Планината Унтерсберг – дом на хилядолетни окултни мистерии  http://www.zahariada.com/

През август 1987 г. трима души навлизат в околностите на планина в Южна Германия, за да изследват няколко пещери. Тъй като не се завръщат, полицията и група планинари правят обстойно претърсване на района, но единственото което намират е тяхната кола паркирана в близост до местността. Последвалата развръзка е повече от странна, но същевременно в пълно съзвучие с характеристиките на мястото, към което те се били отправили. Три месеца след тяхното мистериозно изчезване те правят телефонно обаждане до своите близки от борда на кораб в Червено море, който пътува за Александрия в Египет! Те твърдят, че нямат представа как са се озовали там, че са изминали цели 3 месеца и какво изобщо се е случило в планината. В Александрия тримата посещават местното консулство, след което се завръщат у дома. Нищо от това не е случайно, защото е свързано с една от най-емблематичните зони на планетата, известна с безбройните си истории за времеви портали, джуджета, извънземни, тунели към Вътрешната земя и подземни цивилизации. Това е Свещеният Граал на паранормалните феномени и една от тайните цели на Третия райх – планинският масив на границата между Германия и Австрия наречен „Унтерсберг“.

Подобно на световно известният „Бермудски триъгълник“, Унтерсберг е място, в чиито предели са изчезвали безследно стотици хора, докато други са се появявали месеци или години по-късно (в някои случаи на съвсем различно място на планетата), правейки скок във времето и пространството. Древните легенди свързани с тази територия често описват как едни „малки хора“ редовно биват засичани да излизат от вътрешността на планината, като понякога същите управляват летящи апарати от нейния връх към небето. В допълнение същите тези легенди описват и феномена познат като „загуба на време“ асоцииран най-често с различни сведения за отвличания от НЛО, макар за него да съществуват и други причини.

Информацията свързана с планината в различните времеви периоди много трудно може да бъде систематизирана, защото засяга стотици случаи описани фрагментирано и доста често в контекста на съвсем друго събитие. Съществена част от тези истории пък са представени в отдавна излезли от печат немски книги, които нямат онлайн аналог, което прави тяхното изследване и анализиране доста трудно. Все пак редица от тези мистериозни феномени от по-далечното минало са документирани и в няколко по-известни книги от 19 век изследващи различни немски митове, докато други са останали да циркулират просто като легенди сред местното население и биват охотно разказвани на туристите. Особено ценни са някои локални записи останали в местните архиви, които нагледно документират тези изживявания от самия „извор“. Въпреки своята първоначална разнородност, феномените стигнали до нас като конкретни истории преживени от хора свидетелстват за нещо далеч по-глобално. Ако се погледне мащабно на проблема всички тези идейни нишки влизат под шапката на нещо познато, защото очевидно тук става дума за поредната брънка явяваща се своеобразененергиен хъб, който от своя страна е част от една доста по-голяма и колосална по своите размери подземна система. Свидетелствата за изкуствено построени тунели обаче следва да бъдат разглеждани през призмата на нещо като допълнение към един природен феномен. Специфичните геомагнитни характеристики на това място го правят своеобразен център на пресичане намного различни реалности и именно това е причината към него да бъде пристроена и подходящата инфраструктура. В тази връзка, съвсем логично и естествено е, подобен род зони (които могат да функционират автономно дори без намесата на технология, примери за които са дадени в книгата „Подземните тайни на румънския сфинкс“) да предизвикват силния окултен интерес на определени тайни общества, което без съмнение прави района център на техните междуособни конфликти. Този въпрос ще бъде разгледан на по-късен етап.

Всъщност предвид засиления интерес към местността, която според някои старинни текстове бива описана като портал към вътрешната Земя, е редно да споменем и проведените сравнително наскоро (2008-2009 г.) спелеоложки експедиции под планината. Те потвърждават нещо, което е известно на местните още от Средновековието – а именно че под планината има система от коридори, тунели и пещери, които се простират толкова надълбоко, че пещерняците не успяват да достигнат до техния край. Те трябвало да се завърнат, тъй като достигнали до бездънна пропаст. Преди това успели да преминат през изключително тесни проходи. Спускайки се на дълбочина от 930 м. те се натъкнали наогромно сладководно езеро. То било толкова голямо, че единственият начин да го преминат било чрез гумена лодка.

Само преди година същата тази пещера стана световно известна заради провеждането на една от най-скъпите спасителни операции в историята на Германия от подобен тип. Тогава опитен пещерняк бе изваден от над 900 м. дълбочина, защото получил травма на главата от паднала отломка. В операцията са участвали над 200 човека. Интересна подробност в случая е факта, че според британския вестник „Telegraph“ точното местоположение на входа към пещерата се пази в тайнаименно поради възможността много хора, които нямат нужния професионален опит, да се опитат да проникнат в нея най-вече поради легендарния статут на планината. В „Telegraph“ се споменава още, че до 1995 г. тази пещера изобщо не е била известна, а през 2002 г. била открита огромна система от тунели и камери. Следната графика ни представя точно описание на вътрешността на пещерата и мястото където човекът е получил травмата. Той се намирал близо до откритото през 2008 г. езеро.

Чрез представянето на някои от най-емблематичните примери характерни за тази мистична зона можем да добием някаква бегла представа за нейната същност, която да ни послужи като отправна точка към подстъпите на нейните тайни. В тази връзка в един местен музей е запазена великолепна плоча от 18 век на която е гравиран изключително интересен текст, който гласи следното:

„Хората които живеят във вътрешността на планината Унтерсберг са много древни джуджета. Те имат огромни познания свързани с магията и по природа са добродушни. В определени случаи обаче, могат да бъдат и много зли. Имат големи глави, умни очи и сива кожа, а лицето им е изпълнено с бръчки.“

В серия от няколко различни описани случая от друг стар сборник пък могат да се срещнат свидетелства, които разкриват как жена се приближава към едно от тези „малки същества“, като в същия момент то изчезва пред нейните очи. Самите фермери в местността, според друг подобен текст, вярвали че „джуджетата“ идват от „Вътрешната земя“, а местните дават примери за срещи със странни хора със странно облекло, които никой преди това не бил виждал. В допълнение едва ли ще бъде някаква изненада, ако споменем че вътрешността на планината според легендите крие несметни богатства, скъпоценни камъни, злато и всякакви други съкровища.

Друг архивен материал пък споделя как група дървосекачи станали рано призори около 4 часа, за да отидат в Залцбург (който се намира на около 15 км. от Унтерсберг). Докато пътували видели над 400 „малки хора“, които били облечени еднакво. Те вървели по двойки като очевидно не се притеснявали, че ще бъдат забелязани. След това изчезнали през някаква пукнатина в планината. Подобен случай има и от времето на Наполеон, когато един френски войник позициониран в околностите на планината бил събуден посред нощ от някакво джудже. То стояло до прозореца и изискало от него да отвори някаква бариера, която препречвала пътя към проход в планината. Когато погледнал навън войникът видял още няколко подобни същества. Оказало се, че те са само предводителите на много дълга колона от „хора“, които били облечени в старинен стил. Маршът на съществата продължил около 2 часа, а последният който преминал получил заповед да затвори бариерата. На сутринта войникът разпитал местните из околността за тези странни същества, а те потвърдили че са чули силният шум от преминаването на толкова много хора.

Средновековна картина изобразяваща Бирнбаум – близо до Унтерсберг. Забележете джуджетата.

Особено интересен случай от 18 век е описан във фермерски алманах датиращ от 1738 г. От него става ясно, че през един летен ден ловецът Михаел Хулцьогер изчезнал в планината. След като в продължение на няколко седмици нямало ни вест ни кост от него, близките му решили да направят погребална церемония в една от църквите. По време на церемонията обаче, ловецът се появил ненадейно в църквата, за да благодари на бог за своето завръщане. Изпаднали в шок хората започнали да му задават всякакви въпроси за това което е преживял, но той им дал да се разбере, че няма да продума нищо от видяното. Единствено намекнал, че то е било много сходно с това на Лазарус Гришнер от 16 век, чието описание на вътрешността на планината и нейните тунели се явява може би най-подробното описание от този род. Ловецът силно променил характера си след изживяното и почти напълно спрял да говори. Впоследствие архиепископ Леополд Фирмиан от Залцбург проявил силен интерес към неговия мистериозен случай и го призовал на разпит. Ловецът обаче отказал да отговори на всякакви въпроси по темата, като накрая все пак обяснил, че може да стори това само под формата на тайна изповед пред религиозното лице. След тази изповед свещеникът свалил дрехите си отказвайки да каже каквото и да било във връзка с темата и ловеца. И двамата починали скоро след това.

Много сходен случай също от 18 век описва история за дървосекач, който видял „малко човече с огромна глава и големи очи“. То го завело надолу в пещерите под планината. Връщайки се в дома си се оказва, че са изминали седмици, докато от негова гледна точка той отсъствал само няколко часа.

Друга силно интригуваща история свързана с време-пространствените флуктуации характерни за зоната, е записана през 1858 г., като описва драма която се разиграва в продължение на цели 100 години. Събитието е записано в аналите на местната църква св. Леонард. Има твърдения, че тази история се явява своего рода събирателна за стотици други подобни случаи в Унтерсберг. Радващото в случая е, че консервативните католици са били известни със своите педантични описания на всичко което се случва в техния живот.

В случая става дума за група сватбари от селцето Св. Леонард позиционирано в околностите на Унтерсберг. Те празнували събитието, отбивайки се в различни селца в местността, свирейки и пеейки. На едно от местата в които отседнали, човек от групата започнал да разказва история за един крал, чиято армия била изчезнала безследно заедно с него на същото това място. Според сватбаря те били „отвлечени от духове“.

Тогава младоженецът започнал да призовава да се появи „духът“, за да му поднесе своите подаръци. Изневиделица от планината се появило някакво джудже облечено в сиво. То имало сребриста коса и показало на групата някакъв проход, който влизал във вътрешността на планината. Цялата група го последвала и всички се озовали сред красиви стаи, в които имало богата трапеза. Те били поканени да празнуват. Уморени от пътуването те седнали да хапнат и пийнат. След това всички се унесли и подремнали известно време. Когато се събудили малкото същество в сивия костюм ги съпроводило обратно навън от планината.

Когато се завърнали на повърхността обаче, всичко се било променило. Те дори трудно разбирали езикът на който хората говорели. Пристигайки в първото село по пътя им те попитали за името и с изненада получили отговор, че това е тяхното родно място. Селото изглеждало напълно променено, а на мястото на техните стари къщи били построени други. Те отишли при свещеника в църквата и му разказали всичко което им се било случило. Тогава свещеникът отворил архивните книги в които пишело, че младоженците заедно с техният антураж били изчезнали преди 100 години.

Както вече стана дума, една от най-интересните и подробни истории свързани с Унтерсберг датира от 16 век и в нея биват описани времеви аномалии, тайни тунели и врата към паралелен свят.

През 1529 г. човек на име Лазарус Айнер (изписван в по-късните източници като „Лазарус Гришнер“) бил на разходка в планината заедно с кмета на своето селце и енорийския свещеник. Преди да стигнат до един от върховете те открили малък олтар, който бил вграден в скалата. На него имало сребърни символи, които те не могли да дешифрират. След като се върнали свещеникът не можел да изкара от главата си спомена за този надпис и накарал Лазарус да се върне и да препише текста, който бил изписан там. Надписът гласял следното: „S. V. R. G. E. T. S. A. T. U. M.“.

Тъй като се свечерило Лазарус преценил, че пътят надолу по планината може да се окаже твърде опасен и избрал на пренощува на мястото където бил. Той се наспал добре и се събудил на другата сутрин отпочинал. По пътя надолу той срещнал бос монах, който носел връзка с ключове и постоянно рецитирал някакви молитви от книгата, която също носел. Монахът попитал Лазарус дали е ял и му казал, че може да го нагости. Освен това му казал, че ще му разкрие и тайната на надписа, който бил видял. Двамата се отправили отново в посока към върха, където в един пролом се намирала желязна врата. Монахът я отворил с един от многото ключове, които носел. Лазарус влязъл без страх, а монахът му казал да си свали шапката и никога да не споменава за това място на никого, а да слуша и гледа внимателно. Влизайки през вратата Лазарус видял висока кула със златен часовник като същевременно монахът му казал да следи внимателно времето, което той показвал. Било 7 часа, а след като навлезли по-навътре той видял различни сгради, манастир, дървета, фонтани с прясна изворна вода и редки плодове. След това монахът го превел през няколко други сгради, където го нагостил богато с различни храни и вино.

След угощението монахът го завел в една библиотека. Когато Лазарус попитал кои са всички тези хора, които живеят там, монахът отговорил, че това са стари души, които са живели праведен живот и че ще защитят човечеството когато дойде краят на дните. В някои от книгите Лазарус видял същият надпис, както при олтара, но не могъл да разбере нищо, защото всички книги били написани на латински. След това монахът му показал 12 врати. Те съответно водели до 12 други църкви отвъншния свят, като монахът направил забележка, че трябва да стигнат до църквите тайно и не трябва да бъдат забелязани от хора от външния свят. Тогава влезли през една от вратите и се озовали в подземен тунел, който ги отвел до една от църквите – св. Вартоломей. Същият този тунел минавал под езеро наречено Кьонигсзее или „кралското езеро“. Тази църква и до днес е известна със своите силни геомагнитни аномалии.

След това монахът го води и до някои от другите църкви през подземните тунели, а през това време Лазарус осъзнава, че част от хората които е видял във вътрешността на планината са отдавна умрели личности – повечето от тях със знатен произход.

На седмия ден от неговия престой монахът дал на Лазарус избор да остане или да се върне у дома. Той избрал да се върне, а монахът го придружил обратно до желязната врата. След това му казал отново да погледне към часовника, а стрелките отново показвали 7 часа. Монахът обяснил, че на практика не е изминало никакво време, въпреки че той бил престоял цели 7 дни. След това го предупредил, че ако цени живота си не трябва да разказва на другите хора какво е видял в продължение на 35 години. След това можел да сподели за видяното, а след смъртта си монахът щял да го чака отново. Точно 35 години след този инцидент Лазарус описал своята история на смъртния си одър и тя била споделена на света от неговия син.

Църквата в Кьонигсзее, през която се предполага че минават тунелите идващи от планината

В книгата „Мистериозната Австрия“ пък е описан един малко по-скорошен, но за сметка на това силно интригуващ случай. През 1956 г. малко момче на име Ингомар Лекс се изгубва в източната част на планината за 5 часа. След като в крайна сметка го откриват то казва на родителите си, че било взето отнякакво джудже, с което влезли в дълбока пещера в планината. След това стигнали доезеро, което се намирало вътре в планината. Там момчето видяло още много подобни джуджета, които били полупрозрачни. Те му казали че няма нужда да се страхува от тях и че ще го пазят. Както виждате и в тази история се срещат поне няколко от познатите вече характерни елементи, но особено впечатление прави споменатото езеро в планината. Дали пък не става дума за същото това езеро открито от пещерняците през 2008 г.?

Сред другите интересни случаи внимание заслужава историята на фермер, който се загубил в една от пещерите близо до върха. След няколко седмици той се върнал вкъщи, но не можел да си спомни абсолютно нищо. Все пак бил сигурен, че през цялото време не е ял, но въпреки това се чувствал великолепно. Друг австрийски зъболекар се кълнял, че след като влязъл в една от пещерите попаднал във времеви портал, който го отнесъл 50 години напред в бъдещето.

Тук идва времето да бъде коментирана и встъпителната история за тримата изчезнали пещерняци през 1987 г. в контекста на многобройните примери представени до момента.

От публикация свързана с тяхното изчезване в местен вестник, отпечатана 10 дни след инцидента, става видно, че тяхното посещение на мястото и особено датата на която е извършено съвсем не са случайни. По-интересното, е че всъщност полицията се натъква на някои странни документи в жилището на един от групата.

Според превода на един от участниците във форума на ATS, в статията се коментира следното.

Назовани са имената на тримата изчезнали (които в по-късни публикации умишлено са спестени). Това са електротехника Херман Форстер, неговата жена Мария и приятелката им Моника К. Полицията разследваща случая открива в апартамента на Херман документи, които засягат случаи на времеви аномалии именно в тази зона. В момента в който е написана статията полицията не е сигурна дали тримата в действителност са се опитвали да направят подобен времеви скок или просто да посетят интересните места от материалите, които са притежавали. Полицията все пак ясно заявява, че всички трябва да се придържат само към фактите. В статията също се споменава че в книги на Ерик фон Деникен също са описани времеви аномалии от района. Ставало дума за феномен при който хората стоели на едно място в продължение на дни, но от тяхна гледна точка били изминали само минути. Полицията счита, че инцидента няма криминален характер и че единствено документите намерени от тях се явяват притеснителни. Освен това се споменава, че е открито и парче от дреха в храстите пред една пещера за което се предполага че принадлежи на Моника. (Стандартна практика при пещерняците е да поставят някаква дреха пред входа на пещерата, която ще изследват, така че в случай че се загубят, спасителите да имат представа къде да търсят. Специфичното в случая било, че на мястото където била намерена дрехата нямало никакъв вход, а само скали. Което също е много интересно, защото според една от легендите в планината понякога се отваря невидим портал на точно определена дата и в случая тя съвпада с тяхното посещение в района – 14 срещу 15 август.)

След мистериозното позвъняване три месеца по-късно, вестниците бълват публикации дискутиращи потенциални скокове във времето, времеви портали и т.н., като се коментира и факта, че тримата имат амнезия и не могат да обяснят своето местонахождение. След пристигането си в Германия обаче, те рязко променят показанията си и представят пред пресата изсмукана от пръстите история пълна с логически дупки, но за сметка на това „напълно конвенционална“ и угодна на статуквото. Та според новата версия те оставили колата си в едно селце в подножието на Унтерсберг след което взели влака до Залцбург, а оттам до пограничното австрийско селце Вилач, където щели да планинарстват. Само че бродейки из планината „по грешка“ преминали Югославската граница. В пристъп на паника и страх от югославските власти, те решили (забележете) не да се върнат обратно, а да продължат преминавайки през общо 6 държави по пътя си (???). На всичко отгоре една от жените била и без документи защото те били в колата оставена край Унтерсберг. Дали са били „посъветвани“ в консулството да променят версията си или сами са решили да не си създават повече неприятности след случилото се – ще остане загадка.

Окултната връзка

През 1992 г. при своето посещение в Австрия, Далай Лама изрично пита за планината Унтерсберг наричайки я „спящият дракон“ и „сърдечната чакра на света“. Това негово специфично изказване разкрива с още по-голяма сила ролята на мястото като мощен енергиен център (факт с който редица тайни общества и техните медийни представители очевидно са добре запознати). Дали „ламата“ е бил информиран по линия на все още топлите германо-тибетски връзки от периода между световните войни или познанието му в случая се дължи на още по-древни документи? Други наименования в различни източници я описват като „Среднощната планина“, „Подземната планина“, „Планината на съдбата“, „Чудодейната планина“, „Магическата планина“ и т.н. В древната германска митология Унтерсберг е наричана „Планината на Вотан“ (което е по-древно име използвано за бог Один). Според древния текст във вътрешността ѝ се помещава подземен замък изграден от злато, сребро и диаманти, които чакат завръщането на Один и неговата армия отново на повърхността на Земята. Според легендата те са изпаднали в дълбок и дълъг сън и ще се завърнат когато човечеството е на прага на големи страдания. Там се обяснява също, че „времето в планината е различно“. Дори само няколко мига прекарани в някоя пещера могат да ви отведат в далечното бъдеще след като излезете от нея. „А ако се заслушате внимателно можете да чуете гласове и стъпки идващи от дълбоките подземни шахти.“

 

Окултният викингски символ изобразяващ 3 преплетени триъгълника – репрезентация на Один и задгробният живот. Същият този символ, в различни вариации, е забелязван по униформите на извънземни в много докладвани случаи на контакт.

След християнизацията на населението легендата за Один бива трансформирана по начин показващ силната „политическа ангажираност“ на нейното значение и факта, че тя трябва да остане под някаква форма вколективното съзнание на хората. Така вместо Один през годините планината става дом на поне двама известни владетели, които „наследяват“ Один в качеството му на заспалия спасител, който чака да се завърне със своята армия и да спаси човешката раса. Става дума за Карл Велики и един от най-известните кръстоносци – Фридрих I Барбароса. Точно както и при Один за двамата има детайлни легенди как спят в недрата на планината заобиколени от предани рицари и джуджета от хилядолетие. „Те ще се събудят за последната битка между „доброто и злото“ когато гарваните спрат да летят около върховете на планината.“

Фридрих Барбароса във вътрешността на Унтерсберг

Няма никакво съмнение, че всички тези легенди (със силно религиозен оттенък) са използвани през годините от представители на различни извънземни фракции, за да „легитимират“ под някаква форма тяхната дейност и „факта“, че те защитават правилната „божествена страна на барикадата“. Което разбира се е прах в очите на „вярващите“, тъй като е очевидно, че става дума за претенция да се действа от името на „Върховния Източник“. Същевременно на преден план изпъква изключително важната роля на планината като енергиен център и портал, чието управление може да предостави важни предимства в разгара на тези скрити за мнозинството хора конфликти. В тази връзка явният интерес на нацистка Германия към тази мистериозна зона (при това на нейната собствена територия) съвсем логично не бива да изненадва никого.

Фактите говорят, че Хитлер построява една от своите резиденции и впоследствие щабквартира „Бергхоф“ на границата с Австрия, привлечен от мистичните сили на планината, която може да наблюдава директно от дома си.

Гледка от Бергхоф към Унтерсберг

Според някои сведения той буквално е бил обсебен от планината, придобивайки специални телескопи пригодени изрично за земно на наблюдение, а не за „космически изследвания“.

Хитлер заедно с младеж до един от телескопите

Интересът към района е особено засилен в навечерието на ВСВ, защото Нацистката партия пръска колосална сума пари, изчислена спрямо инфлацията на над 150 милиона евро, за да подари на Хитлер друго интересно здание построено с изключително качество и прецизност съобразно труднодостъпния терен. То се намира само на няколко мили от Бергхоф и е известно в западния свят под името „Гнездото на орела“ и „Чаената къща“ (която често се бърка с другата чаена къща в Бергхоф). Изградено е само за 13 месеца и отнема живота на 12 души.

Съоръжението включва 5 тунела и асансьор, който се издига на 124 м. към върха. Според Джим Марс, Хитлер е използвал същите пропорции, разположение и подреждане като на платото в Гиза, за да създаде Бергхоф като център на властта. Той казва, че „Гнездото на орела“ е в една линия с Голямата пирамида, като тайните проходи де факто също биват имитирани, защото те съществуват в самата планина. „Гнездото на орела“ като цяло репрезентира последният камък в кулата над камерата на фараона в Голямата пирамида. Шахтата на асансьора представлява самата кула.

Снимка от 1945 г. на която се вижда главния тунел, който води до къщата отгоре

Цялостна карта на района на която може да се види местоположението на някои ключови локации вече представени в материала спрямо Унтерсберг

Причината нацистите да изберат района за една от главните си щаб квартири по време на войната не е някаква моментна екстравагантна приумица, а резултат от грижливо подготвян план в продължение на векове, чиято кулминация настъпва именно през посочения времеви отрязък. „Бергхоф“ и „Гнездото на орела“ са чисто и просто видимата символична манифестация на един огромен айсберг, чиито корени лежат дълбоко в недрата под планината. За да се види по-добре мотивацията, която стои в основата на надпреварата за контрол над този мощен енергиен център, следва да бъдат разгледани междуособните отношения на външните кръгове на някои тайни общества. Техните конфликти са основно външно изражение на борби за надмощие над съзнанието от много по-висок клас.

Унтерсберг и Изида

През 1220 г. рицарят тамплиер Комтур Хубертус Кох се връщал от кръстоносен поход, минавайки с малък отряд през Месопотамия близо до стария град Ниневия в днешен Ирак. Там той получава „видение“ на богинята Изаис, която му казва, че трябва да се върне в планината Унтерсберг, да построи къща там и да чака ново нейно появяване. Според други източници още тогава той бил инструктиран, че впоследствие трябва да бъде изграден храм на богинята в Унтесрберг, за което тя му дала и част от специален черен камък (от сорта на чинтамани за който е писано подробно в „Произход и история на Империите Орион и Сириус“). Операцията била с цел да се премести енергиен портал, който скоро щял да бъде завзет от настъпването на монголите.

(Относно „личността“ на „Изаис“ съществуват известни противоречия в различните източници. В един от тях тя е описана като малко известно дете на Изида, но при самата среща тя сама се определя като „аспект на богинята Ищар“. В своят труд по тевтонска митология Якоб Грим прави изследване на произхода на германската богиня Зиса, която в по-ранни времена е изписвана и като „Сиса“. За него няма съмнение че това е просто друга форма на богинята Изида. В крайна сметка става ясно, че четирите наименования „Зиса“, „Иса“, „Изаис“ и „Изида“ се все имена на богини, които се срещат на територията на Бавария и Австрия и определено между тях има повече от проста лингвистична връзка. Те вероятно представляват един и същи персонаж. Всичките се асоциират още и с подземния свят, което също е характерно за Ищар.)

През 1221 г. тамплиерът построява първата сграда близо до Етенберг. След това издига и втора по-голяма конструкция. През следващите няколко години той и неговите хора изкопават няколко подземни галерии под Унтерсберг в една от които се счита, че построяват и храм на Изаис. Второто появяване на „богинята“ става през 1226 г. след което следват още няколко до 1238 г. По време на периода тамплиерите получават серия от предсказания, които те озаглавяват „Die Isais Offenbarung“. Версия на тази апокрифна творба излиза на немски през 1996 г. със заглавие „ISAIS. Die geheimnisvolle Offenbarung vom Untersberg“. В нея се засяга въпроса за Свещеният Граал и „черният камък“. Тамплиерите в Йерусалим също били запознати с тези „посещения“, но църквата наложила булото на мълчанието.

Освен това по време на посещенията на тамплиерите им било наредено да сформират тайна научна секта, която да обхваща района на Южна Германия, Австрия и северна Италия. Тя щяла да се казва „Die Herren vom Schwarzen Stein“ („Пазителите на черния камък“), чиято абревиатура е „DHvSS“. Счита се, че последните две букви са пряко свързани със скритото значение на нацисткото „SS“. Свещеният Граал бил именно черно-виолетовия кристал, (или както някои източници го описват „Дарът от Орион“), който имал свойството да предава „висша информация“ на човечеството, защото можел да неутрализира поставените в човешките тела блокиращи импланти и да прониква през изградената технологична бариера около Земята. Подобен камък бил предаден за съхранение и на катарите, които успели да го скрият през 1244 г. в близост до своята последна крепост в Монсегюр, Франция.

Същата богиня се появява и на други рицари тамплиери през 1236 г. в околностите на руините на Картаген. Тялото ѝ било полупрозрачно. Била облечена в дълга рокля направена от малки златни листенца в издължена форма. Имала красиво лице, а косата и ноктите ѝ светели в цветовете на кехлибар. На главата си носела златен полумесец. Рицарите веднага осъзнали, че това същество не можело да бъде от този свят. Устните ѝ светели и тя била най-красивото същество, което били виждали – просто не можела да е от човешката раса. Тя се приближила към тях, а очите ѝ светели от доброта… Тогава рицарите „осъзнали“, че не била „дявол“ и че само добри неща могат да произлязат от нея. Когато формата ѝ станала напълно видима, тя им проговорила с ясен и спокоен глас:

„Аз ви призовах без да го осъзнаете. Вие дойдохте без да знаете защо.“

Тогава един от рицарите я пита коя е тя всъщност на което фигурата отвръща:

„Аз съм Изаис… Ищар. Хората които преди ме почитаха ме наричаха Ашера, а тези от севера – Идун. Всеки един народ знае моето име на неговия си език.“

Рицарите са силно изненадани и отговарят, че те са верни на своя бог – Исус Христос и не искат да се прекланят пред друг бог. Тогава тя казва:

„Аз чух молитвите ви към него – моят божествен брат. Но сега той е в своето царство и не може да бъде тук. Но аз – Божествената Сестра се завърнах отново макар и за кратко. Вие мои верни поданици носите копието. Вие притежавате огледалото на Ищар и ще го използвате. Освен това ви дадох и най-висшата сила – черно-лилавия камък… Камъкът ще възстанови Златната Империя.“

Дали в конкретния случай е била използвана холограма или пък друг способ за подобен род комуникация не е от толкова голямо значение. Моделът и някои ключови думи са силно познати и се вписват перфектно в една много по-голяма картина от стотици подобни случаи изследвани в контекста на намесата империята Орион в следговора на книгата „Посвещение в древната страна на боговете“.

В една гравюра за която се счита, че е от Средновековието, изобразява Изаис в два аспекта. Тя бива представена както с дълга, така и с къса коса. Във втория случай вероятно става въпрос за друг мит свързан с нейното маскиране като мъж, за да върне откраднатият камък от Валхала от „сенчестите същества“. Повечето нейни изображения обаче до голяма степен напомнят на „типичната плеядианска външност“. Което също е добър повод за размисъл предвид факта, че в редица докладвани срещи със същества от хуманоиден вид те говорят на висок и стилен немски език.

През 1917 г. окултистът Рудолф фон Себотендорф, ученикът на Гурджиев – Карл Хаусхофер, Прелата Гернот от тайното общество „Societas Templi Marcioni“ (наследници на рицарите тамплиери) и медиумът Мария Орсич – емблемата на бъдещото общество Врил, се срещат във Виена.

Всички те били изучили подробно ученията и ритуалите на „Златна Зора“ и особено техните познания за някои тайни азиатски ложи. Себотендорф и Хаусхофер били опитни пътешественици и били много повлияни от ученията и митовете на Индия и Тибет. По времето на първата световна война Хаусхофер провел контакти с едно от най-влиятелните азиатски тайни общества – тибетските Жълти шапки. Той бил иницииран в тяхното лоно и се заклел да се самоубие, ако мисията му се провали. Благодарение на неговите контакти много тибетци пристигнали в Германия. Бидейки военно аташе в Япония той изучавал и дзен-будизъм. Според някои изследователи именно Хаусхофер бил човекът обучил Хитлер на техники, с които да упражнява по-голям контрол над масите. Те му били предадени от Гурджиев, който ги заимствал от ученията на суфите и тибетските лами. Хаусхофер синтезирал цялата информация заедно с ученията на японското тайно общество на Зеления Дракон.

Себотендорф пък бил един от основалите на обществото Туле – окултна организация, която повлияла силно на много от членовете на нацистката партия. По време на своя престой в Турция, той силно започва да се интересува от номерология и суфизъм (включително от тайните мистични упражнения, които суфите практикували). Освен това се занимавал с астрология и алхимия.

Четиримата се надявали, че по време на тези срещи във Виена ще научат повече подробности за някои текстове на рицарите тамплиери и най-вече за тайното братство на пазителите на черния камък. Прелата Гернот твърдял, че е от наследниците на истинското тамплиерско общество, което предавало своите тайни от баща на син след 1307 г. Основна част от дискусиите била отделена на част от Новия Завет и по точно – Матей 21:43:

„Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.“

Пълният оригинален текст бил пазен в архивите на „Societas Templi Marcioni“, където обаче, смисълът бил далеч по-ясен. В същия текст Исус назовава името на този народ – това били тевтонците служещи в римския легион. Той казва, че техните хора ще бъдат „избрания народ“. Тоест било планирано немците да сформират новата земна империя. Но това не е всичко – там се споменавало изрично, че това трябва да стане в „земята на Среднощната планина“ – планината Унтерсберг близо до Залцбург. Това е поредното доказателство за особеното значение, което тази зона има в глобален план.

В края на септември 1917 г. Себотендорф се среща с членове на пазителите на черния камък, за да се запознае лично с техните тайни. Около него се заформя един специфичен вътрешен кръг от хора, който се опитва да свърже политиката с магията, астрологията, окултизма, познанията на тамплиерите, както и практиките на „Златна Зора“ свързани с йога, тантра и източна медитация.

Този специфичен кръг членове на Туле следвали плътно предсказанията на Изаис за идването на бъдещият спасител, който щял да изведе Германия до величие и създаването на нова арийска култура. Счита се, че под негово давление започва преследването на евреите като лидери на някои масонски ложи. Определянето им като „врагове“ било очевидно в резултат на наученото от наследниците на тамплиерите и от предсказанията на Изаис. Впоследствие Себотендорф влиза в остър конфликт с Хитлер и дори бива арестуван, но успява да се измъкне благодарение на някои стари свои контакти. Той пише книгата „Преди Хитлер да дойде“, в която има много документи от ранните дни на Туле, които не се харесват на фюрера.

Всички представени свидетелства свързани с Унтерсберг, като една от значимите енергийни зони на планетата, разбира се трудно могат да се докоснат до дълбината на нейното естество и предназначение. Те само описват фрагментирани извадки от дтсега на някои човешки същества с нейните тайни. Пълната картина трудно може да бъде сглобена дори при наличието на допълнителна „екзотична информация“. Днес някои учени са напълно убедени, че това е зона с изключително мощно магнитно поле, което в определени случаи може да причини гадене, замайване, както и странни мистични изживявания. Други физици с години изучават странния феномен, който възниква, когато слънцето се скрие зад планината. Тогава се вижда проблясване на светкавица, без обаче да се чува гръм. Някои хора пък, съвсем „в реда на нещата“ ще се опитват да обяснят как всичко описано няма реална почва под краката си… Както винаги личното преживяване или опит с нещо сходно са ключа към разбирането и възприемането на всяка една подобна информация.

Използвани източници:
http://www.thelivingmoon.com
http://www.abovetopsecret.com/
http://untersberg.org/
и много други…
Превод и компилация: Alien

източник: www.parallelreality-bg

Много интересно! - Браво за находката, Захариада!
Обаче... Ще ми е нужна седмица, за да прочета цялата статия...само да кажа още, че тия дни си мислех за Александър (Македонския)...
Отбелязвам си докъдето стигнах -
„Хората които живеят във вътрешността на планината Унтерсберг са много древни джуджета. Те имат огромни познания свързани с магията и по природа са добродушни. В определени случаи обаче, могат да бъдат и много зли. Имат големи глави, умни очи и сива кожа, а лицето им е изпълнено с бръчки.“
И хубави картинки има - седмица може и да не ми стигне... :-)))
Поздрави!

Благодаря ти!
Поздрави!

"В един определен момент близо до портата на двореца, докато анализирах и наблюдавах как определени възприятия нахлуват в съзнанието ми и какви реакции причиняваха, аз неочаквано се изстрелях извън тялото си и видях моето тяло да върви пред мен. Помислих си че вероятно мога да конкретизирам съдържанието на ума ми и започнах упорито да се концентрирам върху процеса на мисловни асоциации. В същото време бях фиксирал погледа си в задната част на главата на тялото, което бе пред мен. Действах с необяснимо познание. След това настъпи леко замъгляване и всичко изчезна. Нямаше никакъв звук."

http://www.parallelreality-bg/statii/ezoterika/554-2015-08-03-23-19-43.html

"„Когато за пръв път отворихте очите си и видяхте илюзорната краставица, аз ви показах сегашното състояние на човека. Когато осъзнахте, че ножовете ви не са върху краставица, а върху собствените ви ръце – тогава ви показах състоянието на човека в „деня на страшния съд“. Създадох тази илюзия със силата на ума, за да ви покажа силата на илюзиите във вашите собствени умове.“"