Илюстрация: Dmitry Guzhanin / Shutterstock

Понякога възприемаме емоциите като бурна стихия, трудно подвластна на контрол, но всички знаем, че те следват определени правила. Психологът проф. Нико Фрейда ги формулира в 12 закона. Както и с повечето закони, изключения има, но те са синтезират в себе си десетилетия психологически изследвания и са валидни през повечето време.

1. Закон за ситуационното значение

Първият закон гласи просто, че емоциите произтичат от ситуации. Един и същи тип ситуации като цяло предизвикват един и същи тип емоционални реакции. Загубата ни кара да скърбим, печалбите ни правят щастливи и страшните неща ни плашат. 

2. Закон за загрижеността

Чувстваме, защото ни е грижа за нещо, когато по някакъв начин ни интересува това, което се случва, независимо дали това е предмет, самите ние, или друг човек. Чувствата се пораждат от тези конкретни цели, мотивации или загриженост. Когато сме незаинтересовани, не чувстваме нищо. 

3. Закон за видимата реалност

Това, което ни се струва реално, може да предизвика емоционална реакция. С други думи, начинът, по който анализираме или тълкуваме ситуацията ръководи емоцията, която чувстваме (сравнете със закони 11 и 12). Причината някои филми, пиеси или книги да не ни ангажират емоционално е защото, в някакъв смисъл, не можем да открием истина в тях. По подобен начин е трудно да изпитаме емоция към неща които не са очевидни, пред очите ни. Например, скръбта може да не ни покоси в момента, в който ни съобщят за смъртта на любим човек, а в момента, в който да речем, вдигнем телефона да му се обадим, забравяйки, че той си е отишъл.

4, 5 и 6. Законите за промяната, привикването и чувството при сравнение

Законът за привикването означава, че в живота свикваме с обстоятелствата, каквито и да са те (с известни изключения, вж. 7 и 8). Емоциите, следователно, реагират най-лесно на промените. Това означава, че винаги сравняваме това, което се случва с относилно стабилна референтна рамка (това, с което сме свикнали). Като резултат нашите емоции отговарят с най-голяма готовност на промени, които се отнасят към тази референтна рамка. 

7. Закон за хедонистичната асиметрия

Има определени ужасни обстоятелства, с които никога няма да можем да свикнем. Ако нещата са достатъчно лоши, е невъзможно да избягаме от отрицателни чувства като страх и безпокойство. От друга страна, положителните емоции избледняват с времето. Без значение колко сме влюбени, колко голяма е печалбата от лотарията или колко силен е ефектът на консумирания наркотик, положителните емоции, като например удоволствието, винаги се изплъзват. 

8. Закон за запазване на емоционалната инерция

Времето не лекува всички рани – или ако го прави, го прави само косвено. Събитията могат да запазят емоционалната си сила с годините, освен ако не ги преживеем отново и им направим преоценка. Това преживяване отново и преоценка е това, което намалява емоционалния заряд на дадено събитие. Ето защо събития, които не са били оценени повторни – например провал на изпит или отхвърляне от любовен партньор запазват емоционалната си сила през десетилетията. 

9. Закон за затварянето

Начинът, по който реагираме на емоциите си често е абсолютен. Те често водят незабавно до действия от един или друг тип и не търпят обсъждане (но вижте закон 10, 11 и 12). С други думи, емоциналните реакции са затворени за цели, различни от своите собствени или преценки, които могат да променят отговора. Емоцията ни завладява и ни изпраща решително в една посока, до следващия момент, в който друга емоция не ни изпрати в противоположната. 

10. Закон за грижата за последстията

Хората обикновено мислят за последствията от емоциите си и ги модифицират съответно. Например, гневът може да провокира насилие един към друг, но по принцип хората щат-не щат се въздържат от порива да се намушкат с ножове. Вместо това те ще крещят, ще си удрят главата в стената или просто тихомълком ще кипят. Емоциите обикновено предизвикват определен тип реакция, но хората моделират размера на тази реакция (обикновено).

11 и 12. Закони за най-лекия товар и най-голямата печалба

Емоционалното въздействие на дадено събитие или ситуация зависи от неговото тълкуване. Поставянето на различен знак върху ситуацията може да промени чувството. Законът за най-лекия товар означава, че хората са особено мотивирани да променят тълкуването, за облекчат отрицателните емоции. Например може да намалите страха от кредитната криза, създавайки илюзията, че няма да бъдете засегнати. Обратното също е вярно: ако дадена ситуация може да се изтълкува, така че да доведе до положителна емоционална печалба, тя ще се. Например, гневът може да накара другите да отстъпят, мъката привлича помощ, а страхът може да ни възприе да предприемем прибързан риск. 

Изследване на емоциите

Може да не сте съгласни с всички тези „закони“, например в случая може да се каже, че това е доста индивидуалистичен подход, който пренебрегва социалните аспекти на емоциите. Но въпреки това е отлична отправна точка, която осигурява работещ начин да разсъждаваме за емоциите и дава възможност да изследваме отделните емоции. 

Източник: PsyBlog