http://www.zahariada.com/
Всички знаем за полезността и необходимостта от картите – те ни показват местоположението на населени пунктове и природни обекти, тяхната форма и размери, разстоянието и много други неща.

Но в далечното минало създаването на карти е било сложно дело – без GPS, въздушно заснемане и компютри. Но древните цивилизации са създали множество карти. Една от тях – мраморната карта на Рим – остава загадка за учените.

В продължение на много години изследователите парче по парче събират тази огромна карта. Наскоро те са открили нов фрагмент и са го съединили с вече съществуващите части от мраморната карта.

Мраморната карта на Рим е създадена между 203 и 211 г. според историческите записки и първоначално се е състояла от 150 мраморни плочи, дължината ѝ е била 18 метра, ширината – 13 метра.

„Направена в мащаб 1:240, картата е била достатъчно подробна, за да показва квартали, храмове, магазини, складове, къщи и бани в централната част на Рим. Границите на плана са определени, изхождайки от размерите на наличните мраморни плочи, това не са географски или политически граници, както на съвременните карти“, пише изданието History of Information.

По данни на Discovery News картата е създадена по време на управлението на император Септимий Север (193–211 г.).

Тази малка част от мраморната част на Рим (10%, 1200 фрагмента) учените са успели да възстановят в резултат на продължителна и внимателна работа. Откритите фрагменти се намират в Капитолийския музей в Италия. Те са събирани в продължение на стотици години, тъй като първите образци са открити през 1562 година.

Изследователите от Станфордския университет са използвали цифрови технологии в опит да решат главоблъсканицата. От 1200 фрагмента само около 200 са идентифицирани. Картата първоначално е била построена на вътрешната стена на Templum Pacis. Стената се е съхранила, но картата е била частично разрушена, а мраморните плочи са паднали и са се разбили на множество парчета.

През 2014 година е открита още една част от мраморната карта. Учените смятат, че нейните плочи са използвани за строителство на дворец през XVI век.

Според изследователите откритият фрагмент се отнася към плоча № 31 на картата и на него е изобразено гето – един от районите на древния град, в който е бил разположен Циркус Фламиниус, построен през 220 г. пр.н.е., и цяла редица обществени сгради.

Новият фрагмент е позволил на изследователите да определят местоположението на три други отломки от картата.

Мраморната карта на Рим е наричана гигантски пъзел. В нея липсват множество части и изследователите не знаят къде са разположени останалите фрагменти. Откриването на новата част е позволило да се получи по-цялостна представа за картата.