https://anonybulgaria.wordpress.com/2019/08/06/%d0%bb%d1%8e%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-

В последните години на тъй нареченият преход, който унищожи България такава каквато повечето от нас я помнят, започна една нова закономерност. Денят на детето 1 юни да бъде следван от „традиционния“ вече София гей прайд в същия месец. Духовното и морално унищожение на нацията е логичното продължение на целенасочената икономическа разруха, която се институционализира отдавна у нас.

Няма да обсъждаме вече до болка изтърканите тези на „дискриминираните“ и „угнетените“ представители на ЛГБТ+, които просто искат „равенство“ с всички останали. Това само измества разговора в задънена улица, което на текущия момент е и тяхната цел.

Нека поговорим за равенството, което някак си изглежда като проста и лесно достижима категория.

Комунистите и марксисте бяха обсебени от темата за равенството, но единици от тях, а най-често само тези на върха знаеха много добре, че равенството е непостижима химера. Въпреки това го размахваха като морков пред магарето на масите. Днес се случва абсолютно същото нещо.

Равенство няма и няма как да има между различни по същността си неща.

Няма как да има равенство между тези, които създават нов живот чрез любовта си и тези, които само създават болести, страдание и духовна (и физическа) смърт наричайки това „любов“. Не може да има равенство между тези, които обичат, отглеждат, грижат се за и възпитават деца и тези, които искат да правят секс с деца. Педофилите, които тихо се присъединяват към ЛГБТ+ движението твърдят, че тяхното е „просто още една сексуална ориентация“.

И макар че, на нас нормалните хора ни се струва, че това вече няма как да стане – да бъде нормализирана педофилията както нормализираха педерастията – нека погледнем на фактите. Популярните “Ted Talks”, които започнаха с теми от новите информационни технологии и бяха насочени предимно към съответната публика – в последно време започнаха да включват в себе си все повече „социални теми“. Това не е случайно, тъй като IT младежта обикновено има коефициент на интелигентност над средния, но във връзка със строго научния си мироглед е открита към всякакви нововъведения и до някаква степен е лишена от морален компас. По интересното е, че усилията за „нормализиране“ на педофилията идват „от горе“. От самия „Олимп“ на информационните технологии. Facebook банва страници които „засрамват педофилите“. Facebook провежда проучвания на общественото мнение сред потребителите си дали педофилите имат право да искат „сексуални снимки“ от деца. Това не е виц, не е шега. Това се случва в момента.

На протестите в Columbia University  в Ню Йорк, към антифите (ако някой не знае, това са радикалните „антифашисти“ в Америка, които всъщност представляват най-радикалната форма на класическия фашизъм в света в момента) се включи и небезизвестната организация NAMBLA (North-American-Man-Boy-Love-Association) със следния слоган:

Без бял супремасизъм, без злословене по адрес на педофилите, без Майк Чернович (поддръжник на Тръмп))

Ted Talks се водят по темите за нормализация на педофилията, превръщайки я в поредната „сексуална ориентация“ наред с призива „нека да обсъдим педофилията като възрастни хора“, в който говорителят настройва слушателите на вълна на „състрадание към педофилите“. „Ами ако това беше вашият колега, баща или син?“

В реалността педофилите мразят децата до такава степен, че са готови без да се замислят, да съсипят физически, духовно и психологически за цял живот някое дете – само за да удовлетворят мимолетните си собственни нужди. Но в последно време някак си монетата се обръща и тези изверги се включват в групите на „дискриминирани хора“, представят ни се като някакви „хора в неравностойно положение“, които просят нашето разбиране и закрила. И видите ли те просто искат „равенство“ с всички останали хора. Намеква се, че те всъщност „обичат“ децата.

Когато Джордж Оруел в „1984“ каза „любовта ще бъде омраза, а омразата любов“ – ние не го разбрахме. Сега можем да го видим на практика. Става пред очите ни

Постер в САЩ. Текстът чете: “Pedophiles are people too. Because Love Is Love”. Плакатът изобразява възрастен и дете със сърчица на фонът на ЛГБТ+ флагът

Комунизмът се опита насила да създаде равенство между мързеливите и трудолюбивите и отучи цели нации да се трудят. Опита се да създаде равенство между имащи и нямащи и унищожи цели обществени класи наред с  икономическия и производствен потенциал на много страни за десетилетия напред.

Сега се опитват насила да създадат равенство между нормалните и полово извратените.

Това, което тези щедро грантово-финансирани, „весели и щастливи“ лгбт младежи, които танцуват по улиците на София облечени в цветовете на дъгата, няма да ви кажат (тъй като дори на тях по време на ориентацията им във въпросните НПОта не е обяснено), е простият факт че:

легитимизирането на хомосексуалността като „съвсем нормална“ алтернатива на естествените сексуални отношения изисква всяка опозиция срещу хомосексуалният модел на поведение да бъде ДЕлегитимизирана.

С прости думи, за да се даде правото на извратените да се считат за нормални, на нас останалите трябва да ни се вземе правото да се противопоставяме или осъждаме неестественото им поведение – да го считаме за ненормално. Това вече е факт в САЩ, Канада, Великобритания, Швеция, Белгия, Холандия и други страни, където ЛГБТ лобито е успяло да придвижи прозорецът на Овертон по нататък. Там вече успешно работят закони срещу „омразата“. За да се чувстват хомосексуалните „нормални“ – на самите нормални им е забранено със закон да ги критикуват. Иначе следват глоби и затвор. Вече разработената и доказала се на практика ЛГБТ+ технология (не теория, не идея, тех-но-ло-гия) за нормализиране на извращенията придвижва нещата напред и всичко се развива по план. Неща които до скоро бяха немислими в едно здраво общество, сега се превръщат в „нормални“. По-лошо, тези неща стават законово закрепени като „норма“ и същите тези закони ги пазят от всеки човек, който може да има наглостта да не е съгласен с тях.
 

През януари 2019г, Пастор Джастин Хоук в Уийд, Калифорния (Pastor Justin Hoke of Trinity Bible Presbyterian Church in Weed, California) е уволнен след като пише следното на таблото за обявления на църквата:
„Брус Дженнър все още е мъж. Хомосексуалността все още е грях. Културата може да се промени, но Библията не се променя“

Това е цената на тяхната (на ЛГБТ) „свобода от дискриминация“. Да бъдат дискриминирани другите, нормалните. Трябва да я платим ние. И няма как иначе да бъде.

Само неотдавна хомосексуалността се считаше за патология, за болест, а сега тези които не са съгласни с нея са наричани „хомофоби“, намеквайки, че те самите страдат от някаква патология, някаква ирационална „фобия“. „Педофобията“ далеч ли е зад ъгъла? А „копрофобията“?

„В крайна сметка кой какво решава да яде е личен избор, който никак не вреди на останалите хора! Вие защо сте против тези които искат да ядат л*йна? Не давайки разрешение на копрофагите да образоват децата ви за ползите и прелестите на консумацията на фекалии – вие ги дискриминирате, нарушавате човешките им права и отричате „самата им човечност“! Копрофагите са хора и имат право да се самоизразяват танцувайки по улиците на столицата с шоколадови „рогчета“ и „пирамидки“ на клечка. Те са горди от избора си, не бива да се срамуват! Кои сте вие да ги съдите?“

За съжаление горните редове вече не звучат толкова налудничаво.

Само неотдавна хомосексуалността се считаше за нередна от морална гледна точка. Но от тук нататък всякакво публичо осъждане или критицизъм на хомосексуалното поведение вече се считат за нередни от морална гледна точка.

Само неотдавна травеститите и трансгендерите се считаха за нещо, което е извън нормите на обществото. Защото да се преструваш съзнателно на човек от другия пол – с думи, поведение, облекло и действия (и така да въвеждаш в заблуждение другите хора) е не само най-обикновена измама и асоциално поведение, а храчка в лицето на Създателя ти. В лицето на обществото. В лицето на първоначалния ти, неизкривен собствен човешки образ. Да бъдеш „транс“ до неотдавна водеше до закономерни последствия – маргинализирането на тези болни хора и отделянето им от обществото. Но от тук нататък тези, които не приемат трансджендъризма трябва да бъдат считани „извън нормите на обществото“ и те самите ще бъдат маргинализирани.

Всичко това се случва, защото безкрайните дебати по тези теми пропускат най-важното – дуалността на нашата реалност.

И само тези, на които не е ясен този очевиден вселенски закон, могат да слушат коварните ЛГБТ тези за „равенство“, „толерантност“ и „търпимост“ и да им прозвучат логично и приемливо.

Защото любовта и омразата са ин и ян и образуват едно неразделно цяло. Една люлка на детска площадка, която е в постоянен и относително неизменен баланс. Не може да обичате България и да не мразите Османската Империя и наследниците й. И наобратно. Не може да обичате Палестина и да не мразите Израел. И наобратно. Не можете да обичате исляма и да не мразите християнството. И наобратно. Не може да обичате Българите и да не мразите циганите. И наобратно.

Ще дадем пример за дуалността с един от най-страшните термини, който под целенасочената политика на раковите образования наречени НПО злонамерено се използва вече и у нас. Едно преднамерено създадено, грозно обществено клеймо заради което, хората на запад могат да си изгубят работата, бизнеса, дори живота. Терминът е „расист“. Любовта към твоята собственна раса сега официално се счита за омраза. Ако ти искаш да живееш с хора близки до твоя генофонд, които споделят твоя език и култура, ако обичаш собствения си народ и нация  – по съвременните либерални разбирания ти си „расист“. Когато Джордж Оруел в „1984“ каза че любовта ще бъде  омраза, а омразата ще бъде любов – ние не го разбрахме. Сега можем да го видим.

Нормализирайки хомосексуалността – обществото отнема правата на нормалните хора.

Ако двама приятели от детинство заминат заедно на пътешествие вече почти „естествено“ възниква въпроса – те обратни ли са? Какво ще правят през нощта като спят заедно в една хотелска стая? Когато двама мъже се прегръщат – те обратни ли са щом се пипат? „Окраската“ на ЛГБТ отношенията прелива върху естествените отношения между хората в обществото, върху всичко и всички.

Паралелно постоянното нагнетяване на темата за педофилията в масмедиите – насила заставя нормалните хора да възприемат децата като сексуални обекти. В главата на обикновения човек възникват реални въпроси, които само до скоро биха били смешни: „Ако погаля по главата детето на приятелите си – могат ли да ме вземат за педофил?“ „Ако просто дам парче шоколад на детето на съседите – могат ли да ме помислят за педофил?“ Ако искам да помогна на това дете, което късно вечер върви само по шосето като го закарам до дома му за да не го блъсне кола – това може ли да накара другите хора да помислят че съм педофил? Може би по-малко трябва да прегръщам собственното си дете, да не би да помисли някой че съм педофил?“

Педоистерията, като първа фаза на масовото нормализиране на педофилията, уврежда обществото до такава степен, че възрастните започват да се боят от децата. Децата усещат че възрастните специално се държат на страна от тях или най-малкото ги игнорират. Къса се естествената връзка между поколенията, късат се нишките на самото общество. Децата се превръщат в опасност, в нещо което е най-добре да бъде избягвано. В никакъв случай не бива да им се помага по какъвто и да е начин. Понеже това може да повлече страшни последствия. Изолираните, игнорирани деца, на които нормалните хора се страхуват да обърнат позитивно внимание или да окажат помощ – като следствие остават само в „сферата на влияние“ на истинските педофили. Които разбира се могат да им обърнат само негативно „внимание“.

Тези настроения специално ли се създават от масмедиите, от IT-гигантите? Управлението на водещите държави в света има ли интерес от разрастване на педофилията? Защо адресите на над 1000 приемни семейства в Калифорния където държавата настанява деца иззети от домовете им “съвпадат” с адресите на хора от списъка със сексуални престъпници?(sex offenders list)

Вече живеем в свят който е преминал отвъд теориите на конспирацията. (A post-conspiracy-theory world). При конспирации и заговори се подразбира момент на някаква тайнственност, секретност, скритост.

В момента всичко е пред очите ни съвсем out in the open. И вече няма истина и вече няма обективна реалност. Всеки решава сам за себе си в какво да вярва.
 
Самите американци ли направиха 11ти Септември? България и Украина преднамерено ли се унищожават по заръката на Синедриона? Ваксините специално ли са разработени, за да убиват и осакатяват деца? Евтаназията убийство ли е на слабите и безпомощните за да им се вземат органите за трансплантация? Хилядите деца които безследно изчезват всяка година по света за ритуални жертвоприношения ли се вземат? Абортите всъщност убийство ли са на здрави бебета със съгласието на майките им, за да могат техните тъкани и органи да се продават на огромни компании произвеждащи с тях медикаменти, ваксини, храни и напитки? Земята кръгла ли е или плоска? Хилари Клинтън и Хума Абедин изнасилиха, убиха и изядоха ли 3 годишно момиченце пред камера?

По всеки един от тези въпроси ще намерите достатъчно мнения, материали, аргументи и доказателства подкрепящи всяка от двете противоположни страни на везните. Остава за вас да решите, в какво ще вярвате, на коя страна на люлката ще дадете тежест. Това което остава неоспоримо е че:

балансът на любовта и омразата, симбиозата на ин и ян не може да бъде разрушен. Може само да бъде наклонен на една или друга страна. Те са общата сума на едно цяло.

Феноменът на интернета превърна всичко тайно в явно както беше казал и Христос „Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.“ Лука 8:17. И въпреки че Христос казва това, имайки предвид че Бог вижда всичките ни дела, мисли и действия и ще ни се наложи да отговаряме за всичко в деня на Страшния Съд, сега живеем в уникален момент в световната история, който превръща войната между доброто и злото преди всичко в информационна война. Защото да научиш истината вече не е достатъчно. Трябва да изстрадаш достатъчно за да ИЗБЕРЕШ да повярваш в нея.

Гей прайд София с лъскавият му фалш е просто поредната престрелка в Информационната Война, в която всички живеем всеки ден. Но със всичките си назубрени лозунги за „джендърна идентичност“ и прочие лъже-науки – духовно и физически извратените не могат да избягат от дуалността на любовта и омразата, лъжата и истината. Защото не може да обичате омазаните в цветовете на дъгата ЛГБТ последователи без да мразите нормалните хора. Не можете да обичате ЛГБТ без да ненавиждате здравото семейство. Не може да вярвате в сексуалната неприкосновенност на децата без да мразите София Прайд и развратната помия, с която те поливат децата ни. Както и наобратно

Дете на София Прайд 2019