Кодекс Гигас е наричан Дяволската Библия
заради огромната

илюстрация на Дявола, което е изобразена в ръкописа, както и заради легендата около създаването на ръкописа.

Кодекс Гигас е най-големият познат, средновековен ръкопис в света

Смята се, че е създаден през 13 век в Бенедиктински манастир в Бохемия (днешна Чехия). Съдържа Вулгата Библия, както и много латински текстове.
По време на Трийсетгодишната война през 1648 година, цялата колекция е била открадната от шведската армия и днес се съхранява в Националната библиотека на Швеция в Стокхолм.
Според легендата, писарят бил монах, който потъпкал клетвите си и бил осъден да бъде зазидан жив. За да се отърве от жестокото си наказание, той обещал за едно нощ да създаде книга, която да прослави завинаги манастира, която включва всичкото човешко знание. Около полунощ той вече бил убеден, че няма да се справи с това сам и за това изказал специална молитва, която не била насочена към Бог, а към падналия ангел Луцифер, молейки го да му помогне да довърши започнатото в замяна на душата си.
Дяволът завършил ръкописа и монахът добавил изображението на Дявола, като знак на благодарност за помощта. При тестове, които целят пресъздаването на процеса по създаване на ръкописа, се пресмята, че само калиграфската изработка, без илюстрациите и декорациите биха отнели 5 години непрестанна работа. Според експертите, ако се пише със скорост 20 реда в секунда, плюс многобройните илюстрации, на един писар биха били нужни 30 години, за да го завърши.
Ръкописът е създаден от кожата на 160 животни, дълги почти метър и са нужни двама души само, за да го вдигнат.
Написан на латински около 1210 година след Христа, Кодекс Гигас носи нещастие на всички, които някога са го притежавали и всички около тях, включително чума, умствени заболявания, пожари и разрушения, а историята му е изтъкана от мистерии и зло.
Оригиналът на ръкописа е имал 320 страници, 7, от които са изчезнали безследно, вероятно защото са съдържали тайните правила на Бенедиктинския манастир.