Антимасонското движение в САЩ КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ, ТАЙНИ ОБЩЕСТВА - В СРЯДА, МАРТ 02, 2016

http://www.zahariada.com/  
Франкмасонството - най-старото и най-могъщото тайно общество в историята на света - е пуснало здрави корени в Америка още от самото начало и дори е изиграло съществена роля в Американската революция. Играло е още по-голяма роля в последвалата Френска революция, която първоначално е приветствана с огромна радост и одобрение в САЩ. Броят на масонските ложи нараства, а членството се увеличава. Към 1826г. оценките сочат, че масоните в САЩ наброяват близо 50 хиляди, повечето образовани мъже с професия.

През тази година обаче един масон ,,излиза от строя". Става известно, че капитан Уилям Морган от Батавия, Ню Йорк, планира да публикува книга, разкриваща тайните символи, ръкостискания, клетви и цели на франкмасоните. Морган, член на ордена от 30 години, пише: ,,Гибелта на нашите граждански институции се открива в масонството, вече силно и всекидневно ставащо още по-могъщо. Дължа на страната си разобличение на опасностите от него."

Преди книгата ад бъде отпечатана, Морган и неговият издател са отвлечени в Батавия. Гневните приятели и съседи преследват похителите и успяват да спасят издателя, но Морган няма този късмет. Никой не го вижда повече.

Години по-късно един масон на име Хенри Л. Велънс доверява на лекаря си, докато е на смъртния си одър, че той и други двама масони са пуснали Морган в река Ниагара. През онази нощ Велънс казва, че го гризе съвестта - ,,петното на Каин" - и търси опрощение за греха си.

Въпреки това по време на отвличането никой сякаш не получава директен отговор по отношение на съдбата на Морган. Според преподобния Чарлз Дж. Фини, пишещ през 1869г. колелото на справедливостта е забавено от братята масони в съдилищата и в полицията, както и сред свидетелите и съдебните заседатели. Слуховете, че Морган е отвлечен и убит от масоните се разпространява из целия Ню Йорк и в Нова Англия, както и в средните щати на Източния бряг и така избухва огромен скандал.

Заради неочакваната ответна реакция на обществеността срещу потайността и недостъпността на масонството Фини твърди, че около 45 хиляди членове напускат ордена и повече от 2000 ложи затварят врати. ,,Хиляди масони изгарят престилките си. Само за няколко години членството в Ню Йорк пада от 30 хиляди на 300 като пряк резултат от инцидента с Морган" - пише Уилям Дж. Уейли

През 1827г. книгата на Морган ,,Illustrations of Masonry by one of the Fraternity Who Has Devoted Thirty Years to the Subject" (,,Пояснение на масонството от един от братството, който е посветил тридесет години на темата") е публикувана посмъртно. За пръв път немасони имат възможност да научат за вътрешното функциониране на ордена.

Смразяващите кръвта ,,кръвни клетви" за наказание за разкриване на масонските тайни подновяват широко разпространеното убеждение, че Морган е бил убит от събратята си, членове на ордена. Морган разкрива, че посветеният в началната, или Първата степен на Ордена на Синята ложа се кълне ,,да се обвържа под заплахата от не по-малко наказаните от това да бъда заклан, езикът ми - изтръгнат, а тялото ми - заровено в морските пясъци при отлив, където водата се оттегля и приижда по два пъти на 24 часа..". Наказанията на по-висшите степени растат прогресивно и са още по-страховити.

През 1828г. под обществен натиск Сенатът на щата Ню Йорк разследва масонството и съобщава, че богати и могъщи масони са открити на всяко равнище на управлението. Сенатът освен това критикува ,,мълчащите като гроб" новинарски медии, съобщавайки: ,,Този самообявил се пазач на свободата е почувствал силата на масонското влияние...".

Опонентите на президента Ендрю Джексън - самият той франкмасон - се възползват от скандала, за да основат Антимасонска партия - за пръв път в САЩ се създава трета партия. Антимасонските кандидати имат успех в щатските и местните избори, но не успяват да свалят Джексън от поста му през 1832г. Към края на 30-те години на XIXв. Антимасонската партия се насочва към агитация срещу робството и строго анти-Джексъново настроените членове се присъединяват към новосформираната Партия на вигите. Въпреки това е нанесен сериозен удар, от който масонството ще се възстановява в продължение на десетилетия.

Подозренията и чувствата срещу масонството растат в годините преди отвличането на Морган, тъй като много американци разбират, че организацията е играла роля в двата по-ранни, но отдавна забравени бунта в страната.

В началото на 1787г. около хиляда фермери от Масачузетс, водени от ветерана от Революционната война Даниел Шейс, атакуват арсенала в Спрингфийлд, за да завладеят оръжията. Техният бунт е резултат от гнева от повишените данъци, забраната на книжните пари и законите, според които само богатите могат да заемат държавен пост.

Разгневените и претоварени фермери демонстрират в няколко града. Самюъл Адамс, който твърди, че европейски ,,емисари" тайно насъскват хората, помага за написването на Масачузетската резолюция, отменяща habeas corpus, както и прочутия Закон за бунтовете, които са прочетени без особен ефект пред непокорните фермери.

Мъжете, които преди по-малко от десет години са били бунтовници срещу английското управление, сега искат смъртно наказание за бунтовниците на Шейс. Само Томас Джеферсън - далеч от сцената като посланик на САЩ във Франция - предлага съчувствие. ,,Аз съм убеден, че по някой малък бунт от време на време е добро нещо" - пише той на приятел. - ,,Да пази Бог да останем двадесет години без такъв бунт... Дървото на свободата трябва да се освежава от време на време с кръвта на патриоти и тирани." Малката армия на Шейс най-накрая тръгва към Бостън, но е върната - по-скоро от зимна буря, отколкото от набързо събраната милиция, финансирана от бостънските търговци.

Американският съюз далеч не е стабилен, особено в западните райони. През 1791г. финансовият министър Алекзандър Хамилтън - масон - е прокарал през Конгреса поредица от данъчни закони, чиято цел е да подкрепят новосъздадената Банка на САЩ и да наложат пълно изплащане на държавните облигации, купени от приятелите му. В допълнение това е упражнение за утвърждаване на властта на новоизлюпеното федерално правителство. Действията му водят от Бунта на уискито от 1794г.


Една група, която е най-силно засегната от данъците на Хамилтън са шотландско-ирландските фермери от западна Пенсилвания, които са особено разгневени от данъка върху уисикито. Настрана от пиянстването, повечето фермери обръщат зърното си в уиски заради лесния транспорт до Източните пазари. Те възприемат данъка върху уискито като директна атака между поминъка им и бирниците са посрещнати с оръжия. Някои от тях са оваляни в катран и перушина.

Според някои изследователи на този период включването на тайните общества, повлияни от чужденци, е видимо. Например естественото неподчинение на гневните фермери е засилено от агитациите на френския посланик в САЩ Едмон Жене.

Изгонен от Русия заради подклаждане на революция, Жене пристига в Америка през пролетта на 1793г. и започва да организира тайни общества, наречени ,,Демократически клубове". Това са стопроцентови повторения на вдъхновените от Илюминатите клубове, които тогава се застъпват за революция във Франция. Джон Куинси Адам отбелязва, че Демократическите клубове ,,са толкова съвършени свързани с парижките якобинци, че произходът им от един общ родител не би могъл да се сбърка."

Президентът Джордж Вашингтон също дава глас на загрижеността си, заявявайки: ,,Моето мнение е... че ако на тези общества не се противодейства.. те ще разтърсят управлението до основи".

През юли 1794г. Вашингтон надява старата си военна униформа и прави преглед на армия от 13 хиляди души, водена от бащата на Робърт Е. Лий генерал Хенри ,,Лайт-Хорс Хари" Лий, Милицията, събрана от съседните щати, се мести в Пенсилвания и стотиците фермери, които й се противопоставят, бързо са разпръснати. Двама фермери са осъдени за предателство, но по-късно са амнистирани от Вашингтон, след като републиканците на Джеферсън изразяват изумлението си от това, което според тях е преиграване на правителството. Федералистите разглеждат инцидента като победа, тъй като това е първата им възможност да установят федерална власт чрез военни средства в щатските граници.

Критиците обаче го разглеждат като пореден пример на налагане на елитистка власт под различно име.,,Защо господата Хамилтън и Вашингтон си правят труда да участват в Американската революция?" - чуди се Брамли. - ,,Те просто използват влиянието си, за ад създадат абсолютно същите институции в Америка, които колонизаторите възприемат като толкова ненавистни под британско управление."

Когато революцията е във вихъра си във Франция, под критиките на републиканците на Джеферсън и страховитото влияние на Илюминатите в масонските ложи и в Демократическите клубове в страната, федералистите в Конгреса през 1798г. приемат четири закона за чуждата и подмолна дейност. Тези непопулярни закони, ,,целящи да предпазят САЩ от широка френска якобинска конспирация, чиито платени агенти са дори на висши постове в правителството", овластяват президента да гони или да хвърля в затвора чужденци, да орязва имиграцията и да наказва всеки, пишещ или говорещ ,,с намерението да хули"правителството.

Мнозина смятат, че тези закони са неуспешно дегизиран опит за консолидиране на прекомерната федерална власт и в законодателната власт на Кентъки и Вирджиния са приети резолюция, които по същество отменят законите. Двата щата обявяват, че тъй като федералното правителство е резултат от спогодба между щатите, ако то поеме власт, която не му е дадена изрично от Конституцията, щатите имат правото да обявяват тази власт за неконституционна. Това е началото на конституционния спор, който подкрепя отцепването в средата на XIXв.  

... "... Само Томас Джеферсън - далеч от сцената като посланик на САЩ във Франция - предлага съчувствие. ,,Аз съм убеден, че по някой малък бунт от време на време е добро нещо" - пише той на приятел. - ,,Да пази Бог да останем двадесет години без такъв бунт... Дървото на свободата трябва да се освежава от време на време с кръвта на патриоти и тирани."

Копи-пейстнах...

Поздрави!

Кръвни клетви?! -
Не понасям хора, които се кълнат ... Далеч от тях.