2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Малката стъпка е по-древен прародител от Люси Синя луна3 Април 2015 © University of the Witwatersrand
Още през 90-те години на ХХ век в системата пещери Стерконтейн в Южна Африка, които влизат в състава на паметниците световно наследство като Люлка на човечеството, е открит почти пълен скелет на автралопитек, получил името Малката стъпка (Little Foot).
Дълго време учените не могли с точност да определят възрастта на костите и прекрасно съхранената находка оставала в сянката на прочутата Люси – австралопитек, чиито останки били открити в Етиопия и датирани на 3,2 млн. години.
Представителите на този род древни хоминиди, които се смятат за преки еволюционни прародители на човека, са обитавали Черния континент преди 2–4 млн. години. Но ако вулканичните породи на Източна Африка лесно се поддават на датировка, то в ЮАР нещата стоят различно. А именно там са били открити множество изкопаеми останки на висши примати, както и най-древните оръдия на труда на възраст над два милиона години.
Това положение на нещата категорично не удовлетворявало Рон Кларк от университета Уитуотърсранд в Йоханесбург, който открил скелета на Малката стъпка в каменни породи.
Черепът на Малката стъпка.
© University of the Witwatersrand
Докато три екипа изследователи оценявали възрастта на находката между 2,2 и 2,6 млн. години, Кларк дълги години доказвал, че самият скелет е доста по-стар от заобикалящите го дребнозърнести породи, които се формирали поне милион години след смъртта на австралопитека.
В ново изследване геохимикът Дарил Грейнджър от университета Пардю и колегите му използвали за определяне на възрастта на Малката стъпка техника за радиоизотопен анализ в съчетание с мощен детектор, който първоначално бил предназначен за изследване на слънчевия вятър.
Методът се основавал на изследване на изотопите алуминий-26 и берилий-10 в кварцовата порода, заобикаляща костите. Тези елементи са се образували под действието на космическото лъчение, когато породата се намирала на повърхността. След като нейните частици се измили от водата и попаднали на дъното на пещерата, където според учените е паднал нещастният австралопитак, изотопите са започнали да се разпадат.
Учените Дарил Грейнджър (вляво) и Марк Кафи на фона на магнитния детектор, използван за определяне на възрастта на австралопитека.
© Purdue University/John Underwood
Знаейки скоростта на този разпад, изследователите успели да установят с точност кога те са се скрили под земята. Така учените успели да определят възрастта на „строителния материал“, който попаднал в пещерата приблизително по едно време с австралопитека и от който по-късно се формирала каменната порода около скелета.
Виж ТУК