Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2018 07:12 - 110 години от Освобождението на България (Тезис)
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 1307 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Почти пет века българският народ изпитваше върху себе си всички тежести на чуждото господство,подложен на социално-икономически и политически гнет,на религиозна и етническа асимилация.Отхвърлянето на османското иго стана възможно в резултат на успешно завършилата Руско-турска война от 1877/1878 г.,в хода на на която бойните действия на руската армия се съчетаха с геройчната борба на българският народ за свобода и независимост.Победата на Русия в тази война означаваше изтласкване на османския деспотизъм от България.Тя създаде възможности за прогресивното социално-политическо,икономическо и културно развитие на България като самостоятелна държава. Априлското въстание от 1876 г. е най-крупната въоръжена изява на българската национална революция.То продължи близо един месец и макар,че претърпя военно поражение,постигна очаквания политически ефект.В резултат на въстанието политическата криза в Османската империя достигна краен предел,а Източния въпрос навлезе във фаза на най-голямо напрежение.По такъв начин чрез Априлското въстание ръководителите на национално-освободителното движение постигнаха свота политическа цел.По-нататъшният развой на събитията напълно потвърди тяхната прозорливост и далновидност.Съвсем основателно Бенковски-един от водачите на въстанието,когато гледа от върховете на Средна гора пожарите обхванали българските селища,споделя пред другарите си:’’Моята цел е постигната вече.В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана,която никога няма да заздравее.А на Русия-нека тя заповяда!’’ Априлското въстание демонстрира пред цял свят варварският лик на османската деспотична власт.Това пък от своя страна разобличи реакционната политика на западните държави-покровители на султанския режим.Чрез самоотверженото въстание българският народ спечели горещите симпатии на цялата световна общественост,която остро осъди Османската империя и нейните защитници. Събитията в България през април-май 1876 г. намират широк отзвук в цял свят.Извърешните кръвопролития и жестокости от османската власт скоро стават достояние на световната общественост чрез съобщенията на английски,американски,руски,немски,френски и други журналисти и дипломати.Особено значение в това отношение имат дописките на Пиърс,Макгахан,Скайлер,Ив дъо Вестин и др.В една от дописките си специален кореспондент на вестник ‘’Дейли Нюз’’-Макгахан пише:’’Казват,че българите не трябвало да възстават и че щом са въстанали,трябвало да понесат и последиците от потушаването.Но истина е,че никой народ в света,освен българи,не би изтърпял нито ден насилията,грабежите и потисничеството,на които са подложени от векове.Ако някой само би се опитал да въведе в Англия данъчна система,която се прилага тук,народът би се вдигнал против правителството като един човек.Тогава защо трябва да обвиняваме бедните българи,че са постъпили така,както всички ние бихме постъпили при подобни обстоятелства’’. В защита на българите издигна глас и великият френски писател Виктор Юго.Той остро порица извършените жестокости от османската власт,изтъквайки пред френския парламент моралната отговорност и на западните правителства,които поддържат султанския режим.Ние ще учудим европейските правителства-заявява Юго,като им кажем,че...в тази минута съвсем близо до нас,пред самите ни очи,убиват,палят,грабят,изтребват,колят бащите и майките,продават момиченцата,момченцата,че децата,които са твърде малки още,за да бъдат продавани,се разсичат с един удар на сабята,че изгарят цели семейства и домовете им,че разпарят бременни жени,за да убият децата в техните утроби...Дошъл е моментът-страстно призовава великият хуманист-да се издигне гласът...Има минути,когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да слушат...Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ?-с основания пита Юго.Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да не продължава така.Ние народите,заповядваме на правителствата да издадат такава заповед....’’ Гласът на Виктор Юго прозвучава високо,прониква навред,оказва неоценима морална подкрепа на освободителната борба на българският народ...Не случайно един френски вестни отбелязва:’’За Франция е истинско щастие да има гений като изразител на справедливостта’’. Масово движение в защита на българите се разрази в Англия.То бе насочено срещу правителството на Дизраели-най-активния защитник на Османската империя.Особено силно впечатление предизвика брошурата ‘’Уроци по клане’’ на Уйлям Гладстон-водач на английската либерална партия в опозиция,който заклейми палачите на българския народ и порица остро английското правителство като съучастник в извършеното престъпление. Солидарност с българският народ изразиха и представителите на демократичната общност във всички славянски страни.Много поети и писатели със своите произведения разобличиха равнодушеието на европейските правителства.В цикъла ‘’Балкански песни’’ на Сватополк Воймар се казва: ‘’Европо,нямаш ли ти срам,Човека гледаш поруган.И не навеждаш своя взор?Проклинам те за тоз позор’’. Събитията на България намериха най-широк отзвук в Русия.Там се разгърна масово,истинско народно движение в подкрепа на българите.Руската общественост енергично настоява пред царското правителство незабавно да обяви война на Турция за освобождението на България. Най-видни представители на руската наука,култура и изкуство присъединиха своя глас в защита на българския народ.Особено се изявиха в това отношение Л.Н.Толстой,Д.И.Менделеев,И.М.Сеченов,В.Гаршин,Немироович-Данченко,Ф.Достоевски и др. По настояване на Русия и под влияние на общественото мнение през есента на 1876 г. се създаде анкетна комисия от представители на великите сили,която бе натоварена на място да разгледа извършените престъпления в България.Комисията скоро потвърди истинността на съобщенията за кланетата и насилията на турските палачи.Ала това не промени позицията на западните държави,които отстояват ‘’целостта’’ на империята.През лятото на 1876 г. Сърбия обяви война на Турция,като се надява,че Русия ще я последва.Източния въпрос достигна своята връхна точка на напрежение.Негова сърцевина стана българския въпрос.Така се стигна до свикването на т.нар.Цариградска конференция с участието на 6-те европейски велики сили и Турция.Въпреки острите противоречия главно между Англия и Русия,бе изработен общ предварителен проект за даване автономия на България.Фактически този проект за политическа автономия на България бе първият официален международен акт,с който се признава съществуването на българската нация в посочените етнически граници почти така,както те бяха определени и през 1870 г. от султанското правителство,когато се разреши църковният въпрос. В деня на откриването на пленарните заседания-23 декември 1876 г.,като вижда острите разногласия между великите сили и с тайна подкрепа на английският посланик Хенри Елиът,турското правителство начело с Митхад паша отхвърля решенията на конференцията.След провала на Цариградската конференция последва още по-оживена дипломатическа дейност.По настояване на Русия в Лондон бе подписан тъй нареченият Лондонски протокол от представители на великите сили,с който отново се поставя искането за реформи,предложени на Цариградската конференция.Високата порта обаче и този път отказва да се подчини. При това положение мирната инициатива в политиката на руското правителство изчерпва своите възможности.Русия вече няма друг изход,освен да обяви война на Турция.В противен случай тя рискува да разруши свооята репутация,като подкровител и съюзник на балканските славяни под турска власт,а това означава да подрони сериозно позициите си на Балканския полуостров. Най-после на 12 (24) април 1877 г. цар Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване война на Турция.Общият повик при мобилизацията на руската армия е:’’Да помогнем за освобождението на българския народ’’!Възторгът на хилядите доброволци най-пълно изразява сибирнякът Алексей Макаров:...’’Когато узнах,че нашите прославени братя от другата страна на Черно море се борят,аз реших да им помогна.Минах пеш от Сибир до Одеса,за да намеря комитета за доброволци...приеха ме като брат и всички се радваха’’. С безккрайна радост посреща обявяването на войната българският народ.Израз на порива му да помогне с всички сили на руската освободителна война дава възванието на последния Български централен революционен комитет.Комитетът се обръща пламенно към българският народ,в него се казва:’’Братя!...Наскоро победоносните руски знамена ще се развеят в нашето отечество и под тяхна защита ще се положи основата на едно по-добро бъдеще’’. Русите идват безкористно,като братя,на помощ,за да направят най-после и за нас онова,което те друг път направиха за освобождението на гърците,румъните и сърбите...Българи-зове то,трябва да станем като един човек,за да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всички сили на руската армия’’’. В Кишинев,а по-късно и в Плоещ се стичат хиляди патриоти,мнозина от които участници в българското националноосвободително движение,заточеници,участници в Априлското въстание,в Ботевата чета,доброволци от сръбско-турската война. Русия формира две армии-Дунавската армия под командването на княз Николай Николаевич и Кавказката под командването на Михаил Николаевич-и двамата братя на императора.Общият брой на освободителните войски достига 277 хиляди души и 155 батареи,а на противниковите войски около 350 хиляди души (от тях 200 хиляди са насочени против Дунавскката армия).В края на октомври 1877 г. руската армия е подсилена с още 100 хиляди души и 40 батареи. В хода на войната бойни действия срещу силите на Портата предприема и Черна гора.В края на годината на страната на освободителите се включва и Сърбия с около 56 хилядна армия.На страната на Русия се включва и Румъния с 60 хилядна армия.Тяхната цел е да отхвърлят васалната зависимост от Турция. Във войната взе активно участие и българското опълчение.То бе сформирано по призива на Българското централно благотворително общество през есента на 1876 г.С решение на руското командване от 18 ноември същата година в Кишинев бяха организирани 3 доброволчески дружини,наречени ‘’Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич’’,а малко по-късно те бяха реорганизирани под командата на генерал Столетов.След обявяването на войната Опълчението е преместено в Плоещ.Отначало обхваща 6 дружини с обща численост около 8000 души доброволци-главно революционни емигранти и българи,преселбици в Румъния и Русия.На 6 май 1987 г. тържествено му е връчено прославеното Самарско знаме,станало символ на святата руско-българска бойна дружба. Окрилен от помощта на могъщия си освободител в дългоочаквания час,българският народ масово се стича под бойните знамена на руската армия.В хода на войната се формират допълнително още 6 опълченски дружини.Наред с опълчението спонтанно се комплектоват мнозинство народни чети и милиционерски отряди.Общият брой на българите,взели участие в бойните действия,възлиза приблизително на 35 хиляди души. В щабовете на руските войскови части служат като преводачи П.Р.Славейков,Ат.Узунов,Павел Бобеков и Ст.Стамболов-герои от Априлското въстание,Д.Войников-изтъкнат просветен деец,Христо Караминков-Бунито-революционер още от времето на Левски е разузнавач в опълчението.Панайот Хитов е разузнавач и войвода на чета през Освободителната война,като него войводи са Цеко петров и Христо Иванов-Големия,книговезеца от Ловеч,приятел и съратник на Апостола.Към тези революционери могат да се прибавят имената и на П.Каравелов,Евлоги Георгиев,Григор Начевич,Ст.Бобчев,архимандрит Макарий от Троянския манастир и много други,които е невъзможно да се изброят,което показва всенародният характер на националноосвободителното движение,разгърнало се по време на Руско-турската война. Българското население оказва действена помощ на руските войски и при снабдяването им с храна и фураж.В освободените села и градове се доставя на армейските части хляб и месо,плодове,вино,сено и пр.С радост,като братя,предлага свооите домове на руските бойци за пренощуване.Доставя кожуси и топли дрехи при зимното настъпление на армията.устройва болници и лазарети.Постъпилите в тях български,като медицински сестри,с любов се грижат за ранените.В сраженията при Шипченския проход стоотици българи-мъже,жени,старци и деца доставят вода на ожаднелите руски войници и изнасят ранените от предните редици на отбраната.Същото правят и българите от плевенските села при атаката и превземането на турските укрепления около града. При проследяване на военните действия на Балканите се открояват три главни периода.Настъпателният период на войната обхваща времето от десанта при Свищов през юли и боя при Стара Загора и втората атака срещу Плевен в края на юли 1877 г.Това е период на стремително настъпление на руските войски,довело до стъписване и деморализация на противниковата армия.Вторият период-борбата за надмощие приключва с освобождаването на Плевен и пленяването на тамошния гарнизон (10 декември 1877 г.).Руското командване е осъзнало вредните последици от първоначалното подценяване на силите на Османската империя и взема мерки.След епопеята на Шипка в края на август 1877 г. стратегическата инициатива е в ръцете на освободителите.Третият,заключителен период на войната (декември 1877-януари 1878 г.) е низ от мълниченосни бойни действия,на които противникът не е в състояние да окаже равностойна съпротива.Особено забележително е зимното преминаване на страропланинските проходи от освободителните отряди. В хода на успешните бойни действия на руската армия и победоносното завършване на войната геройчно се сражяват и българските опълченци.Блестящ израз на храброст и самопожертвователност е участието им в боевете при Стара Загора,за отбраната на Шипченския проход и за превземането на турския укрепен лагер при селата Шипка и Шейново.Ето какво пише генерал Гурко в прощалната си заповед до българското опълчение:’’Към вас се обръщам,българскки дружини.Вие от 8 часа сутринта до 2 часа следобяд с удивилтелно мъжество защитавахте родния си град.Това беше първото сражение,в което се сражявахте с врага,и веднага се показахте такива герой с които може да се гордее цялата руска армия...Вие сте ядрото на бъдещата българския армия.Ще минат години и тази бъдеща българска армия с гордост ще каже:’’’Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора’’.Въоръжените сили на народа съвместно с руската армия излязоха победители с неравен бой с врага.Укрепва вярата в собствените сили,а смесилата се кръв на българските опълченци и руските войници придаде на Шипка и Стара Загора символично значение,спои корените на българо-руската дружба. След зимното настъпление и успешно преминаване на Балкана,руската армия почти безпрепятствено се отправя към Одрин,който падна в руски ръце на 20 януари 1878 г.Пътят за Цариград е открит. Изплашени от победоносния марш на руските войски,Англия и Австро-Унгария се обявяват против Русия.През февруари 1878 г. английският флот дебаркира във водите на Мраморно море.Междувременно,на 19 февруари (3 март) 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор,който предвижда възстановяване на българската държава в граници,които почти съвпадат с тези на българската екзархия и с автономия проект на великите сили,санкциониран на Цариградската конференция.Според този договор в новата българска държава се включват:Дунавска България без Северна Добруджа,цяла Тракия (без Одринско и Гюмюрджинско),цяла Македония (без Солун и Халкидическия п-ов),Нишко без Пирот и Враня се дават на Сърбия.По този начин се удовлетворяват исканията и на другите балкански държави.По договора Сърбия,Черна гора и Румъния получават пълна независимост. Веднага след като условията на мирния договор стават известни,българите отправят благодарствен адрес към Русия,подписан от 240 000 души от всички краища на българските земи. Санстефанският мирен договор,макар да не разреши радикално Източния въпрос е голяма и решителна крачка напред в многолетната борба на потиснатите балкански народи срещу Османската империя за премахване на феодалните окови и нациоанален гнет.Той откри пътя за тяхното свободно развитие към бъднините на прогреса. Особено голямо значение този договор има за българският народ,който след близо пет века робство отново има възможност да създаде своя държава.България заема достойното си място на политическата и географска карта на Европа.Санстефанският мирен договоор увенча с успех делото на българската национална революция и по този начин потвърди справедливият и прогресивен характер на Руско-турската война,която напълно основателно е наречена освободителна. Западните сили не желаят създаването на голяма славянска държава,която би станала преграда срещу техните планове на Балканите.Те използват военното изтощаване на Русия и пред заплахата от война я принуждават да се съгласи с ревизията на договора.През юни 1878 г. се свиква Берлинският конгрес.В него участват представители на Германия,Австро-Унгария,Франция,Англия и Русия.Допусната е турскка делегация,но не и делегация на заинтересованите балкански държави,чиято съдба се решава.Берлинският конгрес разкъсва жестоко България.Тя е разделена на три части:Княжество България,васално на Турция,включващо земите между Дунав и Стара планина,със Софийска област;Тракия под измисленото име Източна Румелия като автономна област с губернатор,назначаван от султана за срок от 5 години;останалите земи-Одринска и Беломорска тракия и Македония са върнати на султана.Величавите резултати на Санстефанският договор постигнати с пролятата кръв на повече от 200 хиляди войни-руснаци,украйнци,белоруси,румънци,финландци,българи-са ликвидирани. Със воите крайно несправедливи и жестоки решения Берлинският договор предизвиква бурно възмущение и недоволство навред из българските земи.Егоистичната и користолюбива политика на великите държави помрачава радостта на българският народ от освобождението и го изправя пред нови тежки борби и изпитания. Още шрез есента на 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание,а в Източна Румелия се подема борба против настаняването на турски гарнизони на границата с Княжеството.Проблемът за националното обединение пронизва всички области на обществения,политически и културен живот на Северна и Южна България.Той е здраво втъкан в националната психоология и дух.И само след няколко години през 1885 г. чрез всеобщо народно надигане се осъществи съединението между Княжество България и Източна Румелия. Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г.е събитие,което българският народ пази свято в своята памет и преоткрива величието му с всяко поколение.Има достатъчно основание за утвърждаване на тези война,като забележително събитие в европейската история.Тя изведе българите в редиците на свободните народи.Тя възкреси за нов живот една от древните държави на Стария континент. Все още могат да се чуят опроверганти от самия исторически ход,от науката и народната оценка доводи,че националноосвободителните движения на Балканите били инспирирани от Русия,за да послужат като прелюдия или оправдаване на поредната и завоевателна война срещу Османската империя.Няма нищо по-невярно от такива твърдения.Русия никога не е имала завоевателни цели спрямо балканските народи.Дори Енгелс,който рязко изобличава и критикува външната политика на руския царизъм,изтъква освободителната роля на руско-турската война,съспоставяйки политиката на Русия с политиката на другите велики сили към поробените балкански народи.’’Когато през 1804 г. пипе той-избухна сръбската революция,Русия веднага взе под своя закрила въстаналите ‘’раи’’ и след като ги поддържаше в две войни,чрез два договора гарантира независимостта им във вътрешните работи.А кой реши изхода на борбата по време на гръцкото въстание?Не янинския Али паша с неговите заговори и метежи,не битката при Наврин,не френската армия в Морея,не лондонските конференции и протоколи,а руската армия на Дибич,преминала Балкана и стъпила в долината на Марица.А докато Русия без да се бои от никого,извършваше разделението на Турция,западните дипломати продължаваха да гарантират и поддържат статуквото и териториалната неприкосновеност на Османската империя’’.Тези думи на Енгелс се отнасят,както за България,така и за Сърбия и Турция. Руската политика на Балканите в този исторически момент съвпада с вековните стремежи на българския народ да възстанови своята държава,а обективните й резултати способстват за прогресивното развитие на всички балкански народи,включително и за турския народ.Благодарение на активното участвие на българите,войната стана своеобразно продължение на националноосвободителната борба на българският народ,превърна се в революционна война.Тя изигра ролята на буржоазно-демократична революция-премахна чуждата османска власт,счупи оковите на феодалния начин на производство и доведе до дълбок аграрен преврат.По този начин руско-турската война по своя характер обективно е прогресивна и освободителна с важни исторически последици на Европейския Югоизток. Ще се спрем на още една страна на руско-турската война.Става дума за отношенията българи и турци,между християни и мюсолмани.Внимателно запознаване в този въпрос разкрива величието на българската революционна мисъл и практика на ръководителите на нашата национална революция.Те изхождат от интересите на цялото потиснато население,без оглед на народност и вяра.Дори в този момент,когато освобождението на поробените народи изглежда неизбежно и предстоящо,те не се поддават на чувствата на национална омраза,натрупани към чуждоземската власт в течение на столетия.Още в прокламацията към българския народ изготвена от ръководителите на въстанието и разпространена в много екземпляри,те издигат като основно програмно искане ‘’подаване на братска ръка’’ на мюсолманското население.В целия този историческки документ няма нито една дума против мюсолманите и турския народ.Напротив,турците се наричат ‘’наши съжители и състрадалци’’ и всячески се притъпява недоверието между двата народа.Проява на тези широта на възгледите е постъпката на легендарния Бенковски.Когато освобождава пленени турци,той им казва:’’Върнете се в селото си и разкажете на своите съселяни за нашите добри намерения и за братската любов,която храним към мирните мюсолмани...Кажете им,че нашата цел не е да нападаме сиромасите и угнетените селяни били те българи или турци,ние сме въстанали не против мюсоламанството,а против кръвопийците паши и кадии,които са общи врагове и на двата народа’’.Дори в хода на войната,когато освобождението се приема като осъществена мечта,българското население не се подава на враждебни действия срещу мюсолмани и турци,защото това не бе война насочена против турския народ,нито срещу мюсолманството изобщо,а война врещу една отречена от историята деспотична власт с нейния национален,социален и духовен гнет. През резглеждания период едва започва да се формира турското национално съзнание и турския народ започва да си дава сметка за своето реално,не по-малко безправно положение,в което е поставен да живее от една паразитна власт и върхушка.За изграждането на това съзнание съдейства и опитът от съвместното съжителство с българите.Значителна част от осъзналите се като част от турската народност напускат пределите на България още в хода на войната или непосредствено след нея и се изтеглят в Турция.В България остават помюсолманчените българи,които смятат за своя родина както Княжество България,така и Източна Румелия.Така те,макар и с различна степен на замъглено религиозно съзнание,продължават да бъдат неделима част от българския народ.Затова все по-активно се включват в обществено-политическия,стопански и културния живот на страната.Всичко това обяснява факта,че мнозина от тях вземат участие,като доброволци в Сръбско-българската война през 1885 г.,сражяват се и в Балканската и Първата световна война и проливат кръвта си за България. Оставането на българските мохамедани в България въпреки непоследователната политика на буржоазните правителства към тях е събитие с важни последици.То създаде благоприятни предпоставки за общуване с останалото българско население,за утвърждаване на българския език,за укрепване на принадлежността към българската нация,а участие в обществения живот. Редица демократични партии и организации работеха с българските мохамедани,защитаваха техните интереси,издигаха класовото съзнание,приобщаваха ги още повече към българската нация.Тук трябва да се отбележи особено дейсността на БРСДП,а след това на БКП за политическа просвета и издигане на класовото съзнание на българите мохамедани.Мнозина от тях станаха дейни участници в класовите битки на страната,а някои дадоха и живота си в името на едно по-светло бъдеще. Социалистическата революция от 9 септември 1944 година в България промени коренно живота и на българите мохамедани.От икономическата изостаналост и бедност днес няма и помен.Селата се обновиха с нови жилища,в дворовете има леки коли,къщите са пълни с телевизори,хладилници,телефони и друга техника.Много от някогашните кални села станаха китни градчета с асфалтирани улици,с културни домове,с развита промишленост. През годините на народната власт израстнаха нови хора-политически грамотни,образовани,отърсили се от влиянието на религията.Из средата на потомците на ислямизираното някога българско население израстнаха писатели и художници,научни работници и архитекти,инженери и механизатори,общественици и герой на труда. В условията на социалистическа България съвсемм ествествено бе наред с големите промени в бита и културата,при големия подем на икономиката да продължи отърсването и от онези последни белези,които османскит поробител остави в живота на това население.Това отърсване от миналото първоначално се изрази в нов начин на живот,в нова идеология,в освобождаване от влиянието на религията.Външните видими белези на този нов начин на живот и на това отношение към социализма са повишената трудова активност,участието в обществения живот,разкреппостяването на жената,масовата просвета,отказването от мохамеданското облекло,масовото навлизане на новит социалистическки ритуали в живота.В последните години този процес на непрестанен възход намери израз в отказването от имената,които завоевателите бяха наложили и възвръщането към имената на дедите.Това ново явление сполучливо беше наречено ‘’възстановяване на българските имена’’,а процесът на заличаване на последните остатъци от робството-възродителен процес.Сега вече определно може да се каже,че нашият народ е навлязъл в последният етап на този възродителен процес.Това е процес,който ще доведе до оконателно консолидиране на българската социалистическа нация. Бългрският народ е признателен за проявения на дело хуманизъм и висока нравственост на руския човек и му се покланя с почит.Писатели,художници,композитори,историци,журналисти създадоха хиляди творби,като израз на безграничен пиетет,а други въплатиха своята благодарност в каменни изваяния.В България са издигнати хиляди ‘’руски паметници’’-обелиски,мемориални плочи,надгробни или монументи,чиято висота се крепи не само от планинските върхове с имена на руски генерали,но и от свенародната обич.Прекрасно име-братя освободители-българският народ даде именно на русите,като израз на вечна признателност. Общински комитет на БКП-Шумен ОБС на Д-ВО ‘’Г.Кирков’’-Шумен 16.02.1988 г.



Гласувай:
5



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20120785
Постинги: 18642
Коментари: 10023
Гласове: 71260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031