Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2017 10:32 - Кхечари мудра и пътуването на един българин до селище на илюминати
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 5362 Коментари: 3 Гласове:
-2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   
Кхечари мудра и пътуването на един българин до селище на илюминати image
Статии - Общи
Написано от Издателство Паралелна Реалност   
Вторник, 05 Февруари 2013 01:29

 

image

Понякога получаваме интересни разкази на parallelreality_3@abv.bg и историята, която предстои да прочетете е именно такава. Преди време ни писа човек, който е имал доста интересен живот. Той е българин, казва се Мио и е един от хората поддържащи този блог, където впоследствие публикува част от историята си, която първоначално бе написал за нас преди година, като част от въведението му към това кой е той и с какво се занимава. Разказите му се състоят в няколко части и са редактирани чисто контекстуално от нас (но не и смислово, поради което в статията ще прочетете личните убеждения на Мио, които ние публикуваме, а не нашите собствени), за да съставят една обща история, която ще бъде представена в няколко части. Първата част е свързана с една много древна и опасна йогийска техника, която малцина по света владеят и един от тях е именно нашия човек. Тази техника бе и причината поради която той се свърза първоначално с нас – а именно – наличието на тази новина в нашия сайт. Постиженията на Прахлад Джани се дължат на въпросната техника, която се казва „кхечари мудра“. Ще бъде разказана неговата история и опит с тази техника, което постепенно ще премине в един друг разказ за пътуването на Мио до едно селище на фракция на илюминати. Между двата разказа ще се включим и ние с въвеждаща история към втората част, защото тя е далечно свързана с пътуване във времето.

Благодарим на МиоCrystal Clear и Janthine, които помогнаха в сортирането на представената информация :)

Ето и първа част на неговия разказ...

 

 

Началото


От малък съм самоук и сам съм се занимавал с хатха йога. Гравитирах около разни хора които уж бяха знаещи и като че ли беше така според думите им. Но нещо зад словата им се прокрадваше и аз усещах, че тези хора нямат знанията, които декларираха. Упражнявах се сам самичък според книгите, които намирах. Понеже бях и беден нямаше как да отида да се уча в Индия. Така донякъде около 33-та си година. Бях се научил да правя много добре и най-трудните упражнения из книгите. Упражнявах се и в дихателните дисциплини, като се стараех волево да задържам дишането си. Усещах, че ако човек може да не диша по собствено желание дълго време – там се крие някъде ядката на нещата. Беше ми дошло до гуша от мъки, странствания и бедно мизерно съществуване заради едната идея, че трябва да постъпваме правилно. Произхождах от род на хора предани на науката, все разни ученковци. Мен също ме гласяха за такъв. Учех в подобаващи гимназии и прочее... Нещо в мен ми казваше, че пътя не минава през светската наука или по-скоро, достатъчно съм учил математика, физика и останалите науки... – знаех, че отговорите нямаше да дойдат оттам. Напуснах гимназията в 10 клас и не завърших средно образование, станах скитник и работник. Това беше още през комунистическо време. Моя род орева орталъка, че съм постъпвал лекомислено спрямо бъдещето си. От друга страна – така правят онези дето тръгват по крими-пътя или в подобни посоки. Не дадох обяснение, или това, което дадох, бяха мотивите на идиот. Роднините и приятелите ми това отчетоха. Но знаех пределно ясно, че това е пътят. Как? Просто така го чувствах и не се притеснявах да следвам поривите на сърцето си, дори и те да бяха в разрез с целия останал свят. А те бяха... тренирайки усилено в онова време – говоря за 1995-2000 г., аз разбирах, че си бия главата в един таван по отношение на практиката на йога. Владеейки тялото и сетивата до едно сравнително високо ниво, разбирах, че има нещо друго, което ми убягва. Но нито знаех какво е, нито знаех как да постъпя, за да узная. По скоро ме въодушеви едно изказване от някаква книга на Дънов, в която пишеше, че човек можел да задържа въздуха в дробовете си дори повече от 30 мин. и ако можел това, то в този случай можел да иде на пътешествие с някое от телата си на Луната. Казах си – абе този Дънов нали е бил българин. А освен това прочетох, че имено този мислител уважавал много йогите, но не ги препоръчвал на българите. Чудех се тогава защо. Но си рекох – ето един наш човек, който казва, че е възможно всичко това за което бях слушал. Но той беше умрял – как да го питам какво е имал предвид? Ясно е, че не можех, но остана една вяра в мен, че има някакъв начин. Толкова ми беше дотегнала мизерията и неспособността ми да се справям с нея правилно, че нямах друг изход, освен да си наложа да повярвам.

Така и направих. Реших, че Дънов е казал нещо достоверно за задържането на дъха и изобщо за пътуването на човека из вселената. Като помислих малко се сетих за една хитрина. Знаех, че нямам пари да ида в Индия да се уча там някъде, но си рекох, че мога да напиша писмо на някой свят човек из тамошните земи и да му поискам помощ. Разбирах, че това е една фантасмагория – каква помощ ще искаш от някой дето и езика му не разбираш, па и нямаш пари да идеш до него. Реших, че ми остава само една възможност – да поискам с открито сърце в писмото си благословия, за да направя една смъртоносна техника. Малко преди това – около 1997 г. прочетох в една книга – „Алхимия на Екстаза“ от Ник Дъглас и Пени Слингър за тази техника. Всъщност преди това – 10 г. по-рано – един познат ми загатна, че бил чел някъде за такава техника, но само толкова. Дори знаех и името й оттогава – кхечари мудра. Когато прочетох в книгата им (а те са били 7 г. из Тибет и знаят какво пишат), че техниката е смъртоносна и ако се прави без гуру – просто си заминаваш от воле, тогава усетих, че това е което искам. Толкова ми беше дотегнал живота, че ми беше все едно какво ще става. Гладната Виденова зима изкарах без дърва в планината и с един чувал пшеница и малко картофи. Така че си рекох – ще поискам помощта на някого, както е в йогийската традиция – милостта за напредък се дава. И то само, ако онзи дето я дава – прецени това. Аз нямах какво друго да правя. Отчаянието и тъмнината един вид, бяха взели връх в живота ми. Наложи се да вярвам в нещо, което прекрасно знаех, че не може да стане. Така и направих. Писах на български едно писмо на един от най-известните (поне за които аз бях чел и чувал) светци на Индия – Сатия Саи Баба.

Живеех в Малко Търново сам в къщата си, но една моя позната, учителка по английски във Варна, ми го преведе. Писах му горе-долу следното:

 

Уважаеми Саи Баба, моля ви за благословията Ви, за да мога да се подготвя и да изпълня кхечари мудра. Моля ви, напишете ми отговор с вашата ръка лично... Зная, че ако ми дадете благословията си, ще успея да се изплъзна от смъртоносната хватка, в която може да попадне човек, в тази техника...

 

Нещо такова му написах. Учтиво и с искрено желание разбира се. Знам, че така се прави. Ако се надувах и кажех нещо друго, едва ли някой би обърнал внимание на молбата. А истината е много интересна. Не получих никакво писмо. Писах го към март и така си и остана.

Мина време и аз си казвах – почакай още малко, човекът е зает толкова много хора са му на главата – всеки с проблемите си. И така мина доста време. Един ден, около коледа ме поканиха да гледам едно отвратително празнуване на коледата – бяха от сектата на евангелистите. Аз не отказах, защото там щеше да казва стихотворение дъщеря ми. А тя беше малка и живееше при майка си, която пък си беше в родната къща, в същото това селце. Понеже си казвах, че детето трябва да има в своите очи баща, който да му показва че го обича и уважава, реших да отида. Иначе, сигурно стана ясно, че не поддържах отношения с бившата си жена и родата главно поради това, че бях луд в техните очи. Общо взето никога не ме е било еня, какво мисли еди-си-кой за мен..., но отидох.

 

Бях позабравил за писмото си. По-точно, бях се уморил да чакам писмо. Сред общата врява и плюскане на разни мизерии (вегетарианец съм), така се бях отегчил и умърлушил, че се бях свил на някакъв стол в ъгъла и седях като пън. Не можех нито да хапна нещо, а и не исках – в тази отвратителна компания... Тогава се случи следното: картината, която виждах с очите си – залата с отрупаните маси на мазни мляскащи тъпи муцуни си остана същата, обаче звука изчезна. Все едно ням филм. Стори ми се странно за миг. Чух следното дословно, понеже няма как да го забравя: „Аз отдавна мога това което ти искаш да направиш, хахахахахахахахаха...“. Но не беше глас като глас, както го чуваме, може би само аз го чувах това. Тутакси разбрах кой ми се смееше. Това бе гласът на човека, на когото бях пратил писмо. И след като каза това, започна да се смее, подигравателно, но не злонамерено, а по-скоро съвсем приятелски ми се подиграваше. Гласът идеше само в главата ми и аз отначало помислих, че съм мръднал от много практика. Дори помислих, че вече май съм луд, та да чувам гласове... Малко се притесних. Когато смехът утихна, звука в залата отново се върна. Странното беше това, че концентрацията на ума ми беше много добра, а и поведението – също. По това разбрах, че не съм луд, ако бях чул гласовете на лудите, вероятно хората наоколо щяха да разберат, че нещо не е в ред. Но не беше така... В следните няколко дни много внимателно анализирах какво се бе случило. От този момент нататък разбрах, че отговора на писмото ми е дошъл, но не по пощата... просто знаех това.

 

Постепенно заложих в главата си идеята, че трябва да подрежа френума си. Отидох в Бургас и говорих с един приятел хирург, той каза – и дума да не става – това са глупости. Да си призная – страхувах се, защото в трактата „Хатха Йога Прадипика“ техниката е следната: всяка седмица гуру, взема чист, добре подострен нож и прави разрез дебел колкото конски косъм в основата на френума на ученика. След това, поставя на кървящото място смес от каменна сол и пулверизиран корен от тимерика. Така на всеки 7 дни се прави по един малък разрез. След 6 месеца, френума е отрязан напълно. Езикът е свободен и тогава започва процедурата по удължаването му. Ученикът прави движение както се дои крава. Така езикът трябва да бъде удължен дотогава, докато не докосне мястото между веждите. Когато това стане, ученикът е готов да направи кхечари мудра, която освобождава. Нека се знае че е забранено да се практикува сам, без гуру, защото ученикът е изложен на смъртна опасност. Тя е следната – ако ученикът не е добре пречистен, температурата в мозъка му ще стане такава, че той ще умре мигновено. Затова именно е намесата на учителя, за да може именно той да прецени какво става и ако е необходимо – веднага да издърпа езика на своя ученик... Горе-долу това е описанието с мои думи. Сам разбираш пред какви трудности бях изправен. Затова си рекох – ще помоля някой доктор да отреже френума с техните медицински методи. Нито знаех какво е тимерика тогава, нито можех да намеря. Пък и кой щеше да се навие да ми подрязва езика в ония времена там? Реших, че лекар може да го стори.

Може, обаче не и на мен... Колкото лекари питах, все не искаха или искаха много пари, дето ги нямах. А и също все ме гледаха, както се гледа луд като заговорех за това, особено за мотивите ми. Не ги лъжех, защото нямаше смисъл, какво да го лъжа лекаря... Ако ще си давам тялото да го реже – не ставаше. Обаче и инак не ставаше. Разбрах, че има друга пречка и отложих за по-благоприятно време.

 

След това станах богат. Използвах разни символи и едни тантристки технологии, които ми докараха добро състояние само за около година. Тези тантра-техники са свързани със сексуалния контрол в комбинация с някои янтри, които си направих от злато, а също и с някои мантри, които знаех от Свами Вишну Девананда – от една книга. Тантриските техники знаех от посочената по-горе книга, а янтрите които прилагах бяха някои на Дънов, някои на египтяните. Сега не му е времето да говоря за това, защото обсъждаме друго. Така постепенно мисълта за кхечари се загнезди трайно и силно, но и страха също!

Заминах за Испания и минаха години, като не спирах да практикувам, усещайки, че има още какво да се желае преди да премине страха от кхечари. Един ден обаче, през 2008 г. изведнъж реших, че ще си отрежа езика веднага на лекар. Предимството на системата тук е тази, че лекарите са много коректни и професионалисти, не влагат лично мнение в работата си. Щом си платиш добре, особено в частна клиника, няма проблем – може и ташаците си да отрежеш, ако искаш и пак няма да те питат защо.

Тъкмо си бях взел заплатата на плажа, където бях спасител и отидох право в клиниката на един лекар. Казах какво искам и веднага ми дадоха час за след седмица. Прави се така, за да има време човек да се откаже ако иска.

Аз отидох, платих 165 евро и лекарят ми отряза френума. Аз така си мислех разбира се. Макар че му казах до дъно, той го е отрязал не колко трябва, но аз не знаех това тогава. Една сестра ти държи езика с едни клещи 15 мин. нагоре. Лекарят реже отдолу за 1-2 мин. най-много. Обаче после шие. Тогава разбрах защо се е искало в трактата да се правят разрезите всяка седмица за 6 месеца по малко. Защото устата има най-голяма способност да заздравява бързо от цялото тяло – каквато и рана да имаме в устата – зараства много бързо. Докторът ме ши, удари 4-5 шева и седях с тях една семица, защото ако не беше така, след седмица отново щеше да се срасне и за никаква кхечари не можеше и да се помислиш дори.

Забравих да кажа, че в трактата се казваше също и че езика се дърпа непрекъснато като виме на крава веднага след като се подреже до другата седмица и така не се дава възможност да зарасне раната, като се посипва със сол и с тимерика. Оказа се, че в превода на български на този трактат (а този превод беше апокрифен), преводачът е използвал един синоним, и то много малко известен, на билката куркума. Т.е. това е куркума и то корена й – жълт на цвят. Но отде да знам, че пулверизиран корен, ще значи стрит на прах. Едва когато разбрах, че „полво“ на испански език е „прах“, ми стана ясно, че това е в същност жълтата куркума, дето китайците и индийците слагат в ориза си...

Като мина операцията една седмица седях с конците и езика беше доста кофти – болка, не силна, но дразнеща и постоянна. Почти се бях зарадвал, че нещата са наред и вече ще почна с практиката. Като ми извадиха конците реших да си почина психически от всичко и се рекох така: е сега какво толкова, най-трудната работа е свършена – остана само да се науча да си пъхам езика зад мекото небце... колко съм се лъгал!

Отново потърсих вече из форумите в България разни капацитети да кажат как се прави така, че да си пъхна езика без да го глътна и да пукна като псе. Ясно е, че се страхувах... не мога да го крия! Страхувах се от предупреждението, че смъртта може да дойде внезапно, а знам, че с предупрежденията на йогите шега не бива да се прави никога! Затова и отделих една година време, за да питам отново и отново. Срещнах странното и адско неодобрение на почти всякакви йоги в България, а и тук, в Испания. Всички казваха едно: твърде рано си подрязал езика. Кхечари се изпълнявало, когато езика сам отивал назад, дори и да не е подрязан. Това било неправилно. Защото не бивало да се реже, а поради спохождане от Божията любов, езика щял да иде сам назад. Аз щях да повърна от такива обяснения. Защо? Защото изобщо не съм от тези дето вярват, че щяло да ме споходи еди-си-какво и да съм втасал поради това тогава... За мен това, дето ми разправяха йогите в България, беше чиста проба придаване на важност. Някои от тях имаха дипломи от Индия от не знам си кой ашрам и т.н... Водеха курсове и правеха пари от нещо, което не е тяхно – науката йога. Но аз не съм им казвал какво мисля за тях, защото знаех, че ако им кажа, че за да преподават йога не бива да взимат пари за това, нали щяха да ми бият шута и да не ми кажат нищо за кхечари. А тогава мислех, че като са ходили в Индия, тамошните учители са им казвали за кхечари. Дори се сетих за една жена в София... та тя ме критикува в едно писмо, че съм бил на грешен път задето съм си подрязвал езика, защото еди-си-кой гуру някога изрично забранявал това, а освен това, тя самата си правела кхечари без проблем без изобщо някога да е мислела да си реже френума. Аз чувствах обаче, че нещата не са така.

Благодарих на всички и разбрах, че не могат да ми покажат онова, което искам. През 2010 г. вече бях разбрал, че сам в гората ще трябва да опитам техниката. Чувствах, че няма време да се занимавам с този и онзи. Само в един сайт разбрах за един човек в Америка, който дава описание на кхечари, но разбира се – дотам, докъдето и аз знам сега. За другото каза, че думи няма. Сайтът бе преведен на български – Йогани се казва човека, псевдоним на някой, който желае да остане неизвестен. От цялата плеяда конкретни разбирачи в интернет (имам предвид от разбирачите на запад от страната ни), само няколко души казваха нещо повече, но този йогин като че ли го правеше най-точно и пълно. Прецених, че ще опитам да подпъхна езика в деня на есенното равноденствие на 2010 г., както е препоръчано. Около седмица по-рано спях нощем в гората, а останалото време си бях вкъщи, прекъснах работа и се отдадох на пълна аксеза, т.е. на един вид пълно самовглъбяване. Знаех, че ако не направя както трябва нещата, пътя ми може и да приключи бързо, бързо.

Най-накрая, след едноседмични опити само нощем, успях да подпъхна езика зад небцето си и то не в гората, ами когато ми беше вече писнало и си тръгвах с колата за вкъщи. Стана като на майтап. Разбрах защо кхечари се нарича птицата, която лети в пространството – усещанията са много сходни на човек, който лети да кажем с делтапланер или балон или нещо такова.

Макар че тялото ходи или стои, или прави каквото там е нужно, усещането е точно това, доста е странно да се приеме от някой, чиито език си е на мястото в нормална позиция. Една нощ след дълга практика обаче, съм задрямал на земята върху кожата от антилопа, на която седя. Може би насън или не точно – в полудрямка, но изведнъж ми просветна нещо, един факт. Езикът ми не беше достатъчно добре подрязан от лекаря, усещах някаква спънка, когато с все сили се мъчех да го държа назад и нагоре. Но все не стигах тавана – вътрешната част на черепа, под хипофизата. Не знаех колко има дотам, но усещах, че повече не мога да го удължавам. Освен това часове наред съм го дърпал, дни наред, дори седмици!

Отидох си вкъщи и имах един скалпел, купен за тази цел от България, години преди това. Сега му беше дошло времето и на него да влезе в работа. Взех една дълга пинцета, увих й краищата с медицински лейкопласт, за да не е твърда като държа езика нагоре. Хванах края на езика, точно както сестрата в клиниката го беше направила по-рано, влязох във ваната, а пред мене беше голямо огледало. Приготвих си една чаша с водка за дезинфекция, една чиния със смес от каменна сол и куркума на прах и скалпела в дясната ръка. Доближих си лицето до огледалото, но така че да не го замъглявам с дъха си. Бях сложил и една нощна лампа специално да осветява силно областта под езика. Като вдигнах езика максимално нагоре с лявата ръка видях, че всъщност лекарят е отрязал горе-долу около 60 %, но онова, което е в основата на езика – не е. Разбрах и защо. Защото е много близо до разни вени и капиляри, които са на долната част на езика. Чак сега разбрах колко е опасна работата, която ми предстоеше и защо гуру, а не ученика, е режел някога френума. Много просто, поради опасността да се пореже някоя силно кръвоснабдена веничка или капиляр...

Започнах с малки нарези, като всеки път веднага поставях прахообразната смес. Бях си купил един спрей нещо като изстудител за зъби, за да стане така, че усещането за болка да е по-малко. Ясно съзнавах, че ако поради болка инстинктивно направя рязко движение с глава, може да стане лоша беля. Пръсках с този спрей точно в момента преди да направя разрез, като след малко преместих пинцетата вече да държи едната останала част от френума отдолу. Представи си, че искаш да отвориш един цип на дреха – държиш единия край и другия дърпаш настрани. Така правех и с френума, като с цип на дреха, само че режех по малко, все едно отварям ципа... Много внимателно за около час и половина, като се изпотих доста пъти, подрязах на максимум вече всичко каквото можеше да се отреже – до самото дъно, където започва вече самия мускул на езика. Някъде около 7-8 мм. може би или най много 9 мм. Работата е там, че тази част на френума не може да се види, че не е отрязана, струва ми се – дори и от лекар, защото езика за целта трябва да е максимално изпънат нагоре, за да се види докъде всъщност стига границата на френума дълбоко под него. Или лекарят не е искал, или не е видял, но е все едно...

Когато процедурата свърши, отчетох че всъщност нямаше много кръв. Обаче тук нямаше кой да ме шие с конци, затова се налагаше веднага да почна да държа езика си нагоре в кхечари, за да не може да зарасне. Единственият проблем беше първата нощ като заспах. Макар и за малко време, на сутринта беше започнал процес на заздравяване и се наложи доста болезнено да дърпам езика, за да не се случи това. Така за около седмица, с постоянен контрол, успях да задържа езика да не се срасне, след това вече нямаше проблеми.

Малко по-късно, след около 2-3 седмици, езика докосна точката която отговаря на 3-та степен кхечари. В тази 3-та степен са описани ефектите, които тялото добива за няколко години непрекъсната практика. Има обаче още една стъпка, по чийто въпрос работя сега, защото не съм успял да я достигна. При тази 4-та позиция, която е най-много на около 4-5 мм. от 3-та, се постига прочутото състояние „кевала кумбхака“. Така йогите наричат състоянието, в което човек не диша, но не е и мъртъв. Не диша не поради волево задържане на дъха, а защото инстинкта за дишане е потиснат. А той, казват, се потискал, когато нямало нужда от него, а нямало нужда от него, когато духа на йогата обитавал мястото, откъдето е произлязла жизнената сила. Казва се, че когато йогата е в тази среда, на неговото тяло не му е нужно да диша, затова и не го прави, но тялото е живо, защото жизнената сила не си е отишла от него. Казва се, че това настъпва мигновено, когато езика докосне точката на 4-та степен. За да стане това обаче, има един „малък“ технически проблем. И той е, че физиологично има само един път езикът да достигне от точка 3 до точка 4. И този път е през някои от вътрешните отвори на носа, като обаче не се насочи навън към ноздрите, а нагоре в пространството, преминавайки през тесните синуси. „Малкият“ проблем, е че дупките са много тесни, а езикът е доста по-широк и няма достатъчно място да се обърне настрани. Може, но малко. Казват, че имало обаче един начин – отворите отвътре на носа сами да станели по-широки... Е как да станат като това са хрущяли, облечени в малко кожа? На практика е невъзможно.

Никъде, в никой трактат, не се казват тези неща. Никъде и никога! Йогани също споменава донякъде. Казват, че само милостта на гуру е това, от което ученика имал нужда на този етап. Аз не знам това. Но знам следното. Истината в тази техника седи между 3-та и 4-та стъпка. Овладяната 3-та стъпка, макар и трудна, за няколко години ще изпълни човека с особена енергия, позволявайки му да живее от много малко... Но единствено 4-та стъпка и нейното постигане давало свободата на духа и тялото. Аз съм убеден, че е именно така. Изобщо, всичко което е писано и съм чел за кхечари в древните ръкописи е излязло вярно! Чудех се дали да не напиша писмо на Йогани и тъкмо мислех един ден да го правя, когато неволно открих в тялото следното нещо, което никога не е споменато – в това съм убеден. Може да е споменато от устата на учител на ухото на ученик, но не е записано! То е следното: има една поза, казва се „ширшасана“, т.е. стойка на глава – всеки я може... В ежедневната си практика всеки я включва, като особено важна, защото в превод значи – „цар на асаните“. Аз също я упражнявам. В позиция, когато човек е с главата надолу, не му е да мисли кой знае колко неща, нали? Просто се чуди как да закрепи дереджето: първо да не падне, второ да не му гръмнат ушите от налягането на кръвта в главата и т.н. С една дума, не може да се разсъждава много-много, особено по-отвлечни неща. В тази позиция обаче, един ден си зададох въпроса – какво би станало, ако сега направя мудрата? И я направих, както си седях на главата. Нищо особено, малко по-трудно стана, но пак стана. По едно време както бях така с език назад зад мекото небце опрян в тавана на черепа ми, ми хрумна да докосна крайно чувствителния назален септум, това е преградата, която разделя отвътре каналите за ноздрите. Искам да посоча изрично, че това място е много пъти по чувствително от клитора на жената или от онази част от главичката на пениса, която е точно под канала на уретера и която съединява двете половини отдолу на главичката. Тези две точки при жената и мъжа са най-чувствителните на тялото отвън. Искам да кажа, че назалния септум е много, много чувствителен, много повече... Докосването, е като удар от ток, особено, ако е малко по-бързо. Така че се подготвих психически и както си седях на главата – докоснах септума. Той е като ръб, като било на планина. Установих, че отворите бяха станали доста по-големи, особено единия – десния.

Много внимателно, за около няколко минути подпъхнах езика там навътре. Дишането ставаше само през лявата ноздра. Мисля, че за около 3-4 мин. съм преминал около 3-4 мм. навътре и нагоре, а може и по-малко. В един момент спрях и не продължих. Имах едно усещане, че сега не бива да продължавам, не зная защо... Това, което открих за себе си обаче, е именно, че намерих начин, не по-скоро показа ми се начин, по който химията на тялото за момент се променя и онова, което е немислимо – става факт.

Искам да се знае, че за изпълнение на кхечари никога и никъде не се посочва друга позиция, освен тази на седнало положение. И се препоръчва специално позата „сидхасана“. Защо? Защото петата на левия крак натиска мястото на канда, а това е мястото между ануса и пениса точно по средата. Казва се, че там спяла кундалини. Там обаче е на практика другия край на блуждаещия нерв, долния край. А горният е точно мястото, където се изпълнява кхечари. Ето какво правим тогава.

Какво казват древните източници – застани в тази позиция и направи кхечари. Преведено – стимулирай двата края на блуждаещия нерв. А той пък е основата на парасимпатиковата нервна система у нас – тази, от която зависи покоя... релакса... и мисълта, силата й! Някъде се препоръчват и други асани, но само седнали. А като седи човек, именно каналите на ноздрите отвътре няма как да станат по-големи. Защо е така – не знам. Знам само едно. В написаното знание в книгите няма нито едно нещо, описващо завършения цикъл на важна техника. Нито едно! Затова мога да заявя категорично: книгите, дори и най-свещените такива, служат само като запалка на нашия интерес. Ако ние мислим, че в книгите ще намерим подробно описание за това кое и как става, значи не сме от най-добрите интуитивни анализатори.

Дори си мисля, че това което казвам сега, дори и да е точно документирано от личния ми опит, едва ли ще влезе в работа на някого...

 


Кхечари мудра


Това, което показва г-н Прахлад Джани (в новината от началото на статията), като резултати от медицинските изследвания, е резултат на древната йогийска техника „кхечари мудра“. Във видеата, които са разпространени в интернет, а и от самите обяснения на г-н Джани, не се говори директно за тази древна техника. Причините за това, ще обясня по-долу. Тук има кратко филмче за него, за съжаление на индийски:

 


 

Официалното обяснение на индиеца е повече от метафорично. Той споделя, че на съвсем млада възраст е срещнал Богинята, която го дарила със способността да живее без храна и вода – факти, съвсем достоверно документирани, както от индийски, така и от западни медици и учени. Тук ще се опитам да коментирам този феномен и да го направя така, че да стане достъпен за нашия български тип ум. Както е известно, ум, изключително настроен критично към всеки един факт, който е необясним от гледна точка на съвременната наука. И също така ум, тайно вярващ в една висша сила, способна да стои над всичко. Поради това наглед противоречиво качество на ума на българина, е много трудно, за който и да е да даде коментар на феномен като този на Прахлад Джани. Аз си позволявам да направя коментар от позицията на това, че съм роден и израснал в България, а също и от факта, че познавам техниката, за която ще говоря, практикувайки я.

На приложеното по-долу видео (на което съм се самозаснел) може да се види, само онази част, която е възможно да се заснеме с камера. Останалата част от техниката може да бъде заснета с рентгенова камера, поради обективна причина. Приложил съм снимки, които показват това, рисунки от интернет.

 


 

Техниката се състои в следното: най-напред се подрязва френума под езика, така че езика да остане свободен за движение. След това се издължава с движения, подобни на доенето на вимето на крава с ръка. Когато езика е толкова дълъг, че може да докосва носа и най-долната част на брадата, се обръща назад и нагоре зад мекото небце.

Както бе загатнато – съществуват 4 степени на техниката, както е показано на една от рисунките:

 

image

 

Ефектът на постижението на г-н Джани не е постигнат веднага, ще обясня защо. Самата технология дава прогресиращ ефект. В началото, в първите няколко месеца се забелязва едно рязко повишаване на издръжливостта на тялото към агресивни фактори, като липса на храна за около 3-4 дни и вода за около 2 дни. Като тази издръжливост постепенно нараства с времето. Г-н Джани е постигнал ефекта още като малък, но не веднага. Най-рано след около 2 години от момента, в които той казва че е получил благословията на Богинята. Тук е мястото да кажем, че думите на индиеца, не бива да се вземат директно, а да се изтълкуват правилно. Не защото не са верни – напротив, но защото ума на господина е индуски настроен, а нашия е български. Съществува една много голяма разлика в умовете на българите и на индийците, както поради особеностите, в които ние живеем, така и в средата и възпитанието които получаваме от малки. Затова някои факти, които са обективна даденост, могат да бъдат интерпретирани по съвършено различен начин от българския ум и от този на индуса. Това не значи, че нечий ум изкривява нещата. Това значи, че отражението в личностния ум е характерно за нацията, оттам и думите, с които се описват фактите. Думите могат да бъдат много различни, но ние трябва да знаем, че тези думи са само едно лично субективно отражение на процеси, ставащи обективно в тялото и неговата енергетика. Поради факта, че изпитвам тези процеси и в момента, мога да заявя най-отговорно: ще се опитам да преведа за нашия български ум, ставащото с г-н Прахлад Джани.

 

Нека да спомена малко повече и за самата кхечари мудра. Да направя едно уточнение: кхечари и по-скоро ефектите й върху тялото и съзнанието не могат да бъдат възприети от нормалния човешки ум. Могат да се видят само резултатите, но механизма не може да се схване от нашия ум. След това ми твърдение, вероятно с право ще попитате – ами защо се захващаш да обясняваш нещо, за което сам казваш, че не може да бъде обяснено, не е ли това една безсмислица и глупост от твоя страна? Истината е, че ще сте прави и аз много добре съзнавам това. Погледнато от страна на аналитично настроения ум, аз съзнавам, че това, което ще кажа по-надолу вероятно ще изглежда глупост, лишена от логика и изобщо – една безсмислица. Искам да кажа, че ще поема всяка отговорност за думите си, включително и всякакви категоризации от ваша страна за написаното от мен. Ще сте прави, ако ме упрекнете за каквото и да било или решите, че това са приказки и бръщолевения. Ако искам да кажа нещо по въпроса за кхечари се налага да поема тази отговорност. Правя го, защото съм българин и защото мисля, че е по-добре някой българин да каже нещо по въпроса, изхождайки от лично наблюдение и опит. Дори да съзнавам, че думите ми могат да събудят насмешка или преценка за идиотизъм и глупост, все едно, ще поема отговорността за решението си да говоря. Това произлиза от следното: ако се опитаме да опишем нещо, което стои извън нашия обсег на възприятие, нашето описание с думи ще бъде деформирано. Онзи, който се опита да изгради представа за описваното от нас, единствено посредством думите, ще изгради неточно копие в съзнанието си. Това е така, защото думите принадлежат на измерение, което е по-ниско от описваното явление или обект. Единствено можем да се надяваме, че онзи, който слуша сам има и друг канал за информация до описвания обект или област, канал различен от думите с които ние се изразяваме. Но това не може да е сигурно. Ако слушателя разчита само на думите ни, тогава вероятността да отчете, че говорим глупости е около 100%.

 

Сега по същество за техниката: преведено на български, звучи много романтично и мистично – „кхечари мудра“ значи „печат“ или „полет на птица в небето“. Наистина усещането на оня, който за пръв път направи кхечари мудра е, че се озовава в някакво пространство, в което никога не е бил по-рано и в което като че ли няма край. Тази техника е била скрита, не защото не може да се изпълни, а защото просто е смъртоносна. Може да се попита – защо да е смъртоносно, ако човек постави езика си зад мекото небце, нагоре и го опре след време до тавана на пространството там, от вътрешната страна на черепа, точно под мястото където се намира хипофизата. Оттук натам навлизам в недоказана медицинска терминология и физиология, така че може спокойно да се противопоставите на твърденията ми. Няма да се стремя да споря, ако не сте съгласни.

 

Има една част от нашето тяло, нека да го наречем една по-ефирна част, една система, която може да бъде съпоставена с нервната система, макар да не я припокрива напълно (но е най-близка като описание). В нашето тяло има безброй много канали, по които тече нашата жизнена сила. Горе-долу се припокриват с нервите, но ако направите разрез в тялото, тази система няма да се види. Нека я наречем „въображаема“, просто защото няма да я видим, което не значи, че не съществува. Йогийските методи (асани, дихателни техники, мудри, бандхи и т.н.) имат за цел да почистят тази именно невидима за окото система от разни препятствия, които я задръстват. Йогите казват, че нашата жизнена сила тече в системата от „нади“ и колкото е по-чиста тя, толкова по-жизнени сме ние. Аз ще се придържам към това понятие, защото е кратко, а и не мога да дам по-добро. Когато надите биват на 100% проводници на силата движеща се във Вселената, се казва, че човека е на 100% жизнен и осъзнава всичко в тази Вселена, включително онова, което смята, че е неговата собствена същност – негово Аз.

Кхечари е смъртоносна, защото когато езика се постави на мястото под хипофизата, той прави един вид късо съединение между физическото тяло на индивида и резервоара от безкрайна енергия съществуващ в тази Вселена. Знае се, че именно зад очите и дълбоко в кухината на носните отвори, се преплитат много и важни нервни окончания. Когато езика е поставен там, се усеща една много силна горещина, но не е като да ни е топло. Чувството е, сякаш нещо докосва с много силна напрежение тази част от главата ни, само че отвътре. Ако надите не са почистени от наслойките, натрупани в обикновения ежедневен живот, резултата от поставянето на езика на мястото е или полудяване или смърт. Смъртта може да е инсулт като физическа причина (мисля че най-често ще е тази). Ако има изчистване на надите, но недостатъчно и човека задържи там езика си малко по-дълго, вероятността от умствено побъркване е много висока. Природата е поставила една естествена преграда за нас, като е сътворила силно кръвоснабден френум (ципата под езика). Природата е мъдра и знае, че тази преграда ще държи човека, или по-скоро ума му, в състояние безопасно за тялото, което обитава този ум. Природата знае, че ако един ум-личност, се сблъска и възприеме една реалност, за която не е подготвен, това ще е края на обителта на този ум, което се явява нашето физическо тяло. Тук искам да кажа, че йога е една изключително опасна наука! Казвам го с цялата отговорност за думите си, като под това не разбирам популярните упражнения и практики, които са всеизвестни. В цял свят под йога се знае, че това са упражненията, носещи здраве и т.н... Това всичко е вярно и без тях не може, но искам да подчертая дебело, че каквото се знае и е написано и известно за йога не е същността й. Сега ще изкажа едно твърдение, за което може би ще получа заслужени укори и презрение. За йога не може да се говори. Всички описания, сутри и книги са само бегли насоки върху същността. Знам, че твърдението е налудничаво, но така е в царството на думите... съжалявам.

 

Какво говори г-н Джани в своите обяснения към лекарите?... Той казва, че Богинята му дала този дар. И не казва нищо друго, освен че показва на лекарите една течност, идеща от небцето и спускаща се в устата му. Той казва, че това е сома, с която се храни тялото му и която му дава Богинята. Освен това твърди, че може да задържи тялото си в това състояние дори няколко хиляди години. Споменава също, че може да извърви едно 200-300 километрово разстояние пеш, преди да се измори...

 

Какво е станало и става в тялото на този индус? Вследствие на своето развитие малкия Прахлад Джани или е роден без френум под езика, което е изключително рядко като явление или на една млада възраст този френум е прерязан и малкия е бил посветен в тайната на техниката. При всички случаи, той практикува тази техника от съвсем малък. С течение на времето, се получава едно разширение на съзнанието и възприятието. Нещата които се възприемат, за да имат контакт с нашия ум, приемат форма, позната на ума ни – за ума на индуса, да смята че Богинята го благославя и да я вижда, е толкова реално, колкото за ума на българина е реално да постави под съмнение твърдения, надхвърлящи общоприетия здрав разум. Обърнете внимание на немигащите очи на индуса. В позиция на кхечари мудра, засягайки или по-скоро едва докосвайки краища от нервните окончания на очните нерви, на блуждаещия нерв, концентрацията става съвсем естествена и очите не реагират или реагират много малко на външния свят. Очите остават фиксирани, сякаш в нищото. Искам да поясня, че външно състоянието на погледа не е много по-различно от погледа на луд... Разликата е в душевното и умствено състояние. Оттук иде общоизвестната теза, че мъдростта и просветлеността са само на крачка от глупостта и умопомрачението. Това е истина, както в преносен, така и в буквален смисъл. Обърнете внимание на факта, че ноктите на ръцете и краката на Прахлад Джани са лакирани. Освен това по тялото му можем да забележим, множество атрибути на класическата женска украса за тяло. Не мислете, че този индус е обратен, нищо подобно! Но, ако кажем и че е нормален, също няма да е вярно. Защо? Защото в съзнанието на точи човек липсва категоризацията за собствен пол като себевъзприемане. Разбира се, той знае, че неговото физическо тяло е на мъж, но нещата спират дотам. Няма да се впускам да казвам нещо повече от това, че личната му жизнена сила в нито един момент не се изразява като женственост или мъжественост. Този човек по дух не е нито мъж, нито жена. Той обкичва физическото си тяло с украшенията на жена, защото смята, че това физическо тяло, което ние възприемаме като негово, за него самия не е негово, а е по-скоро дар от Богинята. Той смята, че тялото, което обитава е дар от Богинята и именно тя му е дала възможността да поддържа това тяло живо без обичайните средства – храна и вода. Той счита, че тялото е само негово временно жилище, докато трае пътя му на тази планета. А това жилище принадлежи по право на Богинята. Така, че той показва почитта си към нея, като го украсява по този начин.

 

Сега искам да кажа какво е Богинята или по-точно, да се опитам да хвърля малко светлина що се отнася до тази същност и начина по който той я възприема. Искам да отбележа, че процеса, който се случва в кхечари мудра в тялото на йогата има пряко отношение. Субстанциите, за които ще говоря не се откриват при анатомично-физологичен анализ от съвременните медици. Следователно каквито и критики да бъдат отправени към мнението ми, не оспорвам нито отричам за правдиви. Но не бих защитавал твърденията си, защото е безсмислено от логична гледна точка. От микроскопичните процепи на черепа под хипофизата се отделя сома – мистериозната субстанция, която прилича на течност. Според мен не е течност, но ако сте пипали хлороформ или друг силно летлив флуид, ще добиете престава какво имам предвид. Йогите казват, че тази течност, е от петия вид материя – етерната. Аз също смятам така. Тази течност има характерните черти на ин-субстанция. Става така, че не може да се даде постоянно описание на вкуса, защото той е променлив. Варира от солен и сладък до нюансите на различни плодове и билки. Сигурно е обаче, че ако човек без да е пречистил системата от нади постави езика си на мястото, ще усети горчив вкус и ако не прекрати, скоро ще умре, от различни болести. Затова символът е на женска богиня. Има още една символика, свързана с езика. Когато езика е на мястото, човек не би могъл да говори. Макар че върха на езика е поставен на определено физическо място, йогите твърдят, че в това състояние, езика и ума се намират в Акаша. Ако кхечари се практикува, съзнанието в тялото се разширява с огромна скорост, предизвиквайки промени както в ума, така и в тялото. За около 2 години и половина, при постоянна практика, тялото се изпълва със сома (това е според старите ръкописи). Под постоянна практика се има предвид времето, докато човек не спи, не се храни и не говори. От позиция на човек изпълняващ практиката малко повече от 2 години неотклонно, мога да потвърдя, че споменатите срокове смятам за достоверни, тъй като промените в тялото които отчитам са пропорционални на времето ми до момента на практиката. Истината е, че аз също не мога да повярвам, че тези промени стават, макар да ги виждам в собственото си физическо тяло. Умът ми, който е досущ като на един средностатистически българин, просто отказва да разбере как става това. Дори и да искам не бих могъл да знам. Но простата констатация показва, че тялото издържа, без никакъв проблем на 2, 3 дни без вода и много дни с по един-два плода на ден, при това без да се откъсваме от ежедневието и задачите, които вършим. Също така и без да се усеща характерното падане на кръвно и леко виене на свят, което усещат всички, които постят. Има и нещо друго – килограмите остават същите, а урината е съвсем малко. Г-н Джани, според лекарите не отделя урина – тя се абсорбира обратно в тялото. Според моя опит не мога да потвърдя/отхвърля това, но мога да спомена, че урината е съвсем, съвсем малко. Ще кажа следното – аз не вярвам в това което става с тялото, защото няма как да стане, според познатите ни теории. Все пак, като виждам какво става (в тялото, в което пребивавам), аз се чувствам озадачен! Не би могло да се намери отникъде, където умът ми знае, енергия, с която то да работи през деня или да си върши задачите. Простата сметка откъм енергиен баланс ми казва, че няма откъде тялото да има енергия. И все пак, то работи добре, макар и само след около 7 месеца практика. Това е и главния ми мотив да коментирам г-н Джани: защото знам че е прав. И как го прави, при все, че умът ми не го побира. Умът ми е също както твоя, уважаеми читателю! Трудно е да се повярва, докато не се сблъска човек... Тук искам да кажа, че първия стих на „Дао Дъ Дзин“, по памет беше, че Дао, което може да се определи с думи не е истинско Дао. Когато езикът е в устата, ума работи и езикът може да говори. Но когато се говори се изпуска смисъла... Имам предвид, че за да се разбере смисъла, езика не бива да е на обичайното му място, там където може въобще да говори. Смятам че мекото небце е физическия материален субстрат на границата между ерудиция и знание. Като под ерудиция разбирам всичко, за което може да стане реч, но прекрасно разбирам, че то е и си остава само ерудиция. Знание настъпва, когато езика и ума са на мястото, където езикът не може да говори, а ума – да работи. Защо ума не може да работи при кхечари? Защото в този момент цялото усещане за „Аз“ се намира някъде там, зад очите. Защо Прахлад Джани смята, че Богинята го е благословила? Защото флуидната сома храни тялото, по начин, че не се усеща глад или жажда. А това е достояние на женския принцип, както майката храни детето... Има и следното нещо – ако например усещаме силна жажда – правил съм този опит доста пъти и то по необходимост, от зор заман дето се казва, а не защото така ми е кеф. Тъй като не съм богат човек ми се е налагало доста пъти да минавам километри пеш и съм забелязал това, че дори и устата ми да е суха и слюнката слепнала, когато езика е назад, няма жажда. Това не е за вярване, но много пъти ми е помагало да издържа на жажда или глад – в прекия смисъл, по необходимост и липса на вода и храна. Със сигурност Прахлад Джани е напълнил цялата система от нади и ефирни нерви с етерната сома – нещо, което му помага да живее по този начин. Има и друго, става нещо като пристрастяване към това състояние, стават промени в психиката и човешкото създание постепенно започва да става съвсем друго като същност. Не че престава да бъде човек. Да го кажем така: става човек, много по-малко зависещ от материалните ограничения, отколкото събратята си и това, което е бил самия той допреди това. А в случая с г-н Джани, бих казал, че е човек изцяло независещ от материалните препятствия, като нуждата от храна и вода. Дори съня намалява много, като необходимост. Сигурно е едно: медиците, гледайки хора като този индус още много години ще се чудят какво става и ще определят състоянието му като феномен. Не то не е феномен! Това е науката на йога, доведена от въпросния човек до своя апогей. Наистина, учените, наблюдавайки това от позицията на съвременната наука, са лишени от шанс дори да разберат и частица от механизма. Но това важи всъщност за всеки наблюдател от въпросната точка на съвременен учен. Според мен, механизмите са съвсем прости, стига да познаваме макар и бегло конструкциите, в които живеем... На видеото показвам техниката, която може да се види в този й вид и в интернет. Но това е и всичко което може да се покаже, за останалото може да се говори с почти никакъв шанс за разбиране и единственото, което е от значение за разбирането на механизма е личния опит в тази техника.

 

Все пак най-сърдечно искам да предупредя: не правете тази техника! А онези, които искат и решат да я опитат, нека знаят, че преди това да стане ще трябва доста да се трудят, ако не искат да умрат или да полудеят. Сега си мисля, че ако знаех какво ще преживея и премина, със сигурност нямаше да се устремя към тази практика. Но откъде да знам защо така е станало... Не съм вярващ човек, със здрав разум съм, но все си мисля, че съдбата има пръст в това – кой до каква степен и какво ще достигне като знание. Мисля че за г-н Джани не е било въпрос дали да стане такъв или не – човек-феномен, просто съдбата така е решила. Отново повтарям – не съм суеверен човек, но това, което виждам като физически факти, съпътстващи физическото ми тяло от времето на тази практика, ми говори едно: не сме ние тези които взимаме решенията за нас самите или ако нещо и някой е решил каква да е съдбата ни, нашата свобода е може би единствено да я следваме докрай и с радост... само това ни остава като че ли...

 


Ефекти и техническа информация


Слънцето има материален израз в човешкото тяло и това е слънчевия сплит. Луната също има такъв израз – това е хипофизата. Хипофизата се намира точно там, където се чертае така нареченото „трето око“ на човека или малко по-надолу, най-много около сантиметър навътре в черепа, около 3-4 см. високо в носните кухини, синусите имат една извивка на черепа – лекарите й казват „турското седло“. Точно там, но отвътре е хипофизната жлеза. Тя е регулатор, шеф на всички жлези с вътрешна секреция в човешкото тяло. Каквито заповеди даде тя на останалите жлези, така и те си вършат работата – да въвеждат хармония във физиологичните процеси вътре в нашето тяло. Тези заповеди се дават посредством едни силно летливи течности, отделяни от жлезата с големина на грахово зърно. Черепната кутия, точно под нея, където е извивката-турско седло, има, да го опиша така – една малко рехава структура. Усеща се като нещо между хрущял и някаква гъбична материя, нещо подобно на вулканичните камъни – като че ли има едва осезаеми мънички дупчици... Това установявам от допира с върха на езика. Течността (летливата субстанция) е такава, че мога да я оприлича на ацетон, вискозитета и е от този порядък, т.е. силно летлива, може да бъде сравнена с хлороформ... Малко е трудно да се определи, макар да се докосва с език, дали това е течност или може би на ръба на течностите и газовете... Във всеки случай е на самата граница между тези две състояния на флуидите. На вкус не е постоянна, изменя се в много широки граници, може би на половин час или час време. Честотата на смяна на вкусовете зависи от други, второстепенни фактори, сега няма да ги коментирам...

Какво става? Нужно е може би само няколко капки хормонална есенция, отделена в рамките на час или два или няколко часа дори, за да стигне тя до всички жлези и системи регулиращи тялото...

 

image

 

Как става това? Ние ходим изправени, повечето време сме прави и главата ни е най-високата точка. Посредством земното привличане, флуида, колкото и да е лек, тази течност се спуска, процеждайки се точно през тази структура – долната част на турското седло, много бавно... Е, понеже е силно летлива минимални количества тръгват надолу по каналите на лимфата и на кръвоносните съдове, но винаги придържайки се към оста на основния нерв на парасимпатиковия дял. Този нерв се спуска надолу през центъра на тялото, минавайки по средата на слънчевия сплит. В нормално състояние течността отделена от кой да е човек, спускайки се надолу в тялото – преминава през слънчевия сплит. Там става следния процес: понеже ние дишаме и течносттта-флуид преминава от силно летлива течност в газ. Този газ се поглъща от мембраните на клетките наоколо и по-специално от мембраните на клетките на белите дробове в най-долната им част. След това заедно с дишането и изхвърлянето навън на въглеродните окиси и двуокиси, полека-лека и тя заминава в атмосферата. Това става при всички така наречени нормални хора, които в по-голямата част от времето си са поставили черепа си по-високо от диафрагмата/слънчевия сплит. Диафрагмата не е слънчевия сплит, но е съвсем близо, затова казвам така.

 

image

 

Тези така ценни хормони, не достигат до предназначението си, или да кажем, че достига едва няколко процента от тях или по-малко. По този начин останалите жлези и системи в тялото ни съвсем малко могат да чуят заповедите на Майката на нещата – хипофизата. Резултатът е постепенно унищожение на тялото, физическо остаряване и физическа смърт. Нашите чувства, каквито и да са те, представляват точно момента, на изпаряването на тази течност в областта на слънчевия сплит. Там е нашето Слънце – символично, но и съвсем реално. Слънчевият сплит възприема най-много от лъчението на звездата Слънце, достигнало нашата планета Земя – било във видимия или невидимия спектър на лъчите. Както Луната движи циклите на Земята, както тя ги контролира, така и хипофизата, нейния представител в тялото, тя контролира него... Не слънцето, а Луната е нашият господар в тялото! Т.е. хипофизата. Когато течността попадне в слънчевия сплит и се изпари, има детектори, нерви, които дават сигнал на хипофизата, че нейните заповеди – течността от безценни най-фини хормони – не е доставена на необходимото място, а е унищожена. Точно в този момент в нас се пораждат чувства, но насочени навън, в материалния свят. Когато това става – ние изпитваме всички познати ни чувства, за които казваме, че са предизвикани отвън, от външния свят.

Границата между така наречения външен и вътрешен свят е кожата на човека. Всичко, което се извършва в неговото физическо тяло и самата му вътрешност е вътрешния свят. Всичко, намиращо се в обратна посока на органите, е външния свят – всичко извън тялото. Когато течността се изпарява, причината е в слънчевото сплетение, защото тя минава оттам. Именно концентрацията, кондензираното влияние на лъчите, възприети от звездата ни Слънце, са причина, течността да премине в газ и да напусне тялото през дробовете ни. След това ние казваме – изпитвам това и това, заради еди-си-кой или какво...

Истината е, че ние инстинктивно следваме пътя натам, накъдето е отишла нашата така ценна течност – навън... Ние сме я загубили, но един вид ревем за нея, безутешно, изпитвайки всякакви чувства – радост, тъга, болка, обида, като мислим, че това може би ще ни върне течността. А тя е така необходима за тялото ни. Тя би го хранила, защото Майката хипофиза е пратила течността да си храни децата – останалите жлези и системи. Ние сме я изтървали навън и сега изпитваме чувства. Много хора знаят, че изпитваните чувства не топлят, не хранят тялото ни, че са илюзии и преливане от пусто в празно, че няма полза от тях, ако съдим разумно... Затова се казва много често – голяма работа като изпитваш това или онова, какво значение има – чувствата какво ще те нахранят?... И има голям смисъл в това – насочените навън чувства са като полъх, вятър, но реално изобщо не хранят тялото, а дори напротив – в много случаи ни карат да правим вредни неща за тялото си...


Сега да разгледам другия вариант, защото има още един такъв. Течността, се отклонява по пътя, в който тя ще бъде изпарена и превърната в дим, или да кажем, ще се унищожи като стигне в слънчевия сплит... Отклонението може да стане веднага след като излезе от черепната кутия, на място там или най- късно, когато стигне до щитовидната жлеза. Ако това се случи, флуида поема по друг път, за да стигне децата на хипофизата – останалите жлези. Пътят минава отзад през гърба, самото разстояние е съвсем малко като разлика, но е значимо... Ако флуида не бъде унищожен, тогава тялото се храни правилно, работи хармонично и енергийните ни канали са в унисон.


image

 

От една страна Слънцето дава силата на тялото, но не може да унищожи реда в тялото, създаден от Луната – хипофизата. Човек не старее, здрав е, много е силен физически и ако изпитва чувства – а той изпитва такива задължително – то тези чувства са насочени във вътрешния свят. Не че не мисли за околните и любимите си хора – напротив! Но той мисли и отправя такива усещания, които са хармонично балансирани и така те са стабилни. Всяко чувство, което е балансирано енергийно през тялото на чувстващия е стабилно. Това може да стане само, ако флуида не е изгорен и изпепелен. Тогава чувствата са пълни със сила, но не такава, че да изгаря нашите любими хора... Ако обаче флуида бъде изпарен от слънчевия сплит, тогава в нас се пораждат чувства тип „циганска любов“ – от ден до пладне. Бързи и пламенни, но повърхностни и мимолетни. Никой не харесва това. Защо?

Защото такива чувства са лишени от балансирания енергиен модел, както е програмиран от хипофизата преди това. А на всеки човек хипофизата има едни и същи функции – да командва тялото. Когато ние изтървем флуида и го изгорим и изпуснем навън с дишането, тогава чувствата ни съответно стават кекави, никакви и повърхностни. Тогава другите разбират този факт, защото тяхната хипофиза им казва подсъзнателно нещо – гледай го този, какво изпитва и ми показва – това не е истинското... Хипофизата е програмирала за човека кое как трябва да е, за да има хармония на чувствата... така хората подсъзнателно разбират кое чувство е правдиво и кое е фалшиво, слабо и бледо. Най-добре умеят това жените, защото имат по-добра връзка с хипофизата си, но това не пречи да правят същите грешки...


image

 

Йогите в древността са намерили начин как пътя на флуида да бъде отклонен така, че да не бъде унищожен в слънчевия сплит. Има няколко метода за това. Най-добрия, но и най-трудния и сложен, а същевременно и опасен е, когато потока се отклони веднага след като напусне черепа.

Друг метод, лесен и достъпен за всеки е този: човек трябва да стои всеки ден в продължение на около 3 часа и половина в позиция с краката нагоре, една поза, подобна на „свещ“, но не съвсем. Казва се „випарита карани мудра“. Да го кажем свещ, но в един лесен вариант, краката са малко по-назад и надолу и ханша е малко по-свален към земята, подпрян с ръцете. Всеки може да я направи много лесно. При тази поза, течността не може да тръгне по обичайния канал, защото няма какво да я накара да го прави. Главата е най-ниско, а слънчевия сплит и тялото седят по-високо. Гравитацията кара течността да се изсипва малко над гърлото. Но точно там, понеже брадата е опряла в ямката на гръдната кост, флуида бива принуден да тръгне през друг канал, по-назад, който е всъщност нервен път усукан около гръбнака. И не точно по нерв, защото това не става – не е възможно. Нервите провеждат електромагнитни импулси, а не флуиди, но следва неговата посока – на нерва около гръбнака. Както, ако сложим тапа на ваната, водата няма да изтече, но като стигне до отливника, ще замине по друг път надолу в канала. Така става и тук. Флуидът отива пак в тялото, но по друг път. Най-важното е да се заключи с брадата гръдната кост. Именно този блокаж прави възможна промяната на пътя, както и обърната позиция на тялото – с главата надолу. Това е заради земното притегляне. Има и други позиции, в които това е възможно, но тази е най-лесната...


Който съумее и не го мързи в продължение на около 10 г. всеки ден да прави по 3 часа и половина тази лесна поза, той ще създаде един постоянен поток на флуидната безценна субстанция, тялото му ще е здраво, а чувствата силни, стабилни и най-вече верни! А освен това, ще е уважаван от другите си събратя именно заради това... Може да е глупак, но ако потока е сменен, това няма никакво значение! Този човек ще добие сила, мъдрост за живота и най-вече ще бъде обичан от другите хора заради нещо, което те не биха могли да определят с думи, но което ги храни духом един вид... Нещо, което им носи свежест и необичайно повдигнат дух, като имат вземане даване с такъв човек... това е белега... по-добре, не мога да го кажа, но е това горе-долу...

 

Ей това е механизма на чувствата, гледан от позиция на Раджа Йога. Спестил съм разни термини, освен два – тези на двата описани метода. Който чукне в google тези имена, веднага ще се разбере за какво става дума, понеже са много известни. Но аз не препоръчвам първия – кхечари. Той е бърз, но е много рискован. Вторият е по-лесен и достъпен, а ефекта е същия... така че е по-удачен и добър... според мен е така.


 

Даманхур


През 1995 г. се появява една новинарска статия от Валчиусела, Италия. Тя е написана от Криспиан Балмър от Ройтерс и бива поместена в броя на „The Washington Times“ от 27 март 1995 г. Статията е озаглавена „Подземен храм застрашен от град“ и разказва за огромен лабиринт от храмове, построени под планините на Северна Италия от общност от окултисти и занаятчии. Наречен „Даманхур“, на името на древноегипетски град със същото име, общността била тайно основана през 1977 г., когато дванадесет учредяващи членове започнали да копаят в планинския склон. За 17 години бил постигнат значителен прогрес. Била завършена богато украсена мрежа от стаи, коридори и лаборатории, които покривали 13 000 квадратни метра. Общността в крайна сметка се разрастнала до 700 души със собствена валута, закони, училища и правителство.

 

image

Валутата на Даманхур


 

Те смятали себе си за различна култура, която не се считала за религиозна и изучавали магия и окултизъм. Даманхурците твърдят, че поставят човечеството в сърцето на тяхната философия. Ако човек не се интересува от техните магически търсения, той може поне да се възхити на невероятно изящните храмове.

 

Даманхур бива запазен в тайна близо 14 години, като за съществуването му знаело само отбраното общество, участвало в градежа. Това продължило до 1992 г., когато един недоволен член на групата заплашил да разкаже всичко, освен ако не му платят $440 000. Той не получил никакви пари и се разприказвал. Местните власти полудяли и изискали храмовете да бъдат разрушени. Когато видяли изяществото и мащаба на постигнатото, те омекнали и пожелали да ги отворят за обществеността като увеселителен парк. Даманхур получава пълна правителствена подкрепа и бива класифициран като „Осмото чудо на света“.

 

image image

Напречен разрез на подземната архитектура на това което представлява Даманхур днес

 




Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
1. ladylady - ехееее, още има ли..
14.11.2017 16:45
бай захари,това копипейста за онанизъм ли го имате
ми подай линк, бе човек
и, това е доста стар материал,или въртиш педали за инвестора?
не е прилично и достойно така
Юлия
цитирай
2. getoveyoselph - Skukaa
14.11.2017 22:19
Tapooo
цитирай
3. yorgo - Дядка, луд си за връзване!
15.11.2017 00:01
Дядка, луд си за връзване!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39749188
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031