2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
- Димитър ДИМИТРОВ
- 27 август 2015 г. в 00:35 Последна промяна:
27 август 2015 г. в 08:07
http://www.zahariada.com/
Индоевропейските езици са най-голямото семейство езици в света по брой на говорещите ги. Към тази група спадат повечето европейски езици и доста южноазиатски (общо около 150 езика, говорени от 3,2 милиарда души, или 45% от световното население).
Но откъде идват всички тези езици? Какъв е произходът им? Първата хипотеза за общ произход е дело на английския учен от XVIII век сър Уилям Джоунс (Sir William Jones), който отбелязва прилики между четири от най-старите езици – санскрит, латински, гръцки и персийски.
Немският филолог и лингвист Франц Боп (Franz Bopp) подкрепя хипотезата, след като сравнява систематично тези четири езика с много други. Боп успял да намери много когнати (родствени думи) и термини с еднакъв етимологичен произход, но с различна фонетична еволюция.
Според изследователи в годините между 4500 и 2000 пр.н.е. в по-голямата част от Азия и Европа се говорел един и същи език. Този общ език е наречен праиндоевропейски и се смята, че е говорен в продължение на хиляди години. Лингвисти са сигурни, че са успели да реконструират 6000-годишния език.
Тъй като не съществуват писмени доказателства за него, Андрю Бърд (Andrew Byrd), който е експерт по индоевропейските езици, използвал само лексика, която бил сигурен, че е съществувала преди 6000 години.
На записа ще чуете баснята за Овцата и конете на праиндоевропейски език. Ето и какво се казва в нея:
Овца, която нямала вълна, видяла коне – единият дърпал тежка каруца, другият носел тежък товар, а третият бил язден от човек. Овцата казала на конете: „Сърцето ме боли, като виждам човек да язди кон.“ Конете казали: „Слушай, овца, сърцата ни болят, като видим това: човек, господар, прави от вълната на овцете топла дреха за себе си. И овцата няма вълна.“ Когато чу това, овцата избяга в равнината.