https://bultimes.com/%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D1%87%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-21-%D0%B2%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BA/?fbclid=IwAR3XYV5RfbKS3gfTzX4_bZLOwV5Lag96BJvg6SqjwvR180FiWeosTVpfwf8

Скандалите и караниците възникват заради егоизма

 Той разрушава семейства, пречи да се видят характерните качества на личността. Вредата от него е очевидна. Известно е, че егоизмът изсмуква нашата енергия.

Характерни черти на егоизма
Нежелание на егоиста да приеме под внимание чувствата на другите;
Искане другите да се държат, както иска той;
Егоистът прави услуга на човек, за да получи след това дивиденти.

Егоизмът е склонността на индивида да действа само в свой интерес.
Това е отрицателна черта на характера на човека, която се изразява в стремежа му към лично благополучие, без да се съобразява с интересите на други хора.
Проявите на егоизма са присъщи в отношението към другите хора като обекти и средства за постигането на неговите користни цели.
Егоизмът е сериозен дефект на възпитанието. Ако тактиката в семейното възпитание обективно е насочена към укрепването на такива постановки, като завишена самооценка и егоцентризъм на детето, у него може да се формира здрава ценностна ориентация, при която се отчитат само собствените му интереси, потребности, преживявания и др.
По времето на зрялата възраст подобна концентрация на собственото Аз, себелюбието, пълното равнодушие към вътрешния свят на другия човек или социална група, може да доведе до отчуждение – живот в самота във враждебния свят.
В някои западни трудове егоизмът се определя като вродено свойство на човека, благодарение на което се осигурява защитата на ежедневната му дейност.
Егоизмът е противоположност на алтруизма. В тези термини има противопоставяне между Аз и Те.
Егоизмът в психологията се определя като действия, насочени към удовлетворяване на личните интереси, в ущърб на интересите на други хора или на обществото.
За егоиста е важно да разбере, че около него живеят други хора.
Тънкият егоизъм изисква желанието му да иска от другите да живеят, както иска той. Учи ги да живеят „правилно“. Но трябва да знае, че другите хора имат свой свят, свои интереси и правила.
Може ли да се лекува егоизмът?
Може, само с безкористно служене, да се учи да разбира своите близки, да научава какви са потребностите им и да им се дава онова, което им е нужно.

Философия на егоизма
Законът за равновесието гласи, че онова, което отдава човек, това трябва да получава. Двете величини трябва да бъдат приближени максимално. Превесът в едната страна на това уравнение означава две различни позиции – алтруистична или егоистична.

Родом от детството
Егоистичните наклонности у индивида често се оправдават с детството. Внушаването на детето на мисълта, че неговото положение – умствено, материално и физическо, е над другите деца, което означава, че то трябва да получи определени блага. Растейки уверено в собствената си изключителност, самовлюбеният човек вече не възприема другите като равни на себе си и автоматично им отрежда по-ниско място от своята особа.
Съществува и обратната ситуация: детето расте в обстановка на равнодушие или подценяване, всичките жизнени блага му се дават трудно и за нужните ресурси то продължава борбата, когато излезе от детската възраст. Принципът на неговата жизнена позиция – от обществото трябва само да се взема, без да се предлага нищо в замяна.

Мъжкото потребителство
В психологията мъжкият егоизъм в семейството е лесно обясним. Смята се, че проявявайки пренебрежение по отношение на желанията и нуждите на жената, силната половина на човечеството уравновесява с нея значението си в този свят.
Жените исторически се проявяват като силни и търпеливи. От тях зависи продължаването на рода, домашните дела. Подобно знание свива чувството за собствено достойнство на някои слаби по натура мъже. Те започват да си отмъщават за всичките мъжки обиди върху спътницата в живота. Това се проявява в необосновани укори и ругателства над жената, в свиването на нейното лично пространство и свобода.
Егоизмът на себелюбеца често води до това, че жената престава да се грижи за външния си вид, неохотно изпълнява домашните си задължения и все повече се отдалечава от съпруга. В половината от случаите семейството се разпада.
Мъжът, който е силен духовно, доволен от положението си в живота и не завиждащ на женското начало, няма да притеснява и игнорира жената. На такъв глава на семейството е присъща жалостта към слабия пол и той се старае да облекчи нейния ежедневен труд със собствени сили и средства.

Ето някои други симптоми на егоиста

Вниманието на егоиста е насочено вътре към себе си. Това му пречи да види, че около него има и други хора. Това не означава, че той е щастлив. Той смята, че неговите проблеми са глобални и трябва на всяка цена да бъдат разрешени. Егоистът живее с мисълта за собствената значимост.
У потребителите съществува отделна класификация по психотиповете на личността. Това са:

Рационалният егоизъм – обосновано потребителство;
Ирационален егоизъм – неоснователно, паразитиращо потребителство.

Ето някои и други симптоми на егоиста

Когато чувствате, че вас постоянно ви контролират с помощта на строги правила

Хората с нарцистичен тип личност очакват много от другите, а когато тези очаквания не се оправдаят, идва строгото обсъждане.
Това отношение ражда неравенство, което силно вреди на отношенията и създава благодатна почва за възникването на ненавист и раздразнения.

Вашият партньор поставя по-високо своите, а не общите интереси

Уважаващия ви партньор обикновено цени командната игра и вашето мнение по различни въпроси, особено които се отнасят до вас двамата.
Егоистите постъпват по друг начин. Тяхното лично благополучие е винаги по-важно от вашите общи цели, които са по-значими от вашите жизнени приоритети.
Не очаквайте от нарциса да ви поддържа по въпросите, които малко го интересуват и не му носят лична изгода.

Егоистът може да саботира вашите постижения, но само докато вашите успехи не започнат да превъзхождат неговите.
Щом почувства, че е във вашата сянка, защото сте постигнали повече, започва да планира саботаж, който ще сведе до нулата всичките ви усилия и ще убие ентусиазма ви.

Егоистът никога не ви пита как сте и как е минал денят ви

Той говори само за себе си, не ви позволява и две думи да кажете, а вашите дела не го интересуват. Той е завършен егоист който предпочита винаги да доминира в разговора.
Постоянно ви прекъсва
Неумението да слуша другите е верен признак на егоиста.

Издателство PACПEP