Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2016 20:24 - Великият полярен водовъртеж се пробужда
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1188 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Великият полярен водовъртеж се пробужда 11 октомври, 2016 ДревнитеЗагадки image

През 1968 година американският метеорологичен спътник ESSA-7 предава на Земята странни снимки. На тях в района на Северния полюс ясно се вижда огромна дупка с кръгла форма. Достоверността на снимките не предизвиква съмнение.

Но как да се обясни този феномен? Изказвани са няколко хипотези.

Например скептиците смятат, че това не е отвор, а игра на светлина и сянка, резултат от наклона на планетата спрямо слънчевите лъчи. Но други учени са на друго мнение.

 

Задачка за басейна

От ученическите години знаем, че могъщото топло Северноатлантическо течение, продължение на Гълфстрийм, стига далече на север, в Арктика. Но какво го привлича към Северния полюс?
 ротация.

image

Учебниците по география обясняват това явление с въртенето на Земята. Но в Северния Ледовит океан през Беринговия проток се устремява още едно мощно течение (само че студено) от Тихия океан. Ако ги управляваше въртенето на Земята, течението трябваше да се движи на изток, покрай Аляска и през море Бофорт към бреговете на Канада. А то въпреки теорията носи своите води на запад, привличано отново към Северния полюс.

А сега задачката за басейна. Водата в Северния Ледовит океан постъпва през три „крана“. Най-големият, с топла вода от Атлантика, носи 298 000 куб. км на година. Вторият, със студена вода от Тихия океан през Беринговия проток, носи 36 000 куб. км на година. Третият – прясното вливане на водите от реките на Сибир и Аляска – носи 4000 куб. км на година. В резултат в този басейн ежегодно се вливат 338 000 куб. км вода. А оттичането протича през Атлантика, през Фарьорско-Шетландския канал, който пропуска само 63 000 куб. км вода.

Други известни оттоци няма. В същото време водата в Северния Ледовит океан не се увеличава. Къде отива „излишната“ вода?

Движение по спирала

През 1948 година по нареждане на Сталин е организирана въздушна експедиция „Север 2“ под ръководството на началника на Главно управление Северен морски път Александър Кузнецов. В състава ѝ са Павел Гордиенко, Павел Сенко, Михаил Самов, Михаил Острекин и други полярници. Експедицията преминава в пълна секретност, а материалите за нея са разсекретени чак през 1956 г.

На 23 април 1948 г. участниците в експедицията излитат с три самолета от остров Котелни и поемат курс към Северния полюс. По време на полета опитните полярници се учудват от гледката под крилото – прекалено много открита вода, което изобщо не е характерно за толкова високи ширини в това време на годината.

В 16:44 московско време самолетите кацат на голям леден къс. На него излизат хората, станали първите безспорни покорители на Северния полюс. Там полярниците се оглеждат и още повече се учудват. Мрачно сиво небе, но далеч не е студено. Времето е като в мек зимен ден в средните ширини.

Но нямат време да размишляват дълго над тази странност – трябва да се разпънат палатките, за да починат след тежкия прелет, а след това да пристъпят към наблюдения.

Не им е писано обаче да отдъхнат. Живота на полярниците спасява това, че предвидливо оставеният на пост техен другар забелязва пукнатина, разцепваща ледената покривка точно под колесника на един от самолетите. Излезлите по тревога от палатките хора с ужас наблюдават как зейналият черен разлом се увеличава пред очите им. В него кипи бърз поток вода, от който излиза пара.

Самолетът увисва. За да го вдигнат от място, е необходимо да пуснат двигателите, а те отказват да работят. Хората въртят перките с ръце, слагат дъски под шасито… Сред тази отчаяна суматоха не забелязват колко невероятно и страшно се променя всичко наоколо.

Първата пукнатина се превръща в зигзагообразен и все повече разширяващ се каньон, който разцепва лагера. Полярниците прехвърлят през него оборудването си, за да не се озоват на различни части. Върху леда бързо се появяват все по-нови разломи.

„Буквално като стъкло на витрина, в което е хвърлен камък“, пише по-късно в дневника си изследователят Морозов. Набелязаната с флагове писта се разкъсва пред очите им на парчета.

Наоколо чернеят все по-широки ръкави вода. Отломките от доскоро целия щит се отправят на плаване. Бавно потъва в мъглата хълмчето, на което се вее червеното знаме. То е призвано да увековечи покорената „точка нула“ на арктическия щит. Само отделни малки ледени късове плават наоколо, отнасяни нанякъде от мощното течение.

„Ледът се носеше с невероятна скорост – ще разкаже по-късно Павел Сенко, специалист по изучаване на магнитното поле на Земята – както можем да си го представим само на река в ледоход. И това движение продължи повече от денонощие!“

Но това далеч не е най-невероятното. Кузнецов нарежда да се определи посоката на дрейфа на ледовете. Първоначално секстантът показва, че членовете на експедицията с голяма скорост се носят на юг. Но след това посоката на движение започва да се променя от измерване до измерване.

Останалите живи не си спомнят кого от тях първи е осенила немислимата догадка – техният леден къс се носи в кръг! Стъпилите на полюса сега плават около полюса. Диаметърът на описваната от леда окръжност е около девет морски мили.

Никой не може и да предположи що за сили са се събудили в дълбините на Ледовития океан, какво още може да се очаква от тях и каква ще бъде съдбата на свидетелите на страшната тайна.

В същото време се появяват основания да се смята, че радиусът на описваните кръгове намалява. Траекторията на движение на ледения къс с полярниците представлява центростремителна спирала. Едва ли поне един от изследователите не си задава въпроса: какво ги очаква в края на пътя – в „точка нула“?

Отчаяното положение на експедицията започва да се променя чак на третия ден. Изведнъж скоростта на обикалянето започва да намалява, но заедно с това отломките от ледената покривка вече почти по права линия отиват на север.

Областта на откритата вода между ледовете започва да намалява и едновременно полярният студ отново навлиза във владение. Движението спира и накрая всички ледове, които до предишния момент са се движили отделно, плътно прилепват един към друг. Полярният лед отново започва да прави впечатление на цялостен щит.

Връща се дори хълмчето с червеното знаме. Вледененото платно виси и от силните пориви на вятъра едва леко потрепва.

Арктичният студ укрепва все по-възродената ледена покривка, слепвайки отломките. Затова се ражда надеждата, изглеждаща безумна – че все пак ще успеят да излетят от този невероятен щит, който първо се разкъсва, а след това отново става цял.

Внимателното разузнаване разкрива, че дължината на относително равното пространство, предвидено за писта, е приблизително двойно по-малко, отколкото се изисква. Ще успее ли самолетът да се издигне във въздуха, или просто ще се плъзне и ще отиде под водата? Колесникът се откъсва от леда на по-малко от метър от ръба.

И така, пред нас са факти, свидетелстващи за повече от странното поведение на ледовете на Северния полюс на 23-26 април 1948 година. Те са известни на малцина, независимо че по вестниците е съобщавано за тях. Практически всички те са изложени в статията на Андрей Дубровски „Щурмуване на Полюса“, сп. GEO, № 10/1, 1998/1999. Но авторът на тази статия не си задава въпроса: како именно може да е било причината за такива мащабни и необичайни явления?

Този въпрос е естествен и възниква у всеки, който се е запознал с фактите. Но съвременната наука просто не може да даде отговор или хипотеза, в която непротиворечиво да се вписват всички факти.

Изплашената подводница

В началото на XXI век морският геолог и професор от Хавайския университет Марго Едуард, която ръководи работата по създаване на детайлна карта на дъното на Северния Ледовит океан, успява да получи достъп до секретен доклад от архива на ВМС на САЩ. Тя разбира, че през 70-те години на миналия век американска подводница е картографирала дъното в района на Северния полюс, но не успяла да довърши задачата.

Екипажът бил изплашен от постоянно бучене, идващо от дълбините на океана. Освен това някаква могъща сила през цялото време се опитвала да отклони подводницата от курса, сякаш се опитвала да я въвлече в гигантски водовъртеж. Без да желае повече да изпитва съдбата, командирът взел решение да напусне опасния район.

„Смятахме, че практически ни е известно всичко за строежа на нашата планета, но излиза, че сме грешили“, прави извод Марго Едуард.

Смъртта на спасителя

През 1998 година Андрей Рожков – опитен аквалангист, спасител със световно име, наричан гордостта на Министерството на извънредните ситуации на Русия – организира собствена експедиция на Северния полюс. Тя се подготвя изключително стриктно, всички детайли на предстоящата операция са отработени до последната дреболия по време на многобройните тренировъчни гмуркания под ледове. Затова няма съмнения в успеха на замисленото от Рожков.

На 22 април (тоест половин век след експедицията на „Север 2“) Рожков и петима негови другари пристигат на Северния полюс. Те пробиват дупка за аквалангистите, като укрепват нейните стени за всеки случай.

Рожков с негов партньор се спускат в ледения кладенец и отиват под водата. Скоро партньорът му изплува, както е предвидено по план. Андрей продължава спускането, желаейки не само да бъде първият водолаз на полюса, но и да покори дълбочина 50 метра. Това също е предвидено по план. Подводното оборудване е достатъчно здраво.

Последният сигнал от Рожков постъпва, когато той достига 50,3 метра. Какво се случва после, никой не знае. Той не се изкачва на повърхността. Партньорът му се опитва да му се притече на помощ, но веднага след гмуркането го подхваща толкова бързо течение, че е принуден да подаде сигнал да го издърпат. Скоростта на водовъртежа остава неизменна около денонощие. За никакво гмуркане не може вече да става и дума. Рожков посмъртно е награден със звание Герой на Руската федерация.

За мнозина интересното в тези информации е възможното обяснение на причината за потопите, а може би и за изместването на полюсите. Напълно логичен изглежда модел, когато поради несиметричното натрупване на ледовете в полярните шапки протича нутация – кратковременно изместване на оста на въртене на Земята.

Но също така тези случаи дават храна на привържениците на версията за кухата Земя.

–––––––

Източници:

http://www.e-reading.club/bookreader.php/34680/Loginov_-_Velikiii_polyarnyii_vodovorot_prosypaetsya.html

http://sibved.livejournal.com/227497.html

 



Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. syrmaepon - Тъкмо вчера слушах за конференц...
11.11.2016 10:48
Тъкмо вчера слушах за конференцията за НЛО в София. Обясниха, че в Норвегия има специална дисциплина в университета по тези въпроси, а също и че се смята, че в Норвегия има портал и ежегодно се появяват НЛО на едно определено място и студентите се занимават да описват случващото се там. И като се има предвид, че Жул Верн е познал почти всичко......)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 28425091
Постинги: 16371
Коментари: 19464
Гласове: 26137
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930