Постинг
27.07.2017 20:37 -
СТРАНДЖАНСКАТА БАБА ТОНКА
Едва 19-годишна, тя се зарича винаги да помни, че е българка и да работи всеотдайно и нейният край да стане Българско
Дума 28. Юли 2017 , брой: 146 Михо Червенков
Истинското й име е Мария Стоянова Тенишева. Родена е в Лозенград. Константин Петканов, български писател и академик, който е от чисто българското тогава село Каваклия, на няколко километра от Лозенград, през 1900 г. се записва в лозенградското класно училище и живее на квартира в къщата на Мария Тенишева.
В книгата си "Детски години" той я описва като едра, малко приведена жена с бодър дух и с вродена ненавист към турци и гърци. Говори свободно гръцки и турски и в разговори и разправии използва и трите езика и поставя всеки на мястото. Вдовица е на известния в българските села терзия Стоян Инджето. През 1877 г., когато очакваните с радост руски войски навлизат в нашите земи, тя ридае, гледайки как турците убиват баща й. Това тя никога не забравя. И се зарича да помни, че е българка и да работи отново там да стане Българско. Много скоро проличава нейната решителност да отстоява правата на българите.
Има четирима синове и една дъщеря, за които е готова всеки миг да се хвърли в огъня и жива да изгори.
Христо е най-големият и държи хлебарница в центъра на града.
Коста, най-дръзкият и смел от братята - когато турско заптие влиза в млекарницата му да го арестува като бунтовник, той го грабва, изхвърля го на улицата и избягва.
Третият син е Тодор - бояджия на сгради и минарета и винаги носи кама в пояса.
Павел е четвъртият - хлебар при големият си брат.
Дъщерята Рада, тогава ученичка, живее в дом, миришещ на барут, там стават тайни въстанически срещи.
С любов и настойчивост майката предава на децата си своите патриотични и революционни разбирания. Когато първата чета на Лазар Маджаров се появява в Странджа и създава революционни комитети, Мария Тенишева заедно с децата си е сред първите, които се посвещават на опасното, но родолюбиво дело. Къщата й се превръща във въстанически пункт. Тя поема по тежкия и опасен път на куриерка за свръзка между затворници, селски комитети, снабдителни пунктове и четници.
Още през 1898 г. в с. Каракоч Коста Тенишев полага клетва пред Гоце Делчев. През 1901 г. се включва в първата агитационна чета на Лазар Маджаров. Той е в групата на най-добрите съратници на воеводата, един от първите ръководители на въстанието.
Турски комисар отива в дома на Мария Тенишева, търси да арестува сина й Коста, заплашва я. А тя му отговаря:
"Какво ме гледаш с кьоравото си око, мене можеш да затвориш, всеки може да затвори една кокошка, но на сина ми никой нищо не може да стори. Ако някой е хванал вятъра за опашката, и ти ще хванеш моя син".
Турчинът се връща с празни ръце. Думите й се оказват пророчески. Не само, че синът й Коста не е хванат, но и другите й синове след въстанието успяват да напуснат поробения си край и да преминат в свободното Отечество.
Мария Тенишева е приказлива и хаплива, но с добро и родолюбиво сърце, и често повтаря: "Боже, помогни на нашите момчета!", като има предвид комитите в Странджа.
Малката, спретната и чиста къщичка на Мария Тенишева в беден квартал на Лозенград става място на много страдания и място на надежди и спасение. Като поема тежкия път на куриер, баба Мария се занимава непрекъснато и със снабдителна дейност: събира дрехи, цървули, навуща, аби, тютюн и други потреби и ги носи на четниците. Използва традиционните празници, панаири, сватби, погребения и снове из околните села, за да се среща с четата и да отнася писма и предава поръчения на четници и войводи. Вечер пере и кърпи дрехите им като истинска майка. С времето хората за по-кратко и с уважение започват да я наричат Баба Тенишка.
Синът й Коста се откроява като един от най-преданите дейци на революционната организация. По-късно, за дейността му като четник и подвойвода, ще бъде наречен Коста Лютий, заради омразата му към поробителя и всеотдайността към освободителната борба. Делото му предизвиква гнева на потисниците. Дълго време е четник при Лазар Маджаров. Най-големият син Христо е задържан и хвърлен в затвора. Задържана е и майката, но това не я сломява.
Освобождават я и след това вече нищо не може да я спре. С вързоп под мишницата ходи по затворите и носи храна на близки и познати, тайно пренася писма, предава сведения на затворници, укрива у дома си застрашени от арест дейци и съмишленици на освободителното дело. Тя е връзката на ръководителите в подготвяното въстание с четите по селата.
Третият син Тодор също се включва в епичните борби на странджанци. Не остава по-назад и най-малкият, Павел, а дъщерята Рада помага вкъщи с каквото може: посреща, изпраща, оглежда за съмнителни люде.
Във връзка с Коевската афера през април 1903 г. отново е арестувана и хвърлена в Лозенградския затвор. Пак е освободена, но наскоро става нов провал - в Лозенград са задържани 56 души, между които е и майката на Лютий, баба Мария Тенишева и синът й Христо. Затворът, в който се водят разпитите, кънти от писъците на изтезаваните. Без да пророни нито дума, отново излиза на свобода. Христо Тенишев, който е член на околийския комитет на ВМОРО в Лозенград, е осъден на 15 години затвор. Излежава присъдата си в Одринския затвор, като през 1904 г. е амнистиран.
Коста Тенишев участва в конгреса на Петрова нива и е избран за подвойвода в четата на Янко Стоянов.
По време на въстанието четата на войводата Янко Стоянов и подвойвода Коста Тенишев действа в Чиглаиския район, води многобройни сражения с турски аскер и башибозук и оказва голяма помощ за извеждане на тръгналите от родните места българи бежанци през границата. С четата Коста Тенишев завзема село Турско Кадиево.
Като майка на комити, няколко пъти арестувана и измъчвана, при разпит, провеждан лично от пашата, коравата българка се държи достойно и не предава своите чеда. Като легендарната баба Тонка Обретенова тя заклеймява турските жестокости при разгромяване на въстанието и с поглед, отправен към стъписания от смелостта й паша, изстрелва в упор думите:
"Българското черво е дълго и жилаво, аго и колкото и да го късате, пак ще остане от него и пак ще се развъдим и пак ще се борим за своята свобода!"
Ще минат години и този паша, който удавя в огън и кръв въстанието в Странджа, ще вдигне на 13 март 1913 г. бялото знаме пред нахлуващите български войски в Одринската крепост и ще получи справедливо възмездие за хилядите избити жени, деца и старци.
През 1903 г., след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с хиляди бежанци, Мария Тенишева с три от децата си Тодор, Павел и Рада, по пътища и пътеки, с хиляди още, през горите на Странджа, гонени от озверели поробители и охранявани от "смъртни чети", преминава в България и намира подслон в село Момина църква. Много бежанци продължават към вътрешността, а в Момина църква остават 23 семейства. След известно време тази героична българка, синът й Тодор и дъщеря й Рада, се преселват в Бургас, където тя живее до сетните си дни.
В Момина църква остава най-малкият й син, Павел, създава семейство, има три дъщери и син. Павел заедно с Атанас Камбуров, също бежанец, построява керемидарница, която работи много успешно.
Скътал дълбоко в сърцето си тъгата към корените, бащата учи децата си на българщина, цялото семейство се влива в живота на селото и се радва на сърдечното отношение на другите към тях. Срещал съм го по шосето на път към керемидарницата. Запазил бе облеклото от родния си край и вървеше, без да гледа встрани. До края на дните си остана в Момина църква. Дядо Павел почина през 1962 г.
В село Паспалево на 6 август 1903 г. пада от турски куршум първият войвода в този край, началникът на въстаническите сили Георги Кондолов. След 36 години в Бургас се събират ветерани от въстанието. Всички са смълчани в покруса пред паметта за големия син на Странджа. По някое време тихо запява Лефтер Мечев, заприглася му Коста Тенишев. И другите подемат песента:
Ясен месец веч изгрява
над балканската гора,
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
Преображенци пеят песента, написана от войводата Яни Попов, която се превръща в химн на тракийци.
А там, в Лозенград и околността, по време на Илинденско-Преображенското въстание, сред своите съграждани и комити, които Мария Тенишева е укривала и на които е помагала, тя е била известна като Странджанската баба Тонка. Име, с което остава в историята.
Дума 28. Юли 2017 , брой: 146 Михо Червенков
Истинското й име е Мария Стоянова Тенишева. Родена е в Лозенград. Константин Петканов, български писател и академик, който е от чисто българското тогава село Каваклия, на няколко километра от Лозенград, през 1900 г. се записва в лозенградското класно училище и живее на квартира в къщата на Мария Тенишева.
В книгата си "Детски години" той я описва като едра, малко приведена жена с бодър дух и с вродена ненавист към турци и гърци. Говори свободно гръцки и турски и в разговори и разправии използва и трите езика и поставя всеки на мястото. Вдовица е на известния в българските села терзия Стоян Инджето. През 1877 г., когато очакваните с радост руски войски навлизат в нашите земи, тя ридае, гледайки как турците убиват баща й. Това тя никога не забравя. И се зарича да помни, че е българка и да работи отново там да стане Българско. Много скоро проличава нейната решителност да отстоява правата на българите.
Има четирима синове и една дъщеря, за които е готова всеки миг да се хвърли в огъня и жива да изгори.
Христо е най-големият и държи хлебарница в центъра на града.
Коста, най-дръзкият и смел от братята - когато турско заптие влиза в млекарницата му да го арестува като бунтовник, той го грабва, изхвърля го на улицата и избягва.
Третият син е Тодор - бояджия на сгради и минарета и винаги носи кама в пояса.
Павел е четвъртият - хлебар при големият си брат.
Дъщерята Рада, тогава ученичка, живее в дом, миришещ на барут, там стават тайни въстанически срещи.
С любов и настойчивост майката предава на децата си своите патриотични и революционни разбирания. Когато първата чета на Лазар Маджаров се появява в Странджа и създава революционни комитети, Мария Тенишева заедно с децата си е сред първите, които се посвещават на опасното, но родолюбиво дело. Къщата й се превръща във въстанически пункт. Тя поема по тежкия и опасен път на куриерка за свръзка между затворници, селски комитети, снабдителни пунктове и четници.
Още през 1898 г. в с. Каракоч Коста Тенишев полага клетва пред Гоце Делчев. През 1901 г. се включва в първата агитационна чета на Лазар Маджаров. Той е в групата на най-добрите съратници на воеводата, един от първите ръководители на въстанието.
Турски комисар отива в дома на Мария Тенишева, търси да арестува сина й Коста, заплашва я. А тя му отговаря:
"Какво ме гледаш с кьоравото си око, мене можеш да затвориш, всеки може да затвори една кокошка, но на сина ми никой нищо не може да стори. Ако някой е хванал вятъра за опашката, и ти ще хванеш моя син".
Турчинът се връща с празни ръце. Думите й се оказват пророчески. Не само, че синът й Коста не е хванат, но и другите й синове след въстанието успяват да напуснат поробения си край и да преминат в свободното Отечество.
Мария Тенишева е приказлива и хаплива, но с добро и родолюбиво сърце, и често повтаря: "Боже, помогни на нашите момчета!", като има предвид комитите в Странджа.
Малката, спретната и чиста къщичка на Мария Тенишева в беден квартал на Лозенград става място на много страдания и място на надежди и спасение. Като поема тежкия път на куриер, баба Мария се занимава непрекъснато и със снабдителна дейност: събира дрехи, цървули, навуща, аби, тютюн и други потреби и ги носи на четниците. Използва традиционните празници, панаири, сватби, погребения и снове из околните села, за да се среща с четата и да отнася писма и предава поръчения на четници и войводи. Вечер пере и кърпи дрехите им като истинска майка. С времето хората за по-кратко и с уважение започват да я наричат Баба Тенишка.
Синът й Коста се откроява като един от най-преданите дейци на революционната организация. По-късно, за дейността му като четник и подвойвода, ще бъде наречен Коста Лютий, заради омразата му към поробителя и всеотдайността към освободителната борба. Делото му предизвиква гнева на потисниците. Дълго време е четник при Лазар Маджаров. Най-големият син Христо е задържан и хвърлен в затвора. Задържана е и майката, но това не я сломява.
Освобождават я и след това вече нищо не може да я спре. С вързоп под мишницата ходи по затворите и носи храна на близки и познати, тайно пренася писма, предава сведения на затворници, укрива у дома си застрашени от арест дейци и съмишленици на освободителното дело. Тя е връзката на ръководителите в подготвяното въстание с четите по селата.
Третият син Тодор също се включва в епичните борби на странджанци. Не остава по-назад и най-малкият, Павел, а дъщерята Рада помага вкъщи с каквото може: посреща, изпраща, оглежда за съмнителни люде.
Във връзка с Коевската афера през април 1903 г. отново е арестувана и хвърлена в Лозенградския затвор. Пак е освободена, но наскоро става нов провал - в Лозенград са задържани 56 души, между които е и майката на Лютий, баба Мария Тенишева и синът й Христо. Затворът, в който се водят разпитите, кънти от писъците на изтезаваните. Без да пророни нито дума, отново излиза на свобода. Христо Тенишев, който е член на околийския комитет на ВМОРО в Лозенград, е осъден на 15 години затвор. Излежава присъдата си в Одринския затвор, като през 1904 г. е амнистиран.
Коста Тенишев участва в конгреса на Петрова нива и е избран за подвойвода в четата на Янко Стоянов.
По време на въстанието четата на войводата Янко Стоянов и подвойвода Коста Тенишев действа в Чиглаиския район, води многобройни сражения с турски аскер и башибозук и оказва голяма помощ за извеждане на тръгналите от родните места българи бежанци през границата. С четата Коста Тенишев завзема село Турско Кадиево.
Като майка на комити, няколко пъти арестувана и измъчвана, при разпит, провеждан лично от пашата, коравата българка се държи достойно и не предава своите чеда. Като легендарната баба Тонка Обретенова тя заклеймява турските жестокости при разгромяване на въстанието и с поглед, отправен към стъписания от смелостта й паша, изстрелва в упор думите:
"Българското черво е дълго и жилаво, аго и колкото и да го късате, пак ще остане от него и пак ще се развъдим и пак ще се борим за своята свобода!"
Ще минат години и този паша, който удавя в огън и кръв въстанието в Странджа, ще вдигне на 13 март 1913 г. бялото знаме пред нахлуващите български войски в Одринската крепост и ще получи справедливо възмездие за хилядите избити жени, деца и старци.
През 1903 г., след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с хиляди бежанци, Мария Тенишева с три от децата си Тодор, Павел и Рада, по пътища и пътеки, с хиляди още, през горите на Странджа, гонени от озверели поробители и охранявани от "смъртни чети", преминава в България и намира подслон в село Момина църква. Много бежанци продължават към вътрешността, а в Момина църква остават 23 семейства. След известно време тази героична българка, синът й Тодор и дъщеря й Рада, се преселват в Бургас, където тя живее до сетните си дни.
В Момина църква остава най-малкият й син, Павел, създава семейство, има три дъщери и син. Павел заедно с Атанас Камбуров, също бежанец, построява керемидарница, която работи много успешно.
Скътал дълбоко в сърцето си тъгата към корените, бащата учи децата си на българщина, цялото семейство се влива в живота на селото и се радва на сърдечното отношение на другите към тях. Срещал съм го по шосето на път към керемидарницата. Запазил бе облеклото от родния си край и вървеше, без да гледа встрани. До края на дните си остана в Момина църква. Дядо Павел почина през 1962 г.
В село Паспалево на 6 август 1903 г. пада от турски куршум първият войвода в този край, началникът на въстаническите сили Георги Кондолов. След 36 години в Бургас се събират ветерани от въстанието. Всички са смълчани в покруса пред паметта за големия син на Странджа. По някое време тихо запява Лефтер Мечев, заприглася му Коста Тенишев. И другите подемат песента:
Ясен месец веч изгрява
над балканската гора,
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
Преображенци пеят песента, написана от войводата Яни Попов, която се превръща в химн на тракийци.
А там, в Лозенград и околността, по време на Илинденско-Преображенското въстание, сред своите съграждани и комити, които Мария Тенишева е укривала и на които е помагала, тя е била известна като Странджанската баба Тонка. Име, с което остава в историята.
На днешния ден, САЩ извършиха недомашно ...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Срещу какво янките ще подменят арсенала ...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Срещу какво янките ще подменят арсенала ...
Няма коментари