Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03 12:43 - Българите са в основата на човешката цивилизация
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 906 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 19.03 18:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Българите са в основата на човешката цивилизация в брой 118

Българите са в основата на човешката цивилизация
Категория: История

Излезе от печат новата книга на проф. д-р по социология, д.ик.н. Евгений Сачев - "Българите са в основата на човешката цивилизация

", издание на ИК "Новата цивилизация" ЕООД.

 

Представяме на вниманието ви предговора към книгата.

 

Заглавието на тази книга не е мое. То е взето от изказване – изповед на Франсоа Митеран − човекът − политик и държавник с неоценими заслуги за модернизирането и за единството не само на френското общество, държава и нация, но и на цяла Европа. По друг повод на среща с български интелектуалци, проведена в София на 20 януари 1989 г., той отново казва: „Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета”. Друг световноизвестен французин Шарл де Гол (Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол – генерал, политик и президент на Франция през периода 8 януари 1959 г. – 28 април 1969 г.) преди него (1962 г.) заявява: „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация”.

 

Италианският почетен президент Карло Чампи (Карло Адзельо Чампи – десети президент на Италианската република през периода 18 май 1999 г. – 15 май 2006 г.) в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г каза: „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация”.

 

През 1990 г. зам. държавният секретар на Съдинените американски щати (САЩ) Лорънс Игълбъргър (1930 г. – 2011 г.) заявява: „България е най-добре пазената тайна на Източна Европа“. Лорънс Игълбъргър е бил няколкратно зам. държавен секретар на различни американски правителства, а през периода 13 август 1992 г. - 20 януари 1993 г. е бил държавен секретар на САЩ. Той е политик и държавник от ранга на Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, Джейкъб Ротшилд и Дейвид Рокфелер. Когато умира американският президент Барак Обама посочва, че Лорънс Игълбъргър е „държавник, посветил живота си на сигурността на нашата страна и на укрепването на връзките с нашите съюзници и партньори”. Като държавен секретар на САЩ Лорънс Игълбъргър заявява, че „Гърция няма историческо право да оспорва името на Македония и спорът е ненужен и неоснователен“, Той е бил убеден, че българите имат основопологаща роля за формирането и развитието на човешката цивилизация. Световноизвестният британски историк и дипломат Стивънсън Рънсиман (1903 г. – 2000 г.) (на англ.  „James Cochran Stevenson Runciman“), по-известен като сър Стивън Рънсиман, който има заслужени приноси в развитието на средновековната история на Източната Римска империя (наричана още Византийска империя), на Балканите и на Близкия Изток, във фундаменталнния си труд „The History of the First Bulgarian Empire“, „История на Първата Българска Империя“, 1930 г.) посочва: „ Но България няма от какво да се срамува. Тя трябва по-скоро да се гордее с величието на своите владетели, които успели както никого друг преди тях да вкоренят един народ пред самия праг на най-могъщата империя в християнския свят. Но голямата заслуга на България към Европа била готовността й да приеме и развие наследството на Кирил и Методий.“ Сър Стивън Рънсиман е лауреат и на Ордена на Почетния легион. Японският историк Шигьоши Мацуяма посочва, че „Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада“, а унгарският професор-археолог Геза Фехер, който е един от основоположниците на съвременните изследвания за древните българи, пише:„Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за оформянето на цивилизацията на цяла Източна Европа й въвеждането и в културния свят.”

 

Подобни изказвания са правели и продължават да правят и други висши държавници, политици, общественици, дейци на културата и на изкуствата от целия свят – Русия, САЩ, Италия, Великобритания, Германия, Израел, Индия, Япония и т. нар. Академик Омелян Прицак (Омелян Йосипович Прицак е първият професор по украинска история в Харвардския университет, основател и първи директор (1973 г. – 1989 г.) на Украинския изследователски институт към същия университет)  на международна конференция дословно е казал: „В сравнение с потомъка на Атила – цар Симеон I, византийският император  е изглеждал като парвеню”!

 

Години наред в българските учебници по история не се пише истинската история на българския род и език, на българската духовност и култура. Не заблудата, а лъжата за произхода на нашия народ, държава и общество властва в учебните програми, налага се от „услужливите” на политическата конюнктура медии, разпространява се от продажните политици. Културно-историческото ни наследство години наред е подложено на разрушаване, вандалщина, фалшифициране и ... унищожаване. Досега няма нито един учебник по   българска история за учениците от основните и средните училища, който да представя българската култура и българската история, като неделима, основополагаща част от историята на човечеството и на общочовешката цивилизация. Проблемът за единството на българската нация, общество и държава се решава с разрешаването на проблема за патриотизма. Патриотизмът се изгражда само на основата на истинската история на един народ. Проблемът за патриотизма представлява сам по себе си един от най-актуалните в сферата на духовния живот на днешния българин. За важността и сложността на този въпрос говори фактът, че през последното десетилетие отношението към патриотизма в различните социални групи се колебае от пълно невъзприемане до безусловна поддръжка. Една от основните причини е, че пагубно влияние върху патриотизма оказва липсата на единна концепция за историческата роля и значение на българския народ, култура и държава в развитието на човечеството и на световната култура и цивилизация.

 

Патриотичното  възпитание пряко се отразява върху морално-нравственото състояние на обществото.

 

В течение на няколко десетилетия с изключително бързи темпове се променя социално-икономическото състояние на нашата страна. Съзнанието на преобладаващата част от българското общество не е в състояние адекватно да възприеме тези резки промени. Духовните принципи, на основата на които е израснала, по-голямата част от българските граждани, не способстват за положителна промяна на тяхното положение в обществото. Понятията за Род и Родина, за Отечество и Родолюбие едва ли не девалвираха и като че ли загубиха своето същностно съдържание. Нито едно общество, държава и нация не са способни да съществуват в такова състояние продължително време. Създаде се ситуация, при която се изискват огромни усилия за търсенето на реално разбиране на феномена Родина, а това означава, и изпълването на понятието „патриотизъм” със съответстващо на нашата съвременност съдържание. За съжаление, в днешно време българският патриотизъм носи неустойчив, аморфен, неопределен характер, съответстващ на обществените реалии, изразяващи процесите на разпад на българското общество, държава и нация. Няма съмнение, че при това положение обществото, държавата и нацията не могат пълноценно да функционират без да се стабилизира системата на патриотичното възпитание, без да се организират системите на общественото образование и на научните изследвания на базата на единна концепция за българската история и култура, като основополагащи за развитието на човешката цивилизация и на световната култура.

 

България  сега с най-бързи темпове е въвлечена в процеса на глобализация. Естествено, влиянието от това явление се разпространява във всички сфери на духовния живот на обществото, в това число и по отношение на патриотизма. Все по-често се чува, че патриотизмът трябва „да отиде в миналото”. На първо място се издигат „общочовешки ценности” или „общоцивилизационни ценности”, на които всички българи са длъжни да отдадат предпочитание. За съжаление, не рядко зад тези „общоцивилизационни ценности” отчетливо се прокрадват предпочитанията и интересите на конкретни държави и социални слоеве. При това, тези предпочитания не само не отчитат интересите на други страни и народи, но често са в разрез с тях. Процесът на глобализация е обективен, но той трябва да се осъществява само като се зачитат интересите на всички субекти в международните отношения. Нещо повече, само при хармоничното съчетаване на интересите на всички субекти в световната човешка общност ще може да се разрешат сложните глобални проблеми. И истинският патриотизъм в този процес е призван да изиграе най-активна и съзидателна роля.

 

В съвременна България широко разпространение получиха националистическите движения. По-голямата част от тях използват патриотичната терминология и привличат не рядко в своите редици незрялата част от гражданите.  Национализмът се утвърди като идеология не само на маргиналните групи, но и на ръководствата на редица партийни и обществени организации. Властта в някои райони на България се оказва в ръцете на етноелита. Зачестиха и проявите на етнорелигиозен екстремизъм и популизъм. В този смисъл все по-наложително става изясняването на общото и на особеното в идеологичните направления на националната самоиндентификация в съответствие с държавното разбиране за патриотизъм. Патриотизмът трябва да се разглежда като потребност за идентификация на личността, на соцалната група, на обществото и то като се анализират източниците на патриотизъм, коренящи се в самата същност на обществото и на личността. А това може да се извърши само на основата на истинския „прочит” на българската история и култура в контекстта на общочовешката история и култура. Само по този начин ще се очертаят точните отлики и прилики между патриотизма, от една страна, и национализма и космополитизма, от друга. Само по този начин може да се преодолее кризисното състояние в обществената култура и в духовността на съвременните българи. Само по този начин ще се извади патриотизма от закостенелите архетипни рамки на идеологическата схизма.

 

Дълбоките източници на патриотизма се коренят в самата същност на човека и на обществото, основавайки се на стремежа да бъдат удовлетворени техните очаквания, предпочитания, нагласи, желания, интереси и потребности за осигуряване на сигурност, както на личностно, така и на обществено равнище. Същността на колектива е необходимо да се оценява високо, а потребността за обезпечаването на неговата сигурност трябва да се превърне във висша социокултурна ценност. Заради нея всеки член на този колектив трябва да бъде възпитан така, че да бъде готов да жертва и живота си, ако това се налага, за да я защити. Ето защо патриотичните ценности притежават уникалната способност да съединяват, както личностните, така и обществените интереси. В числото на основните функции на патриотизма следва да се включи идентификационната, която се състои във фиксирането на единството на интересите на човека с интересите на различните социални общности, осигуряващи неговото самосъхранение, защитаващи неговите основни интереси, способстващи за реализация на неговите интереси и потребности в самоутвърждаването, саморазвитието и самоизразяването. Патриотичната идентификация – това е формиращото се на основата на етничното и политическото единство състояние на груповата солидарност, включващо колективното равнище (осъзнаване и преживяване от нацията на своята цялостност и тъждественост) и индивидуалното равнище (осъзнаване и преживяване от индивидите на своята принадлежност към нацията). Структурата на патриотичната идентификация се определя от социалното пространство и от социалното време на основата на културономичната парадигма. Необходимо е да поставим основите на съвременния български патриотизъм върху основите на изучаване на истинската история на българската история и култура. Ние, българите, трябва да се гордеем с основание, че нашите предци са поставили темелите на съвременната цивилизация! Ние, българите, трябва да обединим всичките си сили и почерпим духовно упование от предтечите на съзидателната българска градивност с основополагащ принос за развитието на съвременното човечество! Непосредственото възпитание в патриотични чувства на българските граждани трябва да започне от широкото популяризиране на историческите приноси на българския народ и държава за световното човечество и отдаването на заслужена почит и уважение на всички достойни българи. Единствената алтернатива за преодоляване на съвременната криза в българското общество, държава и нация е възраждането на истинския патриотизъм въз основа на историческата истина за цивилизационната роля на българския народ!

Статията е прочетена 20134 пъти



Гласувай:
6
0



Спечели и ти от своя блог!
1. shtaparov - Хората са напълно прави, но пишм...
30.03 14:14
Хората са напълно прави,но пишман-историците ще кажат "Политиците не са историци" и ще си запеят старата песен...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 18671563
Постинги: 10468
Коментари: 16752
Гласове: 21565
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31