Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2016 20:00 - Смъртоносната Книга на Тот
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1474 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Смъртоносната Книга на Тот 12 февруари, 201612 февруари, 2016 ДревнитеПредците

http://www.zahariada.com/

image

Още една от „проклетите“ книги, за които ви разказахме предния път, е така наречената Книга на Тот.

Тот е бог на мъдростта, четенето и писането. В късен Египет са го наричали сребърен или лунен диск, смятайки Тот за заместник на бога на Слънцето – Ра. Той почти винаги е изобразяван като човек с глава на ибис.

Според древните легенди Тот е изобретил писмеността и е бил летописец на всички събрания на боговете. На Тот е приписвано и създаването на свещената „Книга на диханието“, която заедно с „Книга на мъртвите“ била поставяна в гробниците, тъй като притежавала магическа сила. Могъществото, с което надарявал Тот, било безкрайно и обещавало както радост, така и страдание.

Книгата на Тот – изписана както по дължина, така и по ширината на папирус (според преданието – създадена от ръката на самия Бог), обещавала вечна власт и разцвет (според други сведения книгата била написана на 78 златни пластини и за нейни автори се смятали легендарните атланти). По-късно тази книга била преписвана няколко пъти на папируси. Златните таблички изчезнали. Копията били унищожени от жреци. После дошла инквизицията. Но се намерили и съхранени копия.

Книгата съдържала тайната на безпределното могъщество над различните (!), включително паралелни светове, както и информация за пътищата в тези светове. С нейна помощ можело да се открият тайни начини за общуване, да се възкресяват мъртвите и да се въздейства върху другите хора от разстояние. Текстът включвал и подробна информация за минали цивилизации и египетски божества.

Една от тайните науки, описвани в книгата, била техниката за овладяване на естествени, но неизвестни ни функции на собственото ни тяло. Тази наука се наричала „психологическа оптика“. Тя позволявала да се превърнем от получовеци, каквито всички ние се явяваме, в истински хора. В специални огледала, които се наричали „огледало на истината“, се отразявало само това, което било излишно в лицето на гледащия. Човекът, който станел „истински“, вече нищо не виждал в огледалото, тъй като се изчиствал от всичко зло у себе си.

Фараоните, в чиито ръце попадала Книгата на Тот, придобивали необикновена власт над хора и животни. Смятало се, че им се подчинявали дори стихиите – вода, земя, въздух и небе. Владетелят на папируса можел да възкресява мъртвите и да общува с боговете.

Възрастта на Книгата на Тот е на около 20 000 години, този текст бил пренаписван многократно и се пазел грижливо от посветени в тайната хора. За първи път за книгата се споменава в един от дворцовите папируси, където се разказва за заговор срещу фараона чрез магия. Магическата тайна се криела именно в Книгата на Тот. Но бунтът бил потиснат жестоко и 46 души – първите жертви на проклетия манускрипт – били екзекутирани. Според една от версиите книгата била изгорена. Но скоро по тайнствен начин тя се възродила „от пепелта“ и попаднала в ръцете на сина на Рамзес II.

След това книгата пътешествала от една епоха в друга и всеки, който се смятал за неин притежател, умирал от насилствена смърт. Много хора отишли на кладата заради този загадъчен ръкопис. Особено свирепа била испанската инквизиция – достатъчно било да се промълви за Книгата на Тот, и следвала безмилостна присъда.

Говори се, че Книгата на Тот се е съхранила до наши дни във вид на няколко разкъсани листа на едно от първите копия, съхранявани в Александрийската библиотека. Но ето и парадокс – досега Книгата на Тот никъде не е публикувана дори във вид на тези фрагменти. С други думи, никой от нашите съвременници не я е виждал или чел. Възможно е този смъртоносен папирус да е поредната измислица на любителите на сензации, но ако наистина тя някъде се пази в очакване на своя час? Някои специалисти смятат, че до наши дни истинският текст на Книгата на Тот е достигнал във вид на картите Таро.

Още един тайнствен труд е „Стеганография“ на абат Тритемий (Йохан Хайденберг, 1462-1516), написан след срещата с тайнствен учител, който го наставлявал в окултните науки. Ето собственото му предисловие: „В книгата ще разкажа за методите, които мога точно и сигурно да предам със своята воля на всеки, който постигне смисъла на моята наука, колкото и далече да се намира от мен… И никой няма да заподозре, че съм използвал знаци, фигури или букви. А ако се възползват от услугите на пратеник и този пратеник бъде хванат на път, никакви молби, заплахи и дори мъчения няма да го принудят да открие тайната, тъй като той нищо няма да знае за нея. Ето защо нито един човек не умее да разкрие тайната. И всички тези неща при желание мога да извърша с лекота, без да прибягвам към ничия помощ или да изпращам пратеник. Дори на затворник, заточен в дълбоко подземие и намиращ се под непрекъсната охрана, съм способен да предам своята воля.“

Изследователи смятат, че Тритемий наистина е извършил велико откритие е в областта на телепатията и хипнозата, но не е искал да разкаже за това. Английският алхимик Джордж Рипли, изучил трудовете на Тритемий в пълен обем, е оставил дори такъв изплашен коментар: „Умолявам тези, които ги знаят (трудовете), да не ги издават!“

През 1616 г. ръкописът бил изгорен. Запазило се много кратко изложение на „Стеганография“, датирано от 1621 г. То се пази в Националната библиотека на Берлин.

Още една „проклета“ книга е „Беседите на д-р Джон Ди с духовете“. Джон Ди (1527–1609) е английски математик, географ, астроном и астролог. Един от образованите хора на своето време, той издигнал идеята за нулевия меридиан – Гринуичкия. На 25 май 1581 г. му се явило нечовешко по природа същество, обкръжено от сияние. То му оставило черно огледало, подобно на идеално полирано парче каменни въглища. И казало на доктора, че гледайки в този кристал, ще вижда много светове и ще може да влиза в контакт с разумни същества с друга, нечовешка природа.

Ди записвал своите разговори с тези неземни същности. И част от тях заглавието „Истинското и вярно съобщение за това, което в продължение на много години се е случвало между д-р Джон Ди и някои духове“ било издадено от английския филолог Мерик Казобон.

Друга част от записките на беседите била изгорена заедно с целия архив на Джон Ди от неизвестни крадци. Но останало достатъчно фрагменти от езика, на който говорели тези същества и които Джон Ди наричал енохични. Това била завършена система със своя азбука и собствена граматика. Част от достигналите до нас текстове на енохичния език съдържат математически знания, чието ниво съществено превишава съществуващите във времената на Джон Ди.

Още Джон Ди писал за това, че Земята всъщност не е съвсем кръгла. Тя се състои от множество насложени една върху друга сфери, построени около друго измерение. Между тези сфери има точки, или по-точно повърхности на съприкосновение, и по такъв начин Гренландия в другите светове се простира до безкрайност. Ето защо Джон Ди многократно пращал молби до кралица Елизабет I, в които я убеждавал, че Англия трябва да превземе Гренландия, за да получи на разположение вратата към други светове.

Любопитно е, че митичното огледало съвсем не е митично. То съществува реално и се съхранява в Британския музей. Състоянието му е идеално, но огледалото „не работи“ – с неговата помощ няма къде да се надникне и с кого да се общува. Очевидно за тази цел стават само такива личности като Джон Ди. Впрочем това са само предположения, тъй като администрацията на музея за съжаление не позволява нито да се ползва огледалото, нито да се изследва. Що се отнася до „Беседите“, то се е съхранила само първата им част – отново в Британския музей.

Съществувала е и цяла библиотека от тайни и „проклети“ книги – библиотеката „Либерия“. Някои изследователи смятат, че това са били просто книги от библиотеката на византийски кесари, но много клонят към мисълта, че повечето от тези книги от Византия са били наистина с тайно и мистично съдържание.

За да спаси тази уникална библиотека от унищожение, младата дъщеря на деспота Тома – София (Зоя) Палеолог – се омъжва за руския княз Иван III. В условия на най-строга тайна и под сигурна охрана тя изнася от Константинопол в Москва седемдесет превода от книгите. За да защити по сигурен начин библиотеката, получила названието „Либерия“, а по-късно – „Библиотеката на Иван Грозни“, книгите били положени в каменна крипта в една от катедралите на Кремъл, а върху железните ѝ врати увиснали катинари.

Според свидетелствата на учения монах Максим Грек, в библиотеката имало древни глинени таблички, пергаменти, древногръцки книги. Ако се вярва на 53 ръкописни и печатни книги на църковнославянски език, където се споменава за нея, в библиотеката имало и свитъци на древноарамейски, подписани с името на Исус.

Библиотеката изчезнала безследно през 60-те години на XVI век. Цели поколения изследователи са я търсили, но без успех.
 




Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22652119
Постинги: 12402
Коментари: 17557
Гласове: 23404
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031