Според някои специалисти историята с безследно изчезналия „златен запас на КПСС“ доближава до развръзката си. Тези дни бившият съветник на руския президент Андрей Иларионов написа в своя профил едно сензационно съобщение: „Ние знаем, че отчетът на „Крол“ – американската детективска компания, която търсеше „златото на КПСС“, включва четири тома, пълни с информация за банковите преводи, очевидно извършени по поръчения на ЦК на КПСС и КГБ, който попадна в ръцете на Гайдар и безследно изчезна…“

Нима Гайдар не е знаел кой е откраднал златото и дали „Крол“ добросъвестно е посочил крадците?

Според Иларионов още през 1999 г. Гайдар „забравил“ подробностите и техническите детайли на сделката с „Крол“. Това сочи фактът, че Гайдар не отговорил на въпросите на журналиста Юрий Щекочихин в течение на почти осем години преди смъртта му. Не е изключено и журналистът да е станал жертва на своето професионално любопитство – той почина внезапно през 2003 г., веднага след публикацията на своето разследване за „златото на КПСС“. За какво беше нужно на Гайдар да крие резултатите от разследването, което сам беше поръчал и беше платил на американското детективско бюро огромните за 1992 г. 1,5 милиона долара, по други данни – 2,5 милиона долара, от изтупаната руска хазна. Според разследването на Щекочихин „не били открити следи от масово изнасяне на партийни средства; поне това разказвали всичките руски фигуранти в тази сделка; те твърдели, че това била равносметката от работата на „Крол“. Нима не е странно да се наеме детективско бюро срещу такава огромна сума, което нищо да не докаже?! Вероятно резултатите от разследването, които посочиха крадците, нарочно бяха скрити от обществеността.

Нека да освежим паметта си за събитията от 21 август 1991 г., когато завърши пучът на ГКЧП и отстраненият президент на Съветския съюз М. Горбачов се върна от Крим в столицата. В нощта срещу 26 август от балкона на петия етаж, в самия център на Москва, падна управляващият делата на ЦК на КПСС Николай Кручин, който се занимаваше с всичките международни банкови сметки на партията. Самоубийство ли беше това? Официалната версия беше такава. Но днес тогавашният секретар на комитета по международните дела във Върховния съвет Виктор Мироненко, човек от най-близкото обкръжение на Кручин, има съмнения дали е самоубийство. Според Мироненко може би са му помогнали да се самоубие, защото в международните банкови сметки по това време се намирали 10 милиарда долара, днес това са около 100 милиарда долара. Баснословни пари. Бившият министър на отбраната в Съветския съюз Д. Яов и заместник-председателят на руското правителство – М. полторанин, въобще не се съмнява, че е имало самоубийство и че Кручин е убит.

Едновременно с неговото убийство изчезнали и милиардите от международните банкови сметки.

Егор Гайдар в началото на 90-те години имал по-важна работа отколкото издирването на наследството на КПСС, свързана с разрушаването на страната.

40 дни след смъртта на Кручин умира неговият предшественик на длъжността управляващ делата на банките – 80-годишният Георгий Павлов. И той „паднал“ от балкона. След две седмици от 12-ия етаж „паднал“ Дмитрий Лисоволик, високопоставен сътрудник в международния отдел в ЦК на КПСС, който водел всичките партийни банкови сметки зад океана.

Сменилият Горбачов на поста генерален секретар на Компартията – Владимир Ивашко, се кълне, че нямало никакво „злато“, за да изчезва някъде. След „падналите“ от балкона партийни управленци почина и известният писател Юлиан Семьонов, който в навечерието на смъртта си разкрил схемата на изнасянето на партийните милиарди от банковите сметки. Но никой не вярваше на твърденията на Ивашко.

След като се разпадна Съветският съюз, ръководещият де факто правителството Егор Гайдар реши да провери къде са отишли партийните милиарди.

Къде изчезна докладът на „Крол“?

Гайдар наел Джулс Крол на 18 февруари 1992 г., един ден преди своето формално назначаване в правителството като министър на финансите. Това говори много. Означава, че за Гайдар в това време нямало нищо по-важно от това да намери партийните пари. Страната се разпада, а той търси богатството й! Гайдар възложил на първо главно управление в КГБ да издири подходяща детективска агенция през късната есен на 1991 г. ПГУ на КГБ изживявало последните си дни, както и Съветският съюз, но защо Гайдар не се обърнал за помощ към съветските контраразузнавачи?! Вероятно за КГБ е било въпрос на чест за последно да установи онези, които са откраднали „златото на партията“, и унищожил свидетелите – партийните номенклатурчици, свързани с този въпрос. И служителите от комитета открили в Америка вероятно най-доброто детективско бюро, в което работели бивши служители на ЦРУ и ФБР. Крол и Гайдар се договорили, на американеца платили аванс от около 800 хиляди долара и започнало разследването.

И министърът на външните икономически връзки Пьотр Авен докладвал на Елцин: „Първите резултати са силно обнадеждаващи…“ А по-нататък нещата не тръгнали както трябва. Крол предал отчета за свършената работа на руското правителство, както стана ясно – на поръчителя Гайдар, но отчетът изчезнал безследно. Дали го е чел Борис Елцин? Вероятно не го е чел. По-скоро той се доверил на доклада на Авен, който вероятно убедил президента, че американците не са установили нищо интересно, така писал Юрий Щекочихин. Правителството обвинило Крол, че докладът му се основавал на „изрезки от вестниците“. Всичките четири тома от този доклад безследно изчезнали. Последен ги държал Егор Гайдар. Излиза, че той държал в ръцете си най-скъпата в света книга…

Възможно е Гайдар да е имал информация за партийното злато и да е знаел до какво са се докопали американците. През целите 90 години журналисти и депутати се опитваха да научат от Гайдар къде се е дянал докладът на Крол и къде са милиардите на КПСС, а той насочвал вниманието към Генадий Зюганов: „той сега е главният комунист, него питайте…“

Зюганов не мълчал. Той посочил, че КПРФ не наследила нито копейка от парите на КПСС.

Сергей Бабурин, бивш депутат от Върховния съвет, казва: „Крол представил на Гайдар списък, в който фигурират девет души. Тези хора акумулирали средствата на КПСС в чужбина. В крайна сметка Гайдар ги скрил. Но дали се е възползвал от откритите милиарди или да ги е споделил с някого, не зная. Но според мен „златото на партията“ се е разтворило сред представителите на командата на Борис Елцин…“

Досие на Егор Гайдар

Егор Гайдар е роден през 1956 година в Москва; почина през 2009 г. Той е идеолог на икономическите реформи в Съветския съюз в началото на 90-те години. В периода 1991-1994 г. заема високи постове в правителството на Русия, включително и председател. Под ръководството на Гайдар започва преходът от планова към пазарна икономика, проведена е либерализация на цените, реорганизирана е данъчната система, либерализирана е външната търговия, започва приватизацията. Гайдар е един от участниците в събитията от страната на правителството по време на конституционната криза през 1993 г. и прекратяването дейността на Конгреса на народните депутати и Върховния съвет на Русия. Организира митинги по времето на първата чеченска война. Гайдар е един от ръководителите на партиите „Демократичен избор на Русия“ и „Съюза на десните сили“, основател и директор на Института за икономическа политика.

Отношението към Гайдар и реформите му е противоречиво. Неговите привърженици смятат, че те са предпазили страната от масов глад и гражданска война през 1992 г., опонентите му го обвиняват в различни отрицателни последици от реформите – от падането нивото на живота до съзнателното разрушаване на икономиката.

Върху мирогледа на Гайдар оказали влияние книгите на братя Стругацки, особено повестта „Обитаемият остров“.

Гайдар почина на 53 години. В последния си работен ден той се срещнал с А. Чубайс и Е. Ясин, за да обсъдят развитието на нанотехнологиите в Русия. Вечерта до късно работил над новата си книга. Гайдар починал от оток на белия дроб в резултат от инфаркт.

Издателство „Распер“