с  високомерни.                                                        

      През 440г. Атила и Бледа заплашват с война Източната Римска империя, твърдейки, че империята не изпълнява поетите задължения и, че епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да ограби и оскверни хунските царски гробници. Те преминават реката и унищожават крепостите по южния и бряг.                         Затова Атила е изпратен от брат си Бледа през 441 г. във Византия със задача да донесе  още данъци.  Атила без проблем нахлува в Дунавските земи, унищожава няколко  византийски крепости и укрепления и византийския император е принуден да сключи  мир, заплащайки на хуните 6000 златни лири годишно.

      Приск пише, че "през 441 г. от север на Дунав, хуните внезапно нападнали  римляните и много от тях наранили. Когато правителството в Константинопол  протестирало срещу нарушението на договора, хуните отговорили, че отмъщават за  тежките несправедливости срещу тях. Епископът на Маргус преминал реката и ограбил  кралските гробници със съкровищата в тях. И в противоречие също на стария договор римляните били дали убежище за много хунски бежанци. Римляните отхвърлили тези обвинения." Тази ситуация била предопределена факта на чия страна щял да  застане най-силният от германските крале - Теодорих, който управлявал вестготите.  Атила предприел дипломатически ход, като изпратил две посолства. Едното до Теодорих, а другото до Валентиниан. Пред римския император той обявил, че се готви за война в Галия, като продължение на по-стара кампания на хуни и римляни срещу вестготите. Валентиниан не повярвал много на думите на Атила и подозирайки за истинските намерения на хунския водач, изпратил посланици при Теодорих с цел да го спечели срещу хуните и на своя страна. В Константинопол кан Атила получава звание magister militum. В 441 г. поради неспазване на договора кан Бледа и кан Атила предприемат военни действия срещу Византия и войските им стигат до Константинопол. В 443 г. император Теодосий ІІ бил принуден да сключи нов договор при утежнени условия –ДВОЙНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ДАНЪКА И ПРЕМЕСТВАНЕ НА ГРАНИЦАТА НА ПЕТ ДНИ ПЪТ ЮЖНО ОТ РЕКА ДУНАВ!!! Заради неподчинение са подложени на обсада и превземане със стенобойни машини градовете Рациария, Филипопол, Сердика и Нисус ПЕТ ДНИ ПЪТ ЮЖНО ОТ РЕКА ДУНАВ са поне 200км. С кон!! Аспарух е заварил само една безлюдна и опустошена земя, какви славянски племена!!! изникнали върху купищата от кости останали от битките.

        През 442 г. Проспер пише:"Докато хуните опустошавали Тракия и Илирик , армията която стояла в Сицилия се завърнала да защитава своите източни провинции."                                                                

       В 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария и успешно обсаждат Наисус(Ниш), превземат Сердика(София), Филипопол(Пловдив) и  Аркадиопол? Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на империята пред вратите на Константинопол. Теодосий на колене се признава за победен и моли за мир. Новият договор е  по-тежък за империята от този от 441г.                                                                                   

      За тези събития летописецът Теофан Изповедник в своята "Хронография" пише :

     "Когато армията била в Сицилия, Атила, син на Омнудий  (Мундзук), скит, човек храбър и горд заместил Бледа, своя брат.Той станал едноличен управител на  кралството на скитите, които също се наричали и хуни, Атила с войските си нападнал Тракия. Теодосий сключил мир с Гейзерих и отзовал армията си от Сицилия. Той  изпратил Аспар, Ареобиндус и Аргагисклус срещу Атила, който взел Рицария, Наисус, Филипополис, Аркадиополис, Констанца и много други градове, като прибрал също и много  пленници. В последващите битки римските генерали понесли тежки поражения, а Атила достигнал до морето и взе Понтус, Пропонтис, Калиполис с много пленници и  добитък. Той вземал всеки град и всяка крепост, с изключение на Адрианопол и  Хераклея, даже крепостта Атирас взе.

      Данъци плащани на България.                                                                                   434г. В началото на своето управление Атила и Бледа водят преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали в Източната Римска империя.  Римляните се съгласяват не само да върнат избягалите племена, но и да удвоят  дотогавашния рентен данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг), да отворят пазарите си  за хунските търговци. Подписаният договор с Византия от 434г. урежда всички политически,  икономически и търговски отношения, които са изключително в полза на хуните=Българите. 

 441г. - Атила е изпратен от брат си Бледа през 441 г. във Византия със задача да донесе  още данъци.  Атила без проблем нахлува в Дунавските земи, унищожава няколко  византийски крепости и укрепления и византийския император е принуден да сключи  мир, заплащайки на хуните 6000 либри злато годишно.

       В 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария и успешно обсаждат Наисус(Ниш), превземат Сердика(София), Филипопол(Пловдив) и  Аркадиопол? Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на империята пред вратите на Константинопол. Теодосий на колене се признава за победен и моли за нов мир. Новият договор е  още по-тежък за империята.                                         В 447 г. Атила се среща с Войската на Византийците и ги разгромява при река Вит. Хуните не  срещат по-сериозна съпротива и опустошават целите Балкани. Превземат над 100 града и достигат чак до Термопилите. Атила поискал като условие за мира империята да  продължи да плаща данъка в злато , да освободи територията, достигаща 450 км  източно от (Сигиндун, дн.Белград) и на 150 км южно от Дунав???                                                 Какъв Аспарух се заселва в България, ми то виждате не остава нищо за вземане. 

                                                                      

         Тук Теофан обединява голям период от време в едно събитие, по причината, е че той пише за него векове по-късно.

      След сключването на новия мирен договор хуните се оттеглят на север от Дунав. По време на последвалия мирен период, вероятно около 445 г., Бледа умира. Атила  остава едноличен водач на хуните.  

      През 445 г.Атила повел огромна войска срещу агатирите и ги покорил след много сражения.

      Византийският хроникьор Приск описва събитията от 445 г. довели до покоряването на древното дако-сарматско племе агатири.

    "Онегесий и най-големият син на Атила, били на посещение при агатирите. Това е скитско племе, подчинило се на Атила по следната причина. При този народ имало много вождове по колена и родове. Император Теодосий им изпратил дарове, за да се откажат от съюза с Атила и да сключат съюз с римляните. Но даровете не били раздадени по старейшинство, така че Куридах, който бил главен техен вожд получил подаръците си втори, и обиден от това повикал Атила да му помогне да се справи с неговите конкуренти. Атила изпратил голяма войска, като едни от вождове убил, а други  подчинил. Той поканил Куридах да отпразнуват заедно победата, но по време на пира, заподозрял вожда на агатирите в зли намерения и му заявил, че е трудно сам човек да се яви пред  лицето на бога. Куридах съхранил своята власт над агатирите, но трябвало да признае  върховенството на Атила. По-късно Атила решава да постави своя най-голям син Ернак за  цар на тоз народ, и за негов помощник станал Онегесий."                                                                                      

         След разрешаването на този заговор на Теодосий срещу него, в 447 г. Атила напада Източната Римска империя. По време на нападението, няколко силни земетресения разрушават стените на  много византийски градове. Дори фортификацията-крепостната стена на Константинопол силно  пострадала. Император Теодосий изпраща армия срещу хуните, която достигнала до  р.Вит (Utus).

     Войската на византийците е разгромена при река Вит от тази на Атила. Хуните не  срещат по-сериозна съпротива и опустошават целите Балкани. Превземат над 100 града и достигат чак до Термопилите. Атила поискал като условие за мира Империята да  продължи да плаща данъка в злато , да освободи територията, достигаща 450 км  източно от (Сигиндун, дн.Белград) и на 150 км южно от Дунав.                                                                                                

 

Византиецът Калиникус пише за хунското нападение през 447 г. на Балканите:

      "Варварският народ на хуните, тези, които били в Тракия, станали толкова силни, че завладели повече от сто града и подложили на опасност самия Константинопол. Много хора избягали от него. Даже монасите искали да избягат в Йерусалим. Били извършени много убийства и се проляло много кръв, като никой не можел да преброи числото на убитите. Те грабили църкви и манастири, колели монаси и девици. Опустошиха и свещенния  Александър и отнеха за  себе си всички съкровища и фамилни ценности. Преди това те не се осмелявали да се доближават до свещенния Александър. Те така силно унищожиха Тракия, че тя никога повече няма да бъде същата както преди."

Какъв Аспарух се заселва в България през 681, като всички крепости са разрушени и цялата земя е опустошена. 

За войната между  хуни и източни римляни през 447 г. Приск пише:

       "При император Теодосий младши, хунският цар Атила събрал своята войска и  изпратил до императора писмо с искания. Атила заплашил императора, че ако посмее да се готви за война срещу него,  дори и при добро желание, не би бил в състояние да спре скитите да разорят Империята. Римляните решили да изпратят при Атила посланици, за да се разрешат недоразуменията, но отказали да върнат бегълците, които били под тяхна закрита. Атила се разгневил на римския отказ и нападнал римската земя, като разрушил безцелно много крепости и се насочил към многолюдния град Рицария.

      След битката между хуни и римляни, бил сключен мирен договор  чрез посредничеството на посланика Анатолий. Съгласно договора, на хуните били върнати бегълците и те трябвало да получават годишен данък от римляните с мкого повече злато от предишният. Римляните се задължили да не приемат повече бегълци от хунските територии. От страх те били склонни да приемат всяко желание  на хуните."

      Ото Менхен-Хелфен пише в книгата си "Светът на хуните" за събитията от  периода 441-447 г.

  "През 441 г. хуните нападнали западните Балкански провинции. След кратка кампания, през която завзели Вимианациум(), те се съгласили на примирие. През 442 г. Атаките били подновени. Римляните начело с Аспар търпели поражение след поражение. След падането на Маргус, ключ към Моравската долина, хуните се отправили на юг и превзели Наисус (Ниш). Били превзети също така и Сингидунум (Белград) и Сирмиум(Сремска Митровица). През 447 г. римляните спрели да плащат данъка на хуните. Последвала нова хунска кампания, която била спряна най-вече благодарение на чумната епидемия.

      В резултат на войната територията  под Панония била напълно унищожена. Наисус и Сердика  били опустошени. Войната завършила през есента на 447 г. с крупна победа на Атила на върха своята власт, мощ и сила."

     През 448 г. историкът Приск придружава Максимин, посланик на Теодосий II в двора  на Атила. В своите исторически записки той пише:

     "Римляните били настанени в шатри на хълма, а шатрата на Атила била в низината. При тях на посещение пристигнали Едикон, Орест, Скотта и други златни хуни с  въпрос относно целта на римското посещение. Римляните отговорили, че Императора е обяснил на Атила целта на посещението.

     След няколко дни чакане, римската делегация получила разрешение за среща с Атила. Максимин поздравил варварина и му предал писмото от императора, като му казал, че императорът желае добро здраве на него и близките му. Атила повдигнал въпроса за бегълците и нападнал с остри думи Бигил. Римлянинът му отговорил,че в неговата страна нямало бегълци от скитския  народ и всички били върнати вече. Атила се разгневил и заявил, че ако не бил посланик,  Бигил щял да бъде побит на кол за дръзките си слова. Той казал, че има още много бегълци хуни, които се намирали в Империята и накарал секретарите си да прочетат списък с техните имена. Атила изискал от посланиците да препратят до императора заплахата му, че ако не му бъдат предадени всички бегълци, той е готов да започне безпощадна война срещу Рим."

     Приск дава сведения за заговор, който целял живота на хунският лидер.

     "Когато евнухът Хрисафий уговорил Едекон да убие Атила, император Теодосий и  магистрата Марпиалий на съвещание решили да изпратят посланици при Атила, Бигил и Максимин. Бигил под длъжността преводач, трябвало да съдейства на Едекон за коварния замисъл. Императорът им предал писмо до Атила, свързано с премирието и проблема с  бегълците. Атила от своя страна изпратил Онегесий за разрешаване на  недоразуменията при преговорите с римляните.

      Римските посланници се срещнали с хунски представители в Сердика. Едекон бил включен към хунската свита и след това Едикон придружил римската делегация до земите на Атила."

      Заговорът се оказал неуспешен, поради нерешителността на Едекон.

      В периода 449-452 г. секретар в двора на Атила бил Флавий Орест, гот по  произход, който бил баща на бъдещия  последен император на Западната Римска  империя Ромул Августул. Два пъти бил изпращан от Атила в Константинопол за  преговори с император Теодосий.

      През 449 г. Атила съобщил на Източните римляни, че имал желание да се срещне с техни посланници първо в Сердика (София), ако те бъдат представени от хора с висок ранг. На 26 юли 450 г.,император Теодосий бил изхвърлен от своя кон и два дни по- късно умрял от раните си. Той бил наследен от Марциан (450-457). Един от първите  актове на новия император бил да спре да изплаща данъка на хуните. Разгневен от  това, Атила изпратил две посолства, едно до Константинопол относно данъка, и едно до Равена, относно проблем, случил се 16 години по-рано. Предисторията на проблема, е свързан с Хонория, сестрата на императора на  Западната Римска империя - Валентиниан. През 434 г, когато била на седемнадесет  годишна възраст , тя била изпратена от своята майка Пласидия в Константинопол. Хонория разгневена срещу това, изпраща до Атила пръстен и молба да я  вземе за своя жена. Около 450 г. тя вече се завръща в столицата Равена и Атила решил да се ожени  за нея, като изпрати посланници при Валентиниан. Атила поискал като зестра да му  бъдат дадени големи територии от Западната Римска империя. Валентиниан не приел  предложението на хунския  вожд и това довело до изостряне на отношенията между  двете империи.

        В началото на 451 г. било ясно, че войната между Атила и Римляните била  неизбежна, но маслото в огъня било излято с отравянето на сестра им Лебед.  

        Докато Теодорих се колебаел, Атила започнал широко мащабно настъпление към  Галия и Германия в 451 г. Той преминал Рейн и се насочил на запад. Неговата  армия била огромна - 500 хилядна. Тя била конгломерат от различни народности: скити = хуно- българи, остготи, гепиди, скири, руги, франки, туринги, бургунди, херули, бастарни, тайфали, алемани и др.

        Войската на Атила се предвижвала към Белгийска Галия в три колони и  напреднала в широк фронт. На дясно тя достигнала до Nemetacum (Arras), на ляво до  Mosselle и Меттис (Мец). Центърът на Атила достигнал до Литеция, Parisiourum (Париж)  и Aureliani(Орлеан). Армията на Атила унищожавала всичко по пътя си.                                                               Градовете Metz, Cambrai, Treves, Arras, Tongres,Tournai,Therouane,Cologne, Amiens, Beauvais, Worms, Mainz, Strasbourg били разрушени и изгорени.

         На 7 април армията на Атила превзема Мец и това принуждава римския император Валентиниан да предприеме последни мерки в защита на Галия и Империята. Императорът изпратил най-добрия си военачалник Аеций срещу хуните, който събрал войска от  римляни, франки, бургунди и гали. Със своите войски, Аеций се насочил към Галия, като междувременно набирал нови съюзници за битката по пътя си. Аеций изпратил до двореца на  вестготите в Толуза римския  сенатор Авеций, който успял да спечели подкрепата на  Теодорих. Преди това Аланите вече били спечелени като съюзници на Атила.

         Същевременно главните войски на Атила вече били пред вратите на Орлеан, който бил разположен в територия населявана от аланите на крал Сангибан, който бил обещал на Атила да предаде града. Когато Аеций и Теодорих разбрали за това,  решили да се насочат с войските си именно към Орлеан и да изпреварят Атила в намерението му да превлеме града.

        За смъртта на Кан Бледа, съвременната историография им


Тагове:   две,


Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spook134
Категория: История
Прочетен: 79647
Постинги: 19
Коментари: 28
Гласове: 38
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031