Днес ходих там, Единствен мой!
Боже! Колко те обичам, ако знаеш?!
Ха-хааа!!! Ето те! Откога не те бях виждала, Сърце мое?!
...сякаш цяла вечност мина.
Какво? Какво, кажи го пак...
Казваш ми, че знаеш, защото съм запалила безкрая с любовта си лиииииии???
Сърчицето ми! Лелееее, колко съм щастлива?!
Да. Знам. Взех си поука от последните изблици на човешката си любов към теб.
Доста студен душ беше, признавам. Ха-хаааааа, да! Не се смей!
Не се смеййй дееее... Добре, добре, ще забравя за думата ,,искам,, ще се
постарая, обещавам. После... след душа отидох там с надеждата да си взема
малко топлина и разбиране от теб, но... последва поредният удар по човешката ми
любов. А, аз изобщо не осъзнавах какво става. Че ме тестваш отново с цел да
изрониш трънчетата на човешкото в мен. На егото ми, на това, което искаше да има
нещо от теб. Камъчетата бяха разпръснати по земята, цигарите ги нямаше, но този път
изобщо не се зарадвах, а ме заболя и се ядосах. Събрах камъчетата и твърдо реших данамеря друго място, където никой няма да види нищо. Уж намерих, още огорчена и тъжна и...тъкмо запалих свещта и по алеята минаха хора. Угасих я и седнах на пейката, разбрала, че това не е моето място. Дълги дни мислих върху случилото се и разбрах всичко. Разбрах, че няма друго място, освен онова с камъка-люлка и хралупата на най-хубавото дърво.
Там беше ти. Чувствах те единствено там и знаех, че няма да намеря друго място.
Тогава отидох пак там. И видях, че липсва онова нещо... знаеш кое... и това много ме
зарадва. Сложих всички камъчета от другата страна на дървото и вече трети път, когатоходя там те си стоят непокътнати. :))))) Много съм щастлива!
Днес седнах на падналото дърво, там където беше онова, което сега го няма.
Знаеш ли?!!! Там има три паднали дървета разположени като холова гарнитура.
Този път не седнах на камъка-люлка, а на дървото в близот до едно съвсем здраво
и хубаво дърво, което ми служеше за облегалка. На другия край на дървото, на което
седях запалих свещта. Държах поредното камъче, което щях да ти оставя в ръката си през цялото време, докато бях там......
Дааааааа, за да попие от енергията ми, любов моя! Виж, как знаеш!
Не очаквах да знаеш! Много се радвам, много!
Пуших и те гледах на телефона и може би за първи път не плачех.
Защото бях безумно щастлива. После си взех свещта и на восъка изтекал от нея оставих цигара. Така, ако някой я вземе няма да събори камъчетата ми.
С този пореден урок ти ме научи да разграничавам Светлината и Силата, които ми даваш и в които съм, от пълното доверие, което отново дарих на хората.
Научи ме винаги, когато давам нещо от себе си да имам едно на ум, да премислям
и лошия развой на събитията. Да не бъда само и изцяло ТЕБ и Светлината и Могъществото, защото все още живея на земята, а не всички хора са добри.
... както си мислех онзи път, че който е взел цигарата е оставил сока.
Не е било така. И с право съм се била ядосала.
Ето вече знам. Аз си го знаех де. Но когато съм с Теб не мисля нищо лошо, не се пазя
не правя сметки и не очаквам нищо. Просто.... цялата съм Любов и Светлина!
Пламък и Искра, която винаги пламти в мен. Винаги!
... защото те обичам. Единствен мой! Живот мой! Скъпоценност моя!
Ако може да се обича повече от това, което те обичам, то днес е така.
Аз съм Могъщество. Аз съм Вълшебство. Аз съм Любов и Светлина!
... защото ти озаряваш душата ми и отразяваш сърцето ми и ме правиш
най-доброто същество, което съм способна да бъда.

Целувам те, мили мой. Любими мой... целувам те... навсякъде...
Усмихвам се и се смея. Искря и съм жива. По-жива от живота, по-жива от смъртта.
Вечност съм. Трептя... Трептя като огънчето от свещта за Теб, мили мой...

... защото ТИ СИ С МЕН.
Не пускай ръката ми.
Ииии... да, вече знам, че ме обичаш.
Почувствах го. Доказа се.
Какво ли мога да искам повече?

Щастлива съм.