Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2015 14:14 - Гюнтер Бауер - ГЕРМАНСКИ СНАЙПЕР - ГЕРОИЗЪМ 10
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 19743 Коментари: 38 Гласове:
26

Последна промяна: 02.12.2015 21:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ИСТОРИЯ – ЗАБРАНЕНА И ПОГРЕБАНА

ЗАТОВА НЯМА ФИЛМ И НЯМА ПРИЗНАНИЕ

ЗА ТЕЗИ ТИТАНИ НЯМА ПОКЛОН, НЯМА И ГОРДОСТ

Timothy Ehrenberger. Grandfather"s Tale: The Tale of a German Sniper

Инфо от легално издадена книга в страните победителки вкл.
на английски и руски езици


image

Пред теб е Ханс Зоммер. Той е снайпер още от Първата Световна. На сметката си има над 300 потвърдени убийства, всъщност е избил повече... тези думи ме шокираха. Пред мен стоеше снайпер професионалист, професинален убиец... Kакъв ще стана ако се уча при този Зоммер? Отрезви ме мисълта, че това ще ми помогне да се върна цял и невредим при моята Ингрид и малкия Курт...

... – Аз току-що убих жена и момче – каза Зоммер – Какво говориш – не разбрах аз – Гюнтер, сред партизаните които стреляха по нас и които убих имаше една жена и хлапак...

Чета и търся такива книги - СУРОВО, ИСТИНСКО, ЧЕСТНО написано
ИСТИНАТА, БОЛКАТА, СТРАХА, ЖЕСТОКОСТТА, ДОБЛЕСТТА понякога
Като всеки разумен човек и аз мразя войната, но тя е константа!
Преди време предложих на бг издателство безплатно да ги консултирам, да им предложа книги за превод и то изключителни книги, да не допускат грешки като в изданието "За Войната" от Клаузевитц или в спомените на Гудериан, или в името на автора като издадения наскоро Йозеф Аллербергер, но на български получил името Олерберг (явно защото превеждат от руски, а "там" е така наречен) - отговор от издателството не получих.
 

КОЙ Е ТОЙ
Гюнтер Бауер – в Полша  се откроява като прецизен стрелец, поради което е прехвърлен към парашутистите след подготовка за снайперист, участва в състава на диверсионната група „Гранит” щурмувала форта Ебен – Емаел и добила световна известност... След това десантира в Крит, бие се на Източния фронт, във финалната фаза на войната е в Италия и Ардените.


 НАЧАЛОТО

Септември 1937г. Той е в семейната лафка с майка си и младата си булка – едва 18-годишни и двамата с Ингрид, която е бременна. Баща му загива в сраженията на Първата Световна Война... младежа получава „повиквателна”! Майка му повтаря да се освободи от служба или да изтъкне, че е женен, че очаква дете, младата му съпруга го моли да й обещае, че ще се върне, а юношата Гюнтер една нощ целува корема й, като казва: „Ей, малкия, говори татко ти. Обещавам на теб и твоята майка, че аз ще се върна. Ние отново ще бъдем заедно и всичко ще е наред.” Ингрид го изпраща до пункта, там виждат много млади хора, някои с момичета, други с жените си, дори такива с малки деца, Гюнтер посписва документа за 4-годишна служба, писмено отговаря на въпросите които всеки получава – с какво се е занимавал досега, какво умее добре, и младия Бауер признава, че е точен стрелец – като хлапе в школа стреля с други деца и още тогава инструктора му казва, че е най-успешния сред всички.

 Разказва за подготовката, физическите упражнения, маршовете, стрелбите, това, че попада в отделение заедно с двама свои момчета земляци и започват да се поддържат, като помагат на единия да подобри стрелбата си и да бъде като тях изпратен в снайперски курс. Единия бил неточен, но огромен, висок типичен синеок блондин и преди казармата се е занимавла с борба и бокс, той с лекота успявал във всички маршове с пълно снаряжение, докато другия приличал на Гюнтер Бауер – средно телосложение, издръжлив, бърз със съсредоточен и серьозен поглед. Базовата по дготовка ги запознава с различно стрелково оръжие, умението на „мятат” гранати, да изриват окопи, да противостоят на танкова атака, какво да правят в случай на газова атака вкл. таблетки като антидот, да ползват дулен грантомет към карабина Маузер 98к. По избор на подофицера някои от младите войници усвоявали картечници, други огнехвъргачки, а всички преминавали през ръкопашен бой с приклад и сапьорна лопатка.

 image

пропагандно фото

След 3 месеца базова подготовка тримата са изпратени в снайперски курс, където работят с оптични прицели, повече стрелби като практика, целеизбиране,  маскиране, вкл. с кал и особено важното което им повтарял инструктора – след произведен изстрел обикновено трябва да се смени позицията, защото вече сте нечия цел. Получава кратък отпуск и се радва на любимата и майка си, ражда му се син, който получава желаното от него име – Курт. Следва Зудетенланд – судетските германци под чешка власт имат най-високата детска смъртност в Европа, а когато е насрочен референдум, чехите вкарват войски в районите населени с германци и въввеждат военно положение. Гюнтер, заедно с Михаел и Антон в група от 17 снайпери влиза в Судетите и описва страха и фантазията си – да не бъде ранен в корема или да загуби крайник представяйки си как се връща при майка и съпруга и как става безполезен в домашното магазинче като инвалид. Бауер споделя в къщи, че карабините им имат само 2,5 кратно увеличение и след време е изненадан от два подаръка – майка и съпруга му даряват първо медальон с две снимки – на Ингрид и на сина му, а после и... цайсовска оптика прицел с 6 кратно увеличение – майка му губи част от спестяванията си за да му набави този прицел съветвайки се с бивш боен другар на баща му. Гюнтер прикрепа новия личен прицел високо за да може да води стрелба и без оптиката да пречи на близка дистанция, прави пристрелка и с възторг установява, че с лекота поразява всичко на 300м и над тази дистанция. Преди да започна с войната ще спомена няколко думи на Бауер които му правят чест написани въпреки политкоректността: „Годините ме убедиха, че войниците от СС могат да направят невъзможното, там където Веермахта се оказваше безсилен. Като войници СС-овците бяха почти безупречни и заслужиха уважението си.” И още: „Страхът ще ви накара да сте внимателни и ще ви помогне да се съхраните. Но не забравяйте, страхливците умират първи, за това контролирайте своя страх.”

 

ПОЛША 1939

Бергер започна да крещи по нас – Вие снайпери ли сте или какво? Унищожете полските картечари! Осъзнах се и се прицелих, когато в прицела ми попадна поляк... натиснах спусъка, през оприката видях как към поразения от мен се появи още един поляк, явно с намерението той да поеме картечницата, това не можех да допусна и отново... това се повтори няколко пъти, а аз единствен имах прицел който поразяваше на тази дистанция в сумрака на сутринта. Аз за първи път убивах живи хора. Тогава в онези мигове не мислех за това. Следващата ми цел бяха артилеристите стрелящи по нашите танкове от пто... Първия улучих в гърдите, а после убих и раних още няколко от тях... другото свършиха нашите танкове, които приближиха позициите им, поляците бягаха – Ние победихме, крещаха камерадите, а аз се разкъсвах и мислех, че за първи път от моята ръка умираха хора... към мен се приближи Бергер и каза – Добре Гюнтер, ти трябваше да преминеш през това, 25 години назад и аз го минах, когато убих човек, но ти спаси своите другари, това е най-важното. Запомни, ако ти пожалиж врага, това може да струва живота на твой колега или дори твоя собствен. Ти не воюваш тук за Хитлер, дори не за Германия, а за камерадите и себе си...

 Някои от поляците бяха все още живи и не спираха да стенат. Ние с Михаел почти се спънахме в един полски войник, а той силно крещеше, останал без двата си крака – Никой няма да му помогне и този дълго ще се мъчи – тихо каза Михаел и насочи карабината си към поляка, след което се поколеба няколко секунди, но не повече и стреля. В този случай тази постъпка беше проява на милосърдие, поглеждайки към Михаел видях, че целия се стресе... Мислех си, че пред очите ми постоянно ще се въртят убитите от мевн поляци или този без краката, но явно човешкия мозък има механизъм който го предпазва, аз спях без да сънувам. Боевете и смъртта започнаха да спохождат съня ми няколко години по-късно.

 Един от нашите картечари буквално пред очите ми получи куршум в гърлото, той се хвана за шията и започна да се гърчи в конвулсии... аз реших да пълзя към някои от нашите убити и взех останалите им патрони, посел дори подадох няколко на Михаел... На пътя ми се оказа полско картечно гнездо, имаше нещо като смес от две или три тела, в тях явно беше попаднал снаряд или бомба... Пълзяхме към труповете и аз наистина изпитах страх, когато видях дулата на полските тежки картечници насочени в наша посока... – Трябва да стреляме едновременно – прошепна Антон – Добре – му отговорих преценявайки разумността на предложението – Аз в левия, ти в десния и съвсем бавно показахме дулата на карабините ми върху труповете на убитите, това бе най-опасния момент... Едно, две, три и натиснахме спусъците едновременно. Моя куршум попадна в горната част на челото на по лския картечар, защото не прецених дистанцията, независимо от това противника беше ликвидиран, изстрела на Антон също бе точен – Ние го направихме – извика той – Негуби концентрация – му изръмжах стреляйки по друг полски боец в опита му да заеме картечната позиция... очите ни горяха, а в кръвта ни имаше много адреналин, но ние с Антон успяхме... Когато наблюдавах сграда заета от противника, аз попаднах на полски снайпер и бях много изненадан, не занм защо никога не ми беше минавала мисълта, че поляците също може да разполагат със снайпери, още осъзнавайки изненадата си, неговия куршум откъсна ремъка на шлема ми и драсна бузата ми... инстинктивно рухнах на земята, а нешо ми подсказа, че трябва да играя мъртъв и го направих за няколко минути... сториха ми се безкрайни и в тях аз си спомних Ингрид, майка и малкия ми син... чух тревожния въпрос на Михаел – Гюнтер, жив ли си... сградата беше завзета от нашите воййски, полския снайпер, нито оръжието ми не бяха открити или просто беше свалил прицела и се беше предал като „обикновен” войник... Преди два дни за първи път бях убил, а сега бях приел да убивам , нима човек така бързо се променя... Аз трябваше да убивам, за да живея сам и за да живеят другарите ми, друг избор нямах. Съзнавайки това аз вънах спокойствието в мен...

 Около нас нямаше нито един санитар, стенещия беше ранен в главата, а аз не можех да определя колко сериозна е раната му, във всеки случай трябваше да спра кръвотечението му... извадих медпакета му, бинтовах главата му и преметнах каранината ми през шията, повдигнах го на гръб и го носих към първите наши позиции. Беше ми много трудно, и аз често се притеснявах да не се спъна в развалините и падайки да повредя прицела ми, в този случай не търсех укрития и следователно бях чудесна мишена за послки снайпер ако имаше такъв, но всичко завърши добре – посрещнаха ни няколко медици, а аз веднага поех обратно навлизайки дълбоко в града там където се чуваше звука на боя... – Убития не се нуждае от патрони, а без тях ние сме нищо – и аз раздадох патроните поравно между всички снайпери, като периодически, неволно поглеждах към убития – неговото ляво око превърнало се в дупка и залятото му в кръв лице, всеки момент можех да бъда същата картина и тези мисли явно бяха споходили другите... един изпадна в истерия, Феликс пропълзя към него и му зашлеви шамар, след това момчето се стегна... В ръцете на един от нашите пехотинци видях леко противотанково оръжие , той с еприцели в послкия танк и стреля, разнесе се грохот колкото може би от 5 карабини... видях пробив в бронята, а поляците откриха яростна стрелба, особено с танковата картечница... действайки автоматично аз се прицелих в процепа на танккартечаря, натиснах спусъка, но явно куршума ми рикошира от бронята, стрелях отново, после пак – след третия ми изстрел танковата картечница приключи стрелба... Нашия командир изненада всички ни, не само поляците – скочи на танка и вмъкна гранатата, след това бързо се метна към нас и изкрещя – залягай... първо прогърмя един взрив, посел втори по-силен, явно от боекомплекта на разбития танк... всички бяха мъртви в него, а и почти всички поляци криещи се зад машината... все пак имаше няколои ранени сред които един се пресегна към оръжуе на земята. Нашите гренадири в огъня на боя, явно не прецениха и разстрвлях него и всички оцелели поляци... откъсвайки очи от пирцела, аз се огледах и видях войника стрелял от противотанковото оръжие – беше мъртъв. Целия му гръден кош беше на решето, явно резултат от танковата картечница, приближих се и видях, че маса кръв беше излязла от устата му преди да умре... Впоследствие Гюнтер и новия му „ортак”’ Феликс оглеждат противотанковото оръжие като Бауер предлага да го вземат, Феликс се колебае поради тежестта му... Между другото снайпера, чийто нерви бяха сдали когато бяхме в къщата оглеждаше нашия убит и отново започна да се тресе – Какво трепериш като момиче? му се развиках, за да го отрезвя – Постоянно ли ще има убити около нас? – тихо каза момчето – С това бързо се свиква – нарочно бодро му викнах, а в главата ми блесна – аз самия свикнах ли вече?... Противотанковото оръжие действително тежеше... взех и боеприпасите от убития, оказаха се 19 патрона, беше стрелял само веднъж... карабината ми държах в ръце, а пт-оръжието преметнах на гърба...

 - Снайперист на третия етаж в руините, виждаш ли резултата от изстрела на края на дулото... поляка беше толкова уверен, че даже не сменяше позията си... – Да стрелям е заедно, за да сме сигурни... Не виждах картечарите, но наблюдавах пламването на дулото им, явно бяха под някакъв ъгъл в стаята... стреляш вдясно и вляво от пламъка, но резултат нулев... не можех въобще да си го обясня... и в един момент при полъх на ветрец забелязах през дима – картечарите бяха позиционирани зад укритие от чували, вероятно с пясък и именно в те спираха куршумите ми... Аз бързо оставих карабината и взех противотанковото оръие и макар то нямаше оптика реших да пробвам насочвайки го там където трябваше да са картечарите... все едно ме  ритна кон, толккова силен откат имаше, а ушите ми кънтяха, но противниковата картечница млъкна, а това беше най-важното... – Твоята дивизия участва в тежките боеве при завземането на Калица? – Да херр хауптман/капитен/капитан – Колко поляци си убил?... разколебах се, защото не желаех да мисля за убитите от мне, но все пак знаех приблизителния им брой – Около 30 г-н капитан... стоящите около нас войници ме гледаха скептично, но в погледа на кап. Бидембах нямаш съмнение – Ти оставаш при мен . Това е заповед гефрайтер/ефрейтор Бауер!... –Ефрейтор, виждаш ли колко е старо зданието на училището?... Преди да бъдеш призован в армията с какво се занимаваше? – Работих в лафката на майка ми... казвайки това, няколко войници избухнаха в смях, а и капитан Бидембах се ухили – А аз преди войната бях архитект, ефрейторе и чудесно знам какво представляват тези сгради, напръв поглед изгл;еждат много здрави, но всъщност са тухлени и ако разрушим една стена, то и другите ще са в опастност... изваждайки ножа си, направо върху масата капитана издълба четириъгълник – Това тук е училището, а това тук сме ние – начерта още един малък правоъгълник... – Трябвате ми тук и тук еферейтор, ти и още няколко снайпери, ще можете ли да поразявате поляците? – Jawohl, капитане... Разстоянието от сградата избрана от капитана до училището беше малко над 200м и аз бях убеден, че другите снайперисти също ще бъдат ефективни на тази дистанция. – Съберете тук десет от най-резултатните снайперисти – заповяда той, посел се обърна към мен с думите – Назначавам те старши на групата и ти отговаряш за работата на снайперите при щурма на училището... – Мъже, убивайте всеки поляк който видите по етажите, но най-вече послки насйпери или картечници... аз ликвидирах две картечници, а другите наши снайпери също свалиха поляци, лично видях как в еидн поляк едновременно попаднаха двама от подчинените ми... едновременно с това нашите пехотинци успяха да насочат срещу сградата трофейни послки оръдия и започнаха стрелба, училището беше обгърнато в бял дим и прах... артилеристите ни стреляха по първия етаж и след примерно 30-ия им залп цялата западна стена рухна, след нея започна да се руши и южната – Това е невероятно извиках аз – Знаех си, че нашия капитан е умен човек – добави друг снайперист – Важното е, че щади живота на войниците си – казах аз... вдигна се бял флаг... Впоследствие Гюнтер Бауер е подчинен в друга дивизия, което става по желание на Бидембах, който го представя на полковник, Бауер е назначен като лидер на група снайперисти и в началото изпитва неудобство, зщаото е равен по ранг с тях, а командир сред такива можеш да бъдеш само ако си на възраст по-голям, какъвто той не е въобще. Те го приемат добре отбелязвайки, че при атаката на училището под негово командване не загива нито един, полковника се запознава с него и го проучва...

image 

SS

Вижте точно пред вас стои ефрейтор Гюнтер Бауер – усмихна се полковника – на сметката му има 30 непотвърдени унищожени поляци – Това действитлено е много, като отчитаме, че войната започна преди няколко дена – каза и ме погледна внимателно Зоммер – Има ли предшестващ опит? – Не, призован е прди две години, завършил е снайперска школа в Берлин – отвърна полковника – Хм, явно има талант... Полковника сега погледна към мен и поясни: - Пред теб е Ханс Зоммер. Той е снайпер още от Първата Световна. На сметката си има над 300 потвърдени убийства, всъщност е избил повече... тези думи ме шокираха. Пред мен стоеше снайпер професионалист, професинален убиец... Ккакъв ще стана ако се уча при този Зоммер? Отрезви ме мисълта, че това ще ми помогне да се върна цял и невредим при моята Ингрид и малкия Курт...

 От каква дистанция най-често стреляш... на каква дистанция максимум си регистрирал попадение... покажи ми карабината си... стигна му самао поглед, за да оцени прицела ми – Да, с такава оптика това е възможно... Заповяда ми да остана на място, а той започна да отброява 300 метра – изкара от раницата си дървено трупче и го заби в земята, след което закрепи на него малък бял лист... следващата цел отмери на 400 м, а а третата на половин километър, след това Зоммер се върна, извади бинокъла си и поиска от мен да поразя трите мишени, колкото мога по-бързо, но и точно... Бауер поразява трите и то в темп който изненадва ветерана. Започват тренировки в които Зоммер обяснява на младия стрепец как да се позиционира според слънцето, как сутрин и как при залез, как да се маскира с подръчни средства на място – младия Гюнтер се съмнява в ефективността, но Зоммер му прави експеримент – ветерана се маскира и очаква Бауер да го орктие – той не успява, ползва дори бинокъла и отново не намира стария боец, Зоммер му обяснява, че куршума достига целта по-бързо от звука на изстрела и отбелязва, че понякога може да се стреля без притеснение от опасността противника да се обърне към изстрела ако звука го демаскира. Цял ден Зоммер говори на Бауер, последния се опитва да запомни колкото може повече, преди да пристъпят към практика, Ханс посочва, че ноща също е удобна за „лов” – винаги има някой невнимателен, ще запали цигара и тя ще го демскира, но демаскира се и провелия стрелбата снайперист, за това – смяна на позиция след успех. Зоммер подчертава, че не винаги трябва да убиваш врага – можеш да го раниш в коляното или корема, болката е адска и той е неспособен да стреля по теб, но може да се появи войник, който в желанието си да окаже помощ на ранения се превръща в следваща мишена, и следваща и още... Идеалната позиция е тази, която ти позволява да оставаш незабелязан, дава ти отличен обзор и в същото време можеш да я напуснаше, да се изтеглиш незабелязан – лошата позиция те прави покойник!

 На 150м от мен имаше малка постройка, прикрих лицето си с маскировачната мрежа и се устремих натам... миришеше на сено, а вътре за моя почуда имаше няколко кози които блееха и една крава, която разбираше мучеше, всички бяха невредими и цели, което беше истинско чудо. Реших да се кача на покриваи оттам да започна стрелба, но правеки няколко стъпки по стълбатавидях насочено дуло на кабаина от чердака, разбрах, че това е края ми. Пред очите ми казват, трябваше да премине целия ми живот, но с мен това не стана, просто ме обхвана пустота и дори тъга, но изстрел така и не последва, стори ми се че всичко продължи дори дълго, но всъщност се заблуждавах – бяха няколко секунди и чух гласа на Зоммер – Ефрейтор Бауер, ако аз бях поляк, то на мига щях да те гръмна... Добре, че не си намокрил панталоните, младежо! Как си с патроните... ще бъдеш ли мой наблюдател, вземи бинокъла ми и ми намирай цели... Ниско главата Гюнтер!... 20 милиметрови оръдия на „11 часа” (бяха 12 и от покрива ми се сториха като играчки), Зоммер стреляше и затовра му се движеше с невероятна скорост, поредния поляк падна и след малко всички залегнаха зад хълма оставяйки оръдията си – Каквото можахме направихме – казах аз – Почакай каза внимателно Зоммер – сега шефа им ще им се развика отново да стрелят... след минути поляците бяха отново при оръдията, а Зоммер пак започна огън по тях... не след дълго послкия командир развивайки впечатляваща скорост избяга от позицията, като преди това бе загробил почти всички свои подчинени, но пък спаси своята глава. След това той беше мой наблюдател и ми избираше цели, за около 10 минути ликвидирах трима картечари, но тогава ни забелязаха... Тихо – ми прощепна Ханс, разбрах че имаме гости, кравата и козите започнаха да надават особено силни звуци, а лицето на Зоммер остана спокойно – неговата увереност се предаде и на мен... чухме отдолу полска реч... Ханс задържа в ръка гранатата почти до последно и тогава я пусна долу за да бъде сигурен, че поляците няма да имат време за реакция, след взрива той моментално се хвърли надолу, а тъй-като стълбата беше строшена аз също трябваше да скоча... гранатата беше убила единия поляк, Зоммер на момента бе застрелял втория, а трети бе ранен опитвайки се да насочи към нас оръжието си – не успя, защото втория куршум на Зоммер го „успокои”... имаше още един, който бягаше към вратата, а аз изкрещях просто Стой! И поляка замря на място... в същото време Зоммер застреля още един, който не бях забелязъл и се обърна към мен – Просто стреляй в него! Гласа на Ханс беше хладен и спокоен... за моя изненада поляка, който държах на прицел макар и с акцент се развика на германски – Предавам се! Не стреляйте! И повдигна ръце, които след взрива на гранатата бяха такива черни като лицето му, течеше кръв. Казах на Зоммер – този се предава, ще го съпроводя в нашия лагер – Прави каквото решиш, ефрейтор Бауер – отвърна Ханс разочарован, но ако по пътя те застреля полски снайперист момче, то се сърди на самия себе си! Безусловно, Зоммер беше прав... но аз не можах да стрелям във войник предал се в плен... Полската кампания приключва, съветските войски от изток навлизат в Полша, Гюнтер получава за 5 месеца един кратък отпуск в къщи и не споменава детайли от боевете пред майка си и младата си съпруга въпреки техния интерес и въпроси, оставяйки цивилните да си мислят, че полската война е била нещо като разходка. Бауер усеща цивилния живот отдалечен от себе си, проблемите на гражданите му изглеждат сякаш откъснати от същинския живот, измислени и несериозни, но пък сина му постепенно свиква с него към края на този кратък отпуск, при положение, че в началото се плаши и бяга от татко си.

 

МЕЖДУ КАМПАНИИТЕ

От всички в техния полк, само на Бауер и Зоммер е предложено да преминат в парашютните части, считани за елитни в Райха. След кратко колебание в което тежест взема желанието на Гюнтер и Ханс да оцелеят в тази война, то те решават да се „преквалифицират” във Фалширмйегери, мислейки, че като елитни парашютисти Германия няма да рискува така често живота им и службата им дори ще е по-лека (заблуда). Първо са подложени на продължителна физическа подготовка, едва след това запознаване, скатаване и ползване на парашута, скокове първо от макет на самолет, после първия скок от 180м сам, Бауер пише за необходимостта да се приземява с малко уклон напред, за да се избегнат травми, за движенията с ръце подобни на плувец във въздуха, за екипировката и за това как снижаването е било с 6м в секунда. Гюхтер споменава плюсовете и минусите на германските парашути в сравнение с противниковите – възможността да се скача/”пада” с по-голяма скорост което под обстрел е в плюс, възможността да се скача от прделно малки височини 70-80м дори, което също скъсява риска от това да се намираш „безпомощен” във въздуха итн. Обучават ги да полагат мини, да разкриват такива и да обезвреждат някои, научават ги на уязвимите места в танка и особено стрелбите с MP38 (Машиненпистоле38), или както казват тук автомат, независимо от това Зоммер продължава да запознава Бауер със снайперския „занаят”. Зачислени са в група „Кох” по името на лидера, а от снайперските им умения и навици се заинтересова обер-лойтнант/лейтенант на бг Рудолф Витциг/х (бъдещ герой във ВСВ и един от емблематичните образи на парашютните войски). Започва подготовката за невероятния щурм и то от въздуха на белгийския форт Ебен-Емаел – за него е писано много, немалко книги се занимават точно и само с това, но с „две думи” форта е приблизително 800 на 900 м и всъшност е комплекс или фортификационен ансамбъл, в подземията си има казарма, електростанция, всякакви складове, обкръжен е от противотанков ров, ескарпи, контраескарпи, многочислени артсистеми с калибър от 75 до 120 мм, също така противотанкови оръдия, миномети, голямо-калибрени картечници – фронталната атака срещу форта се е мислила за невъзможна, удара с артилерия и авиобомби поради дебелината на бетонните съоръжения също не е разчитала на успех – този бастион е бил предмет обаче, на смело планирана германска атака с основен фактор в нея – внезапността! Гюнтер и Ханс заедно с колегите им започват тренировки върху макет на форта и то макет в натурални размери... физическите натоварвания са максимални, войниците в края на деня едва се свличат в леглата, а командването възлага надеждите си на една забелязана слабост във форта – наличието на само 8 противовъдущни картеници, които ще бъдат изненадани от новите планери DFS-230. Всички минават сапьорна подготовка, а тя им е необходима за да боравят с експлозиви или заряди до 50кг, кумулативни, които благодарение на „втулка” и конусовидна форма насочвали „прогарянето” на заряда в определена точка и той бил в състояние да пробива 25 см броня. В групата им били само 85 човека (гарнизона на форта е бил над 1200 човека), всеки германец имал Парабеллум, гранати и оръжието което му е специализация – Ханс и Гюнтер със своите снайперски карабини, с „автомат” МП38, другите от отряда им с картечници MG34/Машиненгевеер 34, няколко с полски противотанкови преноси оръжия и 4 бойци с огнехвъргачки Flammenwefer 40, отделно разполагали с експлозиви от 12,5 кг и 50 кг, като тежките били разглобени на две части и така с „ръчка” носими.

 

ФРАНЦИЯ 1940

Преди полета и атаката Гюнтер разглежда дълго снимките в медальона – любимата и детето... два от планерите късат въжета и се приземяват в Германия, като в един от тях е лидера Витциг, групата се поема от обер-фелдВебел/фелдфебел казват на бг Венцел. Приземяват се в тъмнината на ноща и бягат към поставените цели, сапьорите действат с кумулативните заряди, белгийците започват стрелба от амбразурите, а Бауер разказва как като на сън започва да се цели в „огъня” от дулата им, натиска спусъка, освобождава затвора и пак прицелва и натиска и пак... всичко продължило минути, след което от състоянието го „събужда” гласа на Зоммер и тишината – Нашите пробиха вътре! И Гюнтер се устремява след Ханс, мятата на гръб карабините и хващат автоматите оказвайки се в коридорите... към нас „летеше” граната... а после това, което можеш да видиш само на кино, никога нямаше да повярвам ако не бях го видял с очите си. Един от нашите парашутисти замахна с автомата си и отби гранатата в посока на белгийците като топка за тенис, миг след това тя се взриви, а нашите се възползваха точно от това и хвърлиха в белгийците още няколко наши гранати... нахлухме в тяхното помещение... един от тях уби наш парашутист директно в гърдите само от няколко крачки разстояние, а аз веднага срязах белгиеца с къс откос от автомата... врага отстъпваше... оказахме се на открито... прикрихме се зад съоръженията, а около нас рикошираха куршуми, нямахме обаче нито един дори ранен... миришеше на нагар, имаше дим и на 10м не можеше да видиш нищо... виждаше се само един процеп... към него прибяга наш огнемет и огнената струя влезе точно в отовора между вратите, чухме вопли, крясъци, от прореза излезе черен дим... още еидн парашутист отиде и закрепи 12,5кг заряд, всички откскочихме и с еприкрихме, а след взрива нахлухме в този коридор... навсякъде се въргаляха тела на убити белгийци или умиращи които виеха... за всеки случай ги застреляхме с автоматни откоси... видях бягащи противници  и стрелях моментално от равнината на гърдите... те започнаха да падат викайки... после се удивих, че те са бягали в такава паника дори без да затворят или застопорят вратите... До мен беше онзи парашутист, който „плесна” гранатата с автомата си – той отвори рязко и не докрай вратата, метна гранатата вътре и затвори, откскочихме зад ъглите и чухме очаквания взрив... спуснахме се надолу и пред нас изникнаха двама белгийци, те също бняха изненадани, но ние ги изпреварихме... моя МП38 започна да ми харесва, беше забележително оръжие... по-късно си позволихме да се отпуснем за кратко и това можеше да струва живота на същия парашутист – забелязах как белгиец, който мислехме за мъртъв насочи незабелязания до момента свои пистолет, но аз го изпреварих... – Благодаря ми каза нашия и видях как за момент лицето му побледня...

image

 отново SS

Какви бяха резултатите до момента? Само за първите 15 минути група „Гранит” беше ликвидирала 7 каземата и 14 оръдия, когато след 25 минути се появиха нашите бомбардировачи, то над повече сгради те видяха германския флаг и можеха да съсредоточат бомбения си удар върху казематите бранещи противотанковия ров,м който нас не ни интересуваше в случая. Единствения пункт, който не изпълнихме беше кулата със 122мм оръдия и причината беше, че отряда за удара по нея беше в недолетелите планери. Около 8 часа сутринта при нас долетя Витциг с боеприпаси, пое командването и обезвредихме кулата със 122 милиметровите... Ние не унищожихме всички 75мм поръдия и те не бяха наша цел или приоритет, нямаше начин да обезвредим целия гарнизон и това не беше поставена задача, но нашата работа свършихме... после Бауер разказва за преминаването в отбрана на малката група, контрите на белгийците въоръжени с карабини и неуспешни срещу малкото германци, но разполагащи с автомати и картечници, за опасността след обстрела с картеч от онези оцелели 75мм белгийски оръдия и дори артилерия привлечена от противника в околностите... – Беше ми мъчно, че няма да видя Ингрид и Курт... но освен това изпитвах дива омраза и за това имах намерение да дам всичко от мен за да плати врага максимална цена за моя живот – Ще бъде чудо ако успея да взема със себе си на онзи свят поне 10 белгийци – казах  на Зоммер, а той мрачно се усмихна и ме потупа по рамото – Нашите части ще се приближат вечерта, а до ноща ние някак ще издържим... Нашите се появиха едва сутринта на следващия ден, ние издържахме – шепа хора бяха обезвредили почти целия веротно най-мощен европейски бастион! Нашия отряд беше загубил само 6 убити и около 20 ранени и някои от тях вследствие преиземяването, другите три отряда на група Кох бяха превзели пунктове и преправи, важни за движението на идващите части на германския Веермахт. Войната успя да ме промени, вече бях друг. Въобще не съчувствах на губещите французи. Бях станал войник в абсолютния смисъл. Разбрах: за да живея и целея трябва да приемам враговете точно като врагов, без значение всичко останало. Нямахме избор. Или поне аз за себе си имах тази убеденост: или Германия ще победи в тази огромна война или ще загине.

 

КРИТ 1941

Операция „Меркурий” беше замислена като удар на 7 парашутна дивизия с цел завземане на гръцките летища в Крит и десантиране на 5 планиска дивизия след това – общата численост на германските войски беше ок. 23 000 (10 000 на парашути, 750 на планери и 7 000 транспортирани с флота) а нашето командване предполагаше, че ще ни противостоят 25 – 30 000 противници... в действителност срещу нас се бяха 15 000 британци, 7 000 австралийци и почти толкова новозеландци, ок. 12 000 гръцки войници от редовната армия и няколко хиляди местни параформирования – ние десантирахме срещу двукратно повече противник... (ако споменем, че част от войниците потъват в морето, други въобще не достигат острова, то реалното съотношение е било още повече в полза на противника, на германска страна дейно участие и помощ играе Луфтваффе и неговите бомбени удари). Пред Бауер и Зоммер възниква проблема да скачат без оръжието си, то се доставя в контейнери и се събира долу на място, защото пречи при скока, а това създава опастност двамата да не намерят своите карабини или да повредят прицелите, снемат ги и носят със себе си, от друга страна под парашута могат да закрепят своите автомати и тях вземат непосредствено със себе си. По време на полета към целта Гюнтер пак гледа снимките на своята любима и малкия, като убедено казва, че те са се превърнали в негов талисман. При скока Бауер вижда как умира прострелян негов колега във въздуха, а транспортен Юнкерс-52 обхванат от пламъци се разбива...

 Проблем с парашута ме отнесе на няколко метра встрани от това, което очаквах... веднага се опитах да се освободя от него, но не се получаваше и тогава до мен се появи Зоммер, блъсна ме със сила – Гюнтер, без паника! Кучи син, ако се паникьосаш, сам ще си получиш куршума!... Ние сложихме прицелите на карабините си и заехме позиция след което открихме огън по хълма, там имаше много цели... забелязах няколко английски и новозеландски войници в траншея от която често подаваха главите си, сред тях дфори имаше един с карабина и оптически прицел... тъкмо го взех на прицел, когато до мен се чу изстрел и след това псувня – това беше Зоммер, който пропусна... пропуснах и аз, защото това не беше нашето оръжие, а за снайпера няма нищо по-страшно от това да работи с непристреляно оръжие. Явно противника беше неопитен, защшото не разкри позицията ни, а от третия път аз попаднах точно в него, но миг преди мен в главата на британеца влезе куршума на Зоммер... – Аз ще стрелям по тези от лявата страна на хълма, а ти тзи в дясно... Избрах нова цел – това беше новозеландски картечар защитен от чували с пясък... куршума ми като че ли удари края на каската му и аз изпсувах като Зоммер за чуждата карабина, но противника беше повален, дали беше изплашен или контузен не знам, но на негово място се появи друг, но преди да открие огън този път аз попаднах точно в средата на лицето му... при картечницата се яви трети войник. Улучих го точно в окото, когато куршума го проби той буквално бе отхвърлен назад... значи към всяка карабина можеш да привикнеш... потърсих друга цел и забелязах позиция на минохръгачка, като минометчиците бяха добре прикрити и незабележими зад чувалите с пясък, но техния наблюдател безотговорно стърчеше с бинокъл в ръце... куршума ми проби китката му с която държеше бинокъла и миг след това влезе в главата му... минометчиците останаха невредими и продължаваха стрелба,но аз очаквах някой от тях да направи глупост и да се покаже, така и стана, а аз улучих лицето му... след това унищожих 4 „обикновени” стрелци и тогава видях един снайпер с тях... Заедно с него имаше наблюдател чийто бинокъл беше насочен точно към нашата снайппозиция... усетих хгладна пот, но не се обърках и поколебах... аз бързо стрелях в него... убивайки наблюдателя, аз за кратко преустанових стрелба и се спуснах в окопа...

  4 британски танка с може би 100 пехотинци атакуваха германските позиции... нашите също откриха огън и леките оръдия LG-40 запалиха две от машините... другите отстъпиха и за това ние със Зоммер успяхме да убием само още няколко войници... беше нощ, но ние с Ханс не спирахме наблюдението и няколко пъти стреляхме по огънчетата от цигари там на хълма – след всекми изстрел залягахме за определено време в окопа ни... след третия път повече не изкушихме късмета ни... (след това се редуват и за кратко заспиват, докато единия отпочива, другия наблюдава и слухти)... Забелязах стърчащ от траншеите им перископ, докато в този ден британците се страеха да не показват главите си и бяха внимателни... тогава прилежно се прицелих и стрелях в „перископа”, ако не ме лъже паметта улучих от първия път, той вече беше негоден за наблюдение... Нашите парашутисти лазеха и се сближаваха с хълма, а един англичанин все пак показа глава за да провери... целех се в него и стрелях, но в последния момент той извърна глава и куршума ми проби носа му, но не влезе в черепа му, той започна да крещи от болка, но скоро виковете му се заглушиха от звуците на боя... (противника постепенно е преборен и започва да отстъпва пред германския натиск, Бауер и Зоммер се виждат с Конрад – парашутуста от щурма на Ебен-Емаел и той „работи” за тях временно като наблюдател указвайки им цели, Гюнтер и Ханс са повикани в планинските части поради неопитните снайпери там и започват мисия в обход по високите части на Крит заедно с „планинците”)...

 Един от нашите пехотинци руха на земята прострелян и всички залегнахме... Конрад вдигна бинокъла и каза – Горе има човек с карабина, облечен е в цивилни дрехи и докато завършваше думите си, ние със Зоммер вече бяхме насочили мерника си там, почти едновременно стреляхме, а онзи се свлече надолу, докато карабината му се разби падайки в скалите – Това беше партизанин – каза Зоммер... (Планинската батальонна група преминава през пропасти, войниците се подкрепят, прескачат процепи в които при грешен скок загиваш, не губят нищо отр снаряжението си)... след няколко часа ние попаднахме на обезобразени тела на германски войници, главите им бяха отрязани и лежаха до самите тях, в телата им имаше по няколко куршумни входни рани, тези парашутисти явно се бяха приземили далеч от ортъжието, амунициите и своите хора, бяха се оказали в централната част на острова... атакуваха ни около 20 партизани... независимо, че се криеха по скалите, за снайпери като нас със Зоммер това не ги спасяваше, всеки свали по 4 или 5 партизани, към ранените от тях се приближиха наши медици... – Аз току-що убих жена и момче – каза Зоммер – Какво говориш – не разбрах аз – Гюнтер, сред партизаните които стрелях по нас и които убих имаше една жена и хлапак... хубаво че в бързината на боя не гледах добре лицата им и че след това не се качих с нашите да разгледам убитите... (Излизайки от високите части след преход в жажда, слънце и сблъсъци с партизани, германската планинска група се оказва над британски позиции, които не подозират въобще за близостта им). В батальона ни имаше няколко 8см миномета, които бяха насочени срещу англичаните... нашпите картечари заеха скрито удобни позиции за максимално ефективен огън... по сигнал стрелбата започна... върху британците долу се нахвърли огън от картечни откоси, мини, карабини и автомати... изненадата беше пълна, някои от тях бяха край походните кухни там ги покосиха картечните откоси... стрвляхме по британските артилеристи около оръдията, разлетяха се части от имущество и нито едно от тези оръдия дори не можа да се обърне в нашата посока... имаше английски снайпер и след нямаше и минута ствола на неговата карабина се насочи към мен от края на траншеята, но не успя да стреля... куршума на Зоммер го изпревари, а няколко наши новобранци видяха как Ханс уби противников скайпер, това ги въодушеви... Всичко около нас беше омазано в кал, а често и в кръв – чужда и наша... застрелях един от зареждащите... на другия явно нервите не издържаха и той хукна да бяга, но моя следващ куршум беше за него... другите двама бяха по-умни и залегнаха зад автомобила... Да стреляш в кола и да я взривиш се случва само по филмите, ако изстрела е с трасиращ куршум и попадне в резервоара може и да успееш някога, но иначе шанс няма и все пак аз наслука стрепях по автомобила, ковето явно уплаши единия и той сглупи – хвърли се също да бяга, а аз го нацелих в туловището... (Случва се налет на гемански бомбъри „Дорние”, които по погршка хвърлят бомбения си товар върху германската планинска част)... Ние със Зоммер се приближихме към 18-годишния юноша... в резултат на бомбардировката той бе загубил едното си око... Зоммер се опита да го утеши – Ти се връщаш в къщи, момче. Провървя ти, остана жив... А аз потреперих, помислих какво би било ако аз се завърна в къщи без едно око, или без ръка, без крак. Щях ли да съм нужен на Ингрид? Мисля, че да. И все пак аз ще съм в тежест за нея... Станах свидетел как в едно британско укритие, където те бяха положили своите тежко ранени и умиращи попадна германска мина... почти всички моментално умряха...

image

 По-нататък в книгата си Гюнтер Бауер разказва за войната в Русия (а такива разкази и книги премного и аз съм поддържал и ще поддържам, основно тази тема преди и в бъдеще), снайпера споменава за срещата си с Михаел от началото на книгата, за въпроса му какво става с Антон и отговора, че същия е изгубил двата си крака на мина във Франция, а Михаел го е влачил към медпункта, където и без това не са могли да му помогнат, Гюнтер пише за случай когато поразява руски снайпер, за комисари които стрелят в своите войници, за силата на Т 34 в началото на войната, за жестокостта на партизаните, които режели уши, носове, езици и избождали очите на пленените, за възстановените от германците служби в Смоленската катедрала веднага след превземането на Смоленск, за благодарността на поповете и обикновения народец, как се триели със сняг против измръзване, как използвали руските пропагандни листовки след нужда и още много...

Разказа му продължава в Италия, срещу англичани американци, от пряко поапдение на британски снаряд умира Ханс Зоммер, Гюнтер лично застрелва от 400м артнаблюдателя на англичаните с изстрел в челото, Бауер вижда риуните на германските градове след бомбардироките, пише какво правят германските танкове „Тигър” със съюзниците, как гемански снаряд попада в атакуваща група британци, от които хвърчат буквално части от тела, ПОЛУЧАВА ПИСМО В КОЕТО СЕ СЪОБЩАВА ЗА СМЪРТТА НА МАЙКА МУ след бомбардировка, за чувствата които го обзели – омразата към всички американци, желанието му да убие всички поротивници, че дори и Хитлер, за новия му партньор младия снайпер Ролф с който и заедно с Конрад като наблюдател избиват почти 20 американски рейнджъри, за края на Берлин и за това как намира в отдалечена ферма на един роднина Игрид и малкия Курт...


image

 




Гласувай:
30



1. germantiger - 1
07.08.2015 14:37
Набрах отделни мои бележки в книгата до кампанията в Русия, реших топзи път да покажа войната на запад и юг през очите на германец, за воината на изток съм писал доста и ще пиша още - тя е фундаментална в мен, но днес нещо 'по-различно".

Мислех постинга да обедини книгата на Бауер и тази на Леон Дегрелл.
Системата на блог.бг ме ограничи в размера, може би за добро.

СЛЕДАЩИЯ МИ ПОСТИНГ ЩЕ Е ЗА КНИГИТЕ НА ЛЕОН ДЕГРЕЛЛ

ПО-СЛЕДВАЩИЯ ЗА КСЕНДРИК ФЬОРТЕН И ХОФФМАНН
цитирай
2. germantiger - 2
07.08.2015 14:41
ВТОРОТО ВИДЕО В ПОСТИНГА НА САБАТОН Е ЗА 7-А ТД или ГЕШПЕНСТЕР ДИВИЗИОН'Гоуст Дивижън или иначе написано Призрачната дивизия водена от ЕРВИН РОММЕЛ ВЪВ ФРАНЦИЯ (не в Авфрика, там той води други)

Въ Франция 1940г. ПРИЗРАЧНАТА ДИВИЗИЯ С ЦЕНАТА САМО НА 2500 ЖЕРТВИ И 42 ЗАГУБЕНИ ТАНКА ВЗЕМА ПОЧТИ 100 000 ПЛЕННИЦИ, ЛИКВИДИРА НАД 450 ПРОТИВНИКОВИ ТАНКА, БОЛ ТАНСПОРТНИ СРЕДСТВА, АРТСИСТЕМИ И ПР. ВЪОРЪЖЕНИЕ И ЕКИПИРОВКА...
цитирай
3. troia - Привет!
07.08.2015 15:40
Признавам си трудно четиво, поне за мен.
Висок професионализъм е равнозначно на много убити хора. Силният побеждава слабият, а залогът е живота. Трудно ми е да се възхищавам на такива хора независимо на коя страна се бият. Начинът ми на мислене и живот е друг.
Интересен постинг. Хубаво е да се учим от историята и да не повтаряме стари грешки.
Поздрави, germantiger!
цитирай
4. pvdaskalov - * ! *
07.08.2015 15:41
Гласувам с екопалец за положения труд да се събере информация, но не и за описаните събития. Каквото и да се е случило, не е за похвала.
П и е р
цитирай
5. germantiger - ...
07.08.2015 15:46
pvdaskalov написа:
Гласувам с екопалец за положения труд да се събере информация, но не и за описаните събития. Каквото и да се е случило, не е за похвала.
П и е р


Именно - ХВАЛЯТ СЕ НАЙ-ВЕЧЕ ТЕЗИ НА ИЗТОК - РУСНАЦИТЕ, понякога и тези на запад - победителите!

Германците въобще не се хвалят - този както и други за които ще направя постинги са написали своите книги

СУРОВО, ЗДРАВО
ПРАВДИВО, макар и субективно
ТАКА КАКТО ПОЧТИ НИКОЙ ДРУГ НЕ Е ПИСАЛ

Аз се прекланям пред силата, макар нейния резултат понякога да е отвратителна смърт - разбира се, че съм ПРОТИВ ВОЙНАТА, никой нормален човек не може да я желае!
цитирай
6. germantiger - ...
07.08.2015 15:52
troia написа:
Признавам си трудно четиво, поне за мен.
Висок професионализъм е равнозначно на много убити хора. Силният побеждава слабият, а залогът е живота. Трудно ми е да се възхищавам на такива хора независимо на коя страна се бият. Начинът ми на мислене и живот е друг.
Интересен постинг. Хубаво е да се учим от историята и да не повтаряме стари грешки.
Поздрави, germantiger!


Всъщност единствената цинична поука е, че войни е имало, има и ще има!

Докато свят светува - не знам, надявам се, не "дотогава и дотам"?!

Интереса и сблъсъка прави войната константа в човешката история, не осъзнаването или психопроцесите в един човек.

Иначе казано - принципите на морала и човещината винаги са изтиквани от войната, защото сладоледа не е супа, а вратната пържола не е ядки - какво казвам - несъмвестими са и органично противни.

Отделния човек обаче може да показва морал, нравственост навсякъде, дори на война, дори в концлагер.
цитирай
7. troia - Съгласна
07.08.2015 16:25
съм с теб, особено с това, че:
"Отделния човек обаче може да показва морал, нравственост навсякъде, дори на война, дори в концлагер."
Когато човек е поставен в такива условия е способен на всичко. Може би и от мен би станало снайперист?! Сега звучи абсурдно /дори смешно/, но се замислих.
Наистина войни има и ще има за съжаление.
цитирай
8. deathmetalverses - Шестият глас за публикацията ти, приятелю,
07.08.2015 16:32
е от мен; Тези герои човекът на 21-ви век трябва да ги знае! Имали са своите идеали, и са ги защитавали достойно - на някого може и да му се струват днес абсурдни, нали все пак живеем с промити мозъци и едностранчиво информирани, или по-скоро - умишлено държани в неведение, което е от полза за онези, които се смятат за господари на света от време оно - ето защо заслужават да знаем техните подвизи! Могат да ни служат и за пример! Докато днешното поколение млади българи ме ужасява, защото живее ден за ден, без никакви духовни идеали... Всичко най-добро от мен! Здравко Спасов
цитирай
9. germantiger - Предполагам, че се шегуваш, но аз ще отговоря сериозно :)
07.08.2015 16:52
troia написа:
съм с теб, особено с това, че:
"Отделния човек обаче може да показва морал, нравственост навсякъде, дори на война, дори в концлагер."
Когато човек е поставен в такива условия е способен на всичко. Може би и от мен би станало снайперист?! Сега звучи абсурдно /дори смешно/, но се замислих.
Наистина войни има и ще има за съжаление.


Съгласен съм, че поставен в особени условия, човек е показал много примери във времето за какво ли не - достойно и срамно, най-различно и изненадата е, че хора понякога незабележими са показвали гореспоменатото. Най-често обаче тези които са способни на едно или друго радикално имат със сигурност някакви предпоставки билов минало, било в подготовка, било най-вече в характер и рядко са от незабележимите.

Снайпер да си е абсурд в твоя случай - живота ти дотук, "подготовката", условията на днешната техника и екипировка изключват човек лаик да бъде нещо в тази "област". В минали епохи може би, да, днес - не. През ВСВ е имало десетки рускини и не само рускини снайпери, днес обаче "времената са други".

За морала несъмнено имаме единомислие - човек показва своята нравственост (или липса на такава може би навсякъде) в любов и партньорство, в приятелство, в работно място...
цитирай
10. germantiger - ...
07.08.2015 16:57
deathmetalverses написа:
е от мен; Тези герои човекът на 21-ви век трябва да ги знае! Имали са своите идеали, и са ги защитавали достойно - на някого може и да му се струват днес абсурдни, нали все пак живеем с промити мозъци и едностранчиво информирани, или по-скоро - умишлено държани в неведение, което е от полза за онези, които се смятат за господари на света от време оно - ето защо заслужават да знаем техните подвизи! Могат да ни служат и за пример! Докато днешното поколение млади българи ме ужасява, защото живее ден за ден, без никакви духовни идеали... Всичко най-добро от мен! Здравко Спасов


Благодаря за гласа, друже!

В този постинг аз не засегнах идеалите, защото в Бауер те не са особено подчертани в книгата, макар да имаше няколко момента, когато чистосърдечно признава, че е бил възхитен от Адолф Хитлер.

Колкото до мен - аз вероятно съм човек без идеали в смисъла на идеология, визия за общочовешки хуманен свят и пр. Аз вярвам в общи човешки правила и нравственост персонална, справедлива и в стремежа към истинност.

Виж за жената имам "изисквания" :)

- да е добра
- да е умна
- да е красива

Комбинацията от трите е апотеоз

Бих могъл да я искам и приема добра и ума

Бих могъл да я искам и приема добра и красива

... но не само красива и умна, доброта трябва! ;)
цитирай
11. mt46 - Потрудил си се, но
07.08.2015 17:24
подобни истории биха могли да разкажат стотици хиляди войници... За мен във войните са по-интересни, важни причините, движещите сили, стратегиите... С интерес бих прочел какви записки са си водели Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт... по време на ВСВ /но май не са си водили записки или не са запазени/...
цитирай
12. getmans1 - Да Тигре, Германия загуби тази голяма война но спечели другата ...
07.08.2015 18:56
... достойно и без да хленчи си носи кръста наречен Хитлер и дори не величае войните си но сега е мотора на Европа. Какво по-голямо признание за немския народ?
От другата страна какво, героизиране на действителни и мними герои, култ към личността, осъждането му, но проформа и в резултат ... Путин, дрънкане на оръжие и мераци за нови „героизми“.
цитирай
13. germantiger - ...
07.08.2015 19:38
mt46 написа:
подобни истории биха могли да разкажат стотици хиляди войници... За мен във войните са по-интересни, важни причините, движещите сили, стратегиите... С интерес бих прочел какви записки са си водели Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт... по време на ВСВ /но май не са си водили записки или не са запазени/...


Прав си за възможността хиляди войници да разкажат такива истории, но факта е, че твърде малко са разказали и едни от най-правдивите и като количество също са разказани именно от германци, докато победителите почти не разказваха такива истории в книги или ги извращаваха - защо ли - отговора е лесен - защото трябваше да бъдат винаги сияйни, добрички, прекрасни, човечни, справедливи и заради това фалшив образ или не разказваха или разказаното бе фалшиво.

За интереса ти към големите лидери, към водачите - споделям го, но истината за тях и техните екипи разбира се, до нас трудно би стигнала - и днес са засекретени маса неща в държавите победителки, засекретено е инфо дори за подобни случаи като убийството на Кеннеди големия брат, а вероятно и малкия, но най-много до днес е засекретено в руските архиви (и не защото аз имам нещо против руснаците), а защото тоива е факт. Освен това и най-дълго те бяха засекретили и фалшифицираха историята по червено време десетилетия наред.
цитирай
14. germantiger - ...
07.08.2015 19:42
getmans1 написа:
... достойно и без да хленчи си носи кръста наречен Хитлер и дори не величае войните си но сега е мотора на Европа. Какво по-голямо признание за немския народ?
От другата страна какво, героизиране на действителни и мними герои, култ към личността, осъждането му, но проформа и в резултат ... Путин, дрънкане на оръжие и мераци за нови „героизми“.


Ще ти отговоря с два абзаца, който написах към Марин Тачков, но подхожда и след твоя коментар:

Прав си за възможността хиляди войници да разкажат такива истории, но факта е, че твърде малко са разказали и едни от най-правдивите и като количество също са разказани именно от германци, докато победителите почти не разказваха такива истории в книги или ги извращаваха - защо ли - отговора е лесен - защото трябваше да бъдат винаги сияйни, добрички, прекрасни, човечни, справедливи и заради това фалшив образ или не разказваха или разказаното бе фалшиво.

За интереса ти към големите лидери, към водачите - споделям го, но истината за тях и техните екипи разбира се, до нас трудно би стигнала - и днес са засекретени маса неща в държавите победителки, засекретено е инфо дори за подобни случаи като убийството на Кеннеди големия брат, а вероятно и малкия, но най-много до днес е засекретено в руските архиви (и не защото аз имам нещо против руснаците), а защото тоива е факт. Освен това и най-дълго те бяха засекретили и фалшифицираха историята по червено време десетилетия наред.
цитирай
15. raders - Всички, които убиват, са си обик...
07.08.2015 19:54
Всички, които убиват, са си обикновени убийци /няма значение народността - германци, руснаци, танганайци, марсианци и т.н./, а тези, които ги героизират са си обикновени комплексари и мушмороци. Не го дочетох това нещо, защото е отвратително
цитирай
16. germantiger - ...
07.08.2015 20:06
raders написа:
Всички, които убиват, са си обикновени убийци /няма значение народността - германци, руснаци, танганайци, марсианци и т.н./, а тези, които ги героизират са си обикновени комплексари и мушмороци. Не го дочетох това нещо, защото е отвратително


И българи, БЪЛГАРИ включително!

Това Списаревски, тервел, преди него Аспарух, Крум със сигурност, Калоян обезателно - генералите Вазов-и превзели Одрин, а другия отбранявал Дойран също...

Трябва да се убива, когато е война - реалност, факт, живот.

Разбирам отвращението ти, но и лъщи наивността ти.

Ако визираш мен като комплексар и мушморок - не бъди такъв и лично ми го кажи ако имаш път към Варна - държа, мъжленце!

И нарочно те провокирах с български герои, защото когато човек пише нещо трябва да го отнесе към свидното, към неговото си и едва тогава да си позволи да го "хвърли" тежко пред света, общността или дори скромно в блог. Човек когато критикува (според мен) или когато въздава оценки, трябва първо да ги приложи към себе си и своите образци, лидери, образи или простои примери.
цитирай
17. getmans1 - 100% не си ме уцелил с отговора си, снайперисте :)))
07.08.2015 20:07
... Това, че съм споменал двама „водачи“ не са те, моят интерес.

Като написах Германия, имах предвид онези от тъмната следвоенна нощ, bitte - danke, bitte - danke, bitte - danke. Ако тези хора имаха нужда от реванш, до сега щяха да си намерят водача.
цитирай
18. germantiger - ...
07.08.2015 20:11
getmans1 написа:
... Това, че съм споменал двама „водачи“ не са те, моят интерес.

Като написах Германия, имах предвид онези от тъмната следвоенна нощ, bitte - danke, bitte - danke, bitte - danke. Ако тези хора имаха нужда от реванш, до сега щяха да си намерят водача.


АБЗАЦА БЕШЕ КЪМ МАРИН ТАЧКОВ :) и това отбелязах, но вярно не беше много на място да ти отговарям с отговр към него - той се интересуваше от тези лидери.

Мисълта ми към теб бешще за героизирането тип руски образец ала червено време или Путинистите днес. Този първи абзац към Марин ми се стори подходящ и към теб.

Втория абзац към Марин го постнах и за теб, защото той показва кой повече лъже, кой извращава повече историята и мислех, че го споделяш като мнение (продължавам да съм убеден, че го споделяш)

НЕ СЕ РАЗБРАХМЕ, поради моята грешка.
цитирай
19. aip55 - Поклон пред
07.08.2015 20:27
тези войници, които са служили вярно на родината си. От която и страна да ги погледнеш те са герои на родината си, колкото и цинично да звучи това.
Прочетох с интерес, защото и аз съм бил в спец частите в армията. Но се отвращавам от войната, като функция за мелене на човешко месо и съдби!
Поздрав за труда ти да покажеш на светло тъмната страна на герои, като Гюнтер...
цитирай
20. viva1122 - Поздравления G_T
07.08.2015 21:35
- Трябва да се пише и чете за всички и всичко - особено за хора - с принос и качества, в мирно или военно време. Не само "победителите" имат своите герои!
- Само при екстремни ситуации и обстоятелства се проявяват истинските и морални качества на един човек -ценностната му система - подготовка и обучение е допълнение в плюс.
При тях само можеш да да го "видиш" като герой или подлец - грубо казано.
Поздрави!
цитирай
21. planinitenabulgaria - Брависимо за постинга!
08.08.2015 08:31
Още едно свидетелство, че следваш неотклонно път на развитие!!!
Темата е важна, пожелавам Ти да я допълниш с още две подобни. Едната е летеца на Луфтвафе, чиито самолет когато е бил забелязван от руските ескадрили те са побягвали веднага, защото следвало нещо страшно: той навлизал между тях и унижожавал всичките самолети. Свалените летци обаче той не се връщал за да разстрелва. Друг летец е ползвал специална протиивотанкова установка от самолета си, единствената в Луфтвафе, с която покосявал танковете на бойното поле. Унищожил е 500 танка Т 34, защото е бил на този фронт. Свалян е и е изгубил крака си, но с протеза се връща и отново поразява танковете по бойното поле. Пленен е в базата си. За друг такъв герой, Витман, има много писано. Изправял е танка си, възкачвал е противниковите и така ги е разстрелвал, ако танковете са били много.
Тези неща са следствие от друго - защо възникват двете световни войни, кои са истинските виновници. Аз предварително казвам: Победиителите в двете световни войни. Първата световна война е окопна - подла, мръсна, отвратителна. Втората е на ресурси, защото Англия има половината свят като колонии и Америка за съюзник. Не хитлер, който и да бе на негово място, щеше да започне тази война, за да премахне мирните "дотовори" от ПСВ.
По тези теми има затъмнение, промивани са мозъците на хората вече над 100 години, има такива и между коментиралите постинга Ти. Пътят на идиотите, довели до тези войни днес следва Путин. Аз и друг път съм изказвал мнение - необходимо е вярно написване на историята, но този процес не бива да се отлага дълго, защото системата промива мозъците на хората, прави ги пазарни безмозъчни същества, които нищо не ги интересува, освен днешния им ден. Дано се намерят хора като Теб и да започне една инициатива в световен мащаб и да се разсеят лъжите около двете световни войни. Управляващите няма да направят това, защото ще се разкрие причината за днешния упадък на света и ползата за тях от него. Брависимо!
цитирай
22. germantiger - ...
08.08.2015 09:27
aip55 написа:
тези войници, които са служили вярно на родината си. От която и страна да ги погледнеш те са герои на родината си, колкото и цинично да звучи това.
Прочетох с интерес, защото и аз съм бил в спец частите в армията. Но се отвращавам от войната, като функция за мелене на човешко месо и съдби!
Поздрав за труда ти да покажеш на светло тъмната страна на герои, като Гюнтер...


Благодаря ти за коментара!

В коментара ти има всичко

- гледната точка и принадлежността на героизма
- отвращението от войната
- оценка за труда ми все пак да преведа и набера това

Нямам какво да добавя!
цитирай
23. germantiger - ...
08.08.2015 09:39
viva1122 написа:
- Трябва да се пише и чете за всички и всичко - особено за хора - с принос и качества, в мирно или военно време. Не само "победителите" имат своите герои!
- Само при екстремни ситуации и обстоятелства се проявяват истинските и морални качества на един човек -ценностната му система - подготовка и обучение е допълнение в плюс.
При тях само можеш да да го "видиш" като герой или подлец - грубо казано.
Поздрави!


Съгласен съм с теб, че трябва да се поише за всичко или може би, почти всичко.

Да не се гримира историята, да се показват хората без много да се обира в тях и свършеното от тях.

Да понякога е в повече, да можех да мина без тази тема, да тук има неща извън мярка, но реших да го представя този човек, както си е писал нещата поред и аз така да го преведа.

ЗА ТОВА И ХОРАТА ИМАТ ИЗБОР - КАКТО АЗ ЗАТВАРЯМ НЕЩА В НЕТА И НЕ ГИ ЧЕТА, ТАКА И ТУК - който иска да чете, който не ще - йок :) тази опция съществува!
цитирай
24. germantiger - ...
08.08.2015 09:42
planinitenabulgaria написа:
Още едно свидетелство, че следваш неотклонно път на развитие!!!
Темата е важна, пожелавам Ти да я допълниш с още две подобни. Едната е летеца на Луфтвафе, чиито самолет когато е бил забелязван от руските ескадрили те са побягвали веднага, защото следвало нещо страшно: той навлизал между тях и унижожавал всичките самолети. Свалените летци обаче той не се връщал за да разстрелва. Друг летец е ползвал специална протиивотанкова установка от самолета си, единствената в Луфтвафе, с която покосявал танковете на бойното поле. Унищожил е 500 танка Т 34, защото е бил на този фронт. Свалян е и е изгубил крака си, но с протеза се връща и отново поразява танковете по бойното поле. Пленен е в базата си. За друг такъв герой, Витман, има много писано. Изправял е танка си, възкачвал е противниковите и така ги е разстрелвал, ако танковете са били много.
Тези неща са следствие от друго - защо възникват двете световни войни, кои са истинските виновници. Аз предварително казвам: Победиителите в двете световни войни. Първата световна война е окопна - подла, мръсна, отвратителна. Втората е на ресурси, защото Англия има половината свят като колонии и Америка за съюзник. Не хитлер, който и да бе на негово място, щеше да започне тази война, за да премахне мирните "дотовори" от ПСВ.
По тези теми има затъмнение, промивани са мозъците на хората вече над 100 години, има такива и между коментиралите постинга Ти. Пътят на идиотите, довели до тези войни днес следва Путин. Аз и друг път съм изказвал мнение - необходимо е вярно написване на историята, но този процес не бива да се отлага дълго, защото системата промива мозъците на хората, прави ги пазарни безмозъчни същества, които нищо не ги интересува, освен днешния им ден. Дано се намерят хора като Теб и да започне една инициатива в световен мащаб и да се разсеят лъжите около двете световни войни. Управляващите няма да направят това, защото ще се разкрие причината за днешния упадък на света и ползата за тях от него. Брависимо!


Вероятно за първия имаш предвид Ерих Хартманн, но може и да е друг - асове бол по списък победи, по "тип" победи и за маса от тях има десетки книги. Хартманн не е правел точно това, дори Мьолдерс, Галланд, Марсей не са точно това, един Валтер Крупински евентуално, а Ралл и Баркхорн на мен ми допадат (ако мога така да се изразя)...

Втория за който пишеш - това е Ханс-Улрих Рудел - роден съм на датата в която и той 2 юли, той няма аналог в световната история с ликвидирани 519 танка ако добре помня, сега да не отварям книги и нет, разполага 1943г. с 3,7 см установка автоматично оръдие на фюзелажа за именно противотанковата роля на неговия пикировчик Юнкерс Щука му казват тук от Щурцкампффлугцойг съкратено, има на сметката си руския линкора "Марат" ако пак добре помня на прима виста (като решителния бомбен удар с попадение) - ТОЙ ГОДИНИ СЛЕД ВОЙНАТА С ПРОТЕЗА ЕМИГРИРАЛ В АРЖЕНТИНА СТАВА БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ НА СТРАНАТА ПО СЛАЛОМ (слаломи няколко като дисциплини) ИЛИ НЕЩО ТАКОВА ИЛИ ШАМПИОН, играе тенис, има снимки в книгите за него, чел съм разбира се и лично неговата, приятел е с Хуан Перон президента итн итн итн

Финала на коментара ти е много важен за мен - защото промиването на мозъци не е спирало, а възможностите да се прави се увеличават и усъвършенстват.
цитирай
25. panazea - На война като на война !
08.08.2015 21:35
Ако не убиеш , тебе ще те убият ! Това си е битка за оцеляване и запазване на народността. Както можеш.
Убийци са тези , които хвърлиха народите във войната и извлекоха печалба от страданието на хората.
Останалите са страдалци и от едната , и от другата страна , подложени на изтребление .
Всеки трябва да е готов да защити собствения си дом !
цитирай
26. raders - Умъртвяването на човешки същества ...
08.08.2015 21:52
Умъртвяването на човешки същества е нещо гадно и тъкмо на това трябва да се наблегне, за да стане светът по-добър, а не да се героизират разни стрелци. Защото поколенията вече възприемат убийствата като нещо нормално, учейки се от телевизията, интернет и разни долнопробни издания на изкуството да се убива. Интересно, че всички дребни и комплексирани личности ужасно се стараят да изглеждат юнаци. Хитлер, Сталин, Наполеон, Александър Македонски - все злобни дребосъци. Според мен най-разумно е да се закрият държавите като най-изявени източници на насилие и смърт... Естествено, че онези идиоти се стрелят и убиват в името на някаква кауза - родина, свобода и пр. красиви небивалици, с които ги помпат силните на деня, ами как иначе ще има толкова откачалки на тоя свят...
цитирай
27. germantiger - ...
09.08.2015 09:50
raders написа:
Умъртвяването на човешки същества е нещо гадно и тъкмо на това трябва да се наблегне, за да стане светът по-добър, а не да се героизират разни стрелци. Защото поколенията вече възприемат убийствата като нещо нормално, учейки се от телевизията, интернет и разни долнопробни издания на изкуството да се убива. Интересно, че всички дребни и комплексирани личности ужасно се стараят да изглеждат юнаци. Хитлер, Сталин, Наполеон, Александър Македонски - все злобни дребосъци. Според мен най-разумно е да се закрият държавите като най-изявени източници на насилие и смърт... Естествено, че онези идиоти се стрелят и убиват в името на някаква кауза - родина, свобода и пр. красиви небивалици, с които ги помпат силните на деня, ами как иначе ще има толкова откачалки на тоя свят...


Грешиш - Хитлер е имал ръст малко над да го наречем срдния ръст, Сталин не знам, но мисля, че също среден ръст, Наполеон действително е бил "джудже", а Александър в изворите е посочен като човек също над средния ръст или със сигурност среден ръст - не е бил нито нисък, нито висок, което е изрично споемнато в няколко ситуации и негови срещи, вкл. веднъж с амазонка!

Закриването на държавите не решава почти нищо - хората се избиват поради интереси, към тях можем да добавим отделно ресусрси, територии, избиват се заради идеологии, религии и още какво ли не - премахването на държавите, КОЕТО ДНЕС Е НЕРЕАЛНО почти навсякъде, НЕ решава споменатите причини за война. Войната е продукт, на фракции, организации, обединения партийни и най-вече икономически, религиозни, а това днес премахване няма!

Умъртвяването на човешкит същества е наистина гадно както си писал - НАПЪЛНО СПОДЕЛЯМ НАПИСАНОТО ОТ ТЕБ!

Да се убиува, векове наред преди нас децата са се учили от бащите си, убивайки животни, ловувайки, убивайки дори понякога съседи, други родове итн - ВСЯКО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ ИЛИ ПОЧТИ ВСЯКО ПРЕДИ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ ИЛИ В КРАЯ НА ТУРСКОТО РОБСТВО Е МОЖЕЛО ДА ЗАКОЛИ КОКОШКА, ДА ПОМОГНЕ В КОЛЕНЕ НА ПРАСЕ
цитирай
28. germantiger - ...
09.08.2015 09:51
Като стана дума за героизиране - ВИЕ ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ ИМАХТЕ ЛИ НЕЩО ПРОТИВ ГЕРОИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРИ, РУСНАЦИ, КОМУНИСТИ или се "сетихте" днес да съзнаете позицията си?
цитирай
29. germantiger - ...
09.08.2015 09:53
panazea написа:
Ако не убиеш , тебе ще те убият ! Това си е битка за оцеляване и запазване на народността. Както можеш.
Убийци са тези , които хвърлиха народите във войната и извлекоха печалба от страданието на хората.
Останалите са страдалци и от едната , и от другата страна , подложени на изтребление .
Всеки трябва да е готов да защити собствения си дом !


И ОТНОВО ЩЕ ПОВТОРЯ НАПИСАНОТО ОТ ТЕБ - СЪВЪРШЕННО според в случая:

Убийци са тези , които хвърлиха народите във войната и извлекоха печалба от страданието на хората.
Останалите са страдалци и от едната , и от другата страна , подложени на изтребление .

Ако добавя нещо към твоите думи, ще нараня перфектността им.
цитирай
30. nbrakalova - (1) "Бях станал войник в абсолютния смисъл."
09.08.2015 11:53
Силна книга и коректно представена, въпреки безспорното и основателно отношение. Сериозен текст, верен, искрен, да! ужасяващ, но реален. Който провокира претенциозната "моралнонст" на голяма част от обществено мнение. [Мнение, което между другото, не е мерило не само за моралност.] Нищо чудно, че подобни книги провокират въпросното съвременно обществено мнение, което десетилетия наред бе (и си остава!) формирано да приема подобен героизъм и гледна точка само от фронтовата линия на победителите. [Ако изобщо има реални победители, защото съм убедена, че и от двете страни на фронта са жертви. На кого и защо?!... Това е отделна тема, извън целта на постинга. Ще си позволя обаче да вметна, че (без винаги да бъде експлоатирана тенденциозно), днес "общественото мнение" е една от големите теми в съвременното изкуство. Да си спомним само "Осъденият на смърт идва", където на фона на "обикновения" битов случай главният герой всъщност е общественото мнение с изискуемите му претенции за моралност и присъда.]
Книгата на Бауер е повече от суха информация. Не може да става съпоставка например с новинарските случаи на съвременните стрелци, убиващи безразборно в момент на личен афект, каприз, изпробване, лично недоволство, или безпътица. В нея е не само личната му съдба, а обстоятелства, преживявания, смърт и оцеляване "от мястото на събитието", поднесени с житейска суровост, без пропаганда, в действащата военна обстановка тогава.
"СТРАХЪТ ЩЕ ВИ НАКАРА ДА СТЕ ВНИМАТЕЛНИ И ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА СЕ СЪХРАНИТЕ. НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, СТРАХЛИВЦИТЕ УМИРАТ ПЪРВИ, ЗА ТОВА КОНТРОЛИРАЙТЕ СВОЯ СТРАХ." – Съвет, който важи не само на война, но и във всекидневното житейско воюване. Защото човешкото ежедневие е война, само че на различни фронтове.
цитирай
31. nbrakalova - (2) "Бях станал войник в абсолютния смисъл."
09.08.2015 11:59
Думите на Бергер са също впечатляващи на фона на войнстващата пропаганда, поставяйки на първо място колегите, а след това "себе си": "Запомни, ако ти пожалиш врага, това може да струва живота на твой колега или дори твоя собствен. Ти не воюваш тук за Хитлер, дори не за Германия, а за камерадите и себе си…"

Споделеното от Бауер са факти, болезнени човешки преживявания на един мъж, който оцелява, защото...между другото – обича, с всичката отговорност на тази любов! Провидението го оставя жив. Може би не само за семейството му, но и в името на истината от "първа ръка", в противовес на истината от вестниците и учебниците на "победителите". Неща, с които човекът от 21 век, далеч от фронтовия ужас, обикновено се отморява пред екрана.
Тук не става дума дали споделеното от книгата в постинга е за харесване или нехаресване, "отвратително" или приятно, "интересно" или скучно. Това е част от живия ужасяващ живот! И да не забравяме, че мъжете от деца са обучавани да убиват. Особено днес в технологичното ни време това е и печеливш бизнес. Нека не ставаме "по-свети от папата" [още повече, че той не е свят :) ]. Нещата, действията, бездействията имат дълбоки корени, които не могат да се виждат, затова още по-малко – да се съдят. Съденето не е наша работа! Може да имаме отношение към действието, но за човека – не е наша работа, особено в сериозни и противоречиви обстоятелства. Лесно е от позицията на времето да издаваме присъди. Нашето естество не е по-различно от онова на онези хора – на фронта или останалите извън него. По-добре да замълчим и да бъдем благодарни, че на нас все още ни се спестява...

Колкото за пожеланието "да се учим от историята, за да не повтаряме стари грешки" – това няма как да се случи и ще си остане само добропожелателно.
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ И ДНЕС ИМА ПРОФЕСИОНАЛНИ ВОЙНИЦИ…
Както и войни – "кажи-речи" в "двора на съседа".
цитирай
32. viva1122 - nbrakalova...
09.08.2015 16:50
АБСОЛЮТНО ЕДИНОМИСЛИЕ И ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА КОМЕНТАРА , аз не бих могла така добре да го кажа/напиша. Точно тези моменти си бях отделила и мислех да ги постна в коментар и този също.
........
Аз трябваше да убивам, за да живея сам и за да живеят другарите ми, друг избор нямах. Съзнавайки това аз върнах спокойствието в мен...
---------
Не мога да подмина с мълчание такъв коментар-2бр :)
Поздрави! viva1122
цитирай
33. nbrakalova - viva1122
09.08.2015 21:45
Благодаря Ви за одобрението, viva! Притесних се, че съм била твърде многословна. Приятно ми е да се съгласите с мислите и впечатленията ми, които бяха доста повече. Думите, което сте цитирали, също бях маркирала, но съм ги пропуснала. Съгласни или не, има екстремни ситуации в конкретно време, пред които е по-добре да замълчим, отколкото да морализаторстваме.
Поздрави! nbrakalova
цитирай
34. cefulesteven - Много полезен материал. За друг...
11.08.2015 08:38
Много полезен материал. За другото, подхванато в коментарите не ми се говори, че е дълга тема, но съм в общия дух, който споделяш и ти. Войната е ужасна, по-добро от мира си няма. Но войната не е избор за войника. Той е над злото и доброто, няма право да решава.
цитирай
35. veilet - Още в самото начало добиваме ясна ...
11.08.2015 18:42
Още в самото начало добиваме ясна оптична представа за Гюнтер Бауер, а именно, че той е имал "средно телосложение". Всичкото това упоменавам, за да обясня, че немските мъже по принцип са високи и слаби. Един българин с височина 1.80 е висок, докато за немеца си среден ръст. Волева брадичка, изпъкнали скули, очертани устни, правилен нос и бистър поглед- абе..... хубавото си е хубаво!!! Както си имаме ние приказката: "Хубавия кон и под скъсано чулче да го скриеш, пак хубав си остава!!!"
Покъртителен материал, чак на моменти да си призная, че ми се гадеше...в повече ми дойде описаното насилие, а само като си помисля, че хората са преживели поредните факти и тръпки ме побиват. Съзнавам, че на тяхно място не бих успяла. От всяко дърво свирка не става, нали?! Постинга е концентриран и силен- благодаря за отрезвяващото четиво!!!
цитирай
36. allvin - ,,Призрачната дивизия"
17.08.2015 23:48
... ,,Призрачната дивизия" - само това е напълно достатъчно - няма нужда от други коментари!!!
цитирай
37. proximus - Благодарност за разказаната ис...
23.08.2015 23:03
Благодарност за разказаната история и очевидно огромният положен труд.
Винаги са ми били много странни историите, в които мъж отива на война, проявява такива и такива качества и става легенда. Цялата тази трансформация от обикновен човек в убиец по принуда и със солидно оправдание за което, явно успява да я разкаже Гюнтер Бауер.
цитирай
38. germantiger - ...
24.08.2015 17:35
proximus написа:
Благодарност за разказаната история и очевидно огромният положен труд.
Винаги са ми били много странни историите, в които мъж отива на война, проявява такива и такива качества и става легенда. Цялата тази трансформация от обикновен човек в убиец по принуда и със солидно оправдание за което, явно успява да я разкаже Гюнтер Бауер.


Благодаря за коментара ти, само една "дребна" корекция от мен:

Този НЕ става легенда, зщото е ГЕРМАНЕЦ, ако беше руснак, американец, англичанин, французин, българин щеше да е мегалегенда!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4620580
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031