През последния месец Джовани Сартори изгуби чувството си за време.
Той не помни точно кога по-малкият му брат, силен и здрав 53-годишен мъж, вдига висока температура и получава проблеми с дишането. Казва, че след около седмица в това състояние с лечението с предписания от личния му лекар парацетамол, е бил отведен в болницата. Десет дни по-късно той е мъртъв.
Шейсетгодишният Сартори остава сам с 90-годишната си майка в Кастана ди Прадело, село в Емилия Романя, Италия, където има повече крави и овце, отколкото хора. Домът им е на повече от 5 мили от най-близките аптека и магазин за хранителни стоки, и на 30 мили от болницата в Кодоньо, където е регистрирано първото огнище на COVID-19 в Италия. Майката на Сартори е със симптомите на вируса. “Тя беше така няколко седмици и не искаше да постъпи в болница. За щастие д-р Кавана дойде у нас един ден. Когато го видях да влиза, се почувствах прероден“, казва той в телефонно интервю.

Луиджи Кавана е ръководител на онкологичното отделение в близката болница в Пиаченца. През втората седмица на март, когато Италия влиза в локдаун, той си дава сметка, че твърде много тежко болни пациенти с COVID-19 пристигат в спешното отделение, докато повечето от тях е можело да бъдат лекувани у дома по-рано, преди симптомите им да станат твърде тежки.
Затова заедно с няколко колеги всеки ден пътува из районите около Пиаченца всеки ден. Неговите три екипа са посетили повече от 300 души със симптомите на COVID-19. Те носят лекарства за пациентите и устройство, което следи нивата на кислорода в кръвта, което се връща след възстановяването им. За по-критичните случаи д-р Кавана оставя резервоари с кислород и, както на майката на Сартори, торбички с хранителни течности за вливане. „Майка ми вече е по-добре. Да си в своето леглото, а не в претъпкана болница е това, което е от значение“, казва Сартори.

“Когато разбрах, че спешното отделение е препълнено с хора, които вече са в сериозно състояние, знаех, че нещо не е наред. Това не е удар или инфаркт, а вирус, който може да удари по различни начини и да следва курса си. Трябва да се опитаме да го спрем, преди да увреди белите дробове по начин, който понякога е необратим“, казва д-р Кавана. Според данните, които е събрал през първия месец, по-малко от 10% от пациентите, които той лекува у дома, се влошават до степен, в която трябва да бъдат хоспитализирани.

До миналата седмица Кавана е давал на повечето от пациентите си Хидроксихлороквин /използван често при малария и някои възпалителни заболявания като ревматоиден артрит/ и антивирусен медикамент, който обикновено се предписва за HIV. Тогава AIFA, еквивалент на Агенцията по храните и лекарствата на САЩ, излиза с препоръката за много внимателно предписване на двата препарата заедно. Така, че сега, освен в редки случаи, той прилага Хидроксихлороквина самостоятелно. Въпреки, че лекарството не е тествано за коронавируса, той казва, че това е „най-ефективното лечение засега“.

Белият дом също ентусиазирано препоръчва лекарството за лечение на коронавирус, президентът Доналд Тръмп го описва като „чудодеен лек“. Кавана подчертава важността на това, че когато лекар го предписва, трябва да следи бдително за въздействието му. „Всеки ден получавам десетки телефонни обаждания и отговарям на всички тях. Предпочитам да отговарям на телефона в 2 ч. следобед“, уточнява той.

Сега, когато процентът на заразените с коронавируса в Италия расте, медиците анализират какво работи и какво не – и все повече се обръщат към нови инициативи като тази, която е създадена от Кавана. Местни администрации в други региони и организации с нестопанска цел като Лекари без граници организират медицински екипи, за да предоставят грижа у дома и в най-рисковите места, като например старческите домове.

„Ние допуснахме грешка, особено в Ломбардия. Бяхме изцяло фокусирани върху увеличаването на броя на леглата в отделенията за интензивно лечение, без да имаме достатъчно анестезиолози“, обяснява Иван Кавичи, професор по социология на здравеопазването в университета Тор Вергата в Рим. И допълва, че „в такива ситуации укрепването на цялата система е от съществено значение, само тогава болниците могат да функционират правилно“.
Според него, вместо това общопрактикуващите лекари и екипите за първична медицинска помощ са били “изоставени” и “оставени без защита”. Досега близо 100 лекари са загинали в Италия, около половината от тях са общопрактикуващи.

Кавана и неговите екипи могат да влизат в домовете на пациентите, защото разполагат с необходимите предпазни средства, осигурени както от болницата, където работят, така и от частни донори. По време на посещенията си те обличат защитен костюм, който д-р Кавана шеговито описва като скафандрите на пилотите от филмите. Освен това, при всяко посещение те носят допълнителен халат за еднократна употреба, както шлемове, две маски, два чифта ръкавици, две шапки и покривала за обувките.

Властите също се опитват да подготвят мерки за евентуално възраждане на коронавируса. „Освен да реорганизираме болниците, трябва да реорганизираме медицинските кабинети в целия регион“, обяснява Пиер Луиджи Бартолети, заместник-секретар на FIMMG, италианската федерация на семейните лекари. Бартолети и неговите сътрудници вече мислят за следващата зима, когато в най-лошия случай вирусът може да удари отново със сила.

„Още през октомври чакалните пред лекарските кабинети трябва да бъдат преустроени, с отделни коридори за тези с грипни симптоми. Освен това, ние трябва да предложим на лекарите защитни средства и да ги обучим да ги използват правилно, заедно с подходящи инструменти за диагностика“, уточнява той. Бартолети работи с лекари в болницата Спаландзани в Рим, за да създадат методика, която да позволи бързо тестване за COVID-19, като се използва само капка кръв, взета от пръста.

Днес тестовете за коронавирус отнемат 4 или дори 5 дни, за да се получи резултат. Това е твърде дълго, ако се следват превантивните стратегии. Вместо да чака тестовете, д-р Кавана използва устройство с размера на мобилен телефон за ултразвукови скенери на гърдите. „Знаем, че в тази засегната област хората с признаци на бронхит или пневмония са почти сигурно положителни. Пазя тампона в случай на съмнение или за последващо лечение, за да се уверя, че след като се излекуват, не носят заразата“, казва той.

Лекарите и експертите са наясно, че пандемията е била като отварачка за очи – не само за италианците, но и за останалата част от света – по отношение на силните и слабите страни на различните здравни системи. Но никоя система не е доказала, че е достатъчно добре подготвена и оборудвана да се справи с изключителна ситуация като сегашната пандемия.

„Бяхме изненадани в момент, когато се чувствахме безсмъртни, но сега е ясно на всички, че това не е така. Ако повторим същите грешки, вината ще е и наша“, казва Пиер Луиджи Бартолети.

Автор: Франческа Берарди, Италия, за в. „Тайм“
Превод: Екип на Биволъ, Снимка: Gabriele Micalizzi—Cesura