Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2018 00:16 - Договор между приятели - Ираклий и Кубрат
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 3130 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 30.10.2020 19:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Бащата на Кубрат беше храбрият Борис. Тюрките му казваха, ал-Бури. Борис остави на Кубрат няколко от своите най-верни стрелци като лична охрана по времето на заложничеството. Двама от тях, Айгън и Хуниалон, го придружаваха навсякъде. Айгън беше израснал в семейство на потомствени военачалници. Негов пра-прадядо беше предвождал през 395 завземането на Сирия по време на консула Руфин. В този ден Кубрат и Ираклий, придружени от Айгън и Хуниалон, отидоха да се разходят по пристанището в Златния рог. Това беше морски ръкав, който представляваше много удобен залив. Беше пълен с най-различни кораби. Крепостни стени обграждаха града и не позволяваха да се влезе откъм брега. Оттатък беше Галата. Там също имаше крепост, но далеч по-малка от градската. Ираклий им обясни, че по време на морски нападения между двата бряга на входа на Златния рог се опъва верига, която не позволява на големи кораби да влизат в залива. Кубрат набързо прецени теглото на веригата и каза, че тя би имала огромна тежест.

- Как я изтеглят?

Ираклий се усмихна и каза, че използват система от макарите на Архимед, наричани полиспасти. С тях силата на стотина мъже се увеличава многократно и като почнат да опъват въжето, вързано за веригата, те я издигат от дъното до към пет лакти под водната повърхност с лекота.

Елинистичното в науката на тази държава беше нещо, което невероятно привличаше Кубрат. Как стана така, че толкова други народи се чувстваха привлечени от елинистичната култура и сами допринесоха толкова за нея? Отговорът намери след време в библиотеката на Хагиа София в един много стар ръкопис на Изократ, който бил живял през пети век преди Христа „…с името елини не се означава родът или родовият произход, а духът, убеждението и възпитанието.“ Едва сега му стана ясно, че измежду елините имаше гърци, но и много други народности, които допринесоха за извисяването на тази велика култура над другите.

Големите кораби бяха с по два или с по три реда весла. Имаше арабски тумбести кораби с ветриловидни платна, много финикийски, въобще народ от цял свят. Потокът от стоки беше огромен. Над крепостните стени стърчаха дървените конструкции на кранове, които също използваха полиспасти. На някои двигателят бяха десетки роби. А имаше и такива, при които здрави коне натягаха винтове и издигаха и спускаха товари. Навсякъде се продаваше всичко, ама наистина всичко, за което можеш да си помислиш.

Намериха една странноприемница с маси под лози и се настаниха под дебелата им сянка. Ираклий вдигна чаша с вино и рече:

- Кубрате, защо Хуниалон си подрязва косата над очите, а Айгън не. Нали и двамата са хуни.

И Айгън, и Хуниалон бяха вече служили в империята и разбираха достатъчно латински и гръцки. Латинският беше езикът, на който се командваше в армията – наричаха го бащин език. Кубрат ги погледна и тримата гръмко се разсмяха. Кубрат почна да обяснява, смеейки се:

- Ние, българите, обръщаме голямо внимание на външния си вид и на дрехите си. Както виждаш, напоследък и младежта на Константинопол се облича като нас и почна да си носи косите като нас. Айгън е от народа вар, а Хуниалон е от народа хун.

- Че каква е разликата, вие сте си хуни и всички хуни са еднакви.

Тримата отново избухнаха в смях радвайки се на невежеството на Ираклий.

- Не, някога при нас се родили близнаци на нашия владетел. Той ги кръстил Хун и Вар. След като владетелят починал, народът бил поделен между двамата братя. Така че ние имаме един език, една вяра, но имаме малки различия в модата. Варите например носят привързани с панделки и сплетени косите си. По Атилово време това много се харесва даже и на франките и те го въведоха, но само за благородниците си.

- А като и ти си хун, защо точно на твоя народ, който живее около северното крайбрежие на Черно море и Западното крайбрежие на Каспийско море му викат кутригурски?

Тримата отново избухнаха в смях. И всеки си мислеше: „Не сме ги били достатъчно. Както винаги те все още не се интересуват много много от нас.“

- По същата причина. Ние всички сме огори, хора които първоначално са живеели в горите, след като мирмидонците се разселили по реките навътре в континента. Най-важните реки са Атил, на която сега викат Болга, тъй като е населена с българи, Танаис, на която сега вика Дон, старият Бористен или Данапър – някои ѝ казват Днепър, Данастър – някои ѝ казват Днестър, … Буг, Олт, Тиса, Истър, Драва, Сава … От тези огори възникнали хуните и варите. А на юг се родили също двама братя на огорски владетел. Единият бил по-дребен, затова го кръстили Кутригур, а другият бил наречен Утигур. Впрочем Куте и Уте са най-широкоразпространените имена у нас. И отново, след като баща им починал, народът бил поделен между двамата и бил наречен на имената на двамата. Утигурите останали на изток, а кутригурите на запад от Танаис. Ние обаче всички обичаме да носим бели памучни ризи с много широки ръкави, тясно хванати с маншети на китката, елечета, широко изрязани около ръцете, да не ни пречат на движението, покрити с красиво везмо, и това, което най-много ни отличава външно от вас ромеите, ние носим панталони. Навремето само римските офицери са яздили коне и представяш ли си гледката, когато ги възсядат с техните полички. Цялото им скрито достойнство излизало на показ.

Отново и тримата заразиха със смеха си Ираклий.

- А що се отнася до косите, ние ги оставяме дълги и се грижим за тях. Вие смятате спартанците за гърци, но те също са от пеласгите, нищо че сега говорят гръцки. Те още от древни времена са почитали носенето на дълги коси. Затова, когато взехме Пелопонес през 545, ние изгонихме само гърците, но спартанците не ги пипнахме. Тогава изселихме 200 000 души в Панония от Атика, Тесалия, Македония и Тракия. Ние, българите, не искахме това, но ни беше наложено от аварите. Аварите са в състояние да отидат на съвсем ново място за живеене само с 10-20 хилядна конница. След това почват войни с околните народи и заграбват жени и роби, с които основават семейства. Ние, българите, си имаме семейства, движим се с тях и се грижим за тях. Затова нашите съседи гледат на нас като на разумни хора, а на аварите като на зверове.

- А ботушите, как правите така, че ботушите да заемат формата на всеки крак?

- Е, това е невъзможно, но нашите майстори изработват дървени калъпи на определен брой различни по размер ходила и заковават на тях мокра кожа. Като изсъхне, тя приема формата на калъпа и това представлява лицето на ботуша. Ботушите при нас могат да бъдат от много евтини до много скъпи, зависи от кожата и везмото по тях.

- А какви са тези покривала, които използвате при валежи?

- Ааа, това са старите Ахилови покривала, закопчавани с фиба, през лятото от тънка материя, през зимата от дебела вълнена плъст. Поставяме вълна във вода и я натискаме между гладки каменни плоскости. След това я сушим на слънце натисната. Влакната така се спояват, че не пропускат вода. Ти стрелял ли си с мокър лък?

- Да. Ужас, плюе стрелите пред тебе.

Хуните отново гръмнаха в задружен смях.

- Затова във влажно време ние носим лъкът под плаща. При нас лъкът и конят са свещени. Един лък се изработва за няколко години. В него има еластични кости, споени от сурови говежди жили с дряново дърво. Сушенето трае много дълго време. Накрайниците са рогови.  Лъкът е с обратно огъване и се носи винаги отпуснат, за да не се измори. Само преди използването му се опъват тетивата му.

- А конете?

- Когато нашите живеели в Тесалия и Епир, не са имали много коне. След като се изселили едни в Галия, а други по Етил, Данастър, Данапър, Буг и др. реки, конете се развъждали в диво състояние в огромни стада. Достатъчно е да контролираш клисурите към планинските долини и ти ги притежаваш. Онези от тях, които набелязваме за бойни коне, биват обяздени, скопявани и след жигосване с дъмгата на кана-ювиги пускани отново на свобода. Хващаме ги отново само в навечерието на боя. От тези коне зависи животът на народа ни. Затова, ако някой ги язди по друго време, го убиваме. Ние влизаме в бой винаги с два-три свежи коня. Ако кон бъде убит, робът ни докарва друг. Ако войник бъде убит, робът излиза на негово място.

- А защо ги скопявате, това са хубави коне, не искате ли от тях да има наследство?

Хуните отново избухнаха в несдържан смях.

- Ираклий, драги мой, представи си, аз съм в засада с хората си, за да те пленя, ти обаче яздиш кобила. Какво, мислиш, ще направи моят мъжкар. Ще изцвили, ще пърха, ще ме издаде и ти ще си спасиш белия задник.

- Разбирам! – смееше се Ираклий. – Впрочем виждал съм българи да продават роби в града. Даже имаме и закон, регулиращ тяхната продажба. А на мене все ми се струва, че хуните са свободни хора и нямат роби. Вие всъщност имате ли, или нямате роби? – запита Ираклий.

- Военните пленници са роби у нас една година. След тази година те или могат да се откупят със собствени или чужди пари и да се върнат в родината си, или ако не могат, остават, но като свободни граждани, със същите права и задължения като нас. Така че, ако държавата живее повече от една година в мир, у нас няма роби. Много от вашите предпочитат да останат, понеже у нас те носят оръжие и могат да се защитават по време на война, а при вас цивилното население е безпомощно по време на война. Пък и смятат, че у вас законите работят в полза на богатите и обикновените хора доста често са изложени на произвола на богатите. Не че такива неща не стават и у нас, но това у нас е силно ограничено. Друга причина е, че у нас войската е народно опълчение и ние не събираме данък за нея. Така че данъците у нас са нищожно ниски.

Рибата беше превъзходна. Пресен паламуд. Биза беше някога невзрачно селище, но забогатя от това, че есенно време паламудът тръгва от Средиземно към Черно море и се заблуждава, нахълтвайки в Златния рог. С времето потокът от риба насищаше залива и за местните жители това беше най-големият празник. Тракийците го осоляваха в каменни корита и го съхраняваха за дълго време ферментирал, с превъзходен вкус. А гърци и латинци го слагаха в олио и сол и той с времето се превръщаше във вкусна паста. Много хора не знаят, но олиото има киселина, която разлага костите на рибата.

- Ах! - сети се Ираклий. - Вие сте толкова години вече тук, яли ли сте печено яренце, напълнено с праз, кромид и чесън, и полято с рибена паста?

-  Н е е е е е е е… Очите на хуните светнаха!

Ираклий махна на прислугата и поръча яренца за следващия следобед. В града ядяха по италийски обичай - два пъти на ден.

Прислугата и останалите хора в гостилницата се бяха вторачили в знатните гости и не сваляха очи от тях. Младежите бяха във възторг от модата, а момичетата, от тези красиви, снажни и богати мъже.

- Авари! - тихо шепнеха те. - Знатни авари! Ризата на този е със златни шевици, ботушите му имат златно и сребърно везмо…

Много младежи се занимаваха и с незаконни работи, за да си купят такива дрехи, Константинопол беше полудял по тази мода.

Ираклий дочу нещо от съседните маси и попита:

- Кубрате, защо народът в града ви вика авари?

- Защото преди години нашите хора почнаха да се обличат като аварите. Както виждаш, дрехите са ни много красиви. Сега у вас никой не прави разлика, но хората, които вие виждате да пълнят Тракия, Мизия, Македония, Епир, Илирик, Тесалия, са наши хора. Това са българи. Половината ви войска се състои от българи. Вслушай се в говора им. Той е като нашия.

- Защо, аварите друг език ли говорят?

- Да, те са също вари като Айгън, но и те се разделиха преди време на два клона. Хората на Айгън останаха, а другият клон се изсели към Хиндокуш. Те, разделени за дълго време, развиха по различен начин езика си. Там вместо огори почнаха да им викат уйгури. Умен и силен народ, имат писменост. След години част от тях се върна и се смеси с част от местните огори и им измени езика. Така възникна народът на псевдоаварите. В Атиловата армия имаше малко от тях. Мнозинството бяха нашите и гетите. Впрочем тебе те нямаше на онази лекция на Теофилакт Симоката, египтянина, когото Кириак беше поканил веднъж да ни говори по тези въпроси. Нали го знаеш, той е императорски секретар и префект. Та той ни каза, че е записал тези работи в хрониката си.

- А защо изведнъж почна да ги наричаш псевдоавари?

- Псевдоаварите са малко на брой, но бруталният им начин на организиране на държава позволява на малко хора да държат в подчинение огромен народ. Много от нашите навремето се уплашиха, признаха ги за владетели и нарекоха владетеля им хаган, за да му се подмажат, а пък тези вари почнаха да се фукат с името а-вари, тоест най-първи измежду варите. Чичо ми Юрган, воюва с псевдоаварите, защото е по-правилно те да се наричат така и те не можаха да го победят. Но в края на краищата видя, че ако продължи войната, ще изтощи до смърт кутригурите и се споразумя с тях за съвместни военни действия срещу вас и франките.

- А има ли истински авари и ако ги има къде са те сега? – запита Тодор, братът на Ираклий.

- Да, има. Истинските авари са евталитите, тези, които сега владеят Гиркания и района между реките Амударя и Сърдаря. Те са най-великият народ на огорите. Виж им държавата в Гиркания, като вашата, закони, съдилища, справедливо уреден живот, спазват договори и, за разлика от вас, воюват само при защита на собственото … 

Тук Кубрат направи голяма пауза. След това взе ръцете на Ираклий в своите, сякаш щеше да му предложи да се ожени за него, погледна го изпитателно в очите и тихо, но решително го попита:

- Ако всевишният е решил ти да станеш император на Византия и аз кан-ювиги на българите, ще ми помогнеш ли да се отърва от аварите?

Ираклий знаеше точно за какво става дума и запита от своя страна:

- А ти ще ми помогнеш ли срещу персийците да укрепим Дербентския проход и да ги върнем в предишните им граници? Тогава и симбирите в Берзития ще са ти подчинени!

- Това е огромно начинание. Пра-прадядо ми Валах воюва в три големи войни от 459 до 484 с персийците, за да ги победи. Ти, в отговор на такова огромно усилие, ще се съгласиш ли всички българи в Европа, намиращи се в рамките на Византия, да станат свободни?

Айгън и Хуниалон бяха затаили дъх. Тези двама обрулени от боевете мъже знаеха по-добре и от младоците, че ако това стане, народите им ще си отдъхнат в мир. Но съзнаваха ясно, че само тези младоци са благословени от бога да свършат тая работа. В този момент те бяха готови да последват Кубрат даже и в ада.

Ираклий и Кубрат станаха бавно, това сякаш беше цяла вечност, пристъпиха един към друг и се прегърнаха. Ираклий целуна кръста, който носеше на шията си, и каза „кълна се“. Той отдавна знаеше, че българите не се кълнат. Те смятаха, че който се кълне след казаното, сам уронва доверието на собствените си думи. Думата е достатъчна. Спомни си как прочутият генерал, българинът Сабиниан Магнус, отказа да се закълне пред Зенон, че ще воюва с остроготите, но въпреки това ги изтласка в Италия. Айгън и Хуниалон обаче не се въздържаха, скочиха към един от вързаните на входа на гостилницата коне, снеха му седлото и го донесоха. Кубрат инстинктивно взе каната с водата, напълни чашата си и я изля на плочите, след това обърна конското седло, отиде до коня и докосна тройната юзда, откъсна от слога край стената трева и я вдигна високо. Гостите гледаха и никой не разбираше за какво става дума. Някои се прекръстиха, защото имаха чувството, че това са бесовски работи.

Само след няколко години светът щеше да узнае, че тези млади мъже не се разбраха за нищо по-малко освен това, да си поделят и помирят тогавашния свят в Централна Европа, Балканите и около Черно море. И това не стана в царския дворец, а на брега на Златния рог, на паламуд и червено. Въобще червеното вино нерядко е носило добро на човечеството.

Откъс от романа: 

Кубрат, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, София, 138 стр. Цена 6 лв. 0.190 kg.

https://www.book.store.bg/p157601/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

 

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39099#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

image

Кубрат, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Кубрат, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, 25.06.2019, София, 178 стр. Цена 15 лв. 0.224 kg.

https://www.book.store.bg/p255381/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/kubrat.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51787#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
image


 

 




Гласувай:
2



1. barin - Здравейте. Договор и приятелски ...
10.03.2018 06:51
Здравейте. Договор и приятелски отношения между българи и византийци е имало при Ираклий и Кубрат. Помогнали сме на Византия и нашата държава е била силна. Кубрат първи заедно с хазарите спира арабите в Кавказ. Добрите отношения между България и Византия са от полз. Имали сме и други мирни години.
Поздрави!
цитирай
2. historybg2018 - Договор и приятелски ...
11.03.2018 16:49
Да, най-забележителния пример е този с Тервел когато поставя за император Юстиниан: Патриарх Никифор научаваме ГИБИ 3 297: „...Той извънредно любезно се отнесъл с владетеля на българите Тервел, който бил на стан извън Влахернската стена, и най-сетне, когато Тервел отишъл при него, наметнал му царската хламида и го провъзгласил за кесар. И като го поставил да седне до себе си, заповядал на войската да се поклонят на двамата. Надарил го с много дарове и го изпратил в земята му (706).“

А лексиконът „Свидас“, ГИБИ 5 309, ни информира къде в Константинопол Тервел е държал реч пред народа:

„ ...Базилика (едно от южните помещения на Хризотриклиния, част от големия дворец в Цариград): В базиликата зад милиона (куполна постройка на площада Августейон в Цариград, която служела като изходен пункт на военния път Цариград-Белград) имало позлатена статуя на узурпатора Юстин (II 565-578) на колене. Там бил и ексамонът (еталонна мярка за един модий, около 8.75 литри) до времето на император Ираклий.

Там Тервел държал реч пред народа..."

Забележително!

Такива и много други сведения се съдържат в книгата ми.
цитирай
3. didanov - поздрави за написаното
12.03.2018 17:13
интересно е и се чете на един дъх, за разлика от всички там хроники и летописци :)
цитирай
4. historybg2018 - За didanov:
14.03.2018 08:56
Благодаря Ви! Точно по тази причина написах историческите романи:

Кубрат, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, София, 138 стр. Цена 6 лв.
Учителите на българите, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049386-7, София, 186 стр. Цена 10 лв.
Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите), исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049610-3, Издателство ГУТА-Н, София, 156 стр. Цена 10 лв.

Те почиват стриктно на достигналата до нас информация от старите автори.

Ако имате интерес и от романи и разкази написани от мене:

Отнесени от източния вихър, разкази, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048782-8, Издателство ГУТА-Н, София, 90 стр. Цена 6 лв.
Мими, роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049847-3, София, 140 стр. Цена 10 лв.
Атомна централа, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-0-0, Издателство ГУТА-Н, София, 106 стр., Цена 8 лв.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960348
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031