Постинг
08.03.2014 13:45 -
Първото съобщение за Именника на българските князе от Андрей Попов през 1866 г.
Автор: talasin
Категория: История
Прочетен: 2442 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2014 06:37
Прочетен: 2442 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 27.03.2014 06:37
ОРИГИНАЛНИЯТ ТЕКСТ
на 25, 26 и 27-и листи от първата редакция на "Еллинском Летописце" в Обзор Хронографов русской рeдакции, с който в 1866 г., Андрей Попов съобщава за разположената, след IV книга "Царства", "във висшата степен забележителна притурка", сега известна като "Именник на българските князе"
Този текст не е от преводите на Вехтия Завет и другите книги, които са посочени в преведените текстове от книгата на Княз М. Оболенски "Несколько слов о первоначальном русккой летописи" от 1870 г. с която той доказва, че те са преведени и занесени в Киевска Рус от българският презвитер мних Григорий по времето на цар Симеон и това на сина му Петър в един писмен паметник, който по-късно става известен като Цар Симеонов Съборник или Григориевия Съборник.
Тъй като "забележителната притурка" се намира в първата редакция на този ръкопис, не е превод и по някаква случайност не унищожен (във втората по време и състав, няма такъв текст), изписан е с почерк и мастило от същият преписвач на останалите текстове с преводите, отнася се само до български владетели, които са известни от текстове на авторитетни автори от тези времена и в текстовете има изрични записи, че са преведени от този Григорий, означава само едно, че този текст е създаден и приложен на мястото, където е намерен от А. Попов в ръкописа, от Григорий презвитер мних, което го прави автентичен и това не поражда други претенции от тогава до ден днешен. Това име му дадат руски историци, макар до времето на Княз М. Оболенски и архимандрит Леонид, той да бил известен като Светославовия Съборник от 1073 година или от 1076 година. Той е изписан, от А. Попов, не с оригиналните букви от копието на ръкописа, а с тези букви от кирилската азбука, които са използвани в Русия по това време, като е спазен съответният словоерд, лигатурите над буквите и означенията им за цифри. След публикуването на "Обзор Хронографов руской редакции" от Андрей Попов през 1866 г., текстът продължава съществуването си вече не като "забележителна добавка", а като "Именник на българските князе". По-късно името му е променяно ..на ханове, кханове, владетели, но след като съвременникът на преводите, Йоан Екзарх, съобщава в Шестоднев, че българските владетели са наричани князе, като хазарите, нормално е името му да се изписва с князе.
на 25, 26 и 27-и листи от първата редакция на "Еллинском Летописце" в Обзор Хронографов русской рeдакции, с който в 1866 г., Андрей Попов съобщава за разположената, след IV книга "Царства", "във висшата степен забележителна притурка", сега известна като "Именник на българските князе"
Този текст не е от преводите на Вехтия Завет и другите книги, които са посочени в преведените текстове от книгата на Княз М. Оболенски "Несколько слов о первоначальном русккой летописи" от 1870 г. с която той доказва, че те са преведени и занесени в Киевска Рус от българският презвитер мних Григорий по времето на цар Симеон и това на сина му Петър в един писмен паметник, който по-късно става известен като Цар Симеонов Съборник или Григориевия Съборник.
Тъй като "забележителната притурка" се намира в първата редакция на този ръкопис, не е превод и по някаква случайност не унищожен (във втората по време и състав, няма такъв текст), изписан е с почерк и мастило от същият преписвач на останалите текстове с преводите, отнася се само до български владетели, които са известни от текстове на авторитетни автори от тези времена и в текстовете има изрични записи, че са преведени от този Григорий, означава само едно, че този текст е създаден и приложен на мястото, където е намерен от А. Попов в ръкописа, от Григорий презвитер мних, което го прави автентичен и това не поражда други претенции от тогава до ден днешен. Това име му дадат руски историци, макар до времето на Княз М. Оболенски и архимандрит Леонид, той да бил известен като Светославовия Съборник от 1073 година или от 1076 година. Той е изписан, от А. Попов, не с оригиналните букви от копието на ръкописа, а с тези букви от кирилската азбука, които са използвани в Русия по това време, като е спазен съответният словоерд, лигатурите над буквите и означенията им за цифри. След публикуването на "Обзор Хронографов руской редакции" от Андрей Попов през 1866 г., текстът продължава съществуването си вече не като "забележителна добавка", а като "Именник на българските князе". По-късно името му е променяно ..на ханове, кханове, владетели, но след като съвременникът на преводите, Йоан Екзарх, съобщава в Шестоднев, че българските владетели са наричани князе, като хазарите, нормално е името му да се изписва с князе.
В какво се изразява теорията на Кирил Ми...
Разследване на превземането на Горьковс...
Войниците от ЛСР започнаха да формират с...
Разследване на превземането на Горьковс...
Войниците от ЛСР започнаха да формират с...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Астрономическите основи на стария български календар
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.