Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2015 19:03 - БОГОМИЛИТЕ ИМАЛИ КЛЮЧОВЕ ЗА НЕВИДИМИ ПОРТАЛИ
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1447 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 БОГОМИЛИТЕ ИМАЛИ КЛЮЧОВЕ ЗА НЕВИДИМИ ПОРТАЛИ

http://www.zahariada.com/
Публикувано на: 01.09.2015 г. image

 

image

Христо Буковски                                            

 

Защо последната катарска крепост Монсегюр в Пиренеите е била построена като пентагон?

  Които са гледали филма „Богомилите и Светият граал” на Максим Караджов, Цветан Томчев и Валентин Гоневски от Франция, са чули от записаните в него френски изследователи, че строежът на замъка е бил ръководен от посветени българи и по тяхно внушение той е била изграден като петостен със специални отверствия. Според задълбочените изследвания на проф. Фернан Ниел в „Монсегюр – вдъхновената планина”, архитектурният план на крепостта се основавал върху различните положения на слънцето през деня и четирите годишни времена, а процепите, оставени в нейните стени, били съобразени с обхода на Слънцето по небесния свод така, че през отворите на прозорците и бойниците, разположени на различни равнища и под различни ъгли, проникналите вътре лъчи през целия ден да освет­яват знакови места. Той е убеден, че така архитектурата въплъщавала богомилско-катарската идея за Слънцето като център на видимия свят и че тя е свързана и с мистичната практика на посветените вътре в крепостта.

 

image

Вътрешността на крепостта Монсегюр

(но след преустройство)

  

В продължила 35 години война на благословените от папата кръстоносци против катарите в Южна Франция насилието на рицарите било крайно жестоко дори по стряскащите средновековни мерки. Но на 1 март 1244 г., след десетмесечна отбрана на последната катарска крепост Монсегюр в Пиренеите, останалите горе около 400 бранители обявили, че били готови да преговарят. Папските воини обещали на редовите бойци да ги пуснат по живо, по здраво заедно с оръжието, багажа и парите им, щом получели от „еретиците” онова, което ги интересувало. Дори дали дума и на увлечените от богомилските проповедници, че щели да се отърват с много леки наказания, стига да се покаели.

   

Обсадените помолили да ги изчакат половин месец, за да обмислят добре великодушните условия. Дори предложили заложници на обсадителите си – да ги убият, ако някой избягал от крепостта през това време. Обещали, че след две седмици сами щели да отворят портата и да излязат.

  

Посветени изследователи на събитието пишат, че според тогавашния календар в последния ден на примирието Слънцето влизало в пролетната си фаза. В нощта срещу 16 март 1244 г.

в крепостта ставало нещо, което напомняло пра­знични обреди

Навярно отсрочката е била поискана от съвършените именно за да дочакат горе този свещен по космически дадености ден.

  

Още на заранта кръстоносците нахлули през отворената порта на цитаделата. Катарите – общо към 150-180 вярващи и съвършени – отзивчиво се предали в ръцете им. Никой не се отрекъл от вярата си и рицарите залостили горе останалите бойци, като ги предупредили,че ако някой избяга, тях щели да избият.

  

После яростно смъкнали по склона пленените катари и ги отвели до огромен навес за дърва. Когато го запалили, никой от чистите християни не опитал да избяга. Напротив – всички заедно влезли в пламъците за огненото си кръщение.

  

Сега мястото, където горимото е горяло, се нарича „Полето на изгорените”. В руини е и крепостта, която сетне била издигната върху разрушената катарска твърдина, за да прикрие тайните послания в градежа ѝ. Но нещо търсено, пък ненамерено от кръстоносците, продължава още да привлича наоколо мнозина изследователи, окултисти и авантюристи с вярата, че същественото е останало.

  

Наистина, в подземията на крепостта останали укрити четирима съвършени. През следващата нощ един от мест­ните хора ги извел, като се спуснали с въжета по стръмния западен склон на планината. Тогава те отнесли онова, което посветените пазели като съкровище. Поели с одобрението на заложниците горе и щом рискът си струвал, явно става дума за

реликва по-ценна от живота на всичките заедно

Оттогава е тръгнало преданието, че в твърдината на върха богомилите са пазели загадъчно съкровище. Звучи налудничаво – те са безсребреници, с имане не биха се обезпечавали, защото в Учението е упованието за щастливото им избавление.

Стойността на изнесеното очевидно била неизмерима с пари.

 

В Синодика на цар Борил от 1211 г. от събора срещу богомилите те наистина са анатемосани за особените им обреди в дните на слънцестоянията, защото извършвали „подобни на езическа служба тайнства”. Мъка за съда е било, че никой от доставените на събора „еретици” не издал какво от древната магична практика на предците е усвоено в техните ритуали. Но преди осем столетия не само посветените са се чувствали много по-близко до древните магични практики, отколкото предполагаме, щом дори три века след поголовното покръстване в царската канцелария (и навярно в Търновската патриаршия) летоброенето продължавало да се отчита по изконния български календар: Всичко това бе сторе­но... в годината 6718[=1211], индикт 14, година на луната XI, година на слънчевия кръг XV”, а за отчет пред Ватикана (защото нарочен папски пратеник е бдял Съборът да осъди  „еретиците”!), е допълнено: „месец февруари, 11 ден, петък на Сиропостната неделя”.

  

Този царско-патриаршески документ от Църковен събор ясно показва, че и през ХІІІ в. дори официално българите са

продължавали да свързват живота си с движението на Слънцето и Луната

Определено не от необуздана фантазия са пеели по Коледа: „Седна Господ да вечеря/със Слънцето, със Месеца./ Божа майка диван стои” и дори: „Седнала е Божа Майка да вечеря със Слънцето,/със Слънцето, със Месеца”.

  

Много свидетелства има по днешните български земи за отдавнашния интерес на местните хора към небето. Това доказват не само мегалитите по върховете, но – най-вече! – запазената праисторическа астрономическа наблюдателница от (поне) дванайсет столетия преди Христа край с. Гърло, Пернишко, която продължава да ни занимава. Както вече стана дума, тя наподобява вкопана под земята кула, а арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов „разчетоха” в нея елементи, наподобяващи съвременните рефлекторни телескопи. Несъмнено древните астрономи са следели небесните тела над отвора в нейния купол за нуждите на тайната обредна практика в каменното светилище на връх Кула (!) по-горе на склона, а това издава хилядолетна проникновена практика! 

  

Като изследвал изображенията по богомилските надгробни паметници, австрийският професор Херберт Фишер открил, че у богомилите Слънцето е „ос” на планетната система. В своите символи те възпроизвеждат небесните светила...

  

Лесна е за решение задачата, когато около централния диск има шест кръгчета – те явно напомнят нашето небесно светило с шестте видими планети, които го окръжават. Чак след четири столетия тази идея е биланова за Западна Европа, но... Инквизицията разпознала в нея „еретиците” и хвърляла на кладата озарените. Закодираните идеи в богомилската емблематика обаче отиват значително по-далече, когато върху някои техни паметници Слънцето приема формата на роза, чиито листенца са с различна форма, а броят им зависи от нещо, което изследователите не могат да определят. Понякога богомилската слънчева роза е затворена с пълна окръжност, но както това може да символизира астрономичното единство на планетната система, с не по-малка убедителност би било и знак за Господното всевластие. Фактът, че най-често тя се среща в Босна, е обясним – в края на ХІ в. бан Кулин приел богомилството заедно с десет хиляди придворни, военноначалници и други свои приближени, за да консолидира държавата Босна, като отдели от Рим и от Цариград босненската църква, та Българското учение станало там почти официална религия. По нашите земи, където всичко свързано с учението до късно е било жестоко унищожавано и от турски фанатици, са останали само няколко дялани плочи с издълбани по тях богомилски слънчеви рози. В Южна  Франция обаче слънчева роза с шест овални листчета има дори върху два оловни медала от Монсегюр...

Кръгът, свастиката, сувастиката, розетата, кръстът

у нас присъстват като негови символи дори по сватбените сандъци, хурките (които „по условие” имат тайнствени магични сили), гегите на пастирите, в каменни изваяния. Заедно с Луната го виждаме врязано дори по корнизите на християнските храмове, а и върху стари каменни плочи, вградени в християнския храм – „архитектурен образ” на вече изтъкнатото прекръстване срещу Слънцето...

 

image

Оброчен кръст от първата половина на X век със символи на Слънцето, Юпитер и Луната

редом с най-стария символ IYI в Двореца край Балчик

 

Символи на Слънцето, Юпитер и Луната са изобразени редом с най-стария български религиозен символ IYI на оброчен кръст от първата половина на X век, съхраняван в Архитектурно-парковия комплекс Двореца в Балчик. Лицето му, което гледа на изток, е украсено със сложни геометрични и растителни плетеници – похват при обработката на камъка, разпространен в периода IХ-XII в. по всички български земи от Плиска и Преслав (според запазени архитектурни детайли) до Охрид (в черквата „Св. София”) и Преспа (черквата „Св. Ахил”).Такава сложна декорация може да бъде открита само по страниците на средновековните ръкописи – като в Остромировото евангелие (1056 г.) и вече в много по-опростен вид подобен орнамент, в Радомировия псалтир (XIV в.) от Зографския манастир.

  

Щом нуждата да се знае точното небесно време в Монсегюр е наложила стриктно да бъдат засичани кога през кои процепи проникват слънчеви лъчи и къде какви маркировки покриват, явно посветените в крепостта са залагали на безусловното съзвучие между „животите” на небето и своя живот върху планината.

  

Но освен движенията на Слънцето и Месечината, мисля че

съвършените жадно са следели и пътя на Венера

Поне от шест хилядолетия посветените знаят, че ако в началото на пролетта я виждаме идеално като Зорница, това ще се случи пак на осмата година, а междувременно сутрин може да я наблюдаваме добре още четири пъти, но в други сезони. Именно тези нейни появи, отбелязвани на небесния кръг, отстоят на около 215° и ако последователно ги нанесем върху окръжност, отметките ще зададат върховете на пентаграм (215, 70, 285, 145, 360). Е, хордите, които свързват неговите съседни върхове, затварят петоъгълник, а замъкът-крепост Монсегюр е бил построен като петостен, та сетната свещена служба в него вероятно е започнала преди изгрева на 16 март 1244 г...

  

Църквата очевидно е припокрила със своя обреден календар някакви чужди за нея духовни практики. Замела е древния календар на тайнствата по Пролетното равноденствие като – след вълчите Трифунци, карнавалната Сирница и кушийната Тодоровденска седмица в началото на февруари – е наложила... Великияпост. При това той продължава още месец след 21 март, за да отпуши след Страстната седмица чак към края на април нов вихър от светли празници с обредни гощавки, танци и веселби. Понеже пости също посрещат или залягат дните на лятното, есенното и зимното слънцестоене (Петровденски, Богородично-Кръстовденски и Коледни), вероятно ограниченията в храненето през този период наследяват времето за специалната подготовка на Орфеевите абии и гетските богопочитатели, защото за тях те са неизбежни преди тайнствата на преходите. Така близо до Пролетното равноденствие е оцелял (но припокрит от християнското Благовещение) само Благовец, на който Бог знае от какви мистерии е останал обичаят сред народа ни да пали преди изгрева огньове около дома си и да ги прескача. Поверието, че това предпазвало от змиите, които на този ден излизали от дупките си, издава наистина време за преход.

   

image

Ото Ран в пентагона, изсечен в пещерата Ломбривес

 

Прочутият прототип на Индиана Джоунс –

германският изследовател на катарството Ото Ран

– от 1928 г. започнал усилено да обхожда района на Монсегюр и пещерите в скалния склон под крепостта да търси онова, което не открил призованият от папа Инодентий ІІІ кръстоноснен походсрещу катарите. Неговите изследвания заинтригували прочутия окултен институт „Аненербе” и шефът на СС Хайнрих Химлер го поканил да работи за тях. Възлагали големи надежди на него и бързо го издигнали до оберщурмфюрер.    

  

Докато търсел Светия граал около Монсегюр, Ото Ран намерил начетен съмишленик – Антонин Гадал, който го отвел в пещерата Ломбривес, защото твърдял, че през 1328 г. тя станала убежище на 500 или 600 избягали катари – един нов Монсегюр, не обвит с рицарски ореол и кацнал в облаците, а съвсем обикновен, изгубен в дълбините на планината, в бездната, издълбана от потопа на времето. Рицарите не успели да ги достигнат, но зазидали тесния проход и страничните изходи. Един ден вътре над тихия шепот на молитвите се е извисил гласът на епископа, зовящ Словото, което е от Бога и което е Бог; благословил ги с ласката на покоя и... всички потънали в покоя на съня.

 

Със сходна тракийска мистерия напуснал света и Св. Йоан Богослов, който по нареждане на Иисус от Голгота отвел майката Му сред траките-фриги в Ефес и там доживели дните си в откровения и записи на полученото „по внушение на Пресветия Дух”. Там той е продължил тайнствата, които познаваме още от древни времена. За истинността на едно от тях, свързано с прехода  между световете, гарантира дори Църквата, като го е включила в каноничното му житие: 

  

Когато апостолът навършил повече от сто години, той излязъл от дома на Домн заедно със седем свои ученици и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и започнал да се моли. После, когато учениците му, съгласно неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб, той заповядал на свети Прохор да отиде в Йерусалим и да остане там до кончината си. Като дал последни наставления на учениците си и като ги целунал, апостолът рекъл: „Вземете земя, моята майка, и ме покрийте с нея”. И учениците му го целунали и го покрили до коленете, а когато той отново ги целунал, тогава го покрили до шията, положили покривало върху лицето му и като го целунали още веднъж, с голям плач го покрили напълно. Като чули за това, някои братя дошли от града и

разкопали гроба, но не намерили нищо там

  

Очевидно за любимия апостол на Иисус християнското учение не отричало древното познание както неговите светилища, така и магичната му практика...

  

През лятото на 1932 г. в пещерата Ломбривес Антонин Гадал открил пред Ото Ран една удивителна магична връзка към тайните на катарския замък-крепост Монсегюр: пентагон. Германецът горд се снимал в свещената ниша. Дали е узнал как конструкцията на крепостта е влияела на хората в нея като внушение за тайната, която ги свързвала? Може ли да е разгадал как тя е предопределяла попътното въздействие над онези сред тях, които били пречистени и подготвени за определената им медитация?  Възможно ли е там да е осъзнал как композиция от петостен и вълча пещера рамкира и отваря прохода и направлява/импулсираПроникновението в отвъдността след изхода през подземното/земното? И защо е изобразил от себе си пентаграм, вписан в него? Изглежда толкова вдъхновен, а на „Аненербе” и СС не предоставил сакралната реликва, която обещал да намери. Дали е научил нещо много по-значимо, като е отчел звездните интереси на посветените в Монсегюр с пентаграма от движението на Венера?

Тя е странно небесно тяло:

 орбитата ѝ е вътре в земната и затова никога не се отклонява от Слънцето на повече от 47,8°; върти се бавно от изток на запад – обратно на нашата!), обаче в синхрон с положението на Земята, така че винаги е обърната с една и съща страна към нас, когато е най-близко. Има желязно ядро, което заема 1/4 от цялата ѝ маса, а около него е разположена... силикатна обвивка с дебелина 3300 км.

   

 Който се е занимавал със слаботокова електротехника и вече е заинтригуван, да отчете и че върху най-високото място на планетата зее кратер. Макар че се откроява сред звездите на небосвода, тя сякаш е укривана – 37 дни преди и след най-близкия ѝ подход към нас само 25 на сто от нейния диск е видим. Слоеста облачност с дебелина няколко километра от капчици концентрирана сярна киселина пък напълно закрива повърхнината ѝ. Радиолокационната апаратура на руски станции „Венера” установи, че от района около полюсите ѝ тръгват „канали” с дължина няколко хиляди и ширина стотина километра, които са... дъги от окръжности с радиус от 150 до 600 км. От Космоса ясно личи как ту се събират в дадена точка, ту се разделят; ту се разтягат като ластик, ту се набръчкват като хармоника и накрая изведнъж изчезват. Обаче в кръга с диаметър 600 км и център на съответния полюс те... липсват!

  

Мисля, че именно затова

тайната роля на Зорницата за освобождаването на Духа

от временното му човешко тяло е подсказана върху паметник на съвършен богомил с определено нашенското име Асен. Над хоризонталното рамо, където то е написано, най-горе виждаме изобразена Струящата Животворяща Всеблагодат на Вседържителя, сетне кръг като Негово подобие, който обаче поглъща тази енергия в центъра си, а от другата му страна  – загадъчен източник на силно лъчение...

 

Загадъчната „троица” над напусналия земното си тяло съвършен богомил Асен.

 

image

 

Паметникът стои пред музея в Сараево

image

  

Няма как да разберем какво е научил Ото Ран, че историята му продължава така знаменателно: в края на 1938-а 35-годишният мистик подал рапорт за уволнение и на 13 март 1939 г. се отправил сам в планинския масив Вилден-Кайзер на Алпите. Датата навежда към мистерията на Монсегюр в зората на 16 март 1244-а, но минали дни, докато любезните съдържатели на хотела, в който бил отседнал, осъзнали, че той не се завърнал. Изпратените по дирите му спасители го открили седнал удобно на склона с мирна усмивка на лицето. Бил вледенен и приели, че явно извършил свещеното ритуално самоубийство ендура, като просто се е оставил да умре. Но остава загадка: защо уж имало документи, че бил погребан в Дармщат, пък след нацистката власт не успели да ги открият. Че мнозина подозират мистификация, е ясно, но дали всички се сещат за едно и също?

И според Петър Дънов, пентаграмът представя човек

с разтворени ръце и крака, а в петте му върха той вижда израза на пет важни стъпки за повдигането на човешката душа чрез Истината, Правдата, Любовта, Мъдростта и Добродетелта. За „смисъла и практическото приложение на магичната фигура” Учителя говори още през 1908 г. Но за знак на Българското Бяло братство го налага като вписан в два последователни кръга – разчетен е за хора, които тепърва ще посвети. А ако в пентагон впишем пентаграм, в центъра получаваме отново петостен, но обърнат. И в пещера в околността под катарската крепост също откриваме врязано начертание, подобно на нейната конфигурация. Ако това подсказва, че тайнството, което ги обединява, е моментно положение на Зорницата, астрономите могат да изчислят къде е била Венера преди изгрева за Пролетното слънцестоене на 16 март 1244 г...

  

Но дори точно да са били напасвани, с това само пак няма да отворим прехода, на който укритите катари са разчитали. В гордия поглед на Ото Ран може би има предизвикателство да го проследим – дали точно от неговото място не се открива гледка към друг знак, който той нарочно и е подсказал (за посветените), и е премълчал (за невежите). Не изключвам съвършените да са отчели, че символът на Венера (♀) е стилизиран образ на огледало, а огледалото в десницата на миста траките изобразяват като знак в подстъпите към познанието, което подготвеният за посвещението е усвоявал по време на самотната си аскеза във вълчата пещера...   

  

Въпреки някои известни елементи от подготовката на съвършените за отвъд, безусловно ключът, който отварял проходите в „коридора” на завъртането между петостените, трябва да остане скрит за непосветените. За хората на духа не е малко да знаят, че специалната подготовка за прехода в измерението, недостъпно за земните тела, включвала тайнството на утешението. Обредът също не подлежи на разгласа, затова светът го познава под името, с което на Запад инквизицията го е изтръгнала от катарите:Consolamenza. Мъчителите са записали, че към него адептите пристъпвали крайно предпазливо, защото, ако после съвършеният продължал да живее тук, можел впоследствие да пропусне възможността за щастливо прераждане. Останало е преданието, че който е преминал през този обред, предпочитал мъченическа смърт за вярата или пък ендура (да не приема повече храна и вода) пред опасността да изгуби получената благодат. Записано е, че и в двата случая смъртта на посветения се приемала за свята.

  

Според мен, това убеждение изтъква лесно проследима връзка между приемането на предсмъртния обредConsolamenza с известния избор на пратеника в Отвъдното при гетите-„вълци” сред посветените в мистериите на царя-жрец Залмоксис. Понеже става дума за боготърсачи, които не приемат дори клането на животни, изключвам обредното убийство на избраника, описано от Херодот. Ето, и приелите утешениетоса се опасявали от грях, ако останат живи – сякаш не са били приети от Бога, който очаква там чедата си. В древността са давали месец на пътника да се подготви, а за богомилите и катарите това време е било именно докато са траели разпитите преди екзекуцията (когато били задържани от Инквизицията) или периодът до затихване на жизнените функции при ендурата. Така цялото същество на човека е било мобилизирано, за да се вглъби и развие необходимите вътрешни предпоставки, които ще разбудят съществените за прехода сетива. Тогава подготвеният – ктист (при гетите) или съвършен – несъмнено е притъпявал рецепторите, които стимулират инстинкта за самозащита тук и като е преставал да усвоява с организма си материалното от това измерение, е заставял нетленното в себе си да черпи от новото измерение. Именно затова много автори още от Средновековието изтъквали

нечуваното спокойствие, с което посрещали страданията и екзекуцията си

богомилите и катарите. Но само прозорливите изследователи осъзнават, че това не е презрение към живота, а израз на вярата им, че той се повтаря многократно. Според Деода Роше (1877-1978) те са смятали, че съвършенството се постига постепенно, стъпка по стъпка, по безкрайната стълба на еволюцията, създавано от живот в живот, за да се стигне до най-висшата степен на съществуване в небесните йерархии и затова никой не може да бъде спасен... ако не премине през една продължителна еволюция чрез повторение на живота. Упорито изследвалият ръкописите Рьоне Нели изтъква: Катарите имали не само задължение да спасят своите души, но трябвало да се противопоставят на всяка опасност да изпаднат в служба на „княза на мрака” в борбата му против „княза на доброто”. Според него за съвършените „вярващите” не са достатъчно свободни, за да бъдат удостоени с милостта да служат на Бога с постоянство – милост, която може да бъде придобита след много превъплъщения. Те искат да усъвършенстват в себе си добродетелта на разкаянието, тъй като Бог прощава всички грешки, но не и привикването към тях.

  

Цариградският богослов от края на ХІ в. Евтимий Загавинсъщо не подминава схващането на богомилите, чесъвършените веднага ще влязат в Царството Божие, защото те не умират, но се променят като насън, като събличат тази глинена и телесна обвивка и се обличат в нетленната и божествена дреха на Христос. Получили неговата плът и неговия образ, и съпроводени от ангели и апостоли, те отиват в царството на Отца, а тялото, което са свалили от себе си, се разпада на прах и пепел, за да не възкръсне никога.

  

Рьоне Нелиобаче отива много по-далече в тълкуването на извлеченото от него в изследванията му за катарите: „Душите трябвало да се освобождават постепенно в течение на последователните прераждания, при които придобивали опит спрямо нещастието. А Морис Магр дори настоява, че „според албигойците възвръщането на човека към Божественото се извършва чрез последователни прераждания... Те учат, че чрез самоотричането, любовта и закона на служенето „човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата”. Не съм само аз, нали?

 

image

Символът на Слънцето, припокрит със загадъчната звезда (Зорницата?) стои над лявото рамо на съвършения, показан в позата на покойник

(сред ендура?) върху богомилска стечка, изложена пред музея в Сараево

 

Определено бихме научили нещо изключително важно за звездните съотношения с времевите и пространствените портали, ако астрономите „разчетат” планетните комбинации на 16 март 1244 г. А ако той не е бил най-подходящият ден в годината за преминаване в отвъдното (на нашето) пространство, на посветените в Монсегюр вероятно се е наложило да ползват особени астрономически уреди и пособия, за да засекат часа на възможната най-благоприятна комбинация със стечение от енергии свише. Вярно е, че чак през 1610 г. Галилео Галилей вече е наблюдавал с телескоп, а Исак Нютон успял да направи рефлекторен телескоп през 1670 г., но техните биха могли да са плод на „прихванати” знания. Фактът, че Инквизицията осъдила Галилео за интереса му към Слънцето (през 1613 г. публикувал наблюденията си върху слънчевите петна!), прилича на отмъщение, че преди четири века е пропуснала възможността да спипа „оригиналите”. При това катарите в оня ден определено биха имали нужда от доста по-сложни пособия, защото вероятно са разчитали на небесна конфигурация, която би „проработила” за тях по начин, сходен за благоприятното време за предстоящия им преход в отвъдното.

  

Такива пособия те явно нямали право да оставят в ръцете на посветени. Затова четиримата съвършени биха се прежалили да пропуснат избавленията от мъките на този свят ведно с другарите си. Те са могли да дочакат истински подходящия час за мистерията в загадъчната пещера Ломбривес.

   

Давам си сметка, че използването на подобни пособия от обсадените изглежда доста екзотично. Но не мога да го изключа. Чувствам, че от такива неща са имали нужда още посветените, на които се е наложило да напуснат палеообсерваториите на преслапите – кромлехите по върховете и билата...

  

Тази „звездна” тайна в Българското учение, която са носили съвършените сред богомилите и катарите, много по-подробно разглеждам в книгата си „Похитеното съкровище на богомилите”, която издателство „Сиела” вероятно скоро ще изкара от печатницата.

 

В Деня на Съединението 6 септември с фондация „Виделей” организираме за призваните посещение на палеообсерваторията над брезнишкото село Гърло, където ще стане дума да много повече овстоятелства около тайното знание на съвършените. До там ще отидем с лични автомобили, като свободните в тях места ще приютят пешите изследователи. Сборът ще бъде в 10 часа на паркинга до метростанция „Сливница”, откъдето заедно ще потеглим към Божурище и Брезник.

Повече за събитието можете да научите тук.

Още по темата можете да откриете в http://bukovski.blog.bg/

 

На корицата: Каменна пластика на слънце закрито от лунен сърп над един от входовете в черквата „Св. Богородица” в Хасково




Гласувай:
0
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26559063
Постинги: 14666
Коментари: 18535
Гласове: 25162
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031