Децата и смартфоните. Всичко е по-зле отколкото ни се струва

Д-р Николас Кардарас

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/obshtestvoto/1940-detzata-i-smartfonite?fbclid=IwAR33UmU_BeuaTI_YHRrnk4wNUZ9smEP0jDJxWm8Id0RU2-o2XgmhxwbR-wA

Д-р Николас Кардарас е изпълнителен директор на The Dunes East Hampton един от най-големите центрове за реабилитация в САЩ и бивш клиничен професор към Stony Brook Medicine,  написал книгата „Светещите деца: как зависимостта от екрана похищава децата ни и как да преодолеем транса“

Това е „цифров хероин“: как екраните превръщат децата в психопати-наркомани.

Сюзън купила IPad на шестгодишния си син по случай тръгването му в първи клас

«Помислих си: Защо да не започне да научава такива неща?» - ми разказа тя по време на терапевтичния сеанс. В училището на Джон започват да използват различни устройства от все по-малка възраст и техният учител по технологии е голям поклонник на тяхната полза в образованието. Така че Сюзън искала най-доброто за момченцето си с пясъчно руса коса, което обичало да чете и да играе бейзбол.

Тя отначало позволявала на Джон да играе различни обучаващи игри. В края на краищата той открил Minecraft, който неговият учител по технологии оприличавал на „нещо подобно на Lego” Спомняйки си колко весело било докато си играел с легото, тя му разрешила да играе на Minecraftв свободното си време.

Отначало била много доволна. Струвало й се, че Джон бил потопен в креативната игра като в същото време изследвал кубичния свят на Minecraft. Забелязала, че програмата не прилича много на Lego, което тя помнела много добре – в края на краищата в нейната любиа игра не се налагало да убива животни и да търси редки минерали за да оцелее и да достигне до ново ниво. Но на Джон му харесвало да играе и дори в училището имали клуб Minecraft, така че какво лошо може да има в това?

Сюзън не отрича, че забелязала промени в Джон. Той все повече се фокусирал в играта, загубил интерес към четенето и бейзбола, започнал да пренебрегва домашните си задължения. Понякога сутрин й разказвал какви кубически форми виждал насън.

Въпреки че това прозвучало предупредително, тя мислела че синът и просто има богато въображение. Когато поведението му започнало да се влошава, тя се опитала да забрани играта, но Джон изпаднал в истерия. Това било толкова сериозно, че тя се предала и отново и отново се успокоявала с това, че играта е „обучаваща“.

А след това, една нощ, тя забелязала, че нещо сериозно се е объркало.

„Аз влязох в стаята му да видя как е. Той трябваше вече да е заспал – и аз наистина много се изплаших…“

Тя го видяла в леглото му как с широко отворени и кръвясали очи гледа в ярко светещия екран на IPad пред него. Той изглеждал така сякаш е изпаднал в транс.

Изпаднала в паника, Сюзън го разтърсила, опитвайки се да го изведе от това състояние. Обезумяла, тя не можела да разбере как нейното здраво и щастливо момченце станало толкова зависимо от игрите, от които изпадал в кататонически ступор.

Днес ние знаем, че таблетите, смартфоните и други подобни приставки са форма на наркотик – а именно цифров наркотик.

Подобни случаи са основателна причина за безпокойство за интересуващите се от техника родители.

Общоизвестно е, че Стив Джобс не позволявал на своите деца да ползват подобна техника. Ръководители на компании и инженери от Силиконовата Долина пращат децата си да се учат във Валдорфски училища, където няма техника. Основателите на Goole Сергей Брин и Лари Пейдж са избрали Монтесори училища без техника, а също създателят на Amazon Джеф Безос и основателят на Уикипедията Джими Уелс.

Много родители интуитивно разбират, че тези  вездесъщи мигащи екрани действат лошо на децата. Можем да наблюдаваме агресивни истерии в моментите, когато устройствата зациклят, блуждаещо внимание, когато децата не са стимулирани от хипервъзбуждащото им действие.

И още по-лошо – виждаме деца, които скучаят, които са апатични и не се интересуват от нищо, когато не са „подвключени“

Но в действителност положението е по-лошо, отколкото си мислим

Днес ние знаем, че таблетите и смартфоните са цифров наркотик. Скоро едно изследване установи, че те засягат мозъчната кора, която е отговорна за изпълнителските функции, в това число и на импулсния контрол, подобно на кокаина.

Технологиите оказват толкова възбуждащо действие, че повишават нивото на допамина – невротрансмитер, който осигурява усещането за удоволствие и участва активно в динамиката на пристрастяването, подобно на секса.

Този пристрастяващ ефект е причината д-р Питер Уайброу, директор на факултета по невробиология към Калифорнийския университет, да нарече екраните „електронен кокаин“, а китайските изследователи – „цифров хероин“.

Фактически, д-р Ендрю Доан, ръководител на отдела за изследване на зависимостите към Пентагона и ВМС на Сащ, който изследва зависимостта от видеоигрите, нарекъл игрите и екранните технологии „цифрова аптека“ (по гръцкото название на наркотиците – бел. на автора)

И така, мозъкът на вашето дете, играещо на Minecraft изглежда така сякаш е под въздействието на наркотик.

Затова не е чудно защо толкова трудно откъсваме децата си от екрана, за да им кажем, че времето за ползване на джаджата е свършило. Стотици клинични изследвания демонстрират, че екраните увеличават депресията, безпокойството и агресията и дори могат да доведат до психични последствия, при които видеогеймърът губи връзка с реалността.

По време на клиничната ми работа за последните 15 години с повече от 1000 подрастващи аз забелязах, че старата аксиома че «капка профилактика струва фунт лекарство» е особено вярна, когато става дума за техноадикция[1].

Когато детето премине границата към истинската зависимост, лечението може да бъде много трудно. В действителност, съм забелязал, че по-лесно се лекуват хероинови и метамфетаминови наркомани, отколкото загубените в матрицата видеогемъри или зависимите от фейсбука и другите социални медии.

И така – мозъкът на вашето дете, играещо Minecraft изглежда по същия начин сякаш е под въздействитео на наркотик.

Съгласно данни от 2013 год. на Американската педиатрична Академия, децата между 8 и 10 години губят по 8 часа на ден с различни цифрови медии, а тийнейджърите прекарват около 11 часа пред екраните.

Едно от три деца започва да използва такива джаджи дори преди да започне да говори. В справочникът „Интернет-зависимост“ д-р Кимберли Янг твърди, че 18% от интернет-ползвателите на възраст 18-24 години в САЩ страдат от техно-зависимост.

Когато човек пресече чертата на пълната зависимост – от наркотици, техника или нещо друго – му трябва пречистване така че който и да е друг вид терапия да бъде ефективен.

В случая с техно-зависимостта това означава пълно дигитално пречистване – без компютри, без смартфони, без таблети.

Екстремалното дигитално пречистване изключва дори гледането на телевизия. Предписва се продължителност от 4 до 6 седмици – именно толкова обикновено е необходимо, за да се рестартира превъзбудената нервна система.

Но това не е лесна задача в нашето технологично общество, в което екрани се срещат на всяка крачка. Човек може да живее без наркотици или алкохол, но в случай на техно-зависимост цифровите съблазни са навсякъде около нас.

Така че как да опазим децата си да не преминат границата? Не е лесно.

Решението е в това да не допуснете вашите 4-, 5- или 8 годишни деца до екрана. Това означава Legoвместо  Minecraft, книги  вместо IPad, природа и спорт вместо телевизия. Ако е необходимо, изискайте в училище на детето ви да не дават таблет или компютър докато не навърши 10 години (някои препоръчват 12).

Говорете с детето си защо го ограничавате. Обядвайте без всякакви електронни устройства на масата. Стив Джобс е организирал свободни от техника обеди със своите деца. Не ставайте жертва на „синдрома на разстроения родител“ – тъй като знаем от Теорията на социалното обучение „Майнута вижда, маймуната го прави“.

Когато говорих с моите 9-годишни синове-близнаци, честно им обясних защо не им разрешавам таблети и да играят видеоигри. Разказах им как някои деца играят толкова много, че им е трудно да се спрат и да се контролират.

Помогнах им да разберат, че ако попаднат в капана на екраните и Minecraft, като много техни приятели, ще пострадат други части от живота им: няма да искат да играят бейсбол, да четат книги, няма да се интересуваъ от наука и природни проекти, по-малко ще общуват с приятелите си в реалния свят.

Удивителното е, че не се наложи много да ги убеждавам, тъй като те самите бяха видели промените в някои техни по-малки приятели, които прекалено  много време прекарваха пред екраните.

Психолозите, занимаващи се с развитието, разбират, че здравите деца има социални връзки, творчески игри, развиващо се въображение и взаимодействое с реалния свят. За съжаление, вълнуващият и увлекателен свят на екраните потиска и възпрепятства тези процеси на развитие.

Освен това знаем, че децата са по-склонни към адиктивен ейскапизъм, ако се чувстват самотни, отчуждени, безполезни и скучаещи. По този начин, най-доброто решение на този проблем е да помогнем на децата да получават съдържателен опит в реалния живот и в живите отношения.

Детето, увлечено в съзидателна активност и привързано към семейството си има по-малка вероятност да избяга в света на цифровите фантазии. Дори ако има най-силната и любвеобилна подкрепа, детето може да попадне в Матрицата, когато взаимодейства с хипнотизиращите екрани и изпитва пристрастяващото им въздействие. В края на краищата, примерно 1 от 10 е предразположен към една или друга форма на зависимост.

Така че моят клиент Сюзън отне от живота на Джон таблета, но неговото възстановяване беше една нелека борба с много неуспехи и пречки по пътя.

Четири години по-късно, днес Джон се чувства доста по-добре с помощта на голяма поддръжка и възстановяване. Той се научи да използва здравословно настолния си компютър и си върна чувството за равновесие в живота: играе в бейзболен отбор и има няколко близки приятели в училище.

Но неговата майка е бдителна както винаги и внимава за използването на джаджите, защото всяка зависимост може да има рецидив, да възкръстне в момент на слабост. Убедеността в развитието на неговите здрави интереси, отсъствие на компютър в спалнята и хранене без техники на масата са част от решението.

Превод: www.spiralata.net

Източник: http://soovet.info/doktor-nikolas-kardaras-deti-i-smartfony-vse-huzhe-chem-nam-kazhetsya/