Федералният резерв на САЩ - картел от Осем Фамилии

Източник 

1.06.2011

 
The Federal Reserve Cartel: The Eight Families by Dean Henderson

 

 

Според формата на 10K на Комисията за ценни книжа на САЩ, четирите Конника на банковата дейност включват десетте най-големи акционери, в действителност всяка от корпорациите от списъка Fortune 500.

И кои са тези акционери в тези банки с глобални интереси (банките, които най-активно работят на паричните пазари и участват в международни парични транзакции)?

Тази информация се охранява още по-добре. Моите запитвания към агенциите, които регулират банковата дейност, по отношение на притежателите на акции от двадесет и петте най-големи банки в САЩ, отначало попадаха като предмет на закона "За свобода на информацията", но след това бяха отхвърлени въз основа на една формулировка "заплаха за националната сигурност." Доста иронично, тъй като много от собствениците на банковите акции пребивават в Европа.

Едно от основните хранилища на богатството на световната олигархия, което е собственост на тези банкови холдингови компании, е американска Trust Corporation, основана през 1853 г. и сега е собственост на Bank of America. Един от директорите на корпорацията US Trust Corporation и почетен член на Управителния съвет е Уолтър Ротшилд. Сред директорите са също Даниел Дейвидсън (JP Morgan Chase), Ричард Тъкър (Exxon Mobil), Даниел Робъртс (Citigroup) и Маршал Шварц (Morgan Stanley).
Дж. Макалистър, много добре осведомен човек в петролната промишленост с тесни връзки с кралския двор на Саудитска Арабия, пише в The Grim Reaper, че информацията, която той получил от Саудитските банкери, потвърждава, че 80% от New York Federal Reserve Bank (най-мощният офис на Фед) е собственост на осем семейства, четири от които живеят в САЩ. Това са Goldman Sachs, Рокфелер, Lehman и Кун Leba в Ню Йорк, на Ротшилд в Париж и Лондон, Варбург в Хамбург, Lazard в Париж, и в Израел на Мойсей сейфове в Рим.

Дипломираният експерт-счетоводител Томас Шауф потвърждава казаното от МакКаллистър, като добавя, че десет банки контролират всички дванадесет поделения на U. С. Федералния резерв: NM Ротшилд в Лондон, Ротшилд банка в Берлин, Warburg банка в Хамбург, Warburg банка в Амстердам, Lehman Brothers в Ню Йорк, Lazard Brothers в Париж, Kuhn Льоб банка в Ню Йорк, Израел Моисей Сейф банка в Италия, Goldman Sachs в Ню Йорк Йорк и JP Morgan Chase Bank в Ню Йорк. Според Шауф, Уилям Рокфелер, Пол Варбург, Яков Шиф, и Уилям Стилмън са собственици на голям дял от Фед. Шиф е тясно свързан с банката Kuhn Льоб. А Стилман, чрез брака сключен със член на семейството на Рокфелер в началото на века, е тясно свързан със Citigroup.

Юстас Мълинс в книгата си Тайните на Федералния резерв (The Secrets of the Federal Reserve) стигна до същото заключение. В тази книга той показва връзката на Федералния резерв и банките на Ротшилд, Варбург, Рокфелер и другите.

Влиянието, което тези банкови семейство оказват върху световната икономика не може да се надценява и очевидно умишлено се затаява. Техните медии могат да поставят под съмнение всяка информация, която разкрива тайната на този банков картел, като просто му закачват етикета на "конспиративни теории". Но фактите са си факти.

Морган

Федералната резервна банка е създадена през 1913 г., през същата година умира наследникът на американския банков клан Дж. Пиърпонт Морган и е създадена Фондацията на Рокфелер (Rockefeller Foundation). Кланът Morgan ръсоводил американската финансова система от Wall Street и Броуд Стрийт (улицата на финансовия район на Ню Йорк), играещ ролята на централна банка на САЩ, тъй както през 1938 г., Джордж Пийбоди основава подобна банка в Лондон.

Peabody е бизнес партньор на Ротшилд. През 1952 г., Юстас Мълинс Фед изследовател предполага, че Морган не са нищо голямо, а са само агенти на Ротшилд. Мълинс пише, че Ротшилд "предпочита да работи анонимно в САЩ, криейки се зад JP Morgan & Company ».

Габриел Колко казва също: "Действията на Морган в периода 1895-1896 за продажба на американски облигации и злато в Европа са на базата на съюз с клана Ротшилд."

Morgan бързо се превръща във финансови октопод и оплита с пипалата си целия свят. Morgan Grenfell действа в Лондон. Morgan et Ce преобладава в Париж. Cousins ​​Lambert де Ротшилд основават във Филаделфия, Drexel & Company.

Morgan работи за семействата на Астор, DuPont, Guggenheim, Вандербилт и Рокфелер. Те финансират старта на AT & T, General Motors, General Electric и DuPont. Както и разположените банки намиращи се в Лондон, Ротшилд и Barings, Morgan става част от влиятелните институции в много страни.
През 1890 от Morgan взима заем, египетската централна банка, те финансират руските железници, пускат в обръщение облигации на бразилски местни водачи, и спонсорират проекти за изграждане на обществени сгради в Аржентина. Рецесията през 1893 г. също допринася за нарастване влиянието на Морган. През същата година, Morgan спасява американското правителство от банковата паника (едновременно масово изтегляне на депозити от вложителите, страхувайки се от фалит), сформира синдикат в подкрепа на резервите на правителството, с доставката на злато от Ротшилд, на стойност $ 62 милиона

Морган е движещата сила за експанзията на САЩ на запад, те финансират и контролират прехвърляне на правото за гласуване чрез пълномощник, свързан с западната железопътна мрежа. През 1879 г., финансираната от Морган, Ню-Йоркска Централна ЖП линия, Корнелиус Вандербилт дава преференциални тарифи за развиващия се монопол на Standard Oil, Джон Д. Рокфелер, засилва връзката между Рокфелер и Морган.
Morgan попада под контрола на Ротшилд и Рокфелер. Заглавие в Ню Йорк Хералд гласи "Кралете на жп транспорта образуват гигантски тръст." Дж. Пиърпонт Морган, веднъж казал: "Конкуренцията - това е грях", а след това щастливо обявил: "Само помислете. Всички железопътни на запад от Сейнт Луис, ще бъдат под контрол само на тридесет души."

Morgan и банкерът Кун Льоб, Едуард Хариман владеещи монопола върху жп линиите, а по същото време, династията на банкерите Lehman, Goldman Sachs и Lazard се присъединяват към фондацията Рокфелер в борбата за контрол над промишлеността на САЩ.

През 1903 г. от осем семейства е основан банкерски тръст (Banker’s Trust). Бенджамин Стронг от Тръста става първият президент на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Създаването през 1913 г., на Федералния резерв разширява влиянието на осемте семейства във военната и дипломатическата власт на правителството на САЩ. В случай на неплащане на чуждестранните заеми сега олигарсите могат да изпратят американски военни да събират дълговете. Морган, Chase и Citibank са формирали синдикат, който предоставя международни заеми.

Морган е в топли връзки с британската династия Уиндзор и с италиянската династия на Савой. Кун Leba, Warburg, Lehman, Lazard, Израел Моисей сейфове и Goldman Sachs са също в близки отношения с европейските кралски семейства. До 1895  под контрола на Морган е целия поток от злато, което се е движело от и до Съединените щати. Първата американски вълна от сливания е само в начален стадий и се е движела от банкери. През 1897 се случват шестдесет и девет промишлени сливания. До 1899 г. вече, са две хиляди. През 1904 г. Джон Муди, основател на Moody,s Investor Services, заявява, че интересите на Рокфелер и Морган да се разделят е невъзможно.

Обществото се отнася с недоверие към акционерните дружества за дистрибуция. Много от тях ги считат за предатели, които работят за европейски пари. Standard Oil, US Steel Kernagi Андрю и Едуард Harriman железопътни линии, всичко това е финансирано от банкера Яков Шиф от Кун Льоб, който е работил в тясно сътрудничество с Ротшилд в Европа.

Няколко западни държави са забранили дейността на банкерите. Популистът Уилям Дженингс Брайън е три пъти кандидат за президент на демократите 1896-1908. В централната част на неговата анти-империалистическа кампания е идеята, че Америка пада право в капана на "финансово робството на британската столица." Теди Рузвелт спечели изборите през 1908 г., но поради разпространението на популистките идеи трябваше да приеме Акта Sherman (първият антитръстов) закон на САЩ, обявявайки за престъпление възпрепятстването свободата на търговията, създаване на тръстове (монополи) и за сговор с такава цел). След това той преследвал Standard Oil Trust.

През 1912 г.  били проведени заседания на Комитета Pujо (подкомисия на U. С. за контрол върху "финансовите тръстове" май 1912 г. -. Януари 1913), независимо от концентрацията на власт на Wall Street. През същата година съпругата на Едуард Хариман продава на JP Morgan значителен дял в  New York’s Guaranty Trust Bank Trust, което довежда до създаването на Morgan Guaranty Trust. Съдията Луис Бранде убедил  президент Удроу Уилсън, че това е свързано с изискването на бордовете на директорите. И през 1914 г. бил приет Законът Клейтън (федерален закон, регулиращ дейността на тръстовете).

Джак Морган, син и наследник на Джон Пиърпонт, откликнал на поканата на своите клиенти Remington и Winchester да се увеличи производството на въоръжения. Той привел аргументи в подкрепа на идеята за необходимостта от американско влизане в Първата световна война. Под натиска на фондацията Карнеги и други олигархични сдружения, Уилсън отстъпва. Чарлз Тансей в Америка отива на война (America Goes to War), пише: "Дори преди избухването на военните действия френската фирма на Ротшилд Freres, установила контакт с Морган и компания (Morgan & Company) в Ню Йорк, предлага да издава облигации за заем от сто милиона долара, голяма част от които да останат в САЩ, за да плащат за американски стоки, които са закупени от французите." (Бел.ред. По същата схема, САЩ и сега дават заеми на Израел. 70% от тях остават в САЩ)

Morgan финансира половината от военната икономиката на САЩ, докато в същото време избира за изпълнители компании като GE, Du Pont, US Steel, Kennecott и ASARCO. Всичките били клиенти на Morgan. Morgan също така финансира англо-бурските войни в Южна Африка и Френско-пруската война. На Парижката мирна конференция от 1919 г. под председателството на Морган, той ръководел мерките, както за възстановяване на Германия, така и на съюзниците.

През 1930 г., популизмът отново обхванал Америка, след като Goldman Sachs, Lehman Bank и други облагодетелствани от срива на фондовия пазар през 1929. Председателят на комисията по финансови услуги и банкиране на Камарата на представителите Луис Макфадън (демократ-Ню Йорк) казва за Голямата депресия, "Това не е случайно. Това беше внимателно планирано мероприятие ... Банкерите на международно ниво, са искали да създадат една атмосфера на отчаяние, за да могат да се появят тук като наши управници. "

Сенаторът Джералд Най (демократ-Северна Дакота) през 1936 г., ръководи разследването на въпроса за военните доставки. Nye стигна до заключението, че Морган е натоварил САЩ в Първата световна война, за да защити своите заеми и да се създаде процъфтяваща военна индустрия. По-късно, Наи създава документ, озаглавен The Next War, в който цинично се позовава на "добрата стара богиня на демократичните капани", с помощта на които, Япония може да се използва, за да привлече САЩ във Втората световна война.

През 1937 г., министърът на вътрешните работи Харолд Икс предупреждово за влиянието на "шестдесетте американски семейства." По-късно историкът Фердинанд Люндберг написва книга с това заглавие. Върховният съд на Европейските общности Уилям О. Дъглас казва: "Влиянието на Morgan ... това е най-опустошителното в индустрията и финансовия сектор днес."

Джак Морган отговорил чрез натискане на САЩ да се присъедини към Втората световна война. Морган е имал тесни връзки с две от най-богатите семейства в Япония, Ивасаки и Дан, които притежават, съответно, Mitsubishi и Мицуи от момента, когато тези компании са възникнали от шогуната през седемнадесети век. Когато Япония започва инвазия в Манджурия, както и организиране на клането на китайското местно население в Нанкин, Morgan омаловажил събитието. Морган също имал тесни връзки с италианския фашист Бенито Мусолини, а немският нацист Ялмар Шахт е бил посредник на Morgan Bank по време на Втората световна война. След края на войната, военните представители на семейството на Morgan се срещат с Шлахт от Банката за международни разплащания (BIS) (международна финансова институция, чиито функции включват насърчаване на сътрудничеството между централните банки , за улесняване на международните финансови транзакции) в Базел, Швейцария.

Следва...

http://polopot.blog.bg/politika/2010/10/21/koi-pritejava-federalniiat-rezerv.623380

Ето ти представено по-подробно и с графики...Директно от Конгреса на САЩ ;)

Благодаря! От повече глава не боли.

Много се изтърка тази плоча! А и звучи фалшиво. На този свят има около 960 милиардери, като повечето от тях са мюсюлмани! И точно те управляват света. А федералният резерв е в наши дни една напълно безгласна буква.

изтърка ти се мозъка евреино , много хора започнаха да се пробуждат и няма да ви се размине .А на хората ще кажа търсете в youtube.com имената на Daniel Estulin и Aaron Russo и ще разберете истината за това кой управлява всичко в тоя свят и кой запалва войните.