Пет случая, когато САЩ случайно, едва не се самовзривяват с атомно оръжие

 

 

По време на Студената война ние все се опасявахме, че САЩ и СССР ще започнат ядрена война. Но много по-вероятно сме могли да загинем от собствените си ядрени оръжия.

Инциденти, свързани с ядрени оръжия, сред военните имат много зловещи имена - Broken Arrow, Faded Giant, YADVSPYSHKA. Всъщност, е имало десетки такива случаи, но ние ще обхванем пет големи аварии в САЩ.

 

Авиобаза Тревис, 1950, Счупена стрела

По време на Корейската война, военни и политици на САЩ сериозно разглеждали използването на ядрени оръжия. През август 1950 г., 10 бомбардировача B-29 излетяли от, така наричаната тогава, Fairfield-Suisun военновъздушна база в Калифорния, и се отправили към Гуам. всеки от които носел на борда атомна бомба Марк IV, която е два пъти по-мощна от хвърлената над Япония, в края на Втората световна война.

 

Малко след излитането, един от B-29 съобщава за неизправност в двигателя. На борда е бил генерал Робърт Травис. Той наредил на самолета да се връща обратно в базата, но при кацането на самолета отказанл колесник. Осъзнавайки, че самолетът пада, пилотът се опитал да избегне удара в един населен район около базата, и самолет се разби в северозападния ъгъл на базата. При удара загиват 12 от 20 души, които са били на борда, включително и генерал Травис. В резултат от удара се взривяват 5,0000 фунта взривни вещества, които са компоненти на атомната бомба Mark IV. Експлозията убила още седем души на земята. Ако бомбата е била оборудвана с капсула детонатор, броят на жертвите е могъл да бъде шестцифрено число.

U. С. ВВС укрили инцидента, като казали, че за тренировъчен полет са били натоварени конвенционални бомби. Няколко месеца по-късно, базата е преименувана в чест на генерал Травис. Терминът Broken Arrow термин, се използвал за обозначаване на извънредни произшествия с ядрени оръжия, които не са свързани с началото на ядрена война.

Обогатителниян реактор Ферми 1, 1966, Faded Giant

Инцидентът е увековечен под заглавието "Когато ние едвам не загубихме Детройт" в едноименната книга на Джон Фулър.

Случилото се на Ферми 1 е в резултат на инженерни грешки, неспазване на правилата за безопасност, или просто липсата на опит. Инженерите са направили промени в охладителната система, но не го въвели в документацията, така че инженерите, работили по реактора без да знаят, че в резервоара за течен натрий има допълнителни дисперсионни пластини. Когато единия резервоар били блокирани охлаждащите тръби, активната зона на реактора прегрява до 700 градуса по Фаренхайт (около 370С) и частично се разтопява.

С топенето на горивото, реакторът прегрява повече от това, с което може да се справи охладителната система. В резултат на това се стига до стопяване на околната инфраструктура, като защитен корпус, охладителни системи, и в крайни случаи, инсталираната база. Когато напълно се разтопило, гориво се възпламенява и поддържа температура от около 2000 градуса по Фаренхайт (около 1000C). Въпреки, че терминът не се използва от 1966 г., един хипотетичен (и технически невъзможно) шанс, че разтопения реактор ще запали земята и ще стигне до Китай, което дава определението на понятието «Китайският синдром».

.

Ферми 1, която се намира между Детройт и Толедо, но аз предполагам, че "Когато ние едва не загубихме Толедо" не е звучало толкова вълнуващо.

 

Тайби Айлънд, 1958, – Broken Arrow

В крайбрежните води на Tайби Айлънд, на границата между Джорджия и Южна Каролина, на дълбочина от 10 фута (3 м) почива водородна бомба. Тя се намирала там в продължение на почти 50 години.

 

През 1958 г. бомбардировач В 47 «Stratojet» по време на учение се разбива. На борда той носел една водородна бомба Марк 15 - лека бомба 12 фута дълга, въоръжена с 400 кг експлозив и високо обогатен уран. Екипажът на претърпелия катастрофа самолет  решил, че при аварийно кацане, не е изгарял от желание да носи на борда си такъв опасен товар, и поискал разрешение да хвърли бомбата в океана. Когато тя се удря във водата не експлодира и никой, оттогава не я е виждал.

Има известно несъгласие относно това дали бомбата е била напълно оборудвана. Някои доклади сочат, че е била, но Военновъздушните сили официално обявили, че вътре е била учебна капсула. Били са предприети опити да я намерят, но естествената радиация на земята изключително е затруднило издирвателната дейност. Ако тя не е била оборудвана, и ако тя би се взривила, град Савана, намиращ се в близост, щеше да изчезне от лицето на земята.

Айдахо-Фолс, 1961 – Faded Giant 

Това е бил един потенциално сериозен инцидент, както и населените места, изложени на радиоактивни газове. Но инцидента в Айдахо Фолс, е по-особен в серията от ядрени инциденти, като най-ужасната катастрофа, за което относително малко е известно.

SL-1 е експериментален реактор, и се намира на въоръжение в армията близо до Айдахо Фолс. На трети януари 1961 всички се събудили от сирена за тревога. Спешно пристигнали намиращия се в близост персонал за спешни случаи. Заради високите нива на радиация, те не могли да достигнат до кабината за управление половин час. Когато най-накрая успяват, те установяват две жертви, една от които все още показвала признаци на живот (той починал скоро след това). Дори и след като жертвите са изнесени от сградата, в която се помещавал реактора, телата на хората бяха толкова радиоактивни, че трябвало да ги погребат в оловни ковчези.

Най-лошото тепърва предстояло. Няколко дни по-късно, службите за спешна помощ, намират трети оператор. Когато е станал инцидентът, той бил застанал на върха на реактора. Силата на експлозията разкъсва контролните пръти и те, минаващи през гърдите му, го приковават към тавана.

Причината за инцидента, станала възможността за контрол на скоростта на реакцията на операторите. Устойчивата реакция изисква всеки цикъл да генерира достатъчно неутрони, за да се разбият атомите, които произвеждат следващия цикъл на делението. Управлението се осъществява с помощта на контролните пръти от материал, който спокойно поглъща неутроните. Въвеждането на няколко елементи в контролните пръти в реактора забавя реакцията. SL-1 е преминал през техническо обслужване, при което е трябвало контролните пръти, да се изтеглят няколко сантиметра. Тъй като конструкцията на реактора включва използването на един единствен голям контролен прът, само грешка (издърпване на почти целия прът) довежда до мигновена свръхкритична реакция на циклите на деление, които нарастват експоненциално.

Масивният скок на изходящата енергия изпарява водата за охлаждане, както и част от реактора, което води до причиняване на масивна експлозия, която води до прекратяване на реакцията. Така че е възможно да се напише книгата "В деня, когато ние почти загубихме Айдахо Фолс."

NORAD, 1979 - YADVSPYSHKA (почти)

Ето как NORAD научил, че не си струва да се работи с компютърна симулация на ядрено нападение от Съветския съюз, като се използват системи, които реагират на действително ядрено нападение. Агенцията за противоракетна отбрана получила обезпокоителни доказателства, че цяла армада от съветски ядрени бойни глави се отправят към Съединените щати. Във въздуха се вдигат бойни самолети, заредени с ядрени оръжия. Защитеният самолет на президента също е вдигнат във въздуха (въпреки че в момента той не е бил там).

Палецът замръзва на бутона. Командирите на екипажите чакат заповед за атака. В шест интензивни минути, никой не беше сигурен, че това не е Третата световна война ... и странно, никой не използва "червеният телефон", горещата линия със Съветския съюз. И накрая, идва сигнал от сателитите и радарите за ранно предупреждение, че никаква ядрена атака не е зафиксирана. Виновникът се оказва тренировъчен запис, генериращ фалшиви положителни сигнали, които случайно били включени. В жаргона на военните YADVSPYSHKA означава реална ядрена експлозия, която може да доведе до ядрена война.

Ако всички гореизброени случаи, изглеждат достатъчно смущаващи, то има още няколко десетки подобни инциденти само в САЩ. Тук можем да си спомним известната Карибска криза.

Тъжната поука от това е, че би било разумно да се страхуваме по-малко от агресия, отколкото от собствената си некомпетентност и лоша техника.

Източници

Farmer, James H. «Korea and the A-Bomb.» Flight Journal, Dec. 2010.

«The SL-1 Reactor Accident.» Radiationworks.

«Nuclear Accidents.» Georgia State University.

«Criticality Accidents.» Trinity Atomic Website.

ужас, добре че го направиха в япония

На който не му върви,не му върви!!

Забелязах , извесни недоразумения в написаното , които показват непознаването на материята от автора на написаното или желанието да създаде сензация .... За информация , ядрените бойни глави , нямат критична маса , без критична маса няма реакция , в устройството им няма взривател , нужна е критична маса , и инициатор , той служи за взривател , инициатора е силно радиоактовен , и както си личи от името иницийра (започва ) неконтролируема ядрена реакция , така че , в първата част на статията , се споменава взривател , капсул детонатор , запалител , запалка , те не са нужни ...

авторя е олигофрен,съжалявам ама си е така.пълно е с простотии,че и английски не разбира. пише през 50-та че се казва счупена стрела,а друга авария през 58-ма - broken arrow. ма то е едно и също бе лингур. вземи научи елементарен англиски поне !!! повече няма да те чета и ще се боря с всички сили и хората да не го правят .аман от лумпени !!!