Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2016 12:08 - Великият Ориент и комунистите - част 1 и Част 2
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1708 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01.2016 12:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Великият Ориент и комунистите - Част 1  КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В СРЯДА, НОЕМВРИ 18, 2015

http://www.zahariada.com/
  imageНезависимо от по-ранните влияния, еретичната окултна визия, която оформя Руската революция, е тази на Вайсхаупт. Комунистическата програма има за цел да приложи неговия план с шест пункта по целия свят.


Хегел    Произходът и образованието на Хегел не са обещаващи за окултен интерпретатор на еретичната визия, която ще вдъхнови Руската революция. В младостта си е приятел с германския пантеистичен поет Хьолдерлин и идеалиста Шелинг и е дълбоко религиозно убеден в реалността на Светия дух, който дава единство на всички противоречия. В действителност единството зад противоречията е розенкройцерска идея. През 1801г. се присъединява към Шелинг в Йена и се запознава със становищата на Вайсхаупт за световното правителство през 1806г. чрез своя приятел-философ. (Научил е за Вайсхаупт и когато посещава дома на Гьоте във Ваймар, известен и като ,,Абарис" в ордена на Вайсхаупт.) Разглежда Прусия като покварена бюрокрация и е доволен, когато Наполеон печели победа в Йена. Лекциите му по философия, история и религия там и в Хайделберг, а по-късно и в Берлин, изнесени с тънък глас, пресечен от честа кашлица пред неколцина студенти, задават философия на историята, центрирана върху Световния дух (още една розенкройцерска идея) и перспектива на общия свят, която ще се превърне в хегелианство, преди той да почине от холера през 1831г.   Маркс и Енгелс    Революционният първоизточник, който дава на Вайсхауптовата и Хегеловата визия нов уклон и наистина вдъхновява Руската революция, е Карл Маркс, който е роден като Мойсей Мордехай Маркс Леви - пруски немски евреин. Маркс учи в Бон и Берлин, където се присъединява към Младите хегелианци и се запознава с идеите на Вайсхаупт и Хегел, а през 1841г. защитава докторска степен в Йенския университет, където е силно повлиян от трудовете на Хегел. Маркс приема Хегеловия метод на формулиране на две противоположности (теза и антитеза) и след това помиряването им в синтез, и комбинира Хегеловата диалектика с материализма на Фойербах. По този начин той противопоставя нов исторически материализъм на Хегеловия (розенкройцерски) идеализъм. Става журналист в наскоро основан вестник в Кьолн и един от колегите му (Мойсей Хес) го запознава със социалистическите идеи. Става редактор, но скоро вестникът му е закрит от пруското правителство. Емигрира в Париж през 1843г., среща се с френски социалистически автори и става масон 32-ра степен във Великия Ориент... и попива още от идеите на Вайсхаупт.   image    Маркс е луциферианец като Вайсхаупт. Около 1840г. е станал член на сатанинската църква в Берлин, ръководена от ученици на Джоана Сауткот (починала през 1814г.), за която се твърди, че е в контакт с демона Шилох, и нарича християнската религия ,,най-ненормалната от всички". Учи икономика в Париж, където научава за френския комунизъм и става революционер и комунист. Макар и евреин, пише A World Without Jews (,,Свят без евреи") през 1844г., когато започва продължилото до смъртта му приятелство с Фридрих Енгелс.     Енгелс играе много важна роля за раждането на марксиската визия, всъщност може да се твърди, че по-скоро той, а не Маркс е приложил визията на Вайсхаупт. Енгелс е прусак (не е евреин), син на богат собственик на текстилна фабрика в германски Райланд. Присъединил се е към Млада Германия, която е основана в Швейцария през 1835г. от Мацини и външния министър на Великобритания Палмърстън. Въведен е в идеите на илюминатите в Швейцария и става франкмасон в тамплиерския Велик Ориент. От 1838г. до 1841г. е в Бремен, работейки като чирак във фирмата на баща си. След работно време посещава левичарския кръг Млади хегелианци и от тях приема Хегеловата диалектика: че рационалният прогрес и революционната историческа промяна са резултат от конфликта на противоположни становища, които свършат в нов синтез.      Влиза в пруската армия и служи в артилерийски полк в Берлин и там става член на кръга Млади хегелианци, известен като Свободните. През 1842г. среща колегата на Маркс Мойсей Хес, който е наречен,,комунистическия равин" и който го привлича към комунизма, като демонстрира, че логическото заключение на Хегеловата философия и диалектика е комунизмът. Хес подчертава, че Англия ще е бойното поле за новата философия заради напредналата й индустрия, могъщи капиталисти и разширяващ се пролетариат.     Енгелс заминава в Англия, за да продължи обучението си в манчестерския клон на семейния бизнес. Прекарва по-голямата част от времето си в писане на статии за комунизма и срещи с радикални водачи. През 1844г. пише две статии в German-French Yearbook (,,Германско-френски годишник") - вестник, който е контролиран от тамплиерското франкмасонство от Великия Ориент и е съредактиран от Маркс и АРнолд Рюге - агент на Палмърстън. Те се четат от Палмърстън. Той вижда, че Енгелс разработва доктрина за комунистическото движение. Палмърстън прави нужното масонската преса да рекламира Енгелс и славата на Енгелс се разпростира по цяла Германия.      Тамплиерското франкмасонство от Великия Ориент популяризира комунизма и иска евреин да е видимият баща на движението. Изглежда, че евреите трябва да поемат вината, ако комунистическия заговор бъде разкрит. (През 1918г., от друга страна, илюминатите правят и невъзможното да прикрият еврейското ангажирана в Руската революция - промяна в политиката, тъй като евреите вече не са маргинални и по онова време вече са от централно значение за Руската революция.)      Енгелс за пръв път среща Маркс в Кьолн, където Маркс е редактор във вестник през 1842г. По-късно, на път за вкъщи от Англия, отива в Париж за 10-дневно посещение на бъдещия си сътрудник. През 1845г. прогонен от Франция, при което той се местни в Брюксел и се отказва от пруската си националност. През 1845г. Енгелс отива в Брюксел и след това го връща в Англия.      През 1848г., на 30-годишна възраст, Маркс публикува своя ,,Комунистически манифест" от чернова (озаглавена Confessions of a Communist (,,Признанията на един комунист"), написана от Енгелс. Той иска да привлече социалистическото тайно общество ,,Лига на справедливите" (което е върха на илюминатите) към своите - и на Маркс - комунистически гледища. Енгелс има успех, защото - ,,Комунистическият манифест" е поръчан от Комунистическата лига в Лондон, преди Лига на справедливите. Тази Лига е издънка на парижката Лига на обявените извън закона, основана от членове на илюминатите (всичките масони от Великия Ориент), след като те са избягали от Париж в Германия, когато Якобинските клубове са закрити в края на Терора от Френската революция. Лигата на справедливите, или Bund, сменя името си, когато Маркс и Енгелс (по нейната молба) стават членове през 1847г., и по-късно става известна като Международна комунистическа партия. Маркс и Енгелс убеждават втория Комунистически конгрес в Лондон да приеме техните становища. Базираните в Лондон комунисти искат от Маркс и Енгелс да напишат програма на Лигата. Те работят върху нея от декември 1847г. до края на януари 1848г., когато изпращат ръкописа си в Лондон, където той незабавно е приет за манифест на Лигата: Комунистическия манифест на Комунистическата лига. След няколко дни революции избухват по цяла Европа.  
 Великият Ориент и комунистите - Част 2 КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В ПЕТЪК, НОЕМВРИ 20, 2015    imageВизията на Маркс е за световна война. През 1848г. той пише ,,Настъпващата световна война ще накара не само реакционните класи и династии, но и цели реакционни народи да изчезнат от лицето на земята". Революционните му планове за социализъм включват забраната на религията и собствеността и отразяват доктрините на Вайсхаупт. Това е програма за съвършена Държава. Работниците ще свалят частната собственост върху индустрията и правителството ще е собственик на всичко. Диктатурата ще изчезне и стоките ще се разпределят на базата на потребности, т.е. една безкласова Утопия.

   Енгелс е истинският баща на марксизма, но Великият Ориент не иска той да изпъква като основател на комунизма, защото не е евреин. В действителност основателят на комунизма е тамплиерското франкмасонство и Великият Ориент се спира на Маркс като идеалния ,,основател".

   
Маркс и Енгенлс координират бунтовете от 1848г. от Лондон (където се свързват с последователите на Робърт Оуен). Когато германските държави отхвърлят авторитарната форма на управление за по-конституционна и представителна, Маркс и Енгелс получават първата си (и единствена) възможност да участват в революция и да създадат тактиката, която ще донесе комунистическа победа. Маркс отива в Париж по покана на временното правителство, а след това в Райланд, в Кьолн, където отново пише за вестника, редактиран някога от него (и излизащ отново), убеждавайки против пролетарска революция и защитавайки сътрудничеството с либералната буржоазия. Маркс и Енгелс са направили тактическата преценка, че пролетариатът в Европа има по-добър шанс да завладее властта, ако работи заедно с буржоазията, а не се конфронтира с нея. Подтикван от Енгелс (който е съветван от масонската мрежа на Палмърстън), Маркс настоява ,,Комунистическият манифест" да бъде отхвърлен, а Комунистическата лига - разпусната. (Няма съмнение, че Великият Ориент се е погрижил бунтовете да се окажат неуспешни и е искал техните революционни водачи да не попаднат в затвора.)

   Маркс настоява за конституционна демокрация и война с Русия и когато кралят на Прусия разпуска Пруското събрание в Берлин, хваща оръжието и организира съпротива. След време е арестуван и съден, но единодушно е оправдан и получава благодарността на съдебното жури, когато пледира, че пруската корона е направила незаконен опит за контрареволюция. Въпреки това бунтовете продължават и през май 1849г. Маркс е изгонен от пруското правителство и се връща - без средства и безработен - в Лондон, конто ще бъде домът му до края на живота му.

   В Лондон Маркс защитава по-дръзка революционна политика и заедно с Енгелс пишат Address of the Central Committee to the Communist League (,,Обръщение към Централния комитет на Комунистическата лига"). Активистите, вече нетърпеливи за революция, сега осмиват Маркс като революционер, конто просто изнася лекции, а не действа. Маркс живее в две малки стаи в лондонския Сохо в крайна мизерия, финансово издържан от Енгелс, който заема второстепенна позиция в манчестърската семейна фирма,,Ермен и Енгелс" и който първоначално може да се позволи да изпраща само 5 лири стерлинги. Няколко от децата на Маркс умират. Единственият му източник на доходи е писането за The New York Tribune, за който пише около 500 статии, много от които написани за него в Манчестър от Енгелс. Иначе той провежда изследвания по икономика и социална история в читалнята на Британския музей. 

   Енгелс продължава да способства за развитието на визията. С Маркс като пасивен партньор той основава Международната асоциация на работниците в Лондон през 1864г., която по-късно става известна като Първия социалистически интернационал: ,,Интернационала". Личният секретар на Мацини Вилхелм Волф, приятел на Маркс, призовава да се приеме устав, подобен на този на Мацини/Вайсхаупт, и по-късно Маркс пише на Енгелс: ,,Присъствах само като безмълвно тяло на трибуната". Въпреки това той поема контрола на организаацията, която получава подкрепата на масонските ложи по целия свят. (Интернационалът в действителност е тайно общество без абсолютно никакъв интерес към съдбата на работниците.) Член е на Генералния съвет и редовно присъства на срещите; става свидетел как Интернационалът израства до 800 хиляди членове през 1869г., когато на Четвъртия си конгрес приема изцяло комунистическата програма на Вайсхаупт. (Например изисква се забраната на частната собственост.) По това време Интернационалът бързо става пангерманска илюминатизирана асоциация.

   Маркс продължава да работи за своите илюминатизирани тамплиерски великоориенталски (илюминати) шефове, като пише първия том на Das Kapital (,,Капиталът") през 1867г. Книгата силно разчита на идеите на Вайсхаупт, който открива в книги в читалнята на Британския музей. Видяхме, че един Ротшилд може би е издал два чека на Маркс по онова време, макар че Британският музей, за който се твърди, че е изложил чековете, вече не знае за тях. Продължавайки да привлича привърженици, Енгелс пренаписва части от книгата на по-достъпен език.

  Херцен    Друг лондонски изгнаник дава интелектуален израз на ранния комунизъм на Руската революция. Александър Херцен, извънбрачният син на руски благородник и скромно германско момиче, живее в дома на баща си в Москва и получава образованието си то френски, германски и руски частни учители. Силно повлиян е от бунта от 1825г. срещу Николай I и се заклева да продължи борбата на декабристите за руска свобода. Посещава Московския университет от 1829 до 1833г., където с приятеля си Огарьов формират кръг, посветен на идеалистическа философия на историята, повлиян от Шелинг и Сен-Симон, в която (окултният) Световен дух се движи към свобода и справедливост. Групата му е арестувана през 1834г. и той е пратен в изгнание (в Русия) за шест години, през които се жени и чете Хегел и Фойербах. Вече по-убеден материалист, той твърди, че Хегеловата диалектика е ,,алгебрата на революция" и че нематериалните истини на науката )германският идеализъм) трябва да се реализират в делата, които се борят за справедливост. Така той търси революционна диалектика, която започва с (окултния) дух и свършва във физическото дело.
   През 1842г. Херцен се връща в Москва, където става поддръжник на западното влияние, попива европейския рационализъм и основава революционното движение в Русия. Повлиян е от анархистския социализъм на Прудон и когато баща му умира през 1846г., оставяйки му значително богатство, отива в Париж, където среща Михаил Бакунин - друг ученик на Прудон, става франкмасон от Великия Ориент и наблюдава революцията от 1848г. Провалът на тази революция и италианското разместване на политическите пластове убеждават Херцен, че социалният ред на Европа никога няма да се изличи и че Европа е свършена като историческа сила. Връща се в Русия, убеден че пътът й напред е в революцията, тъй като миналото й не съдържа нищо, което си струва да се запази. Възприема селската комуна като основава на нов социалистически ред (както по-късно прави председателят Мао в Китай) и съобщава тази идея в писмата си до Мацини от 1850-51г.
   През 1852г. Херцен се мести в Лондон и основава Свободната руска преса - първата нецензурирана печатарска организация в историята на Русия. Когато реформаторът Александър II става цар и обявява, че възнамерява да освободи крепостните селяни, на реформаторите е дадена по-голяма свобода и в Русия възниква нов бунтарски климат, Новите материалистически философии и революционни идеологии на Запада (предимно марксизмът и анархизмът) свободно навлизат в Русия и превръща либералните реформатори в радикали. Херцен изпраща периодични издания от Лондон през 1855 и 1856г., а през 1857г. и влиятелния си политически вестник ,,Колокол" (,,Камбана"), който поддържа освобождаването на селяните. Предвид реформистката нагласа на царя той смекчава противопоставянето си, знаейки че ,,Колокол" се чете както от министрите на царя, така и от революционната опозиция. Скоро Херцен пада от двата стола: критикуван е както от умерените интелектуалци като Тургенев за утопичното си безразсъдство, така и от по-младите радикали, например Чернишевски, който смята, че не е стигнал достатъчно далеч. По-късно самият той критикува Закона за освобождаването на крепостниците от 1861г. като недостатъчно радикален и като изменящ на селяните.
   Херцен става по-краен и се съюзява с анархиста Михаил Бакунин, и ,,Колокол" подкрепя полския бунт от 1863г. Това му коства загубата на умерените читатели, без да печели повече поддръжка от революционерите. Мести се в Женева, за да бъде близо до руските изгнаници, но когато ,,Колокол" спира да излиза през 1867г., проявяват интерес към Първия интернационал и федерацията на организациите на работническата класа на Маркс.
   Възможно е Херцен (който идентифицира революционните последствия от Хегеловата диалектика през 30-те години на XIX век) да се разглежда като интелектуален съучредител с Маркс, тъй като той умира близо 50 години преди Руската революция и има утопична визия за селяните, допълваща Марксовата утопична визия за работниците. Херцен обаче дава на Марксовия революционен светоглед интелектуален израз чрез работата си в Русия през 40-те години и периодичните си издания и вестници през 50-те и 60-те години на XIX век и има смисъл той да се разглежда като даващ интелектуален израз на Марксовото революционно пораждане и придаващ собствения си ,,селски" блясък, а не като отцепил се първоизточник.    



Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39742840
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031