Как МЗ раздаде респиратори за близо 10млн.само на „неговите си“ болници

https://czpz.org/politics/13120-10-4?fbclid=IwAR0dozrDVAzWD8LXJfwh0kGBak2HLG4vJ5EoijknUILQQGnGYetEU7k_W0c

Със средства от Европейска програма "Региони в растеж", министерство на здравеопазването е закупило 317 респиратора. Договор за доставка на апаратите е сключен с Китай с постановление на МС от 27 март, като първата поръчка е за 50бр. на цена 30хил. лв. за брой. С прехвърлянето на средства от европейски програми, правителството целеше да подсигури болниците, за да могат да приемат пациенти с Ковид.

Оказва се обаче, че всичките 317 респиратора са разпределени в лечебни заведения търговски дружества с държавно участие, каквито общинските болници не са и разбира се още по-малко частните болници. Това стана ясно от справка, която Право и здраве поиска по реда на закона за достъп до обществена информация. 
На същата дата, 27 март, бившият здравен министър – Кирил Ананиев издаде заповед, с която определи и задължи кои болници ще приемат пациенти с коронавирус определи и по колко такива ще бъдат настанявани в тях. В приложението към заповедта, лечебните заведения, които ще приемат ковид пациенти за интензивно лечение не са само болниците с държавно участие, фигурират и общински и частни.
Тъй като болниците са търговски дружества, решението на министерството да подпомогне само държавните и то с европейски средства, е директна помощ от държавата към определени търговски дружества, което противоречи и на българското и на европейското законодателство. 
В началото на април общинските болници съобщиха, че изпитват затруднения с преструктурирането и апелираха към МЗ да бъдат подпомогнати със средства от ОП Региони в растеж и Развитие на човешки ресурси тъй като изпитват недостиг и а персонал и на апаратура. В 79 общински лечебни заведения са обособени 233 легла за интензивно лечение и наблюдение на пациенти с COVID-1 съгласно заповед на министъра на здравеопазването. Нито една от тези 79 болници не е получила респиратори от здравното министерство.

 

• ЕК одобри пренасочване на над 20 млн. евро за Covid-отговор в България
• В болниците получиха облекла от времето Студената война
• БЛС, МЗ и НЗОК подписаха споразумение за сътрудничество
• МЗ: PCR тест, заплатен от гражданите, не може да бъде условие за прием или консултация със специалист в лечебни заведения
• Лекар със сигнал до МЗ срещу сливенската болница, в която има огнище на коронавирус

Така общинските лечебни заведения попадат в нелоялна конкурента среда. От една страна са принудени да определят и обособят отделния, които да останат празни и в очакване, от друга не получават никаква помощ за това, за разлика от държавните болници. Или казано с други думи – списъците в наредбата са за всички, държавната помощ за някои. 
За да изпреварим обяснението, че в началото не епидемията у нас не всичко е било ясно, трябва да допълним, че последните 55 респиратора са закупени през месец юни и отново са разпределени само в лечебни заведения с държавно участие. 
Критерият не е нито в това колко натоварени с ковид-пациенти са били болниците, нито колко броя легла са определени за такива пациенти. Единствения подбор, който е направен е по вид на собственост на болниците и това е особено очевидно от случаят в Плевен. Там УМБАЛ „Георги Странски“ не е включена в списъка на МЗ за интензивно лечение на болни от коронавирус, но това е единствената болница в Плевен, която е получила респиратори от министерството и то цел 12 бр. Останалите плевенски болници, които са определени да лекуват такива пациенти не са получили нито един. 
Още по-притеснително е, че това не е единствената болница извън списъка на тези, които са определен за интензивно лечение на ковид пациенти, която е получила апарати за обдишване. Такива са получили и :
СБАЛАГ“ ‚Майчин дом“ – 15бр., УМАБЛ“ Св. Екатерина“ - 10бр, СБО “Проф. Бойчо Бойчев” – 4бр., МБАЛНП „“Св. Наум” – 6бр. , "Национална кардиологична болница” – 8бр., УСБЛ по онкология” – 3бр. , Два респиратора е получила детската болница „Иван Митев“ в София и по 1бр. са получили Специализираните болници за активно лечение на белодробни болести, както и “Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания - София област. Всяка една от тези болници е с 100% държавна собственост, според регистрите на МЗ.

 

 

И за капак (според спрвката, която получихме от министерството), овен че са раздали респиратори за над 10млн.лв, закупени с европейски средства , само на техните си болници, някои от които изобщо не лекуват Ковид пациенти, от получените други 147 респиратора като дарения отново нито един не е отишъл за общинска болница, да не говорим за частна, макар че и те са задължени от държавата да приемат пациенти с коронавиирус.
Освен парадокса 0 легла – 10 – 15 респиратора, се наблюдават и други аномалии. Например в Ямбол са определени две болници с по 6 интензивни легла за лечение на корона вирус МБАЛ СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН ( 85,5% държавна) и МБАЛ Св. Йоан Рилски. Държавната е получила 9 респиратора за 6те легла ( общо от дарения и ЕП) , а другата 0. 
Подобна помощ от държавата, постъпила избирателно и само към лечебните заведения държавна собственост, дава конкурентно предимство на едно търговско дружество пред друго. За подобна държавна намеса, особено с европейски средства следва да бъде предварително уведомена ЕК, която да я одобри. Това обаче няма как да се случи, тъй като подбора е дискриминационен. 
Болниците, определени от заповедта на министър Ананиев, са длъжни да осигурят леглата със или без пациенти на тях. В единият случай, ще им бъде платено, в другия разбира се – не и както се казва, колкото повече респиратори – толкова повече възможности. 
Проблемът на общинските болници е отдавна и се задълбочава, особено след въвеждането на новите медицински стандарти, които изискват определен брой специалисти, за да съществува отделение. От тогава много отделения в тях спряха да съществуват. А сега от малкото им останали, една част очаква Ковид-19. За разлика от по-големите болници, при тях над 85% от приходите отиват за заплати. В сегашната ситуация обаче, приходите намаляват, а НЗОК им плаща само 85% от обичайната дейност. Така общинските лечебните заведения трупат задължения към доставчици, за предпазни средства, издръжка и тн. и това съвсем скоро ще стане видно за всички. И макар че премиерът преди време обеща, че по време на неговото управление няма да се закриват болници, държавата направи всичко възможно да ги самозакрие. Така стана с болницата в гр. Елена и на косъм се размина на тази в Белоградчик. Вероятно скоро ще има други, защото „инжекцията“ която са получили държавните болници в тези трудни за всяко едно лечебно заведение времена, не са щриха, а дълбоко подчертана политика, която  скоро ще даде резултат.

Магдалена Василева