Има ли наистина подземен свят под Пирамидите в Гиза?

Ако погледнем древните текстове, написани преди хиляди години, откриваме невероятни подробности за един отдавна забравен свят, скрит под краката ни.

Сякаш Пирамидите в платото Гиза и Сфинксът не са достатъчно очарователни сами по себе си, има множество разкази за тайни тунели, проходи и камери, намиращи се под платото Гиза. За някои от тези камери се говори, че датират отпреди над 15 000 години.

Това е един масивен подземен свят, пазен в тайна от обществото, скрит от учебниците по история.

Всъщност, говори се, че целият регион на Мемфис (Гиза) е покрит с подземни камери и тайни стаи.

Недалеч от Гиза, при оазиса Фаюм, Херодот някога описал съществуването на невероятен Лабиринт, който според писанията му бил „безкрайно чудо за мен”.

Този древен лабиринт бил, според Херодот, с внушителни размери и съдържал до 1500 стаи и подземни камери, които още тогава били с ограничен достъп.

Тази древна структура оставила Херодот без думи и той не се сдържал да не напише за нея:

„...Там видях дванадесет палата, равномерно разположени, които бяха свързани един с друг, осеяни с тераси и подредени около дванадесет стени. Трудно е да се повярва, че са направени от човек, стените са покрити с изваяни фигури и всеки двор е изящно изграден от бял мрамор и ограден от колонада. До ъгъла, където свършва лабиринтът, има пирамида, висока двеста и четиридесет стъпки, с големи изваяни фигури на животни върху нея и подземен проход, през който може да се влиза в нея. Беше ми казано с голяма достоверност, че подземни камери и проходи свързват тази пирамида с пирамидите в Мемфис...”

Херодот дори пише за масивен комплекс от много нива под Пирамидите в Гиза, за които се говорело, че са на поне 15 000 години. Интересно, съвсем малко автори подкрепят писанието на Херодот за подземни проходи, свързващи големи пирамиди.

Ямблих Халкиски, или Ямблих от Апамеа, сирийски неоплатоничен философ и биограф на Питагор, пише за вход през тялото на Сфинкса към Хеопсовата пирамида:

„...Този вход, запушен в наши дни от пясък и боклуци, все още може да се проследи между предните крака на клечащия колос. Преди е бил затворен с бронзова порта, чиято тайна пружина само Магите можели да задействат. Била пазена от обществено почитание и нещо като религиозен страх поддържал нейната неприкосновеност по-добре от въоръжена охрана. В корема на Сфинкса били изсечени галерии, водещи към подземната част на Великата пирамида. Тези галерии тъй изкусно се пресичали по протежението си към Пирамидата, че навлизайки в прохода без водач по цялата тази мрежа, човек неизменно се връщал на отправната точка...”

Платото Гиза е добре известно с масивната си подземна система, която е съставена както от изкуствени тунели и камери, така и от подземни реки и проходи, които се картографират с помощта на наземни проникващи радари от 1978 г.

Няколко историци размишляват върху размерите на тези подземни структури и какво биха могли да представляват.

Някои изследователи твърдят, че има камери под Гиза по-големи от най-големите ни катедрали и че легендарният „Град на боговете” може всъщност да е масивна структура, разположена под повърхността.

Друго доказателство за тайни подземни проходи може да се намери в един ръкопис, който понастоящем се съхранява в Британския музей, написан от Алтелемсани, който подробно описва просторен квадратен подземен проход, построен между Хеопсовата пирамида и река Нил, със „странно нещо”, препречващо входа откъм Нил.

„В дните на Ахмед Бен Тулун една група влязла във Великата пирамида през тунел и намерила в една странична камера стъклен бокал с рядък цвят и текстура. Докато излизали, изгубили един от групата и като се върнали да го търсят, той излязъл при тях гол и през смях казал, „Недейте да ме следвате или търсите”, и след това се втурнал обратно в пирамидата. Приятелите му разбрали, че е бил омагьосан.

Като научил за странните случки под Пирамидата, Ахмед Бен Тулун изразил желание да види стъкления бокал. По време на огледа той бил напълнен с вода и претеглен, а след това изпразнен и отново претеглен”. Историкът пише, че се „оказало, че имал едно и също тегло и когато бил празен, и когато бил пълен с вода”.

Освен това, други писатели, като Масуди (10-ти век), пишат за очарователни „механични статуи с удивителни способности”, които стояли като пазители, възпрепятствайки всеки да влезе в подземните камери, разположени под Хеопсовата пирамида.

Тези „роботи” от древни времена се говори, че били програмирани да унищожават всички, „освен тези, които с поведението си били достойни да бъдат допуснати”.

„...писмени разкази за Мъдрост и постижения в различните изкуства и науки били скрити дълбоко, за да останат като записи в полза на тези, които след това биха ги разбрали”.

„...Видях неща, които човек не описва от страх да не накара хората да се усъмнят в разума му... но все пак ги видях...” – Масуди, 10-ти век.