1.

Много извори и летописи дават сведение, че произхода на древните българи е кимерийски.

Каква е връзката на кимерийците с иранския свят?

Трябва да подчертаем, че всъщност кимерийците участват в създаването на иранския свят.

След 714 г. пр.н.е. кимерийците започват да налагат своята военна хегемония в Предна и Мала Азия. След около 30 години именно кимерийците са един от основните военни помощници на мидийците, които през 670 г. пр.н.е. успяват с тяхна помощ да създадат държавата Мидия. Всички специалисти по история на Древния свят са категорични, че кимерийските конни отряди подпомагат мидийското въстание срещу Асирия и създаването на първата иранска държава Мидия.

Интереса на арабоезичните средновековни историци към древността на кимерийците е проследим при Абу Рейхан Мохамед ибн Ахмед ал-Бируни (973-1048), който е роден в гр. Кят, старата столица на Хорезм. Той пише: „Първият човек е бил не Гаюмарс, а Гомер, син на Яфет, син на Ной“. И добавя: „Той е бил вожд на племе и е имал дълъг живот. Заселил се в горите Дунбавед и властвал там, докато не станало делото му велико, независимо, че тогава хората все още живеели в началото на света и по време на първите творения. Гомер и някои от неговите потомци завоювали всички области на земята. В края на дните си Гомер се възгордял и се назовал Адам и рекъл: „Всеки, който ме нарече с друго име, ще остане без глава“ (Бируни Абу Рейхан. Памятники минувших поколений. Пер. и прим. М. А. Салье // Избранные произведения, Том I. Ташкент: Фан, 1957.)

Дунбавед или Дамаванд е гора на североизток от дн. Техеран.

Интересно е наблюдението на ал-Бируни, съпоставящо персийският легендарен праотец Гаюмарс с библейския Гомер (!).

Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци  като „Мирхонд”, е автор на съчинение от 7 тома  „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф), в което черпи сведения от по-ранни автори. Мирхонд пише, че Булгар е син на Гомер (кимерийците). Мирхонд е цитиран от Аббас-Кули-ага Бакиханов през 1841 г. в книгата „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991). Според Мирхонд от ХV в.: „По Библията Яфет имал осем синове: Гомер, Магог, Мадий, Йаван, Елиса, Тувал, Масок и Тирас. Може да допуснем, че Магог, Гомер и Масак се явяват упоменаваните от арабите Маджудж, Камари и Масек. Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас  (Баку, 1991, с. 71).

Османския книжовник и историк Кятиб Челеби (1609-1658) написва съчинението Cihan-numa (Огледало на света), илюстрирано с 39 цветни карти и таблици. Челеби заема сведението за Кимер и Булгар от Мирхонд. Същото сведение: “Друг син на Гомари, разчиствайки пътя си, стигнал до същата река [Волга] и имал двама сина: Булгар и Бертис...” попада в „Ориенталска библиотека“ на френският ориенталист Ербело дьо Моленвил  от ХVІІІ в., който го заема от Челеби.

Така Мирхонд, Челеби и дьо Моленвил оформят между ХV в. и ХVІІІ в. вярната историческа представа, че произхода на българите е кимерийски. За съжаление, техните изводи за българския произход не са отчетени от просвещенските и модерни учени в Европа и Русия. 

2.

Сто години преди краха на Асирия, в Древния изток се появяват кимерийските конници. В асирийските клинописи е посочено, че тяхната родина Гамирая е на север от Урарту. Днес учените локализират успешно най-древната прародина на българите, кимерийската държава Гамирая, която е била на територията на дн. северна Армения и южна Грузия.

Кимерийците завоюват почти цяла Мала Азия и дори превземат лидийския град Сарди. Но те имат заслуги и за създаването на иранския свят. Кимерийските конници, чиито лъкове са били нещо непознато като модел за Древния свят, помагат на мидийските въстанници и заедно с тях създават първата иранска държава Мидия през 670 г. пр.н.е.

Кимерийците са наричани и „Уман манда“, което е значело „Бич Божий“. През 608 г. мидийци, уман манда (кимерийци) и вавилонци слагат край на Асирийската империя.

Още преди това обаче кимерийския цар Дугдам (чиято етимология на български и днес е разбираема, „тук-там“) е наречен от един асирийски гадател “sar kissati” ("цар на вселената"). Същият цар е известен и като завоевател на древните кутиите, обитаващи областта Утиг, които стават част от кимерийската държава.

През 657 г. кимерийската военна слава е толкова популярна, че в едно писмо придворния астролог Аккуллану, обръщайки се към своя господар, асирийския цар, му пророкува за кимерийците, които нарича  „велика сила“ (kissutu), а кимерийският цар Дугдам е обозначен с титлата “sar kissati” ("цар на вселената").

Виждаме, – и това е важно да се подчертае – че произхода на българската титла „цар“, е поне от VІІ в. пр.н.е. Успоредно с нея се е използвала и иранската титла „кан“, чиято етимология е свързана с  иранската дума за „град“, виж. напр. Самарканд, където „канд“ от древ.ир.  can (копая) е град. Тоест, очевидно с българския титул „кан“ е бил наричан онзи, който завоюва градовете. Много градове за завоювани от кимерийците, особено фригийски и йонийски селища в Анатолия…

И.М.Дяконов разчете етимологията на името кимерийци чрез ирански, т.е. *gam-ir(а), което се тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“. Кимерологът Иванчик допълни през 1991 г., че такъв „преден отряд без обоз и жени“, на иранския диалект на скитския език трябва да включва корена „bal“. Сиреч, „gam-ir(а)“ на мидийски е „bal“ на скитски. Тоест, на нас ни става ясно и как така се е случило, че гамира са станали българи. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката  (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.

Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че значението на самоназванието на кимерийците  (*gam-ir(а)), е съхранено в скитския език и дори можем условно да посочим откога скитите наричат „*gam-ir(а)“ с името „bal“. След VІ в. пр.н.е. кимерийците вече не са военен хегемон в Предна и Мала Азия и се насочват на север от Кавказ, където са наричани „бал“ и „българи“ от скитите…

Ето това е част от древната българска история, в светлината на иранския свят…