Множество древни текстове споменават, че пътуването във времето е било възможно преди хиляди години. Доказателства за това могат да се намерят в множество древни ръкописи и текстове, включително Библията, а доказателство, че учените продължават да се интересуват от пътуването във времето са безбройните проучвания, написани през последните години.

В древния индийски текст Махабхарата, написан някъде през осми век пр.Хр., цар Райвата е описан като пътуващ до небесата, за да се срещне с бога на сътворението Брахма, но се връща на Земята стотици години в бъдещето.

Пътуване във времето и мощни машини, чрез които човек би могъл да пътува във времето, са едни от най-повтарящите се теми в научната фантастика и безброй филми десетилетия наред. Но за това си има причина.

Възможността за пътуване във времето привлича човечеството от безброй векове.

Въпреки че мнозина може да смятат за абсурдно да се вярва в пътуването във времето, някои от най-ярките учени са проучвали дали човечеството наистина би могло да пътува във времето в близко бъдеще.

Великият Албърт Айнщайн заключава, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно.

И така, с правилната технология, като много бърз космически кораб – такъв, какъвто тепърва ще трябва да изобретим на Земята – един човек, пътуващ в пространството, би могъл технически да преживее няколко дни, докато друг би преживял, едновременно, само няколко часа или минути.

Само че мъдростта и убежденията на Айнщайн са имали твърде малко влияние върху космологията или върху науката, когато стане дума за пътуване във времето.

Ако наистина би могло да е възможно да се пътува във времето, едва ли бихме имали и най-малка представа какво би означавало това за човечеството и, преди всичко, за тези, които биха имали възможността да пътуват във времето и възможността да пишат историята както им е угодно.

И въпреки че това може да звучи привлекателно, не знаем последствията от променянето на минали събития и как това би се отразило върху бъдещето, ако разбира се изобщо имаме средството да го направим.

Ако погледнем историята и различните древни текстове, ще намерим множество описания на пътуване във времето от различни култури по земното кълбо.

В хиндуистката митология има една история за цар Райвата Какудми, който пътува, за да се срещне със създателя Брахма. Макар и това пътуване да не траело дълго, когато Какудми се завърнал на земята, били минали 108 юги. Всяка юга представлява около 4 милиона години.

Обяснението, което Брахма дал на Какудми, е че времето тече различнона различните плоскости на съществуване.

Също така, имаме описания на пътуване във времето и в Корана. Историята разказва за група индивиди, които през 250 г.сл.Хр. бягали от преследване и се скрили, под ръководството на Бога, в една пещера, където Бог ги накарал да заспят. Събудили се 309 години по-късно.

Тази история съвпада с християнската история за Седемте отроци, с няколко разлики.

Още доказателства могат да се намерят в Библията, според Ерик фон Даникен:

 „В Библията, пророк Йеремия седял заедно с няколко приятели и с тях имало едно младо момче. Името му било Абимелех и Йеремия казал на Абимелех, „Излез от Йерусалим, има един хълм, и ни събери малко смокини”. Момчето излязло и събрало пресните смокини. Изведнъж Абимелех чува някакъв шум и вятър във въздуха и изпада в безсъзнание. След известно време се събужда и вижда, че е почти вечер. Затичва се обратно и вижда, че градът е пълен с непознати войници. И казва, „Какво става тук? Къде е Йеремия и останалите?” И един старец казва, „Това беше преди 62 години”. Това е история за пътуване във времето, написана в Библията”.

Една друга история идва от японската легенда за Урашима Таро. Говори се, че един човек посетил подводния палат на драконовия бог Риуджин. Той останал там три дни, но когато се завърнал на повърхността, били минали 300 години.

В будисткия текст „Палийски канон” е написано, че в небето на тридесетте Деви (мястото на боговете) времето върви в различен ритъм, където сто години на земята там се развняват на един ден.

В днешно време обаче, един от „най-известните” разкази за пътуване във времето е злочестият „Експеримент Филаделфия”, който уж се случил през 1943 г. Главната цел на проекта била да се скрие военоморски съд и да се направи невидим за вражеските радари.

Само че експериментът ужасно се объркал: не само че корабът изчезнал напълно, но и се телепортирал в Норфолк. Когато корабът се появил, някои от екипажа били физически прилепени за корпуса на кораба, някои развили психични разстройства, някои изчезнали напълно, а някои съобщили, че били пътували в бъдещето.

Според мнозина, Никола Тесла участвал в експеримента, като извършил всички необходими изчисления и разработил различните проекти, както и предоставил необходимите генератори.

През 1960 г. друго интересно съобщение било представено от Пелегрино Ернети, който твърдял, че е разработил машина, която му позволявала да вижда в миналото: Хроновизьорът.

Той бил разработил тази машина, която можела да засича, увеличава и преобразува енергията в изображение: нещо като телевизор, който показвал какво се е случило в миналото.

Професорът по физика Роналд Лорънс Малет от университета в Кънектикът работи върху концепцията за пътуване във времето въз основа на теорията за относителността на Айнщайн и е абсолютно убеден, че човечеството действително може да пътува във времето.

Според Малет, в рамките на този век човеците ще имат способността да пътуват във времето.

Квантовият физик Брайън Кокс е съгласен, че пътуването във времето е възможно, но само в една посока.

Не можем да говорим за пътуване във времето, без да споменем Ал Билек, който твърди, че е пътувал във времето, по-точно в бъдещето, в 2749 година.

Но дали историите по-горе са сбор от шантави приказки? Или пък има малък шанс нещо такова наистина да се е случило в миналото?

Интересно, едно наскоро публикувано проучване твърди, че поне математически пътуването във времето наистина е възможно. Публикувано в IOP Science Journal Classical and Quantum Gravity, проучването твърди, че пространството не трябва да се разделя на три измерения – където времето е отделно. Вместо това, Типет казва, че четири измерения трябва да се представят едновременно като пространствено-времеви континуум, в който различните посоки са свързани.