Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
22.05.2018 17:11 -
Херман Бурхаве
Автор: monarh1991
Категория: История
Прочетен: 3827 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2018 15:17
Прочетен: 3827 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 23.05.2018 15:17
Херман Бурхаве е значим нидерландски лекар, един от най-крупните лекари на 18 век. Роден е на 31 декември 1668 г. във Ворхаут. На 11 години, под ръководството на баща си, придобива широки познания по гръцки и латински и изящните науки. Разказват, че по това време му се образува язва на подбедрицата, от която тогавашните лекари не успяват да го излекуват в продължение на цели 7 години, докато той не се излекува сам, и че тъкмо това обстоятелство определя бъдещото му назначение. На 15 години, загубил баща си, Херман се отправя за Лейден, където изучава история, натурфилософия, логика и метафизика и даже еврейски и халдейски езици, за да чете Светото писание в оригинал и си изкарва прехраната с частни уроци. Съгласно желанието на неговия баща, отначало той се готви за духовна кариера, от която ,обаче, го отказва крайната нетърпимост на духовенството към каквото и да е независимо мнение. От този момент нататък окончателно се посвещава на медицината.
Получавайки докторска степен на университета в Хардервейк, през 1701 г. Бурхаве става професор по медицина в Лейден, а през 1709 г. професор по ботаника и медицина. По това време са издадени двете главни негови съчинения: ,,Институции" и ,,Афоризми", написани от него за учениците му и представляващи своего рода обяснителен текст към неговите лекции. В 1715 г. му бива предадена катедрата по практическа медицина, при което той открива болница, където два пъти в седмицата показва на своите ученици болни, за да ги научи как да наблюдават и лекуват болестите. Накрая, през 1718 г., въпреки неговото желание, университетът му възлага катедрата по химия. По остроумния израз на един от биографите му, Херман със своята особа представлява целия факултет. Той първи в Нидерландия започва да чете лекции за очните заболявания. Умира на 23 септември 1738 г. от сърдечна болест.
На славата на Бурхаве като практически лекар не отстъпва неговата известност като теоретик. От всички страни към него стичат болни и даже коронованите особи не считат за унизително да ползват неговите услуги. Като доказателство за неговата необичайна известност често се привежда писмо, получено от него от един китайски мандарин на адрес ,, До Бурхаве, лекар в Европа". Лейден разширява своите укрепления и построява нови домове, за да даде помещение на многобройните му слушатели. Когато веднъж, след 6-месечно заболяване, той за първи път се появява на улицата, градът отпразнува това събитие с илюминация. След смъртта му в Лейден му издигат прост, но достоен за неговото име паметник с надпис «Salutifero Boerhaavii genio sacrum». Оставя на дъщеря си състояние, възлизащо на 4 млн. франка. Това дава повод да го обвинят в користолюбие, но от биографията му е известно, че се е отличавал с изключителна благотворителност, но обичал само да помага тайно.
Що се отнася до заслугите му като учен, то Бурхаве е имал правилно разбиране за произхода на нервите от сивото вещество на централните нервни органи и за разпространението им към периферията, способствал е много за разпространението на верния възглед на Брисо за мястото на катаракта и е смятал за възможно излекуването от шарка чрез препарати с живак и антимон. В своята встъпителна реч от 1709 г. «De commendando studio Hippocratico»ученият доказва, че човек може да бъде добър лекар, познавайки само малко лекарства, ако стои по-далеч от произволни хипотези. Във всичките си трудове той изхожда от предположението, че най-верният ръководител в лабиринта на системата е историята на медицината, а основата на всяко знание лежи в наблюдението при помощта на чувствата, но че психическите процеси, точно както първоначалните физически и последните метафизически причини за явленията, са еднакво недостъпни за физическия метод. В този дух самият ученият е работил и учил как да работят своите ученици, част от които са били такива хора като Халер, Ван Свитен, де Гаен и Прингле. На името на лекаря е наречен така нареченият Синдром на Бурхаве.
Получавайки докторска степен на университета в Хардервейк, през 1701 г. Бурхаве става професор по медицина в Лейден, а през 1709 г. професор по ботаника и медицина. По това време са издадени двете главни негови съчинения: ,,Институции" и ,,Афоризми", написани от него за учениците му и представляващи своего рода обяснителен текст към неговите лекции. В 1715 г. му бива предадена катедрата по практическа медицина, при което той открива болница, където два пъти в седмицата показва на своите ученици болни, за да ги научи как да наблюдават и лекуват болестите. Накрая, през 1718 г., въпреки неговото желание, университетът му възлага катедрата по химия. По остроумния израз на един от биографите му, Херман със своята особа представлява целия факултет. Той първи в Нидерландия започва да чете лекции за очните заболявания. Умира на 23 септември 1738 г. от сърдечна болест.
На славата на Бурхаве като практически лекар не отстъпва неговата известност като теоретик. От всички страни към него стичат болни и даже коронованите особи не считат за унизително да ползват неговите услуги. Като доказателство за неговата необичайна известност често се привежда писмо, получено от него от един китайски мандарин на адрес ,, До Бурхаве, лекар в Европа". Лейден разширява своите укрепления и построява нови домове, за да даде помещение на многобройните му слушатели. Когато веднъж, след 6-месечно заболяване, той за първи път се появява на улицата, градът отпразнува това събитие с илюминация. След смъртта му в Лейден му издигат прост, но достоен за неговото име паметник с надпис «Salutifero Boerhaavii genio sacrum». Оставя на дъщеря си състояние, възлизащо на 4 млн. франка. Това дава повод да го обвинят в користолюбие, но от биографията му е известно, че се е отличавал с изключителна благотворителност, но обичал само да помага тайно.
Що се отнася до заслугите му като учен, то Бурхаве е имал правилно разбиране за произхода на нервите от сивото вещество на централните нервни органи и за разпространението им към периферията, способствал е много за разпространението на верния възглед на Брисо за мястото на катаракта и е смятал за възможно излекуването от шарка чрез препарати с живак и антимон. В своята встъпителна реч от 1709 г. «De commendando studio Hippocratico»ученият доказва, че човек може да бъде добър лекар, познавайки само малко лекарства, ако стои по-далеч от произволни хипотези. Във всичките си трудове той изхожда от предположението, че най-верният ръководител в лабиринта на системата е историята на медицината, а основата на всяко знание лежи в наблюдението при помощта на чувствата, но че психическите процеси, точно както първоначалните физически и последните метафизически причини за явленията, са еднакво недостъпни за физическия метод. В този дух самият ученият е работил и учил как да работят своите ученици, част от които са били такива хора като Халер, Ван Свитен, де Гаен и Прингле. На името на лекаря е наречен така нареченият Синдром на Бурхаве.
Най-знаменитите му съчинения:
«Institutiones medicae in usus exercitationis annuae domesticos» (Лейден 1708)
«Aphorismi de cognoscendis et curandis morbis, in usum doctrinae medicae» (Лейден 1709), дълго време служат като основа за практическото преподаване на медицина
«Index plantarum, quae in Horto Academico Lugduno Batavo reperiuntur» (Лейден 1710)
«Index Alter Plantarum Quae In Horto Academico Lugduno-Batavo Aluntur» (Лейден 1720)
«Elementa chemiae» (Париж 1724)
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 5800
Блогрол
1. Блогът на Здравко Б. Спасов
2. Блогът на harisons
3. ,,Клетниците" на Виктор Юго
4. Майтаб бе,Уили !
5. Императрица Аделхайд Бургундска Мой авторски клип
6. Един изключително обективен руски автор : Андрей Буровски
7. Български исторически романи :
8. Световни исторически романи :
9. Кралица Луизе Пруска - една от великите жени в историята
10. Елин Пелин - ,,Светите застъпници"
11. Салическата династия
12. Салическата династия - Част 2
13. Салическата династия - Част 3
14. Мой авторски клип в чест на Героя от Дойран - генерал Владимир Вазов
15. За потомците на царските ни династии
16. ,,Железният крал"
2. Блогът на harisons
3. ,,Клетниците" на Виктор Юго
4. Майтаб бе,Уили !
5. Императрица Аделхайд Бургундска Мой авторски клип
6. Един изключително обективен руски автор : Андрей Буровски
7. Български исторически романи :
8. Световни исторически романи :
9. Кралица Луизе Пруска - една от великите жени в историята
10. Елин Пелин - ,,Светите застъпници"
11. Салическата династия
12. Салическата династия - Част 2
13. Салическата династия - Част 3
14. Мой авторски клип в чест на Героя от Дойран - генерал Владимир Вазов
15. За потомците на царските ни династии
16. ,,Железният крал"