Ханс-Улрих Рудел



Най-успешният пилот на Луфтвафе, а също може да се счита и като един от най-големите врагове на Съветския Съюз заради колосалните загуби в жива сила и техника, които им нанася. През Втората световна война Рудел е единственият пилот в световната история, който извършва 2530 бойни полета като поставя световен рекорд, свалян е 32 пъти (само от вражески зенитен огън, никога от противников пилот) зад бойната линия и винаги е успявал да се върне при своите. Неговата равносметка е: потапя 1 съветски унищожител, 1 съветски крайцер, на 23 септември 1941 потапя съветския боен кораб "Марат", унищожава 519 танка = 3 съветски танкови бригади, 70 десантни катера, 150 оръдия, 4 бронирани влака, 9 самолета измежду, които и съветски "ас", и 800 други наземни цели. Сталин дава награда от 100 000 рубли за главата му, но той така и не е заловен. Рудел е единствен кавалер носител на най-високото отличие в германската армия - Рицарски кръст на Железния кръст със златни дъбови листа, мечове и диаманти.
















Отличия:
Железен кръст II и І степен, Златен пилотски знак с лента „2000“ (бойни полета), Златен пилотски знак с брилянти, Германски Златен кръст, Рицарски кръст на Железния кръст (6 януари 1942),
Дъбови листа към Рицарския кръст (229-и поред на 14 април 1943), Мечове (42-и поред на 25 ноември 1943), Диаманти (10-и поред на 29 март 1944), Златни дъбови листа, мечове и диаманти (единствен кавалер на това отличие 29 декември 1944).


Ханс-Йоахим Марсей



Със своите 158 въздушни победи, капитан Ханс-Йоахим Марсей е най-големият пилот-изтребител в Африка. Носител на Рицарския кръст с дъбови листа, мечове и диаманти. Известен е с много прозвища: "Звездата на Африка", "Младият орел", "Жълтата 14-ка", "Орелът от Африка" или "Пустинната звезда". За малко повече от 1 година Марсей извършва 388 бойни полета и се превръща в най-способния изтребител с най-големи успехи срещу Кралските ВС. Генерал Адолф Галанд го нарича "Недостижимия виртуоз на изтребителите". Загива при злополука със своя Me 109 на 30 септември 1942 г., на няколко километра южно от Сиди ел Аман. Погребан във военното гробище край Дерна, германци и италианци издигат край гроба метална пирамида, върху която на бронзова плоча е гравирано: "Тук почива непобеденият капитан Марсей".














Отличия:
Италиански златен медал за храброст;
Железен кръст ІІ степен;
Железен кръст І степен;
Рицарски кръст: 22 февруари 1942;
Дъбови листа (97 награден): 6 юни 1942;
Мечове (12 награден): 18 юни 1942;
Брилянти (4 награден): 3 септември 1942;


Герхард Баркхорн



Майор Герхард Баркхорн със своите 301 въздушни победи е вторият пилот-изтребител в света по успехи. Той е носител на Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст. Баркхорн има общо 1104 бойни полета и повече от 2000 часа полет на Ме 109. В следвоенните Бундеслуфтвафе той е командващ на съединение от реактивни изтребители. Преминал в оставка като генерал-майор на 8 януари 1983 г. става жертва на трагична транспортна злополука.








Отличия:
Железен кръст ІІ степен;
Железен кръст І степен;
Рицарски кръст: 23 август 1942;
Дъбови листа (175 награден): 11 януари 1943;
Мечове (52 награден): 2 март 1944;


Ерих Хартман



Майор Ерих Хартман е постигнал повече въздушни победи от всеки друг пилот в историята на въздушните боеве. По данни на немското командване, в хода на Втората световна война е извършил 1 425 бойни полета, сваляйки 352 противникови самолета (от тях 345 съветски) в 825 въздушни боя. За това време неговият самолет Месершмит 109 пада 14 пъти заради повреди, причинени от отломките на сваления противников самолет или технически неизправности. При тези случаи Хартман винаги успява да скочи с парашут. Приятелите му го наричат „Русия германски рицар“, а противниковите летци — „Черния дявол“. Ерих Хартман участва в изграждането на Бундесвера и е повишен в полковник на 26 юли 1967 г. Завършва военната си кариера през 1970 г. и умира на 20 септември 1993 г.










Отличия:
Железен кръст ІІ степен;
Железен кръст І степен;
Рицарски кръст: 29 октомври 1943;
Дъбови листа (420-ти награден): 2 март 1944;
Мечове (75-ти награден): 4 юли 1944;
Диаманти (18-ти награден): 25 юли 1944;


Хайнц Волфганг Шнауфер



Майор Хайнц Волфганг Шнауфер е най-успелият пилот-нощен изстребител в историята. Със своите 121 въздушни победи постигнати през нощта, той получава прякора - "Нощният призрак от Сен Тронд". Загива нелепо на 15 юли 1950 в резултат на пътно-транспортен инцидент.








Отличия:
Железен кръст II степен;
Германски златен кръст;
Рицарски кръст: 31 декември 1943;
Дъбови листа;
Мечове: 30 юли 1944;


Франц Щаудегер



Франц Щаудегер е първият награден с Рицарски кръст танков ас на "Тигър" и командир на "Тигър" І от 1-ва СС танкова дивизия "Лейбщандарт Адолф Хитлер". Отличието си той печели заради това, че на Източният фронт при Курск на 8 юли 1943г., Щаудегер сам със своя танк спира опасен вражески танков пробив от около 50-60 съветски Т-34 и от тях успява да унищожи 22 съветски танка. Той е уважаван от своя екипаж и като цяло е добре приет в ротата, но не се радва на особено голяма популярност и не става звезда като своя колега Михаел Витман. Франц Щаудегер преживява войната и умира във Франкфурт на 16 март 1991 г.




Отличия:
Медал за бойни действия на Източния фронт;
Железен кръст II степен: 20 март 1943;
Железен кръст I степен: 5 юли 1943;
Рицарски кръст: 8 юли 1943;


Курт Книспел



Курт Книспел е най-успелият немски танков командир, воювал както на Източния, така и на Западния фронт. С неговите 168 (всички потвърдени, с непотвърдените броят им достига 195) унищожени танка, повече от всеки друг танков ас, той е най-успешният войник служил в бронираните сили по време на Втората световна война. Той е и единственият без офицерски ранг в германските бронирани сили, който е споменат в комюникето на Вермахта. Въпреки че е предлаган четири пъти, Книспел не получава желания Рицарски кръст, отличителен белег на повечето танкови асове. Загива на 28 април 1945 г. при Востиц.








Отличия:
Железен кръст II степен;
Железен кръст I степен;
Германски златен кръст: 20 май 1944;
Танкова щурмова значка;


Ото Кариус



Ото Кариус е един от големите танкови асове във Вермахта със 150 унищожени танка, повечето от които на Източния фронт. На 22 юли 1944 г., 2 "Тигъра" под командването на Кариус, контраатакуват Малинава и унищожават 17 съветски танка. Вярно е, че руснаците са атакувани изненадващо, но бързата и точна преценка на ситуацията както и отлично използваната тактика са основните фактори за успех. След войната Ото Кариус става собственик на аптека, която се казва "Tiger Apotheke".
 





Отличия:
Железен кръст І и ІІ степен;
Рицарски кръст: 4 май 1944;
Дъбови листа към Рицарския кръст (535-ти носител): 27 юли 1944;
Златна значка за раняване;
Сребърна бойна танкова значка за участие в 100 успешни танкови сражения;


Михаел Витман



Михаел Витман е безспорно най-легендарният танков командир, който единствен успява да покаже максималния потенциал на "Тигъра" и неговата мощ, когато на 13 юни 1944 г., сам с "Тигъра" си, атакува небезизвестната 7-ма британска бронетанкова дивизия "Пустинните плъхове" при Вилер-Бокаж, Франция. При атаката Витман успява да унищожи 14 танка, 2 оръдия и около 13 други машини, нанасяйки тежки загуби на британците и спирайки настъплението на цялата дивизия. За тази смелост е награден с Рицарския кръст лично от Хитлер и е повишен до СС-Хауптщурмфюрер. Той воюва също така на Балканския фронт, Източния фронт и за цялата война има 138 унищожени танка и 132 противотанкови оръдия. Изгаря в танка си заедно с екипажа на 8 август 1944 г. в резултат от попадение на вражески танк.












Отличия:
Железен кръст II степен: 12 юли 1941;
Железен кръст I степен: 8 септември 1941;
СС пръстен на честта;
Рицарски кръст: 14 януари 1944;
Дъбови листа: 30 януари 1944;
Мечове: 22 юни 1944;
Значка за раняване черна: 20 август 1941;
Сребърна танкова значка: 21 ноември 1941;
Медал Източен фронт: август 1942;
Български Орден за Храброст II степен: август 1942;


Гюнтер Прийн



Гюнтер Прийн е един от най-големите германски асове в подводната война. Става известен в целия Райх с това, че през нощта на 13 срещу 14 октомври 1939 г. се промъква незабелязано в най-голямата база на британския флот Скапа Флоу, намираща се на Оркнейските острови (считано до тогава за невъзможно) и торпилира намиращите се там линеен кораб „Royal Oak” и стария самолетоносач „Pegasus”. Заради първото попадение на "Royal Oak", "бдителните" британци решават, че се дължи на повреда и за това не вдигат тревога, тогава Прийн с нови две попадения успява да детонира артилерийските погреби на кораба. Прозвучава оглушителен взрив, разкъсал линкора с водоизместване 31 200 т. на две части. “Royal Oak” се преобръща и за 23 минути потъва, отнасяйки живота на командващия Home Fleet адмирал Бленгроув и 832 души от екипажа. Незабелязан, Прийн изплува невредим в открито море и се прибира при своите. След като Прийн обяснява на американски журналист, че не е имал затруднения в проникването си в залива, по думите на журналиста: "Британската немарливост трябва да е била направо престъпна". Прийн има 10 плавания (228 дни) с U-47, потапя общо 31 кораба с общ тонаж 191 918 и нанася повреди на 8 кораба с общ тонаж 62 751.










Отличия:
Железен кръст ІІ степен: 25 септември 1939;
Железен кръст І степен: 17 октомври 1939;
Рицарски кръст: 18 октомври 1939;
Дъбови листа: 20 октомври 1940;

ВЕЛИКОЛЕПЕН ПОСТИНГ, а Ханс-Улрих Рудел е бил роден на 2 юли, лаская, че аз също!

Ще подчертая егото ми, споменавайки, че имам двутомна книга за Виттманн от Патрик Агте, книга за Книспел от Франц Куровски, книгата на самия Рудел също, такава за Марсей, книгата на Толивър и Констейбъл за Ерих Хартманн и писаната от самия Кариус за бойни му път!

Линквам постинга ти в групата ми към вибокс&

Сериозни воини!