Чарлз Дикенс – Кумирът на английската литература през XIX век, който затъмни славата на Байрон Публикувано на 15.05.2018  в Свят






 https://bultimes.com/%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B7-%D0%94%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%81-%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Английският писател, романист и очеркист Чарлз Джон Хафъм Дикенс е роден на 7 февруари 1812 г. в Портсмут, Англия. Жизненият му път завършва на 9 юни 1870 г. Творчеството на Дикенс се определя като реализъм, но в романите му е отразено и сантименталното начало.

Най-прочутите романи на Дикенс са „Посмъртни записки от клуба „Пикуик“, „Оливър Туист“, „Дейвид Копърфилд“, „Студеният дом“, „Големите надежди“, „Тайната на Едуин Друд“.

Чарлз Дикенс е второто от осемте деца в семейството. Баща му Джон Дикенс служи във военноморска база в Кралския флот. През 1817 г. семейството се премества в Чатем, графство Кент, където Чарлз учи в баптистко училище; след това семейството се мести в Лондон. В столицата животът за него е труден и скоро баща му попада в затвора заради дългове. Налага се Черлз да започне работа във фабрика за бои, където получава по шест шилинга седмично. Скоро Джон Дикенс получава наследство и е освободен от затвора. Но по настояване на майка си Чарлз остава да работи във фабриката, което след това повлиява на отношението му към жените. По-късно младежът учи в Wellington House Academy. През 1827 г. Чарлз постъпва в адвокатската кантора „Елис и Блекмор“ срещу 13 шилинга седмично.

В нея той се труди до ноември 1828 г. Изучава стенография по системата на Т. Гарние и започва работа като свободен репортер. През 1830 г. Чарлз е поканен да работи в «Morning Chronicle. Същата година той среща първата си любов – дъщеря на директор на банка; по-късно той я изоставя и се свързва с друга жена.

Първите си литературни опити Дикенс публикува през 1836 г., в които разкрива интересите на разоряващата се дребна буржоазия. Психологическите портрети на лондончани в романите му донася достатъчно слава.

В романа „Посмъртни записки от клуба „Пикуик“ носи на Дикенс зашеметяващ успех. В него той рисува стара Англия откъм различните й страни, изгражда образи на дребни буржоа със симпатични черти; интересът на читателите към романа е голям.

„Приключенията на Оливър Туист“ разказва за сираче, което се сблъсква с низост и благородство, с престъпници и порядъчни хора. Жестоката съдба отстъпва пред неговия искрен стремеж към честен живот.

На страниците на романа са запечатани картини от живота на английското общество през 19 век. Дикенс се проявява като хуманист, който утвърждава силата на доброто у човека.

След пътешествието в Америка, където публиката посреща Дикенс с ентусиазъм, Дикенс написва своя роман „Мартин Челзуит“, който е пародия на американците и предизвиква недоволство зад океана.

След 1848 г. излизат „Рождественска песен“, „Камбани“, „Обсебеният“ и др.

По това време Дикенс става главен редактор на «Daily News», където получава възможността да изразява своите социално-политически възгледи.

„Домби и син“ – един от най-добрите му романи

В този роман и дребнобуржоазните персонажи, и лондонската беднота са нарисувани с голяма любов. Те са чудаци, които карат читателя да се смее и така се превръщат в още по-мили и по-близки.

Романът „Дейвид Копърфилд“ в голяма степен е автобиографичен. И тук духът на възхвала на старите устои и морала на семейството, духът на протеста срещу нова капиталистическа Англия отново звучат. Лев Толстой, Ф. М. Достоевски, Шарлота Бронте и други писатели смятат този роман за най-голямото произведение на Дикенс.

Зад външната непредставителност на Дикенс обаче се крие огромна трагедия.

Потребността на членовете на семейство Дикенс надвишава доходите му. Често Чарлз организирал актьорски четения срещу големи хонорари и вероятно е един от най-големите виртуози в тази област. Печелейки добре, обаче писателят стига до изтощение.

В брака с Катрин Хогарт се раждат десет деца.

През 1857 г. Чарлз се влюбва в 18-годишната Елен Тернан, която прави своя любовница; романът им продължава до смъртта на писателя.

Постепенно меланхолията обхваща писателя. Той смята, че неговите произведения не водят до нищо добро в обществото, до никакъв изход и никаква надежда. Дикенс започва да изпада в транс, има видения; пред свой приятел той споделя, че преди да се появят персонажите върху хартията, те постоянно са до него и общуват с него…

С меланхолия и безизходност е проникнат и социалният роман на Дикенс „Тежки времена“, който се превръща в осезаем литературно-художествен удар, нанесен на капитализма през 19 век с неговата идея за неудържим промишлен прогрес.

Краят на литературната дейност на Дикенс се ознаменува с още значими произведения: „Малката Дорит“, „Повест за два града“ – посветена на Френската революция, към това време се отнася и романът му „Големите надежди“, който има биографични черти.

Нови художествени висини постига Дикенс с романа „Нашият общ приятел“, в което личи стремежът му да си почине от социалните теми и да се посвети на трогателния незлоблив хумор. Но мрачните размисли отново намират отражение в детективския му роман „Тайната на Едуин Друд“.

Чарлз Дикенс умира на 9 юни 1870 г. от инсулт, на 58 години, изтощен от колосалния труд, от безпорядъчния си живот, с много неприятности, в село Хайем, Кент.

Литературният стил на Дикенс

Дикенс израства с пикареските (авантюристични романи), характерни за 18-и век, които е намирал в библиотеката на баща си. Силно влияние му оказват и „Приказки от 1001 нощ“.

Литературният стил на Дикенс се характеризира с ясно изразено езиково творчество. Особено силен е в сатирата. Още ранните рецензии го сравняват с Уилям Хогарт заради умението му да долови карикатурното в живота. Дикенс мисли много върху имената на героите си, които не само да могат да дадат на публиката необходимите податки, но и да помогнат за развитието на сюжетите и дълбокия алегоричен смисъл на романите. Например името на Мистър Мърдстоун от „Дейвид Копърфийлд“ е автоматична податка за убийство (на англ. murder) и каменна студенина (камък – stone).

Литературният му стил е и смесица от фентъзи и реализъм. Сатирата му е насочена към снобизма на британската аристокрация – един от героите му се казва Хладилник Благороден – Noble Refrigerator.

Росица Тодорова, Издателство”Распер”

Любим писател. Имам всичките му 30 тома и го препрочитам с удоволствие.
Поздрав!