Приказката за Слънцето, Хор, Митра и Христос е една и съща

•  
•  
•  
•  
•  

• От Новото познание
• 03.01.2017 • 16:18
• 4 коментара

Още преди 10 000 г. пр. н. е. историята е богата на фрески и писания, отразяващи уважението и обожанието на хората пред Слънцето. И е просто да се разбере защо. Всяка сутрин Слънцето изгрява, носейки светлина, топлина и сигурност, спасявайки човека от студ, слепота, от изпълнената с хищници и тъмнина нощ. Без него, разбира се, земеделските култури и посевите не биха пораснали и животът на планетата не би оцелял. Тази реалност прави Слънцето най-обожаваният обект на всички времена. Древните са били доста осведомени и за звездите. Наблюдението на звездите им позволявало да разпознаят и предполагат събития, които се повтаряли през дълъг период от време, като например затъмненията и пълнолуние. На свой ред, те каталогизирали небесните групи в това, което днес наричаме Съзвездия. Кръстът на Зодиака е една от най-старите концептуални рисунки в човешката история. Тя показва образно как Слънцето преминава през 12-те основни съзвездия в течение на цяла година. Слънцето, с неговото даване на живот и запазване на качествата, е било персонализирано и представено като невидим създател, или Бог. Богът Слънце. Светлината на света. Спасителят на човешкия род. Подобно на 12-те съзвездия, са изобразени и местата по пътя на Божественото Слънце. Отъждествявали са ги с имена, обикновено предствляващи елементи от природата, които са се случвали в този период от време. Например Водолей – носител на водата, който носи пролетните дъждове.

Хор е богът Слънце на Египет отпреди 3000 пр. н. е. Той е Слънцето, антропоморфизирало животът му като серия от алегорични митове, включващи пътя на Слънцето в небето. Изследователите от „Духът на времето“ продължават още по-смело с хипотезата си. От древните йероглифи в Египет знаем много за Слънчевия месия. Например, Хор означава Слънце, или светлина и има враг, наречен Сет. А Сет е олицетворението на тъмнината и нощта. И изразено метафорично, всяка сутрин Хор влиза в битка със Сет, докато вечерта Сет завладява Хор и го праща под земята. Тъмнината против светлината, или Бог срещу Злото, е една от повсеместните митологични дуалистични теории, познати някога и все още присъства на много нива в наши дни. Историята за Хор е следната: Хор бил роден на 25-ти декември от девицата Изида Мери. Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител. На 12 години бил учител на заблудени деца. На 30 бил покръстен от лице, познато като Анап и така започва мисията си на духовен водач. Хор имал 12 ученика /последователи, които пътували с него, свидетели на чудеса като излекуване на болни или ходене по вода. Хор е бил познат под много имена като „Истината“, „Светлината“ „Богопомазан Син“, „Божий Пастир“, „Божи Агнец“ и много други.

След като бил предаден от Тифон, Хор бил разпънат, погребан и след три дни възкръснал. Тези качества на Хор, верни или не, изглежда са проникнали в много култури по света, и се оказва, че много други богове имат същата обща митологическа структура. Атис от Фригия, роден от девица Нана на 25-ти декеври. Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал. Кришна от Индия, роден от девица Деваки и звезда на изток възвестява идването му. Върши чудеса със своите ученици и след смъртта си възкръсва. Дионис от Гърция, роден от девица на 25-ти декември, бил пътуващ учител, който вършел чудеса като превръщане на вода във вино. Бил наричан „Кралят на кралете“,“Единствен син на Бог“, „Алфа-та и Омега-та“ и мн. др. И след смъртта си възкръсва.

Митра в лявата част на изображението присъства във всеки древен персийски мит

Митра от Персия, роден от девица на 25-ти декеври. Има 12 последователи и върши чудеса. След смъртта си е погребан, а след три дни възкръсва. Също е наричан „Истината“, „Светлината“ и много други. Интересното е, че свещеният ден за преклонение пред Митра бил неделя/ден на Слънцето/. Имало много спасители, в различни периоди по целия свят, които се вписват в тези общи характеристики. Остава въпросът: Защо тези качества? Защо девицата ражда на 25-ти декември? Защо смърт за три дни и после възкресение? Защо го следват 12 ученици? За да разберем, трябва да видим последния и най-известен от слънчевите месии.

Исус Христос бил роден от /девица/Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем. Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима крале, за да открият и се поклонят на новия месия. На 12 години бил дете-учител, а на 30 бил покръстен от Йоан Кръстител. Така става духовен водач. Исус има 12 последователи, които пътуват с него, върши чудеса, като лекуване на болни, ходи по вода, съживява мъртви. Познат е още като „Кралят на кралете“, „Синът Божий“, „Светлина на света“, „Алфа-та и Омега-та“, „Божи Агнец“ и много, много други. След като е предаден от своя ученик Юда и продаден от него за 30 сребърника, бил разпънат на кръст, положен в гроб, а след 3 дни възкръсва и се възнася в небето. Преди всичко, рождената последователност е напълно астрологическа.

Най-ярката звезда на нощното небе на изток е Сириус. На 24-ти декември тя се подрежда в една линия с три ярки звезди от „Колана на Орион“. Трите ярки звезди в „Коланът на Орион“ и днес се наричат така, както са наричани от древни времена Три Краля. И Тримата Крале, и най-ярката звезда Сириус се оказват на една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева – раждането на Слънцето.

Скъсяването на дните и края на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене, са символизирали процеса на смъртта при древните. Това била смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември, предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето.
Тук става любопитно: Слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза, Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. След този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус, но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет.

Казано по този начин: Синът/Слънцето/ умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Исус и многочислените други богове Слънца споделят концепцията за разпятието, трите дни на смърт и възкресението.

Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера носейки пролетта, а с нея спасение.

НП/2017