2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1139 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2016 10:48
- Антония Михайлова
- 11 юни 2016 г. в 00:01 Последна промяна:
11 юни 2016 г. в 00:07
http://www.zahariada.com/
Определено не е за хора със слаби сърца, когато в горския сумрак от процепите на старите бункери излитат и шумят прилепи. Крилатите вампири са решили, че тези многоетажни подземия са построени за тях и са се установили там на сигурно място.
Тук, недалече от полския град Мендзижеч, живее най-голямата колония от прилепи в Европа – десетки хиляди. Но не става дума за тях, макар че военното разузнаване е избрало за своя емблема силуета на летящ прилеп.
За тази местност се носят легенди, коя от коя по-мрачна.„Да започнем с това, че близо до горското езеро в железобетонна кутия е открит изход на подземен силов кабел, чието замерване е показало напрежение от 380 волта – разказва полк. Александър Лискин, един от пионерите в тукашните катакомби. – Скоро вниманието на сапьорите привлече бетонен кладенец, който поглъщаше водата.
Тогава разузнаването докладва, че подземната силова комуникация вероятно се отклонява от Мендзижеч. Не се изключва и наличието на скрита автономна електроцентрала и че турбините ѝ са се въртели от водата падаща в кладенеца. Казват, че езерото е съединено с околните водоеми, а те тук не са малко.
Сапьорите откриха маскиран под хълма вход към тунел. Още с първото приближаване стана ясно, че това е сериозно съоръжение, освен това вероятно с различен род капани, включително мини. Казват, че подпийнал военен след бас влязъл с мотоциклет в тайнствения тунел и повече но го видели.“Каквото и да говорят, безспорно е едно – в света няма по-обширен и по-разклонен подземен укрепен район от този, който е прокопан в речния триъгълник Варта – Обра – Одер.
До 1945 година тези земи са били в състава на Германия. След падането на Третия райх са били върнати на Полша. Чак тогава в свръхсекретните подземия се спуснали съветски специалисти. Спуснали се, шашнали се от дължината на тунелите и си отишли. Никой не искал да се загуби, взриви и изчезне в гигантските бетонни катакомби, които се протягат на десетки километри на север, юг и запад.Никой не може да каже с каква цел са били прокопани тези двупосочни теснолинейки, къде и защо са отивали влаковете по безкрайните тунели, какво са превозвали и кои са били техните пътници. Но със сигурност е известно, че Хитлер поне два пъти е бил в това подземно железобетонно царство, кодирано под названието RL — Regenwurmlager – „Лагерът на дъждовния червей“.
В края на Втората световна война по цяла Германия са открити огромни недовършени системи от тунели. Хитлер е заповядал изграждането на около 800 подземни комплекса. Съюзниците са се опитали да ги унищожат, включително и личния алпийски бункер на Хитлер. Цели участъци от системите тунели и до днес остават неизследвани.
Защо?С този въпрос започва всяко изследване на загадъчния обект. Защо е било изградено гигантското подземие? Защо са прокарани в него стотици километри електрифицирани жп линии и още всевъзможни „защо“.
Местният жител Йозеф – бивш танкист, а днес таксиметров шофьор, с луминесцентен фенер показва една от двайсет и две подземни гари. Всички те са някога са имали женски и мъжки имена: Дора, Марта, Ема… Най-близо до Мендзижеч е Хенрих. Именно на нея бил слязъл Хитлер, за да се отправи вече по повърхността към своя щаб под Растенбург – Волфсшанце. В това има логика – подземният път от Берлин е позволявал тайно да се напусне райхканцеларията.
Добре дошли в ада!Живописният хълм с дъб на върха е увенчан от два стоманени бронирани капака. Масивните им цилиндри с прорези приличат на тевтонски рицарски шлемове, „забравени“ под дъбовата сянка.
Западният склон на хълма е обрамчен от бетонна стена, в която има бронирана херметична врата и няколко вентилационни отвора. Над входа има надпис, изписан със спрей: Welcome to hell!Под зоркото око на амбразура се стига до бронирана врата, която се отваря със специален ключ. Тежката, но добре смазана врата се отваря леко и в гърдите те гледа още една бойница. Такова е антрето, а неговият под някога предателски е пропадал и всеки неканен гост е политал в кладенец, както се практикувало в средновековните крепости.
Сега подът е укрепен и от него се свива по коридор, който води във вътрешността на бункера, но след няколко крачки се прекъсва от главния газов шлюз. Когато се излезе от него, се попада в караулно, където някога са проверявали документите на всички влизащи. Чак след това може да се влезе в коридор, водещ към бойните каземати, прикрити с бронирани куполи.
В един от тях и до днес стои ръждясал гранатомет. Тук е „каютата“ на командира – „фюрерраум“, перископи, радиоточка, хранилище на карти, тоалетна и умивалник, а също маскиран резервен изход.Един етаж надолу са складовете за боеприпаси, цистерна с гориво, камерата на входния капан, която е карцер, спален отсек за дежурната смяна, вентилационна. Тук е и вратата към преизподнята – бетонен кладенец с диаметър четири метра отива надолу на дълбочина десететажна сграда. Лъчът от фенера осветява вода на дъното на шахтата. Тясна бетонна стълба се спуска надолу.
„Тук са сто и петдесет стъпала“, пояснява Йозеф. Какво ли има долу? А долу, на дълбочина 45 метра, има зала с висок свод, подобна на старинна катедрала, само че от железобетон. Шахтата, по която се вие стълбата, тук прекъсва и след това продължава още по-дълбоко, но вече като кладенец, почти изцяло пълен с вода. Има ли дъно? Йозеф не знае, но продължава към друг кладенец, още по-тесен, покрит с люк. Това е източникът на питейна вода.
Какво ли са видели сводовете на този Аид?
„Да идем на гарата?“, пита Йозеф и потъва в невисок и тесен коридор. Тунелът изглежда безкраен, групата върви с ускорена крачка по него вече четвърт час, а краят му не се вижда. Освен това няма никаква светлина, както впрочем и във всички останали „дупки на дъждовния червей. Температурата тук е постоянна както през лятото, така и през зимата – 10 градуса.Тесният тунел най-после се влива в широк транспортен тунел. Бетонните плочи тук образуват подобие на перон. Това е гара „Хенрих“ – изоставена, прашна, тъмна…
Оттук групата свива в страничен вход. Скоро краката почват да джапат в локви – по края на пешеходната пътечка има канавки за отвеждането на водата – идеални поилки за прилепите. Лъчът на фенера скача нагоре и над главите на групата се вижда голям жив грозд от прилепи.
Казват, че душите на загиналите моряци се вселяват в чайките. Тогава душите на есесовците трябва да се вселяват в прилепи.На въпроса „Защо са създадени Мезерицките бункери“, военните историци отговарят така: за да издигнат мощна крепост на главната стратегическа ос на Европа: Москва – Варшава – Берлин – Париж.
Китайците са построили своята Велика стена, за да предпазят границите на своята Поднебесна империя от нахлуването на номади. Немците са направили почти същото, издигайки Източния вал – Ostwall, с тази разлика, че са прокарали своята „стена“ под земята. Изграждането ѝ е започнало още през 1927 година и чак след десет години са я завършили.
Който днес в Русия гласувал по обед...ка...
Император или хан и сеячи на омраза