2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Поговорката, че всичко ново е добре забравено старо напълно важи за статийката, която съм ви подготвил тази вечер! Но ако забравим за тази поговорка, и се съсредоточим към откритието на древен храм в Индия, за който учени неловко твърдят, че в познанията и уменията си древните строители са изпреварили съвременните технологии с цели 1500 години.
Индийски учени са решили да изучат състава на замазката, с която са покрити стените на един от древните скални храмове в Елора, позволил фреските по тях да се съхранят до наши дни. Елора е световноизвестен храмов комплекс, датиращ от V – IX век. Намира се в индийския щат Махаращра. Чудото на архитектурата е вписано в списъка със Световното наследство на ЮНЕСКО. Състои се от 34 храма, изсечени от древните зидари-строители в дебелите базалтови скали.
Освен историческа и архитектурна стойност, храмовете на Елора са били и винаги ще бъдат символ на религиозната хармония на епохата си. В южната част на комплекса са разположени 12 будистки храма, в централната – 17 индуистки, а в северната част са разположени пет джайниски храма.
В научната литература всички храмове носят номер, съответстващ на предполагаемият хронологичен ред, по който са изградени. За изследването си учените избират будисткия храм под № 12, или Тин Тал (в превод – „триетажния“). Тин Тал, както и цялата будистка част на комплекса, е изсечен между V и VII век.
Един от авторите на изследването, археологът и химик Манаджер Раждео Сингх, отдавна се занимава с консервация и реставрация на подобни паметници. Той обръща внимание, че фреските в храм №12 са се запазили по-добре, отколкото в другите. Взетите за анализ проби от мазилката дават неочакван резултат: в състава на сместа, използвана за финото измазване, са открити растителни влакна, и по-точно – коноп.
Влакната на конопа под електронен микроскоп |
Към изследването се присъединява и професорът по ботаника Милинд М. Сардесаи. Древната мазилка е проучена с помощта на всички достъпни на съвременната наука средства – сканирана е под електронен микроскоп, след това и под стереомикроскоп, изследвана е с инфрачервена и фурие-спектроскопия… Всички резултати сочат едно и също – древните индийски мазачи са добавили към класическата смес от глина и вар и 10% конопени стъбла. Точно конопът е придал на обикновената мазилка почти свръхестествени свойства. Сместа в продължение на 1500 години е защитавала фреските в храма Тин Тал.
Професорът по ботаника получава задачата да проведе допълнителни изследвания. Милинд Сардесаи събира за анализ проби от коноп, отглеждан в целия окръг Джална. „Анализът показа пълно съответствие между съвременните образци и онзи коноп, който е използван в състава на древната мазилка. Разлики не открихме. В пробата от мазилка от скалния храм в Елора се съдържат 10% коноп, Cannabis Sativa, смесен с пясък или глина. Наличието му обяснява освен това и фактът, защо в Елора няма следи от активност на насекоми”, обяснява Сингх пред The Times of India.
Не напразно Сингх споменава насекомите. Той работи продължително в Аджанта – съседен и сходен на Елора комплекс от пещерни храмове, друг архитектурен шедьовър от списъка със Световното наследство на ЮНЕСКО. Аджанта е по-стар. Храмовете в него са създадени през II век, а в мазилката им не са открити следи от коноп. Резултатът – “в Аджант насекомите са повредили най-малко 1/4 от стенописите”, казва Сингх.
Свойството на конопа, да отблъсква насекомите, не е единствената “супер сила” на растението. “В сравнение с другите растителни влакна, конопените са по-дълготрайни и здрави. Растителните смоли, съдържащи се в конопа, благодарение на еластичността и слепващите си свойства, се явяват ефективно свързващо вещество, което допълнително повишава качеството на сместа от глина и вар”, казва Сардесаи пред Discovery News.
По думите на учените, “конопената мазилка не само разполага с природен инсектицид, но прекрасно запазва топлината, влагоустойчива е и е способна да регулира нивата на влага в помещенията. Не е токсична, незапалима е, а има и добри шумозаглушаващи свойства (може да поглъща до 90% от природните шумове). С други думи, древните строители са създали за будистките монаси в Елора много спокойна, екологична, комфортна и естетически приятна среда”. Учените подчертават, че всички тези свойства на конопа са били известни на строителите и обитателите на Елора още през VI век.
Парадоксалното е, че тази технология в наши дни бива наричана иновационна, както и самият съвременен материал – хемпкрит (от англ. hemp –коноп и concrete – бетон, цимент). За уникалните свойства на конопа съвременните строители научават от подобни исторически изследвания, проведени преди няколко години, но не в Индия, а във Франция. Френските учени са открили следи от коноп в материали, използвани при строежи от същата епоха, към която се отнасят и будистките храмове в Елора – VI век. От този момент насетне, простата и ефективна технология изведнъж се оказва загубена за повече от 15 века, а възраждането ѝ започва едва през последните години, твърдят от НАКРАТКО.
Европейските изследвания показват, че хемпкритът може да запази уникалните си свойства в продължение на 600-800 години. Индийските учени с гордост посочват, че “хемпкритът” от храмовете в Елора, изобретен на техните древни предци, вече двойно по-продължително време е устоял на всичко. А климатичните условия в Индия са много неблагоприятни – базалтовите скали, в които са изсечени храмовете, пропускат много вода, вътре в храмовете влажността е много висока и по време на дъждовния сезон става още по-влажно.
“Елора е нагледно доказателство, че само 10% конопени влакна, омесени с глина и вар, са способни да защитават от повреди стените в продължение на 1500 години”, подчертава Сингх.
В съвременните условия за допълнителен “плюс фактор” на хемпкрита се смята способността му да поглъща въглероден диоксид и да отделя кислород. В съчетание с вече изброените му качества, дължащи се на конопа, хемпкритът наистина е уникален строителен материал – екологичен, евтин за производство и удобен за използване. През 2011 година в САЩ е построена първата къща от хемпкрит, но за съжаление в информационните средства вниманието е фокусирано върху екзотичността на материала, а не върху уникалните му свойства.
За масовата употреба в строителството на хемпкрита има една съществена пречка – ограничителните закони в голяма част от страните по света, забраняващи отглеждането на коноп, който е нужен за производството на материала. Индийските учени изказват съжаление за това състояние на законодателството.
Сортът коноп, използван в храмовете в Елора е обикновен коноп (Cannabis Sativa). В наши дни вече разполагаме с разновидността промишлен коноп, който не притежава психотропните свойства на “обикновения”. Основни производители на промишлен коноп са Франция, Канада и Китай. В много от останалите държави по света, в това число и в Индия, продължават да властват опасенията от криминалната активност и злоупотребите, с които традиционно се свързва отглеждането на растението, чиято репутация сериозно е накърнена.
Използването на конопа в строителството е древна технология, която човек е забравил преди почти 1500 години. Съвременните учени се опитват да я възродят, опирайки се на исторически изследвания. Дано да успеят…