През 1948 г. на един от плажовете в Австралия било намерено тялото на добре облечен мъж. В личните му вещи, между другото, са открили сборник с персийска поезия, на гърба на която някой бил оставил бележка от пет реда с главни букви. Смисълът на това съобщение досега не е разчетено.

Делото Tamana Shuda е мистерията на мистериите, обвити в мистерия и тайно съобщение в пакет, изпратено в тайна къща. Той е толкова загадъчен, че най-любознателните и най-щателните следователи като Шерлок Холмс и всички от неговият род не могат да я разплетат.

На първи декември 1948 г. в Аделаида, Австралия, на плажа Somerton е бил намерен мъртъв непознат мъж. Той е добре развит, много здрав и много добре облечен. Всички етикети на дрехите му са били отрязани. В джоба му имало билет за влака. За съжаление, той е пропуснал влака. Тай не могъл да бъде идентифициран и зъболекарските проби не съвпадали с нито един човек. Аутопсията показала, че последнита му храна е била пай с месо, който е ял 3-4 часа преди смъртта, и всъщност това е всички. Тестовете за външни вещества са били отрицателни, но следователите били убедени, че той е бил отровен.

Месец по-късно полицията открива кафяв куфар на железопътната гара Аделаида. Но него също така бил отрязан етикета, както и на облеклото на неизвестен мъж. Вътре на дрехите, също били изрязани всички етикети. Сред неговите вещи в куфара имало четка за почистване на листа, електрическа отвертка, ножици, каквито обикновено се използват за рязане на шаблони. За съжаление, изследователите не са открили ниакво вещество в куфара, но установили, че якето може би е американските производство.

През юни 1949 г., следователи прегледали отново тялото и открили таен джоб в дрехите на починалия, в който лежало парче хартия, на което били написани само две думи - "Taman Shud". След задълбочено проучване на листа хартия, показали, че той е бил откъснат от сборник на произведения на Омар Хаям "Rubaie". Това откритие е довело до факта, че всички медии се опитват да намерят книгата, от която е бил откъснат. Търсенето било успешно. Открили един човек, който притежавал копие от рядкото първо издание на "Rubaie" в превод на Едуард Фицджералд, което, той казал, че е намерил на задната седалка на колата му в нощта преди да открият тялото на непознатия мъж. На задната корица с молив било написано небрежно, както следва:

На книгата също бил написан телефонния номер на бившата медицинска сестра, която по време на Втората световна война дава копие на "Rubay" на офицера Алфред Boксели. Boksell е все още жив, и той притежавал непокътнато копие на "Rubay", и двамата отричат всякаква връзка с починалия.

Някои предположения са направени във връзка с друго убийство, извършено в района,  и се предполагало, че този човек е шпионин, работещ за някое чуждо правителство. Случаят остава неразрешен и до днес, и изглежда, така ще остане завинаги.

Криптограмата Бейл - комплект от три криптирани съобщения, които съдържат информация за легендарното съкровище, заровено някъде във Вирджиния. Във всеки случай, както е посочено в книжката от неизвестен автор, публикувана през 1885 г. от издателство "Вирджиния Бук". Или това е просто измислица? Никой не знае със сигурност.

В едно от трите кодирани съобщения се посочва точното местоположение, където се намира съкровището от злато, сребро и скъпоценни камъни. От гледна точка на съвременните пари, то би добро струвало около $ 65 млн. евро. В другите две е подробното описание на съкровището и списъка на "собствениците", т.е. най-близките роднини, при които съкровището трябва да премине по наследство, без да има завещание. Има също така и определен ред за наследяването.

Страстите около криптограмите се разгаря, след появането на гореспомената брашура, наречена "Документите на Бейл или книга, съдържаща истинските факти за съкровище, заровено през 1819 и 1821. близо до Бедфорт, окръг Вирджиния, и не е намерено до сега. "Според автора на тази работа, събития се развиват, както следва:

През 1822 година, Бейл дава заключена желязна кутия с "документи от изключителна важност", на собственик на местен хотел за да го пази като зеницата на окото си. Ако нито собственикът, нито негов пратеник не се появи в следващите десет години, било позволено да се отвори кутията. След това Бейл напълно е изчезнал.

Морис решава да разбие заключването едва през 1843 г., което е почти два пъти по-дълго от крайния срок. В кутията имало три криптирани листа хартия, изцяло покрити с редове от цифри. От сега до края на живота си Moрис се опитва да намери ключа за този пъзел. Неуспешно.

Неназованият автор на брошурата твърди, че са получили злополучната кутия заедно със съдържанието й от Морис преди смъртта му, и загубили за декодиране следващите двадесет години от живота си.

Първо, той предполагал, че цифрите са букви от азбуката, но после се отказал. Тогава го осенила идеята, че криптограмата трябва да се чете по метода на "единен шифроблокнот", според който ключът представлява някаква книга. Той дори намерил книга-ключ към една от криптограмите - това е U. С. Декларацията за независимост, която винаги е била в хотелската стая на Бейл. Така успява да прочете една от криптограмите, тази, която съдържа описание на съкровището.

Ако се вярва на тази бележка в подземен рудник, някъде "край Buford" в железни съдове лежат два фургона със злато и сребро. В същото писмо се разказва Бейл разказва как съкровището е попаднало при него през 1820 г., когато той е бил в компанията на 29-ет  авантюристи, търсачи на съкровища, попадат на златна мина ", някъде на около 250-800 мили северно от Санта Fe. "

За съжаление, първият успех се оказва и последен - за останалите две криптограми ключове не са били открити. Но тъй като след това, през 1885 брошурата е била издадена от издателската къща "Вирджинска книга,"  опитите да дешифрират криптограмите не спират, и кой знае, късмета на някого може да се усмихне ...

Експерти в Масачузетския технологичен институт, гигант в областта на криптографията, са създали кодирано съобщение, разчитанет на което, според техните собствени оценки, ще отнеме поне 35 години (освен ако, разбира се, някой гений не намери решението по-рано).

Решаването на пъзела го е очаквала награда. Каква награда - не е известно. Знаем само, че тя се съхранява в плътно запечатан контейнер от олово, метър висок, което от своя страна, е в архивите на Масачузетския институт на техническите науки. Съдържанието на съда ще остане в тайна до тогава, докато някой не разчете, свързаното с него шифровано съобщение. Правилният отговор е известен само на един човек - Рон Ривест, съ-изобретател на алгоритъма RSA, една от най-често използваните криптографски системи за шифроване на електронни съобщения.

Шифровката с"тиктак" механизъм, която, между другото, също е създадена с помощта на алгоритъма RSA, за първи път е представена на широката публика през 1999 г., когато се празнува 35-та годишнина от основаването на компютърната лаборатория в Масачузетския технологичен институт. Ако никой не разчете пъзела, съда с "иновативната капсула на времето," тържествено ще бъде отворена в деня на 70-годишнината на същата лаборатория, т.е. през 2033г.

Пъзелът е създаден така, че да изключва всякаква възможност за решение с ускоряване на процеса на определяне на модели или използването на разпределени изчисления. Тази загадка изисква изключително "последователно мислене."

Ако ви се случи да посетите централата на ЦРУ в Ленгли Сити (щата Вирджиния), обърнете внимание на скулптурата в двора - гигантски свитък мед, извит под формата на латинската буква S, и изпъстрена с неразбираеми знаци. Паметникът се нарича "Kriptos". А знаците са криптиран текст, с който двадесет години безуспешно се борят най-опитните криптографи. Загадката Kriptos многократно са били предмет на разгорещени дискусии, както в ЦРУ, така и извън него.

През 1988 г., беше решено да се изгради новата сграда на централата на ЦРУ зад основната. Прецизирането на пространството между двете сгради, поръчано от американския художник Джеймс Санборн. Той идва с този набор от 885 странни символи, в който няма и следа от всякаква система или ред, в който те са разположени. Своето дете, Санборн нарича "Kriptos," произлизащо от гръцката дума "Скрито."

Какви ли не светли умове се обединяват за решаване на загадката,но всички те, включително експерти от ЦРУ, са в състояние да се справят само с три фрагменти от текста. Те са наречени К1, К2 и К3. В тези пасажи, няма нищо, което да хвърли поне малко светлина върху съдържанието на останалата част от криптограмата, което е вероятно още по-объркващо. Ето и съдържанието:
K1: "Между леката сянка и липсата на светлина се намира оттенък на илюзия"

K2: "Това е напълно невидимо. Как е възможно това? Те са използвали магнитното поле на Земята. Информацията е била събрана и предадена под земята незнайно къде. Знае ли за това Ленгли? Те трябва да: това е погребано някъде наблизо. Кой знае точното място? Само WW ". (WW - бившият директор на ЦРУ Уилям Уебстър, на когото Санборн предава плик с пълно тълкуване на секретното послание)

R3: "С треперещи ръце направих малка цепнатина в горния ляв ъгъл. И тогава, разширих дупката, вкарах свещта вътре и надникнах. Заради горещия въздух, идващ от вътре, свещта започна да трепери, но след това детайлите в стаята излязоха от мъглата. Виждате ли нещо? "(Това е перифразиран запис от дневника на археолога Хауърд Картър, който открива гробницата на египетския фараон Тутанкамон)

Досега 97 символа остават неразшифровани от последната част (известни като R4). И все повече и повече слухове и спорове около Kriptos.
Около студиото на Санборн постоянно се въртят самоуки шпиони. Някои дори жертват кариерата си заради Kriptos. Един такъв фанатик от Мичиган, например, зарязва процъфтяващ бизнес в софтуерната индустрия, за да се посвети на разнищващ криптограмата.

Друг "войн" с име Ранди Томпсън, посветил на Kriptos-а три години. "Мисля, че съм близо до разгадаване. То може да се случи утре, или може би ще отнеме останалата част от живота ми ... "

А тайнствената скулптура привлича интереса и на Дан Браун, автор на "Шифърът на Леонардо", която се отнася до Kriptos в един от романите му.

През 1999 г. един компютърен експерт от Лос Анджелис на име Джеймс Гилогли обяви, че той е в състояние да прочете първите три криптирани раздела с помощта на компютър Pentium II и своя собствена програма.

След като информацията за успеха на Gillogli изтече в пресата, на ЦРУ  нищо друго не оставаше да направи, освен да подготви спешен доклад. Оказало се, че няколко месеца преди Gillogli същите три секции, е успял да декриптира служителят на ЦРУ Дейвид Стайн. При това цената била хартия, моливи и четирима души със стотици часове работното време. Резултатите от тяхната работа Stein отчита в тесен кръг от колеги през февруари 1998 година. В медиите, разбира се, тази информация не попада.