Менасех и връщането на евреите в Англия КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В НЕДЕЛЯ, ЮНИ 12, 2016   http://www.zahariada.com/ Менасех бен Израел е най-видният холандски евреин, който участва в кампанията за връщането на евреите в Англия. Той се е стремял да окаже влияние върху падането на Чарлз I и в писмо си от септември 1647г. разглежда детронирането на Чарлз I (наследника на прегрешилия Едуард I) като справедливо възмездие за прогонването на евреите от Британия през 1290г.

По онова време доста евреи тихомълком са се промъкнали обратно в Англия. След прогонването на евреите от Испания и Португалия през 1492г. ,,приелите нова вяра" евреи - ,,Marranos" (марани), преструвайки се, че са християни, влизат в Англия. Те се представят за испанци или португалци и посещават католически църкви. Парламентът толерира ситуацията. Менасех вярва, че той не е отговорен за прогонването. Настояването на парламента на Стария завет и отношението му към староеврейската история му спечелват симпатиите на евреите на Менасех, който разглежда парламента като получател на божествено одобрение и се надява, че той ще преобърне злото от 1290г. и ще покани отново евреите в Англия.

През 1650г. публикува ,,Spes Israeli" (,,Надеждата на Израел", а също и ,,Esperanca de Israel), в която пише, че изгубените Десет юдейски племена са открити в Южна Америка. (През 1649г. Менасех обмисля да емигрира в Бразилия.) Посвещава латинското издание на труда си н английския парламент, възхищавайки се отОливър Кромуел. Преводачът казва, че намерението на Менасех не е ,,да пропагандира или да хвали юдаизма", а да направи евреите ,,истински християни".

Той има английски приятели сред приелите юдаизма в Амстердам и на повърхността това е причината да се обърне към Кромуел. Менасех пише в посвещението на ,,Надеждата на Израел": ,,Що се отнася до мен (най-прочути Отци) в посвещаването на този дискурс на вас, мога искрено да твърдя, че го правя единствено поради причината, че мога да спечеля вашето благоразположение и добра воля за нашата Нация, сега разпръсната почти по цялата земя; не мислете, че го правя от невежество за степента, до която вие досега сте гледали благосклонно на нашата Нация, защото това е известно на мен и на другите от нашата Нация, които са толкова щастливи да наблюдават вашето разбиране и това, че благоволявате да ни помогнете не само с молитвите си; да, това ме накара да говоря с вас публично и да ви благодаря за великодушната ви привързаност към нас, и това не са благодарности, които са само изречени, а извират дълбоко от благодарната душа. Дайте ми разрешение (най-прочути Отци) да ви помоля да продължите да гледате благосклонно на нашето добро и бащински да ни обичате..."

През 1651г. братовчедът на Кромуел Оливър Сейнт Джон отива в Амстердам, за да преговаря за англо-холандско съглашение, което - както се надяват - ще доведе до англо-холандски съюз. (Това означава, че холандците ще бъдат инкорпорирани в Британската империя, но те не проявяват интерес.) Секретарят му Джон Търлоу се среща с Менасех. Кристофър Хил отбелязва, че английската делегация в Холандия през 1651г. и особено нейният секретар Джон Търлоу се срещат много често с Менасех бен Израел.

Търлоу предлага той да се обърне към Съвета в Англия за повторното допускане на евреите там. През октомври 1651г. комитет, включващ Кромуел, е сформиран, за да разгледа предложението. Кромуел решава, че евреите трябва да бъдат допуснати. Зад неговото решение като че ли стоят няколко фактора: Търлоу му е помогнал да стане регент, Кромуел има високо мнение за евреите като събирачи на разузнавателна информация, особено във връзка с испанските морски маневри, които могат да се превърнат в заплаха, евреите могат да способстват за осъществяване на мечтите му за империалистическа експанзия, които той храни от 1654г. - защото всички революции се превръщат в империалистични и интернационалистични - и от евреите може да се очаква, че ще внесат пари в страната. Както скоро ще видим, той има и други, идеологически причини.

През 1654г. един еврейски маран и търговец, Мануел Мартинез Дормидо, връчва петиция на Кромуел, молейки за помощ за евреите, които страдат от испанската Инквизиция. Кромуел го посреща сърдечно, но Съветът отхвърля петицията.

Менасех бен Израел, който все още е в Амстердам, си урежда покана, така че да може да говори със самия Кромуел. Пристига в Лондон през септември 1655г. с трима равини и е настанен от Кромуел в Странд - къща срещу Новата борса. Менасех се среща първо със Съвета, но не оказва влиянието, на което се е надявал, вероятно защото е написал твърде много книги.

Среща се с Кромуел на вечеря. Това е среща на два интелекта. Менасех целува Кромуел, стиска ръцете му и докосва дрехите му, проверявайки дали той е еврейския Месия. Не е известна реакцията на Кромуел, но той вероятно се е почувствал крайно неловко. Менасех му връчва петиция ,,от името на еврейската нация". Освен това вечеря с Коменски и Хартлиб в дома на Катрин Ренила, сестра на сионисткия розенкройцер Робърт Бойл.

Петицията му призовава за повторно допускане на евреите и възстановяване на еврейската религия. Той цитира пророчеството във Второзаконие, че след като разпръсването на евреите е завършено, те ще се върнат в Светите земи. Казва, че разпръскването вече е завършено, тъй като евреи има във всеки кът на земята. Настоява, че търговските познания на евреите ги правят доходна нация.

  Месията/Връщането на евреите до 1656г. Миленаризмът започва в средата на XVI век и през XVIIв. вече е широко разпространено. 
Привържениците му вярват, че настъпването на хилядолетието, Христовите хиляда години царство на земята според Откровение 20: 1-5, ще възвести върховната Утопия: рая на земята или управлението на светците.   Миленаристкото схващане по онова време определя идването на Месията и свързаните с това събития около 1656 - същата година. Много математици от Нейпиър в края на XVI век о Исак Нютон през XVII век базират изчисленията си върху Даниил и Откровение, и съществува консенсус, че хилядолетието ще започне 1260г., след като Антихристът е завладял властта. Протестантите приемат, че Антихристът е папата, чийто възход се датира от 390 до 396г., а това определя датата на хилядолетието на 1650-56г. Други изчисления добавят 1290 години към Флавий и разрушаването на Храма на Йерусалим, което дава същия резултат. (Едно изчисление приема, че Антихристът е узурпацията на римския епископ през 400-6 и дава като начало на хилядолетието 1666г. Друго приема, че Антихристът са турските неверници и така началото на хилядолетието се отлага някъде в бъдещето.)   Ноевият потоп би трябвало да започне през 1656 anno mundi (т.е. след началото на земята). В Матей (24:37) се казва: ,,И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син". Това се интерпретира от гледна точка на дати и затова хилядолетието - Второто пришествие и краят на света - се определя като започващо през 1656г. Това за пръв път твърди Осиандер, чиято книга е преведена на английски език от Джордж Джойс през 1548г. Томас Гудуин, пишещ в Холандия, приема същата идея през 1639г. През 1651г. самият Самюъл Хартлиб публикува превод на ,,Clavis Apocalyptica", в която са дадени годините 1655 за Ноевия потоп и 1655 за Второто пришествие и края на света.   Много проповедници определят края на света към 1650-6, включително Джон Арчър, Рафаел Харфорд, Джон Котън, Стенли Гоуър, Уилям Рейнър, Томас Шепърд, Джеймс Топи и Мери Кери. Кан смята, че Христос,,ще се появи във висша степен" през 1655г. и ще има ,,големи революции... навсякъде в Европа". (Памфлет от 1648г. говори за ,,всички онези кабалистични миленаристи и възстановители на евреите").
Разпръскването на евреите по света и тяхното приемане на християнството трябва да бъде завършено до 1650-6г. Много автори говорят за преобръщането на вярата на евреите: например Бенсалем в Бейкъновата,,New Atlantis" (,,Нова Атлантида") е населен с приели християнството евреи. През 1641г. Коменски има план за покръстването на евреите. За чувството за спешност на миленаристите нашироко се говори в обръщението на Марвел ,,До неговата сдържана господарка": ,,И ако ви е угодно, трябва да откажете/до покръстването на евреите". Такъв график се проповядва в Англия от средата на 50-те години на XVI век, най-вече от протестантите Мартин Бакър и Питър Мартир от Страсбург. Калвинисти като Беза тогава настояват за спешното покръстване на евреите. Същото правят Уиклиф и Хус.

По време на този миленаризъм се осъществява промяна. Докато първоначално покръстването на евреите и тяхното връщане в Цион, Палестина, са важни, защото правят възможно Второто пришествие и царството на светците на земята, сега основното е да се постигне царство на светците в републиката на Кромуел, а евреите са вторично съображения. Затова Джерард Уинстенли, комунистическият дигер, приравнява англичаните с израилтяните. Всъщност Уинстенли и Евърард казват на сър Томас Феърфакс, че са ,,една раса с евреите".

Приравняването на Англия с Израил идва от Второзаконието. Разпръсването на евреите ще завърши, когато те стигнат ъгъла или края на земята, Англия. Следователно англичаните трябва да са израилтяни, така че разпръсването на евреите да може да завърши и да започне хилядолетието. Обличайки се като израилтяни, миленаристите, могат да демонстрират, че еврейското облекло е стигнало до Англия. Това ще ускори настъпването на хилядолетието, Второто пришествие и царството на светците.

Английските миленаристи съзнателно започват да приличат на евреи, за да приемат идентичността на израилтяните и да участват в първото царство на светците. Те постят и се застъпват за простота на храната и облеклото, както при евреите. Съблюдават шабат като евреите. Приемат Стария завет буквално и пеят псалми като евреите. Вярват във въздържания живот и избягват алкохола (с изключение на религиозни празници) като евреите.

Миленаристите-пуритани са добре запознати с юдаизма и Стария завет, и носят същото облекло като ортодоксалните евреи. Холандските фамилисти на Хендрик Никлаес (когото Джеймс I разглежда като източник на пуританството) може би са започнали тази тенденция в облеклото между 1540 и 1560г., когато евреи и християни живеят щастливо заедно в Семейството на любовта, или Божието семейство, но в тялото на Христос. Много пуритани предлагат приемането на Мойсеевия закон в Англия и чакат еврейския Месия. Този процес на имитиране на еврейското облекло е започнал в средата на XVI век. Миленаристите Бакър, Питър Мартир и Беза през 50-те години на XVI век, тайната църква на Сиц от 1567-8 (която разглежда Англия като Израил, към когото Бог е благоразположен), Андрю Уилит през 1590 и Пъркинс и Хукър в края на века са подготвили пътя.

Ранните миленаристи-пуритани, които се обличат по различен начин, недвусмислено имитират евреите. По времето на Елизабет Уилям Сесил, Уолсингъм и Бейкън носят черни дрехи вместо жакет и опънати по тялото панталони и се обличат като (в портрета му от 1642г.) холандския равин Менасех бен Израел. Носейки такова облекло, може би изразяват симпатиите си към интернационалистичните цели на Божието семейство, ,,любителите на истината от всички нации".

Малко преди 1650г. се носят еврейски кипу. Презвиретианският пастор, който посещава Чалрз I след съдебния процес, преподобният Едмънд Калами, на един офорт е гравиран с такова кипу, а на сутринта на екзекуцията си Чарлз I казва на Хърбърт кое кипу ще носи и го моли да го приготви за ешафода. Епископ Джаксън поема грижата. Това е и практично: Чарлз го използва, за да прибере дългата си коса и да оголи врата си. В средата на 50-те години на XVII век много пуритани са рисувани с много по-малко, черно, еврейско кипу, включително Хенри Мартър (политика републиканец), Джон Оуен (капелана на Кромуел в експедицията му до Ирландия) и поета Андрю Марвел (който е нарисуван от неизвестен художник около 1655-60г., няколко години, след като написва ,,The Garden" (,,Градината").


Евреите се завръщат  Откъси от петицията на Менасех предават тона на подхода му към Кромуел: ,,Не съм дошъл да ви притеснявам... а само да живея с моята нация в страх от Бога под сянката на вашата защита... В тази нация Бог има народ, който е много топлосърдечен и добронамерен към нашата болезнено наранена нация... Моята преценка е, че преди МЕСИЯТА да дойде и да възстанови нашата Нация, първо трябва да намерим мястото си тук... След като ги е прогонил от собствената им страна, но не и от защитата си, той (Бог) им е дал, така да се каже, природен инстинкт, благодарение на който те могат не само да получат нужното, но и да процъфтяват в богатства и притежания... Те трябва да бъдат поканени от други да дойдат и да обитават техните земи."
Кромуел препраща петицията на Съвета. Решението е: ,,евреите, които го заслужават, могат да бъдат допуснати в тази страна да търгуват и да живеят сред нас, ако провидението даде такава възможност".Сформирана е подкомисия. В Лондон слуховете са, че Кромуел се кани да продаде ,,Св. Павел" на Менасех за един милион паунда, така че да може да стане синагога и че Кромуел е получил подкуп от 200 хиляди лири. В еврейската общност се говори, че Кромуел е Месията и един еврейски изследовател пътува до Хънтингтън и Кеймбридж, за да проучи семейното му дърво. 

На 4 декември Кромуел говори пред Съвета за евреите. Според някои наблюдатели това е най-добрата реч през целия му живот. Казва, че прогонването на евреите през 1290г. е акт на кралски прерогатив и се отнася само до прогонените евреи. Омаловажава страховете, че евреите ще измъкнат бизнеса от английските търговци. На 18 декември Съветът се връща към повторното заселване на евреите в Англия. Кромуел се противопоставя на всякакви компромиси, например евреите да плащат допълнително мито. Реакцията на Съвета е враждебна и когато гласува противното, Кромуел връща решението, давайки си свободата сам да реши.

Евреите вече вярват, че отново са били допуснати, но това убеждение не е подкрепено от никакви законови документи. Междувременно те изпращат петиция за гробище в Майл Енд и успяват.

През април 1656г. Менасех пише памфлета ,,Vindicate Judaeorum" (,,Защитата на евреите"), който защитава евреите от обвиненията в ритуално убийство на християнски деца и други обвинения. Тогава обаче избухва Англо-испанската война и съществува възможността собствеността на мараните, представящи се за испански католици, да бъде конфискувана, тъй като те са врагове. Съдия-изпълнител конфискува стоките на евреин на име Роблес, чиято собственост след това е върната, тъй като той е ,,евреин, роден в Португалия". Присъдада дава на евреите увереност и мараните, които най-рано са се установили в Англия, вече са по-открити.

Менасех умира преди официалното разрешение, защитаващо английските евреи, да е дадено през август 1664г. от Чарлз II. Той е в отчаяно финансово състояние. През 1656г. моли Кромуел и получава 25 лири, а след това и пенсия от 100 лири, която обаче не е платена от хазната. Единственият му син Самуел умира и той трябва да проси пари, за да върне тялото му в Холандия. След това получава 200 лири вместо пенсионни права. Вярва, че мисията му е била неуспешна и е дълбоко депресиран. Умира през ноември 1657г. от разбито сърце. Епитафията на испански му гласи: ,,Той не е мъртъв, защото в рая той живее във върховна слава, докато на земята перото му спечели безсмъртие".

Кромуел разпуска парламента за четвърти път на 4 февруари 1658г. Умира от малария през септември 1658г., две седмици след като любимата му дъщеря Бети е починала от рак. Тялото му е погребано в Уестминстърското абатство, но е изровено през 1661г. и е обесено на бесилото в Тайбърн. Главата му е отрязана и забита на кол в Уестминстър Хол, където остава през цялото царуване на Чарлз III.

След време на евреите е разрешено свободно да влизат в Англия, макар че има силни протест от подкомисията към Държавния съвет, която обявява, че те са заплаха за Държавата и християнската религия.