Великденските огньове

 7 април 2020 г. ренегат 

http://www.renegadetribune.com/the-easter-fires/?fbclid=IwAR1TrS08jYLFiSR7AZwP9rbSoMXd_7jKok4Cyd6IoX-0HiGA18DbzpOfbaE

От сър Джеймс Джордж Фрейзър 
от Златната буфа [1922]

ДРУГИ повод, по който се провеждат тези огнени празници, е Великден, събота преди Великденска неделя. В този ден е било обичайно в католическите страни да се гасят всички светлини в църквите, а след това да се прави нов огън, понякога с кремък и стомана, понякога с горяща чаша. На този огън се запалва великата пасхална или великденска свещ, която след това се използва за запалване на всички угасени светлини в църквата. В много части на Германия също се запалва огън, посредством новия огън, в някакво открито пространство в близост до църквата. Освещава се и хората носят пръчици от дъб, орех и бук, които оголват в огъня, след което отнемат у дома със себе си. Някои от тези овъглени пръчици са изгорени у дома в току-що запален огън с молитва Бог да запази чифлика от огън, мълния и градушка. Така всяка къща получава „нов огън“. Някои от пръчките се пазят през цялата година и се полагат върху огнището на огнището по време на силни гръмотевични бури, за да се предотврати удара на къщата от мълнии или те се поставят в покрива със сходно намерение. Други са поставени в нивите, градините и поляните с молитва Бог да ги пази от блъскане и градушка. Смята се, че подобни полета и градини процъфтяват повече от другите; царевицата и растенията, които растат в тях, не се бият от градушка, нито се поглъщат от мишки, паразити и бръмбари; нито една вещица не им навреди, а ушите от царевица стоят близо и пълни. Овъглените пръчки се прилагат и върху плуга. Пепелта от великденския огън, заедно с пепелта на осветените палмови клонки се смесват със семето при сеитбата.

По същество езическият характер на празника на великденския огън се проявява ясно както от начина, по който се празнува от селяните, така и от суеверните вярвания, които те свързват с него. В цяла Северна и Централна Германия, от Алтмарк и Анхалт на изток, през Брунсуик, Хановер, Олденбург, област Харц и Хесен до Вестфалия, великденските огньове все още пламват едновременно по върховете на хълма. До четиридесет може понякога да се броят в полезрението наведнъж. Много преди Великден младите хора бяха заети да събират дърва за огрев; всеки земеделски производител допринася, а бъчвите с катран, петролни каси и т.н. отиват да набъбват купчината. Съседните села се виждат помежду си за това, което ще изпрати най-големия пламък. Пожарите винаги се запалват, година след година, на същия хълм, което съответно често носи името на Великденска планина. Прекрасно зрелище е да гледате от известни огньове, които се разпалват един след друг по съседните височини. Доколкото светлината им достига, досега, по вярата на селяните, нивите ще бъдат плодотворни, а къщите, върху които светят, ще бъдат безопасни от пожар или болест. На Волкмарсен и други места в Хесен хората са наблюдавали по какъв начин вятърът раздухва пламъците и след това сеят ленено семе в тази посока, уверени, че то ще расте добре. Марките, взети от огньовете, предпазват къщите от удари от мълнии; и пепелта повишава плодородието на нивите, защитава ги от мишки, а смесена с питейната вода на говеда принуждават животните да процъфтяват и да ги предпазват от чума. Докато пламъците угасват, млади и стари скачат над тях, и добитъкът понякога се прокарва през тлеещите жарави. На някои места катран или бъчви, увити в слама, са били подпалени, а след това са изпратени да се търкалят надолу по склона на хълма. В други момчетата запалват факли и камъчета от слама при огньовете и бързат да ги размажат в ръцете си.

В Мюнстерланд тези великденски огньове винаги се запалват по определени определени хълмове, които оттук са известни като Великден или пасхални планини. Цялата общност се събира за пожара. Младежите и девойките, пеейки великденски химни, маршируват около огъня, докато пламъкът угасне. Тогава момичетата прескачат огъня в една линия, една след друга, всяка подкрепена от двама младежи, които я държат за ръце и тичат до нея. В здрача момчетата с пламтящи снопчета слама тичат по нивите, за да ги направят плодотворни. В Делменхорст, Олденбург, беше обичай да се изсичат две дървета, да се засаждат в земята един до друг и да се натрупват дванадесет катран-бъчви срещу всяко. След това върху дърветата се натрупваше четка, а вечерта на Великденската събота момчетата, след като се втурнаха с пламтящи бобови пръчки в ръце, подпалиха цялото. В края на церемонията таралежите се опитаха да почернят един друг и дрехите на възрастни хора. В Altmark се смята, че доколкото се вижда пламъкът на великденския огън, царевицата ще расте добре през цялата година и няма да избухне пожар. В Браунроде, в планината Харц, беше обичаят да се палят катерици в великденския огън. В Алтмарк в него бяха изгорени кости.

Близо до Форххайм, в Горна Франкен, в Великденската събота в църковните дворове се изгаряше сламеник, наречен Юда. Цялото село допринася с дърва за кладата, на която той загива, а овъглените пръчици след това се съхраняват и засаждат на нивите в деня на Валпургис (първия май), за да се запази житото от блясък и мухъл. Преди около сто и повече години обичайът в Алтенеберг, в Горна Бавария, беше както следва. В следобедния ден на Великденската събота момчетата събирали дърва, което натрупвали в царевично поле, а в средата на купчината са поставили висок дървен кръст, целият затънал в слама. След вечерната служба те запалиха фенерите си при осветената свещ в църквата и хукнаха с тях с пълна скорост към кладата, като всеки се стремеше да стигне дотам първи. Първите, които пристигнаха, подпалиха грамадата. Никоя жена или момиче не може да се приближи до огъня, но им беше позволено да го гледат от разстояние. Докато пламъците се издигаха, хората и момчетата се зарадваха и се веселиха, викайки: „Ние изгаряме Юда!“ Мъжът, който пръв стигна до кладата и го запали, беше награден на Великден в неделя от жените, които му дадоха цветни яйца на вратата на църквата. Целта на цялата церемония беше да се пази от градушката. В други селища на Горна Бавария церемонията, която се проведе между девет и десет през нощта на Великденска събота, беше наречена „изгаряне на великденския човек“. На височина на около миля от селото младите момчета поставиха висок кръст, обвит в слама, така че да прилича на мъж с изпънати ръце. Това беше великденският човек. Никой момък под осемнадесет години не може да участва в церемонията. Един от младежите се настани до великденския човек, държейки в ръка осветен конус, който бе донесъл от църквата и запали. Останалите стояха на равни интервали в голям кръг около кръста. При даден сигнал те се втурнаха три пъти по кръга, а след това при втори сигнал се затичаха право към кръста и при момчето със светещия конус до него; този, който достигна целта, първо имаше право да подпали великденския човек. Страхотно беше веселбата, докато той гори. Когато той беше погълнат от пламъците, бяха избрани три момчета сред останалите и всеки от тримата нарисува кръг на земята с пръчка три пъти около пепелта. Тогава всички напуснаха мястото. На Великден понеделник селяните събраха пепелта и ги разпиляха по нивите си; също така те засадиха на нивите палмранши, които бяха осветени в Цветница, и пръчки, които бяха овъглени и осветени на Разпети петък, всички с цел да защитят полетата си срещу душове от градушка. В някои части на Швабия великденските пожари може да не се запалят с желязо или стомана или кремък, а само чрез триене на дърво.

Обичаят на великденските огньове изглежда е преобладавал в цяла Централна и Западна Германия от север на юг. Откриваме го и в Холандия, където огньовете пламнаха на най-високите превъзходства, а хората танцуваха около тях и прескачаха през пламъците или над светещите жарави. И тук, както често в Германия, материалите за огъня бяха събрани от младия фолк от врата до врата. В много части на Швеция огнестрелните оръжия се изхвърлят във всички посоки на Великден и огромни огньове са запалени по хълмове и височини. Някои хора смятат, че намерението е да се пази от трола и други зли духове, които са особено активни през този сезон.

• ← Полицията в Обединеното кралство изхвърля изнасилвания за болно заключване
• Яденето на орехи запазва младите теломерни нишки →

  Също може да харесате


Месиански пророчества  15 май 2019 г. 
 
Героят като божественост  3 август 2017 г. 
 
Потенциални последствия за трансгенерационна епигенеза в религиозен контекст  13 септември 2016 г. 
 

Обичаят на великденските огньове изглежда е преобладавал в цяла Централна и Западна Германия от север на юг. Откриваме го и в Холандия, където огньовете пламнаха на най-високите превъзходства, а хората танцуваха около тях и прескачаха през пламъците или над светещите жарави

Благодаря ти!