Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2014 11:04 - ОТНОСНО СИМВОЛИЧНИТЕ ЗНАЦИ НА БОГОМИЛИТЕ
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 3577 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ОТНОСНО СИМВОЛИЧНИТЕ ЗНАЦИ НА БОГОМИЛИТЕ

Posted By admin on 17.08.2009

 

Науч. съобщ. на СУБ кл. Добрич

т. 9 (2007 г.) Уеб-базирана версия

ИСТОРИЯ

Res. Commun. of U.S.B. branch Dobrich

vol. 9 (2007) Web-based version

HISTORY

Получена: Ноември, 2006 г

Публикувана: Април, 2007 г.

Представил: Н.с. I ст. Ц. Недков

Received: November, 2006

Published: April, 2007

Reported by: T. Nedkov, Res. Assoc.

ОТНОСНО СИМВОЛИЧНИТЕ ЗНАЦИ НА БОГОМИЛИТЕ

(Светлина върху тема, неизследвана от наши учени)

Панайот Иванов

Съюз на учените в България, клон Добрич, E-mail: science_dobrich@mail.bg

РЕЗЮМЕ

Иванов, П. 2007. Относно символичните знаци  на  богомилите  (Светлина  върху  тема,  неизследвана  от наши учени), Науч. съобщ. на  СУБ  кл.  Добрич,  т.  9  (Електронна  версия),

http://geocities.com/usb_dobrich3/060pdf. 

Авторът изследва тема, която до сега не е била обект на научни публикации в България, във връзка със символичните знаци на еретиците в България през Средновековието. Подкрепено е становището на югославския учен Александър Соловиев, че тези знаци са ..цяла закръглена система и имат своя общ извор някъде в България… Посочено е, че подобни символични знаци във форма на амулети, са открити и в земите на Северен Кавказ, където са пребивавали арменски и сирийски еретици.

Ключови думи: Богомили, Символични знаци, Руни

Автор за контакти: Панайот Иванов, Дом на учените,.Старият Добрич., 9300 Добрич, E-mail: science_dobrich@mail.bg

В настоящата работа се разглеждат символичните знаци на богомилите и на еретиците изобщо, действали в пределите на Първото и на Второто българско царство. Досега не съм срещал написано от наш учен по тази тема, докато югославският историк д-р Александър Соловиев в една своя студия върху символиката на богомолските надгробни паметници в Босна и Херцеговина, и дори на катарските саркофази в Южна Франция пише, че тя като знаци е .цяла закръглена система. и, че нейният общ извор е някъде в България или у павликяните, там по горния Ефрат1. При това той конкретно ги посочва.

Този факт ме накара да потърся из достъпните ми наши публикации за археологически находки, за да видя доколко в тях присъстват знаци, подобни на посочените от споменатия югославски учен босненски и прочее символични знаци. Оказа се, че има и то в изобилие.

Първият символ, може би най-важен, поради което и най-разпространен при еретиците, бил кръгът, в някои случаи представен и като розета (вж. обр. № 1а и 1б в приложената таблица със символични знаци2). С него те обикновено са символизирали Христос. Според д-р Соловиев, този

условен знак е бил породен от съдържанието на първа глава в Евангелието на Св.ап. Йоан Богослов, където за Божия син пише, че е .истинската светлина, която осветява всеки човек., т.е. е слънце.

За православната църква да се представя Христос чрез подобен символ не е било прието, поради което църквата се е борила срещу еретиците с репресии и анатеми като цитираните в студията на югославския историк. Първата от тях гласи: .Проклинаме онези, които зоват Христос светлина,

1 Соловиев, А. Симболика средновековних гробних споменика у Босни и Херцеговини. Годишньак Историског друшства Босне и Херцеговине, VIII, 1956, с. 58.

2 В края на публикацията е приложена таблица с образи на символични знаци

49

явяваща се в образа на човек!., а втората: .Проклинаме онези, които твърдят, че Христос е слънце и отправят милитви към слънцето, месеца и звездите!..3 Въпреки това, обаче, практиката да се чертаят тези символи върху надгробни паметници и други предмети продължила.

Ако съдим по изображенията на кръгове по глинените съдове, открити при археологическите разкопки из цяла България, включително в Добруджа, на север до река Дунав и дори в същинска Румъния, ще останем с впечатлението, че борбата на православната църква срещу ересите и еретиците, въпреки помощта, оказвана й от държавната власт, е била неуспешна. Свидетелство за това са намерените над сто кръга . единични и вписани, както и такива с вписани в тях кръстове, което се вижда в едно изследване на археолога Живко Аладжов4 (вж. обр. № 2).

Същият учен е проявил интерес към всички тези знаци, не за да разкрие символичното им съдържание, а като излезе от внушителния им брой, да докаже колко интензивно се е развивало грънчарското производство у нас в периода от VIII до края на X век.

В превода на богомилската .Тайна книга. на латински в Ломбардия, пак според д-р Соловиев, .Христос изрично се споменава като седмолъчно сияйно слънце.. Голямо слънце във вид на розета е изобразено два пъти и на единствения катарски саркофаг в Южна Франция. Върху босненските надгробни паметници слънцето пак е представено във вид на розета с по 6, 7, 8 и повече лъча (вж. обр. № 3)5. В някои от кръговете са вписани и прабългарски рунически надписи. Руните в тях понякога са кръстосани, за да напомнят кръста, символизиращ, според еретиците, Божия син (вж. обр. № 4а и 4б). При четене първият от посочените надписи в оригинал звучи: .Христос аса ал., а вторият .Христос аса ил.. Въпреки разликата в звученето им, и двата надписа са с еднакво съдържание, което в превод по смисъл гласи: .Христе Боже, помени!..

У нас, в Плиска, е открита седмолъча розета, направена от бронз (вж. обр. № 5) Нейното създаване вероятно е предизвикано от споменаването на Христос като седмолъчо сияйно слънце в посочената вече богомилска .Тайна книга.. Руническият надпис върху този паметник е прочетен от мен и по съдържание представлява молба или призив към прабългарина да приеме Троицата драговолно и смирено. От анатемите на православната църква към еретиците научаваме, че последните отправяли молитви към месеца и звездите, също символизиращи Христос. Но за еретиците, по мнение на цитирания вече югославски учен, тези небесни светила са били и небесни кораби, на които са пребивавали душите на праведните християни, преди да влязат в рая6. По тази причина, най-вероятно, върху капака на саркофаг № 4 от Плиска са начертани полумесец и звезда (вж. обр. № 6).

В Западна България, в района между Кюстендил и Белоградчик, според археолога Петър Петров7, се срещат надгробни паметници с кръстове в окръжности или, както откривателят им ги нарича, .кръговидни. (вж. обр. № 7). За произхода им и за тяхната символичност авторът споменава само, че са от времето на Възраждането. Но видът им ги свързва с една по-далечна епоха. Епохата на ересите, което се потвърждава от факта, че районът, в който са открити, е бил средище на павликяни, много от които след Чипровското въстание са се изселили в Австро-Унгария. Заселени са в областта Банат, където и до днес живеят тяхните потомци, наричащи се .палчани., т.е. павликяни.

Ще спра вниманието си върху една статия на етнографа Райко Сефтерски (за съжаление не мога да цитирам точно заглавието и броя на в-к .Патриот., в който е публикувана). В същото изследване споменатият учен също пише за кръговиден знак на надгробен паметник, открит в с. Горни Лозен, Софийско, т.е. в района, за който споменава и г-н П. Петров. Върху паметника от Горни Лозен, според автора . г-н Сефтерски, схематично е изрязана човешка фигура с разперени ръце, като разпнатия Христос. Освен това, върху гърдите му е начертан кръст, а главата му е кръгла (вж. обр. № 8). В случая този паметник е подобен на надгробния паметник от населеното място Милич в Босна (вж. обр. № 9) . снимка, която е публикувана в студията на д-р Соловиев8.

По мнението на г-н Сефтерски този паметник е от IX век и е на прабългарин, приел християнството, но запазил и символа (слънцето) от прабългарската си религия. Мнението на учения, според мен, не отговаря на истината, защото мястото, където е открит паметника по естествен начин

3 Пак там, с. 37.

4 Аладжов, Ж. Проучвания върху старобългарските знаци (В търсене на закономерности). Първа глава. Сп. Разкопки и проучвания, кн. XXII, БАН . Археологически институт и музей . София. Табло XXV.

5 Соловиев, А. Симболика …., с. 36.

6 Пак там, с. 34.

7 Петров, П. Кръговидни паметници в Западна България. Сп. Археология, кн. 2, 1962 г., с. 17-24.

8 Соловиев, А. Симболика…., снимка 44.

50

го свързва с разгледаните по-горе кръговидни паметници от Западна България. Следователно, може да се приеме, че и този паметник е дело на еретици . павликяни или богомили, живяли на времето в тази част на страната.

Вторият символ, чрез който еретиците от Босна и Херцговина, Южна Франция и България са представяли Христос, е била лозата или отделното лозово мустаче, навито като спирала (вж. обр. № 10а и 10б)9. Този символ произтичал от почитта на еретиците към Евангелието на Св. Ап. Йоан Богослов, гдето в гл. 15, ст. от I до V Христос казва на учениците си: .Аз съм истинката лоза и Отец ми е земеделецът. Всяка пръча в мене, която не дава плод, Той я отрязва…. Този символ се среща по надгробни паметници и саркофази, намерени в Босна и Херцеговина, и Южна Франция, а у нас само като лозово мустаче.

Трети символ, ползван от еретиците, е бил корабът. И наистина, рисунки на кораби, според археолога Д. Овчаров10, са открити във Велики Преслав и по стените на скалните църкви и гробниците в средновековните кредни кариери до с. Басараби (Мурфатлар), в Северна Добруджа (вж. обр. № 11). Рисунки от този род са изразявали убеждението на еретиците, че душите на праведните християни са пренасяни за последно с кораби. Според д-р Соловиев, в полза на това убеждение говори една средновековна еретическа песен, в която се казва:

Ти остани, Никола,

Да идем в гората,

Да правим кораби,

Да возим душици

От този свят на онзи.11

Връщам се на рисунката на кораба върху стената на гробница от Мурфатлар, защото тя дава основание за известни разсъждения. Възможно е в началото да е бил нарисуван само кораб – от монаси-еретици, които по този начин да са демонстрирали убеждението си, че душата на погребания техен събрат ще бъде отнесена в рая. Други монаси, обаче, като хора на православието, са начертали пред носа на кораба единичен кръст, обявявайки се срещу ереса. Първите монаси, очевидно разгневени от това и решени да си върнат правото върху символа, издълбават пред носа на кораба още един символ . голям, внушителен троен кръст, изразяващ представата за Светата Троица. Ако събитията действително са следвали този порядък, без съмнение става въпрос за една разгорещена защита на религиозни идеи между православни и еретици.

За наличието на тройни кръстове сред археологическите находки научаваме от публикациите на рведица наши учени. Така например, Рафаил Попов12 още през 30-те години на миналия век открива дръжка на глинен съд с начертания върху нея три кръста (вж. обр. № 12). Следват публикации на Стефан Лисицов13 (вж. обр. № 13) и на Георги Атанасов14 (вж. обр. № 14а и 14б).

Тук е мястото да посоча още един паметник, според мен важен, върху който се виждат начертани три кръста, този път разположени около надписаната с прабългарски руни сирийска дума. Салясе., означаваща три в смисъл на Троица, т.е. Света Троица (вж. обр. № 15). Той е открит при разкопки в развалините на срердновековния манастир до с. Равна, Провадийско от археолога Казимир Попконстантинов15. Това съчетание от написана дума и символ около нея, според мен, може да се изтълкува като желание на еретиците да внушат още по-убедително своята представа и почит към Светата Троица.

Троен кръст, начертан върху кръг, се вижда и върху дъното на глинена кана, открита разкопки на средновековен некропол до с. Топола, Каварненско (вж. обр. № 16)16.

В Северна Добруджа при разораване на нива близо до с. Кастелу е открит отново глинен съд, на чието дъно са начертани три кръгчета с кръстове в тях. Археолозите, публикували находката,

9 Пак там, с. 48, обр. 2а и 2б.

10 Овчаров, Д. За характера и принадлежността на средновековните рисунки от Басараб (Мурфатлар), сп. Археология, год.

XVII, кн. 3, 1975, с. 1-10.

11 Соловиев, А. Симболика…., с. 34.

12 Попов, Р. Материали от разкопки през 1934-35 г., Сб. Мадара . II, 1936, с. 81-105.

13 Лисицов, С. Графитни изображения и знаци върху източната крепостна куртина на Велики Преслав, Сб. Плиска .

Преслав, том I, С., 1977, с. 200-206.

14 Атанасов, Г. Ранносредновековни рисунки и знаци-графити от крайдунавска Добруджа, Сб. Добруджа, кн. 7, Добрич . Силистра, с. 183-215.

15 Попконстантинов, К. Рунически надписи и знаци от манастира при Равна, Провадийско и техните аналози. В: Приноси към българската археология, С., 1992, с. 119, обр. 3.

16 Знакът не е публикуван.

51

съобщават, че кръгчетата са разположени така едно спрямо друго, че наподобяват трилистна детелина (вж. обр. № 17)17.

Според Патриарх Евтимий Търновски, срещу този символ на еретиците се е борил още Свети Иларион Мъгленски, живял в Македония, където византийската власт заселва еретици от Армения. Същият светец възмутен ги пита: .Как се осмелявате, като направите три дървени кръста и ги съберете заедно, да ги наричате Света Троица?.18.

Прави впечатление, че централният от трите кръста в групата е по-голям по размери. Това, без съмнение, не е случайно. По този начин еретиците са изразявали убеждението си, че Христос е Светият дух не са равностойни на Бога . Отец19.

Има още един символичен знак, който не искам да подмина. Той представлява три кръгчета, двете от които се съединяват с третото посредство чертички (вж. обр. № 18). В един случай символът е с кръст, вписан в третото кръгче (вж. обр. № 19). В друг случай кръст е начертан и между първите две кръгчета (вж. обр. № 20). Този символичен знак се вижда начертан върху църковна мазилка20, върху глинен съд21 и върху саркофаг от Домозан (Южна Франция)22. Той е открит и на още няколко места в България. Според мен този знак също символизира Светата Троица.

Споменатият вече археолог Г. Атанасов съобщава и за композиция от четири кръста, разположени около друг, по-голям кръст23. В един случай всички кръстове са вписани в кръг (вж. обр. № 21), а в други два . не (вж. обр. № 22). Първият знак е открит в скална килия до с. Цар Асен, Симистренско, вторият . в църква до с. Алфатар, Силистренско, а третият . върху каменен блок от Силистра. Според същия автор, ….обикновено така са били представяни петте Божи рани или Христос с четирима евангелисти.24. Като се има предвид, че еретиците, в частност богомилите, са отричали Стария завет, който утвърждавал робството на земята, и са следвали Христовия скромен начин на живот и неговите завети, отразени в четирите евангелия, следва да приемем, че композицията от един голям и четири малки кръста около него наистина символизира Христос с четирима евангелисти.

Този символ днес се вижда начертан и върху грузинското национално знаме. За него патриархът на Грузия Илия Втори казва: .Има всички аргументи, щото петокръстният бялочервен флаг да се смята за символ на Грузия. Това се потвърждава от не един изторически източник..25. Въз основа на това може да се предположи, че у нас като пропагандатори на ереса са действали и грузинци. В някаква степен потвърждение на това е и съобщението на археолога Д. Овчаров, че край град Провадия е бил намерен грузински надпис, придружен от 12 кръста26. Съдържанието му в превод било следното: .Господи, Исусе Христе, помилуй нас! Амин. Това (кръстовете . бел. моя) са светите Апостоли..

Сред символите на еретиците е и лъкът със стрелата (вж. обр. № 23). Той безспорно е израз на любовта на богомилите към псалмите на цар Давид. Например, в псалм № 10, ст. 10-11 пише: …. Моята защита е Бог. Бог … се гневи всеки ден на нечестивия. Запънал и приготвил е лъка си. … Прави стрелите си огнени стрили…. Без съмнение, този символ е изразявал вярата на еретиците, че Бог е с тях в неравната им борба с официалната православна църква и с държавната феодална власт, които са били безпощадни към тях. По този начин, най-вероятно, лъкът със стрелата се срещат начертани над двадесет пъти по земите на Първото българско царство.

Д. Овчаров съобщава, също така, че символът е открит начертан върху стена на катакомба, северно от днешния гръцки град Серес27. Друг учен намира три негови изображения върху каменни блокове в Силистра28. Проф. Ст. Михайлов също съобщава за такъв символ, начертан върху от, така

17 Maria Comsa, A. Radilesku si N. Hartuchi. Necropola de inceneratia de la Castelu. Materiale si sercatari arheologice . VIII, Editura Acad. Rep.Pop. Romania, Bucuresti, 1962, p. 649-658.

18 Патриарх Евтимий Търновски. Пространно житие на Иларион Мъгленски. Стара българска литература, т. 4, С., 1986, с. 102.

19 Ангелов, Д. Богомилството в България. Трето издание. 1980, с. 161.

20 Петкова, Л.Д. Знаци върху археологически паметници от Средновековна България . VII-X век. С. 1980, с. 146, табл. VII.

21 Николов, Б. Раннобългарски находки край Островския окоп, сп. Археология, год. IV, кн. 2, 1962, с. 36, обр. 10 и 11.

22 Соловиев, А. Симболика…, сн. 45.

23 Атанасов, Г. Ранносредновековни рисунки…, табл. 7 и 9.

24 Пак там, с. 210.

25 Государственный флаг Грузии. http://hrono.ru/flagi/gruzia/state.htm, p. 1 of 2

26 Овчаров, Д. Български средновековни рисунки-графити. С. 1982, с. 80-81.

27 Пак там, табл. CXXVII.

28 Атанасов, Г. Ранносредновековни рисунки…, табл. IX . обр. 1, 2 и 3; табл. XI . обр. 2.

52

наречените, девташлари около първата българска столица Плиска29. Освен в посочените места този символ се среща начертан още и по каменните блокове и развалините на средновековната българска крепост Слон в Карпатите, Румъния30, както и по саркофази в Босна и Южна Франция31.

Сред често срещаните символи на еретиците, в частност на богомилите, са били орелът, гълъбът и змията. Според д-р Соловиев, по някои босненски саркофази се вижда изобразен петел (вж. обр. № 24). С този символ обикновено е бил представян Св. Апостол Петър. В България досега подобен символ не е откриван, но пък затова се среща друг, по-значителен – орелът. Чрез него е бил представян Св. Апостол Йоан Богослов32. Такава прица се вижда нарисувана върху счупен глинен съд, открит недалеч от останките на Голямата базилика в Плиска, с нарисувани върху него, според откривателя му33, два орела. Според мен, обаче, орелът е един . лявата птица, а дясната рисунка е гълъб, над който е написана с прабългарски руни сирийската дума .салиб., означаваща .кръст. (вж. обр. № 25). С тази композиция, без съмение, са изразени иконоборческите настроения на еретиците.

Има още една интересна композиция от символи34. В нея се вижда орел в хералдическа поза, който гледа към слънчев знак . кръг с вписан в него кръст. От другата, дясна, страна на кръга е изобразена змия (вж. обр. № 26). Публикуващият автор не пише нищо за символичния й смисъл. Тя, обаче, с право може и следва да се възприеме като илюстрация на богомилската .Тайна книга. В композицията символично единият от главните герои . Св. Ап. Йоан Богослов, представен чрез образа на орела, е насочил поглед към кръга, с вписания в него кръст – символ на Иисус Христос, с когото в Книгата разговаря. А змията присъства в композицията като създание на Дявола, чрез която той прелъстява .ангела, който има вид на жена., т.е. Ева, за да бъде извършено прословутото грехопадение. Христос, по време на Страшния съд, ще накаже Сатаната и ще спаси човешкия род от по-нататъшни страдания. С цялото това символично съдържание на композицията, начертана върху каменен блок от Велики Преслав, авторът й е целял да укрепи вярата на своите събратя богомили в доброто и, че въпреки всичко, злото ще бъде наказано и, според Тайната книга, Бог ще изтрие сълзите от очите (им).. В онези времена злото за богомилите са били църковните и феодални преследвания.

В края на това изследване ще насоча вниманието си към някои амулети – предмети с предпазна роля, представляващи розети и кръгове, с вградени в тях кръстове, открити в земите на Северен Кавказ35 (вж. обр. № 27 . част от амулетите). Ще подчертая, че приликата между нашите символични знаци и среднокавказките не е случайна, тъй като ересите, разпространявани у нас и в Европа, са зародени на изток, където християните от Горен Ефрат, т.е. Армения, също са се борили с поробителя . Византия, а еретиците арменци и сирийци са били насилствено преселвани на Балканския полуостров, по-точно в Тракия и Македония.

Като заключение се налага обобщението, че по множеството еретически символични знаци, открити по българските земи, може да се съди за големите мащаби на ереса и за ожесточената борба на православната църква и феодалната държава срещу него. Въпреки това тя е била безуспешна, свидетелство за което са делата на павликяните в Западна България, които продължили традицията да чертаят еретически символи и по време на Възраждането, дори върху предметите на бита и надгробните паметници.

29 Михайлов, Ст. Нови данни за девташларите около Плиска, Сп. Археология, кн. 2, 1962, с. 16.

30 Maria Comsa. Die bulgarische Herrschaft nordlich Donau Wahren das IX und X Jh. Im lichte der archaelogischen Forschungen. Dacia, V-IV, Bucuresti, 1960.

31 Соловиев, А. Симболика…, с. 53, обр. 41 и 42.

32 Ангелов, Д. Богомилството в България, с. 218-219; Иванов, Й. Богомилски книги и легенди, Фототипно издание, 1970, с. 93.

33 Георгиев, П. Глинен съд с изображения на орли и знак от Плиска, сп. Археология, кн. 3, 1978, с. 31-32.

34 Овчаров, Д. Български средновековни рисунки, табл. XCI . обр. 1.

35 Степи Евразии в эпоху средновековья, Москва, 1981, Сб. Археология СССР/

image





Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26223387
Постинги: 14406
Коментари: 18429
Гласове: 24989
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031