В търсене на Атлантида – Изненадващи подводни сканирания показват изгубена архитектура на морското дъно July 7, 2017

В поемата си Илиада гръцкият поет Омир ни запознава с митичния град Троя, който продължава да е мистерия за мнозина до края на 19 век, когато Хайнрих Шлиман, по предчувствие, започва да изкопава останките на древен град в Турция.

Въпреки че бил любител археолог и методите му да били смятани донякъде за чудати, Шлиман накрая успява да намери Троя и да потвърди мястото ѝ в историята.

Повечето историци смятат, че описанието на Атлантида на Платон, написано в Тимей, е било просто разказ, разказан му от Солон – атински пътешественик – а не истинско място в историческото минало на Земята.

При все това, като погледнем по-отблизо, научаваме, че Солон бил чул за Атлантида от египетски жреци, които описвали истинската древност на Земята и цивилизациите, които били дошли и изчезнали в далечното минало.

Напреднало древно общество

През вековете Атлантида грабва въображението на безброй автори и изследователи, а днес се счита за приказка и се описва с негативни или псевдонаучни термини от конвенционалните учени.

Но отхвърлянето на Атлантида е грешка, а доказателствата за много стари и високо напреднали хора в Америките и други части на света е важно да се вземат под внимание.

Карта на Атлантида на Атанасий Кирхер от Mundus Subterraneus (1669), нарисувана с юга отгоре.

За нас е трудно да си представим една велика култура, която е съществувала преди повече от 10 000 години, и приносът ѝ, който може би са направили за света, но тези, които живеят или са посещавали Мексико, знаят че има безброй примери за много стари, аномални постройки и пирамидални комплекси, конструирани с инженерна вещина, която е изгубена във времето; Маите са класически пример.

Макар и да знаем много малко за историята им, математиката, инженерството и другите им науки били високо напреднали, без явно познати периоди на развитие. Сякаш са се появили магически цялостни, с целия си напредък и характеристики на сложно общество още от първия ден.

Поради трагичното унищожаване на стотици кодекси на маите, технически наръчници и записи на историята им, на нас си остава да се дивим на еволюцията на тази очарователна култура.

Спящият пророк – Едгар Кейси

Едгар Кейси през октомври 1910 г., когато тази фотография се появява на първа страница на Ню Йорк Таймс.

Познат на мнозина като Спящия пророк, Кейси бил американски транс-ченъл, който през 20-те до 40-те години на миналия век твърдял, че може да навлиза в ниво на съзнанието, което можело да вижда живота на човек през многото му въплъщения на земята.

На тези гледания се твърдяло, че Кейси пътувал до определен живот и описвал травми, наранявания или други състояния, които влияели върху здравето на човека в настоящето.

Твърди се, че стотици от тези гледания са се случили по време на период, когато континентът Атлантида се намирал в Атлантическия Океан.

По време на гледанията Кейси описвал и високо напреднала технология, която била развита около пиезоелектрическата наука и която захранвала летателни машини, земни и подводни кораби, както и най-различни устройства и оръжия.

Когато бил попитан за местоположението на Атлантида, Кейси го описал като имащо три отличителни периода: 100 000+ години, 28 000 години и грубо преди 12 000 години – всяка фаза от промяна на сушата в резултат от ужасни земетресения и размествания.

Казал, че един от великите градове на Атлантида, Посидия, бил разположен в Карибския океан, където днес се намират Биминските острови. През 1940 г. Кейси предрича, че Посидия ще се появи отново в края на 60-те години на миналия век, напълно запазена с храмовете си и други постройки.

Докато бил жив, Кейси и последователите му изградили организация около гледанията му, която включвала болница.

Асоциацията за Проучвания и Просвета (АПП) била формирана, за да бъде домакин на хиляди часове гледания, да разработи множество лекове и да предостави институция за извисено обучение. През годините множество хора са търсили останките на Атлантида, но винаги безуспешно.

Следване на подводната следа

През 1998 г. и отново през 2007 г. АПП финансира подводно изследване върху целеви зони, които са били открити посредством най-нови сателитни и самолетни изображения.

Следвайки пътя на огромната стена Бимини, редица масивни подземни камъни, които оформяли път, който може да е бил част от древно пристанище, археологът Уилям Донато с Майкъл Пейтман и екип от техници за сонарно сканиране, правят поразително откритие.

Върху сонарното изображение „Цел 1”, приблизително 40 метра под водата, се виждало нещо, което изглеждало като редица от постройки, подобни на тези, намерени на полуостров Юкатан.

Едната редица, (изобразена в никога непоказвани преди изображения по-долу), е подобна по стил на пирамидалните комплекси на маите в Пуук в Мексиканския залив от страната на полуострова. Когато се представят резултатите от страничното сонарно сканиране, виждаме цялата предна фасада на редица постройки, включително стълбища, входове и колони.

Подводно сканирано изображение на постройки покрай брега на Бимини.

Когато интервюирах Уилям Донато, той спомена, че по онова време е бил изненадан от стила на пирамидите в цветните сканирания, както и от приликата им със стила на комплексите на маите.

По-нататъшно проучване би било идеално, но поради финансови проблеми и големите разходи при използването на екипировка за подводно сканиране, няма следващи гмуркания.

Строителен комплекс, подобен на постройките на маите в Юкатан, Мексико. Изображението е сканирано на приблизително 40 метра под океана покрай брега на Бимини. (Изображението е предоставено от Уилям Донато).

Унищожени цивилизации

Някои хора може да предположат, че това са градове на маите и че никога не е имало Атлантида. Проблемът с тази теория е, че тези постройки са дълбоко под водата – на някои места на повече от 90 метра дълбочина – което би могло да предположи покачване на водните нива.

Учените вече разбират, че след края на последната ледена епоха (епохата на Плейстоцена), на Земята се е случило травматично събитие приблизително преди 12 000 години, когато редица астероиди бомбардирали нашата планета и променили чертите на повърхността, повишили температурата на повърхността и унищожили огромен брой цивилизации и животни.

Това събитие сега се нарича период на Младия Дриас и се смята от мнозина за причина за покачването на световните океани. Ако сравним това събитие с описанието на Кейси на разрушаването на Атлантида, двете мистериозно си приличат.

Архитектура на маите в Пуук стил: руините на Палата на Сайил, Юкатан.

Унищожаването на Атлантида и цивилизациите на планетата Земя може да са били причинени от опустошителни промени на сушата, които накарали огромни области да потънат, масивни цунамита да покрият земята и потоп да удави огромни части от планетата.

Изненадващата връзка с маите

За мен това е убедително доказателство, че маите може да са били потомци научно крепка цивилизация, която внезапно е изчезнала. Когато гледам подводните сканирания на Бимини, те ми напомнят за строителните комплекси, които съм посещавал в Юкатан и други региони на Мексико.

Има нещо в конструкцията, което сякаш е изгубено във времето, и то би обяснило защо няма никакъв период на ранно развитие на маите.

Науката им, инженерството, строителните техники, медицината, математиката и още много били наследени от култура-майка, формирана след хиляди години на проучвания и развитие.

Странично сонарно сканиране покрай брега на Бимини на 40 метра под водата. Това цветно изображение показва стълбищата, вратите и покрива на пирамидален комплекс.

Странично сонарно сканиране на пирамидален комплекс покрай брега на Бимини. Дълбочината е повече от 40 метра.

До ден днешен вярвам и съм убеден, че най-добрата ни връзка с древното минало е в рамките на цивилизацията на маите и това, което са кодирали за нас в своите постройки, произведения на изкуството и други артефакти.

Вярвам и че това, което някои интерпретират като народ на маите (див, кръвожаден, войнствен народ) са били оцелелите поколения, които се борели да започнат наново след големия потоп и промяната на земята.

Учените, инженерите и великите мислители погинали, оставяйки малцината оцелели хора да сложат начало на цивилизация.

Можем да откриваме това днес в много градове на маите из цяла Централна Америка, докато учените изравят цели постройки и откриват ранни селища и конструкции току под повърхността.

Интересно е да се отбележи и, че някои от най-ранните пирамидални комплекси са най-сложните, разкриващи инженерна и строителна вещина, която е изгубена в по-късни години.

Клиф Дънинг

така съм чела аз.

Не съм чел, но ми изглежда вероятно, целият Тихи Океан да е астероиден или кометен КРАТЕР. Обратно, изглежда малко вероятно ВЪТРЕШНО-земна сила да откъсне Америките от Стария Свят и да отвари "пролука" за Атлантика. Тая "прясна рана" може да има разни "остри възпаления", "циреи"- вулкани, вулканични супер-острови или архипелази, НЕУСТОЙЧИВИ след грандиозната катастрофа, търпящи нови катастрофи.