Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2018 19:48 - Хазари и българи, хазарска държава
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 8982 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 20.10.2020 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Откъс от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105image 

4.15 Хазари и българи, хазарска държава

Кои са хазарите, какво общо имат те с българите и защо до десетото столетие те непрекъснато присъстват в българската история? Използвайки само информация от автори цитирани в различни глави на тази книга, нека се опитаме да пресъздадем накратко историята на хазарите.

4.15.1 IV век пХ до VII век, езикът на хазарите

Най-старите сведения за тях ни дава Херодот (490/480-около 424 v. Chr.). Херодот нарича на гръцки агатирзи народ, който живее по северо-източните склонове на Карпатите. Ценов (2005 б) на стр. 108 отбелязва, че ага на гръцки е коза и че на славянските наречия този народ се нарича козари или козаци. По времето на Птолемей, Клавдий (II век) (100-180), картограф в Александрия, ние ги виждаме да живеят на същото място по североизточните Карпати. Няколко века по-късно Йордан (...552...) ни съобщава:

 „...до брега на океана обаче, където водите на Вистула се изливат през три устия, обитават видивариите (Летландия), които са сбирщина от различни народности. Зад тях естите (Естония), един съвсем миролюбив народ, заемат също брега на Океана. На юг от тях се намира извънредно храбрият народ на аказирите, които не познават земеделието, а живеят от скотовъдство и лов.“ 

 Отново виждаме, че агатирзите-козари населяват същите области. Приск Тракиецът (410…420-472…)  ни разказва, че агатирзите са били в началото съюзници, а след това почти всички са подчинени от Атила:

 „…Онегазий с най-възрастния син на Атила (Елак) в това време бил изпратен при агатирзите, народ от скитските племена, който се подчинил на Атила по следната причина… По този начин Куридах си останал в родината и си съхранил властта, докато целият останал народ на агатирзите се подчинил на Атила. Желаейки да постави за техен владетел най-големия си син, Атила изпратил Онегазий да уреди тези работи… По време на мисията най-големият син на Атила паднал от коня и си счупил дясната ръка.“

 Именно за периода около Атиловото време Нестор (1117) в глава VIII на своя летопис ще ни каже:

 „…Когато славянския народ, както вече казахме, живял по Дунава, дошли скитите, тоест хазарите - така наречените българи, и се заселили по Дунава, и станали поселници в земята на славяните…“

 Тука виждаме, че между българи и хазари не се прави разлика. Ал-Балхи (849...850-31.X.934) в своето описание на страните „Ашкал ал-билад“ - За страните, пише:

 „...Буртасите са народ който граничи с хазарите. Между тези два народа не живее друг народ. Буртасите живеят пръснати по бреговете на Волга... Езика на българите е сходен с хазарския. Буртасите говорят на различен език. Също така и езикът на русите се различава от езика на хазарите и българите...“, Ал-Балхи (850-934).

 Арабският писател Ибн-Хаукал (...943-977...), писал малко след Ал-Балхи, през втората половина на десети век и век преди Нестор, ни казва за българите живеещи на Волга същото:

 „...Езикът на булгар е като езика на хазарите. Езикът на буртас (тюркски народ, живеещ пт на юг по Волга) е друг, както е друг и езикът на русите, различен от този на хазарите и буртас.“, Заимова (2000) стр. 75.

 Белгийски автор от девети век, Христиан Друтмар, пише към 870 в „Коментар към Евангелиста Матей“ следното:

 „…Защото и у Гог, и у Магог, които са хунски племена и които от тях се наричат хазари, едно племе, което беше по-силно от племената, които беше събрал Александър, е вече обрязано и следва напълно юдаизма. И българите, които са също от тези племена, се покръстват ежедневно.“, ЛИБИ 2 128.

 А Тоган ни казва също, че след 558 сибирите с хазарите управляват дълго време вилаетите Васпуракан (басейна на езерото Ван) и Сиседжан (Карабаг, източно от езерото Ван).

Заключение: Агатирзите, на гръцки, или козарите на славянски, са стар европейски народ живеещ от IV век пХ до около IV век по североизточните склонове на Карпатите. След това заедно с българите той се разселва към Западна Европа и към Кавказ и Мала Азия. Единствената държавна организация известна на север от Византия след Траян е тази на България. Тоест, хазарите участват в живота на България. Те са определени от старите автори като хунски народ идентичен с българите и говорещ един и същ език, който е бил по-силен от племената събрани от Александър Македонски.

При въстанието на Кубрат срещу аварите, трима от петимата му синове организират самостоятелни държави. По същото време, възниква и държавата на хазарите. Най-старият от синовете на Кубрат, бат Баян, остава да живее с народа си по Волга и е принуден да плаща данък на хазарите. Това ни казва Никифор (757/758-828):

 „…И тъй, след като този народ се разделил така и се разпръснал, племето на хазарите, понеже живеело близо до сарматите, поради това почнало да напада безпрепятствено от вътрешността на така наречената земя Берзилия. Хазарите опустошили всички тези селища от земята на Евксинския понт и достигнали до морето. Заедно с това подчинили и Баян (Кубратовия син) и го накарали да плаща данък…“ , ГИБИ 3 295.

 Теофан Изповедник живял до 818 ни описва същото събитие:

 „...През тази година (680) народът на българите нападнал Тракия…А след като били разделени така на пет части и станали малобройни, излязъл големият народ на хазарите от най-вътрешните части на Берзилия в първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя чак до Понтийското море. И първият брат Батбаян, владетелят на първата България, станал техен данъкоплатец и досега получават от него данък.“, ГИБИ 3 261.

 Същото ни казва и Анастасий Библиотекар (873-875), ЛИБИ 2 247. За хазарите той казва, че идват от

 „...вътрешността на Версилия, тоест Сарматия Първа, и завладяват цялата проходима земя чак до Понтийско море. Най-напред то подчинило под властта си брат Батай, княз на Стара България, и го задължили да плаща данък, какъвто плаща и до днес (девети век).“

 Зависимостта на Баян от хазарите се свежда до плащане на данък:

 „...от всеки дом в царството си по една самурена кожа...“, Ахмед Ибн-Фадлан (921), виж също и Заимова (2000) стр. 68, а също и до даване за заложници деца на владетеля, Заимова (2000) стр. 69.

Заключение: Постепенно нарасналото надмощие на тюрките и привличането на хазари, сибири, евталити и евреи обособява нова държава Хазария в земите между Карпатите и Каспийското крайбрежие по Западен Кавказ и устието на р. Волга. Независимо че в тази държава хазарите и българи са един народ, тя воюва със синовете на Кубрат и под нейният натиск те са принудени да планират мощната операция по превземането на Балканите.

Макар и признавайки номинално зависимостта от Хазария, България на Волга си остава силна държава.  В арабската литература се говори за три клона българи на река Волга:

 „...Българите се делят на три дяла: единият се нарича Берсул, другият – Есегел, а третия – Българ; относно начина на живот то и трите дяла са на една и съща степен (на развитие).“, Ибн-Даста (913).

 Константин Багрянородни (905-9.XI.959) ни казва, че по това време Дунавска или Западна България е достатъчно силна да се отбранява от хазарите:

 „…И така наречената Черна (Западна) България може да воюва с хазарите“, ГИБИ 5 203.

4.15.2 Падане на Согдиана през 565. Преселване на евталити в Хазария и България

Тюрките начело с Истеми побеждават хуните-евталити и завземат Согдиана през 522. Персийския цар Хорсой се съюзява с тюрките и ликвидира господството на хуните евталити и в Бактрия. През 559 той се жени за дъщерята на тюркския хаган Истеми и сключва съюз с тюрките. През 560 ефталитския владетел Гатфар избива преминаващите през негова територия тюркски пратеници отиващи към Персия. Това става повод за война. Към войските на Истеми се присъединява отделилият се Хотан, а персийците успяват да постигнат първата значителна победа през 562. Истеми превзема Чач и ефталитите отстъпват от Бухара към планините. В битката при Несефа през 565 те са напълно разгромени от тюрките, а държавата им в Средна Азия е унищожена. Согдиана е завладяна от тюрките, а Персия получава западните части от царството на ефталитите. Отделни групи ефталити успяват да задържат малки територии в Афганистан до идването на арабите през 7 век, а държавата в Индия, макар и отслабена, оцелява до около 600. След завладяването на Согдиана от тюрките, крупни войскови части от арийци, някои от които са вече мюсюлмани, пристигат в Хазария и стават наемната войска на хазарите. Това научаваме от Михаил Сирийски (1126-7.XI.1199)  който отнася преселванията на арийци към времето на император Маврикий (582-602):

 „...В това време (потеглиха) трима братя от вътрешна Скития, водейки със себе си 30 000 скити. Те тръгнаха от планината Имеон и вървяха 65 дена. Те пътуваха зимно време, за да намерят вода, и стигнаха до река Танаис, която изтича от езерото Мантиос (Меотида) и се влива в Понтийско море. Когато те достигнаха границите ромейски, един от тях, на име Българ, взе 10000 души и се отдели от братята си. И премина той към река Дунав, която така също се влива в Понтийско море; и изпрати до Маврикий (582-602) не би ли му дал земя, за да живее там и да бъде съюзник на ромеите. Той му даде Горна и Долна Мизия и Дакия – укрепени места, които народът аварски беше опустошил от времето на Анастасий (11.IV.491-9.VII.518), и те се поселиха там и бяха като отбрана за ромеите. Тия скити наречени бяха от ромеите: българи. Другите двама братя дойдоха в страната аланска, която се нарича Барзилия, чиито градове бяха построени от римляните, които са Каспия, наричана Порти Торайски. Българите и пугурите, техните жители, бяха някога си християни; а когато един чужд народ достигна господство над оная страна, те бяха наречени хазари по името на по-стария брат, който се казваше Хазариг. И стана тоя народ силен и се разшири.“, Михаил Сириец (1166-1199).

 Теофан Изповедник (758/760-818), описвайки последното аваро-българо-славянско нападение на Царигарад през 626 ни казва, че император Ираклий привлича хазари от Лазика за съюзници срещу персите:

 „...Докато бил в Лазика, той (императорът) привлякъл за съюзници турките от Изток, наречени хазари.,  ГИБИ 3 259.

 Хазарският хакан Джебу сключва договор с Ираклий, след което започва война с Персия. Войната води синът му Зиевил, който е племенник на „царя на севера”. Единствения могъщ цар на севера в този период е Кубрат. Съюзните войски превземат Дербентската крепост, а след това и Тбилиси през 628. След успешна война с Персия Ираклий жени дъщеря си Евдокия за тюркския хаган Тон-ябгу (618-630), но след като е убит в 630 от заговорници начело с дядо му Моход, тя е върната в Цариград, както ни съобщава Патриарх Никифор (757/758-828). Според други автори дядо му се казвал Кюл-багатур, и се провъзгласил за Кюл Елбилге-Каган, и е принадлежал към българския царски род Дуло, който е и рода на Кубрат. Виждаме, че в този период в хазарската държава си съперничат българи и тюрки за надмощие.

4.15.3 Преместване на Велика България на Запад и на Юг под натиска на Хазария

Подкрепена от арийците, младата хазарска държава успешно изтласква Аспарух от Велика България, тоест от земите около Дон, Днепър и Днестър към Дунава. Това ни казва, както вече споменахме, хазарският каган Йосиф, живял в X в., в писмото си до  испанския евреин Хасдай Ибн-Шафрут:

      „...В страната, в която живея, са живели преди В-н-н-три (уногундурите-българи). Нашите предци хазарите воювали и срещу тях. В-н-н-три били по-многочислени, тъй многочислени като пясъка в морето, но не могли да устоят пред хазарите. Те оставили земята си и избягали, а тези (хазарите) ги преследвали, докато не ги настигнали до реката на име Дуна (Дунав). До ден-днешен те са разположени край реката Дуна и в близост до Кунстандин (Цариград), а хазарите обитават и досега земите им.“ .“, Cassel (1877) или Петров и Гюзелев (1978).  

 Именно това събитие е отразено и от Арменската география „Ашхарацуйц”, писана през VII в. вероятно от Анани Ширакаци живял от 610 до 685. В нея се казва:

 „...в Тракия има две планини и реки, от които едната е Дунав, която се дели на шест ръкава, образува езеро и остров, наречен Пюки (сравни с упоменатият от Птолемей - Певки). На тоя остров живее Аспар-хрук, синът на Хубраат, който побягна пред хазарите от Българската планина (Дзиа-кан, дн. Суган, планински масив между Балкария и Дигория в Западен Кавказ) и прогони аварите на запад. Той се посели на това място“, Петканов (1877).

 За това, че българи, авари и хазари са от един род, говори Йосиф Генезий, автор на „История“ написана между 944 и 959:

 „...Между това държавните работи добре се ръководели от Михаил (III., 842 до 23/24.IX.867) и майка му Теодора със съдействието на споменатите по-горе мъже. А предводителят на българите, по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ името от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия, отправил към ромеите враждебни думи, като ги заплашил с нападение...“ , ГИБИ 4 334.

 Това потвърждава  Лъв Дякон в своята „История“ писана през 992:

 „...Казват прочее, че мизите се отделили от северните котраги, хазари и кумани и напуснали бащините си жилища. Скитайки по Европа, завзели и заселили тази страна по времето, когато Константин (IV.) Погонат (668-685) управлявал ромейската държава и по името на своя племенен началник Българ я нарекли България.“, ГИБИ 5 252.

 И така едновременно с разширението на България на юг от Дунава възниква Хазарската държава.

4.15.4 Географско положение на Хазария

Че Хазария е доминирала северното Черноморско крайбрежие научаваме от описанието на страшният студ през 763 на Теофан Изповедник (758/760-818):

 „...През същата година (763) от началото на месец октомври настанал голям и много силен студ не само по нашата земя... Хора и диви и питомни животни могли да преминават пеша върху леда от Хазария, България и други съседни народи.“, ГИБИ 3 271.

 На север тя се простира до завоя на река Дон - най-близката точка до р. Волга. Константин Багрянородни (905-9.XI.959) ни казва, че Хазария се простира до там:

 ,„...Срещу Дистра (Дръстър дн. Силистра) се простира Печенегия и населената от печенеги земя стига чак до хазарската крепост Саркел. На техния език Саркел значи „бял дом“ (в руските летописи Белая Вежа). В тази крепост има гарнизон от 300 души, който се сменя всяка година…“, ГИБИ 5 214.

 Крепостта Саркел се е намирала в долното течение на Дон между Волгоград и Ростов на Дон, сега потопена в Землянския язовир, построен през 1955. Предназначението и е било да спира нашествия от север към Херсонес. „Пространното житие“ на Константин Философ също ни дава географски сведения за Хазария:

 „...Като се качи на кораб, (Константин) пое пътя към хазарската земя, между Меотийското езеро и Каспийската врата на Кавказките планини…“, СБЛ (1986).

 А арбският писател ибн-Даста, който е посещавал лично тази земя преди 913 пише:

 „...От земята на печенегите до земята на хазарите има десет дни път по степни и гористи местности. Между споменатите земи няма застлан път или широки пътеки и човек се добира от страната на печенегите до страната на хазарите, както е казано, по гористи и блатисти места. Хазарската земя е обширна, от едната си страна опира до високите планини, там където в най-отдалечените покрайнини живеят Тулас и Лугар, и които се простират до Тифлиската страна.

 ... Столицата им е град Сарашен (Саркел). До него има и друг град наречен Хаб-Нела или Хабнела. През зимата местното население живее в тези два града. С настъпване на есента излиза от тях в степта, където остава до идната зима. И в двата града живеят мюсюлмани, имат джамии, имами, муецедини (призоваващи Бога) и начални училища.“, Ибн-Даста (913).

4.15.5 Държавно устройство на Хазария

 Най-добро описание на държавното устройство на Хазария са ни оставили арабските историци Ибн-Даста писал преди 913 и ал-Масуди писал през 943/944. От тях виждаме и известно развитие в страната:

 Ибн-Даста:

 „...Царят им се казва Иша а върховният господар - Хазар-Хакан. Но последният е само по име господар. Истинската власт има Иша, тъй като той относно управленческите дела и разпореждането с войската заема такова положение, че не дава на никого отчет, който би стоял над него.

 ... Царят им Иша е възложил задължението на заможните и богатите от тях да доставят конници, колкото могат по количеството на имуществото, което притежават, и по печалбата от търговията. Те водят всяка година война срещу Печенегите. Иша сам се разпорежда с данъците и ходи на походи със своите войски. Войниците му са красиви. Където и да тръгне войската, то те са в пълно въоръжение, със знамена и копия. Облечени в здрави брони. Царската конница се състои от 10 000 конника, задължени на постоянна служба на разположение на царя, доставена от богатите хора като данък. Когато Иша тръгва където и да е, пред него се носи щит, и изображение на глава, който се носи от конника пред него. Зад този конник върви самият Иша, а войската след него, не изпускайки от погледа блясъка на този щит. Когато се сдобият с плячка, те я събират в лагера. Тогава Иша избира за себе си това което му харесва; останалата част от плячката се предоставя на войниците да си я поделят помежду си.“, Ибн-Даста (913).

 Ал-Масуди:

 „...В страната (на хазарите) преобладаващото мнозинство са мюсюлманите, защото те са войници на царя. Те са известни под името арсия (ария) и произхождат откъм страната Хорзем. Навремето след появата на исляма (в 632 е смъртта на Мохамед), в страната им настъпил недоимък, избухнала чума и холера. Те се изселили в страната на хазарите. Това са силни, смели и храбри хора и царят на хазарите им се доверява (по време на водените от него) войни. Установявайки се в страната му, те поставят известни условия: едното от тях е открито да изповядват религията си, (да строят) джамии, да ги призовават. Също и везирите на царя да са избирани между тях. По настоящем везир е човек от тях и се нарича Ахмад, син на Куйах. (По едно от условията), когато царят на хазарите е във война с мюсюлмани, тези на служба в неговата войска не се бият срещу хора от същата религия; но срещу неверниците се бият заедно с него. Понастоящем 8 000 от тях са във войската при царя: конници, стрелци с брони, шлемове и ризници. Някои от тях са въоръжени с копия, така както са въоръжени мюсюлманите. ...Прието е в двореца на хазарите да има 7 съдии: двама за мюсюлманите; двама за хазарите, които съдят по Тора; двама за християните, които съдят по Евангелието, и един за славяните, русите и другите езичници, който съди по закона на езичниците; техните дела се решават според разума. ...Русите и славяните, които са езичници, както споменахме, (също) са войници на царя или негови слуги. Освен арсия в страната има още известен брой мюсюлмани – търговци, занаятчии, преселили се наскоро в нея заради справедливостта и сигурността.... Ако в страната мюсюлмани и християни се съюзят, царят няма да може да ги надвие.“, Заимова (2000) стр. 40.

Виждаме, че тюркската армия свежда монархията до символична монархия. Съществувала е толерантност към различните религии: езически, християнски, мюсюлмански и еврейски, което се вижда от различните храмове и предназначението на съдиите кой-коя народност и по какъв закон да ги съди, засвидетелствани от пътешественици от това време.

Както виждаме, арийците-мюсюлмани участват във военни действия, но не воюват с други мюсюлмани. Това ще подбуди Българите на Волга да приемат исляма с надеждата, ударната сила на хазарската държава, арийците-мюсюлмани, да не воюват с тях. По молба на владетеля на България на река Волга абасидският халиф ал-Муктадир (908-932) изпраща от Багдад посолство в 921, което пристига в България на Волга през май 922. Желаейки да се освободи от властта на хазарите, българският владетел търси покровителството на халифа и приема заедно с народа си исляма. Българския владетел обаче остава разочарован, че не получава обещаната материална помощ от Багдат за строителство на укрепления срещу Хазария. Впрочем, мюсюлмани в България на Волга е имало и преди 913, по времето на владетеля Алмуш, както това ни казва пътешественика историк Ибн-Даста:

 „...Царят на българите се казва Алмуш и е мюсюлманин. ... По-голямата част от тях изповядват исляма. В техните селища имат джамии и начални училища с муджахидини и имами. А тези от тях, които са езичници, се покланят пред всеки познат, когото срещат.“, Ибн-Даста (913).

 От горните сведения, някой би могъл погрешно да заключи, че тъй като законът на българската общност в Хазария е бил библейския закон Тора, то и законодателството на българите е било същото. Нека отбележим, че тук става дума за 10 век, когато множество евреи вече живеят в Хазария, а аристокрацията и е силно свързана с юдаизма.

4.15.6 Юдейството в Хазария

Каква роля е играло юдейството при хазарите? Хазарската държава се основава на търговския интерес на няколко народностни групи населяващи района от делтата на река Волга до устието на Дунав. Измежду тези групи са българи, западни тюрки, руснаци, евреи и др. Паметници намерени във Фанагория, Таман и Крим от първи век свидетелстват за ранно еврейско присъствие в района на Крим. От време на време във Византия е имало преследване на евреи и някои от тях се преселвали в Хазария: в 20-те години на VII век при Ираклий I, в началото на VIII век при Лъв III. В Берсилия, дн. Дегестан, е имало отдавна преселници евреи от Сасанидския Иран. Особено много евреи дошли в Дагестан през 530 при потушаването на въстанието на маздакитите в Персия.  Маздакитите са секта проповядваща между другото общност на жените. Много от тях вероятно са били образовани, имали са търговски връзки, и започнали да се издигат в администрацията на тази търговска държава. От Кеймбриджкия документ, Коковцов (1932) стр. 113-114, научаваме:

 „...И те (евреите) се сродиха с жителите на (тази) страна... И те винаги излизали с тях (на война) и станали (с тях) един народ. Запазили са си само обичаят на обрязването, а някои от тях почитат съботата. Не е имало цар в страната на хазарите, а този, който е побеждавал във войните, е бил поставян от тях за техен военачалник. Това продължило до тогава, докато един ден по обичайният начин евреите излезли с тях на война, и един евреин показал необичайна сила на меча и обърнал в бягство враговете нападнали хазарите. И тогава хазарите го поставили съгласно обичая си над себе си за военачалник. И се оставили в това положение дълго време, докато господ не се смилил и не възбудил в сърцето на този военачалник желание да се покае, за което го склонила жена му Серах, и го научила да направи за себе си полезното.“ И при този военачалник почнали да се стичат евреи от „...Багдад и Хоросан и гръцката земя и подкрепели хората в тази страна, и укрепвали във вярата...“, Коковцов (1932) стр. 115.

 Това сведение се потвърждава от арабския пътешественик и писател Ибн-Руста посетил Хазария преди 913, както споменахме по-горе:

 „...Главата на държавата изповядва еврейска религия, също както и Иша, както и военачалниците и велможите от неговото обкръжение. Впрочем, хазарите изповядват религия сходна с тази на турките. “, Ибн-Руста (913).

4.15.7 Хазария, България и Византия

Какво е отношението между Византия и Хазария? Като търговска държава, Хазария е следяла стриктно търговията да функционира и на това се основава и външната и политика: приятелство със съседите, толерантност към всички световни религии. Това, че българите са били съседа, с който Византия е принудена най-много да се съобразява, личи от подреждането по рангове при приемите в Цариград:

 „…В главата, съставена от самия Константин Велики или по негова поръка, за „Готските игри“, където се излагат приеми  и празненства на византийския двор, се споменават и развлеченията след пиршеството – музика, песни, театрални представления и латински славословия. На шести ден на празника се устройва закуска, на която се поканват сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки; всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи, ковади.“, Толстой и Кондаков (1891) стр. 139.

 Цитатът е взет от Ценов (1936). Нямам възможност да го проверя. Хазарите, както виждаме, попадат под рубриката „разни чужденци“. Византия обаче има винаги интерес, да използва хазарите срещу България на балканите. По  Симеоново време, ще видим хазарски съюзници на Византия против Симеон, които Симеон пленил, отрязал им носовете за позор на ромеите и ги изпратил в столицата. Когато императорът ги видял, изпълнил се с гняв, виж Продължителят на Теофан, ГИБИ 5 107.

 В началните години от държавническата дейност на Тервел във Византия царува Юстиниан II. (685-695 und 705-11.XII.711), който е свален и изпъден в Хазария с отрязан нос от Тиберий III. (698-705). Юстиниан II се жени там за хазарска принцеса:

 „...За това (заговор срещу съпруга ѝ) било донесено на Теодора...“ , ГИБИ 3 297.

 А след успешното му възстановяване на престола от Тервел виждаме баща ѝ често като гост в Цариград:

 „...В Базиликата с позлатения покрив ... Там често бил седял и Тервел, владетелят на България, и Глиаван Хазаринът.”, „Анонимна хроника“, ГИБИ 3 224, писана между 741 и 829. 

 Българския владетел Телериг емигрира при император Константин V през 764. Анастасий Библиотекар (873-875) в своята „Хроника“, ЛИБИ 2 263, ни казва, че:

 „...През втората година от царуването на Лъв (IV. Хазар, 25.I.775-8.IX.780, тоест в 777), българският владетел Телериг избягал при императора, който го направил патриций и го оженил за една братовчедка на съпругата си Ирина. След като го приел от светия купел на кръщението, императорът го почел щедро и го обикнал.“

 Забележете, император Лъв IV е женен също за хазарската принцеса Ирина, дъщеря на хазарския хаган Вирхор, поради което има и прозвището Хазар. Синът на българския владетел Телериг и баща на Константин и Методий е кръстен на благодетеля си, император Лъв. Когато внуците на Телериг, Константин и Методий посещават Хазария около 852, те отиват при свои хора – дядо българин, баба хазарка. Впрочем, Кирил, който много добре знае за какво говори ни казва:

 „...Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други. ... С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде.“, „Пространно житие на Кирил“, СБЛ (1986).

 Това означава, че Християните в Хазария са имали „книги и въздават слава на Бога всеки на своя (хазарски) език“. Нека сега си припомним за изселването на българи от Берзития към Панония и от Панония към Битоля – Керамсиското поле, и че Куберовите българи са важна част от мощта на българската държава. Така че връзки с бивша Берзития е имало във вековете. Ние ще ги видим и след като Хазария престава да съществува – в еврейските имена на Комитопулите в Западна България. Очевидно след като руснаците ликвидират хазарската държава, част от аристокрацията и идва в България.

4.15.8 Край на Хазарската държава

Кой унищожи Хазария? Чрез съюза със западните тюрки, Хазария се освобождава от техният натиск от изток. От юг, откъм Багдат има огромна заплаха но и тя е отбита: От „Историята на халифите“, Патканьяна (1862), научаваме, че тюрките начело с Сюлейман (715-717) нападат също през 717 неуспешно хазарската държава и „хунските градове“ Дербент, Чора и Таргу,  дн. Тарки недалеко от Петровска. При опита си да разруши стената Сюлейман намира надпис, че тя е строена от император Маркиан (450-457) на „негови разноски“ и че ще бъде разрушена „на разноски на измаилтяните“, което го накарало да я възстанови. През 737 арабска армия под предводителството на Марван напада Хазария. Хазария губи западното крайбрежие на Каспийско море и приема ислямски проповедници, но продължава политиката си на толерантност към другите религии. До 763 има мир с арабите. В период 784-786 Крим бива предаден на хазарите от местното население. Следва прочутата сватба на хазарската принцеса Хатуна с арабския халиф, и смъртта и заедно с двете и деца, довела до огромна хазарска война срещу арабите през 799. От „Пространното житие“, научаваме, че и по-късно хазарите воюват и с черноморските християнски градове:

 „...(По това време) хазарският воевода излезе с войска, заобиколи един християнски град и го обсади. Като узна това, Философът, без да се колебае, отиде при него; побеседва с него, наговори поучителни думи, укроти го. Той обеща да се покръсти и се оттегли, без да направи никаква пакост на ония хора…“.

 Но главната заплаха за Хазария е изгряващата империя на Киевските руси. Арабският историк ал-Масуди ни съобщава, че през 912-913 година 500 кораба с по 100 човека руси стигат до устието на Дон, за да търгуват в Черно море, Заимова (2000), стр. 45. Срещу обещан данък върху печалбата им хазарите ги пропускат през крепостта Саркел. Не след много време този безобиден контакт на руските търговци по Черноморието с България ще събуди пагубни за България апетити. Арабският историк ал-Мас‘уди ни съобщава също, че през 943-945 година 35 000 руси на кораби стигат по Волга до устието ѝ и след договаряне с хазарите да им платят половината от печалбата си, навлизат в Каспийско море. Вместо търговия, те подлагат на разграбване западното Каспийско крайбрежие и избиват жителите му. При завръщането си хазарите, възмутени от масовото избиване на мюсюлмани, нарушават договора си и излизат с 15 000 войници, с които унищожават руската експедиция. Убити са 30 000 руснаци, а 5 000 успяват да се спасят, бягайки в България на Волга, но и там били убивани, Заимова (2000), стр. 48. След около 20 години, същият княз Светослав, който превзе североизточна Българи и подготви падането на България под византийско робство, през 968 ликвидира и Хазария:

 „...6473 (965): Светослав нападнал хазарите. Чувайки за това, хазарите излезли насреща му начело със своя каган. В битката Светослав победил и взел столицата им Белая Вежа (Бяла крепост). След това победил язите и косигите.“, Нестор (2003) стр. 21.

 Разбира се хазарите не изчезват като дим. Казаците и до днес живеят по Дон и в Украйна и бяха във всички изминали войни най-храбрата част на руските войски.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
image

 





Тагове:   българи,   руснаци,   хазари,


Гласувай:
6



1. alchemist - За доста подобни неща( и доста ин...
09.04.2018 21:10
За доста подобни неща( и доста интересни) говори Л. Гумильов в своите книги. И обяснени, също. Ако ми се намерят излишни кинти мога да си купя тази книга.
цитирай
2. radostinalassa - Четох някъде, че хазарите
15.04.2018 07:04
Са приели обрязването на 8 - я ден. Това ги прави биороботи. Звучи жестоко , че русите избили 15000 китайци. Но в миналото е имало голяма битка с китайците, които загубили и построили великата Китайска стена за назидание.
цитирай
3. historybg2018 - Относно втория коментар
28.07.2018 09:33
В цитирания текст 15000 войска от хазари избива 30000-на войска от руснаци, а спасилите се 5000 руснаци са избите от волжките българи. Причината е, че двете държави пускат руските кораби по Волга до Каспийско море за търговия, а руснаците подлагат на грабеж, огън и меч източното каспийско крайбрежие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959988
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031