1041# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                      КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                               (практическо ръководство – Антон Коновалов)

 Забележка: Тук е представен превод от руски език на  част I, глава II от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА II – Култура на взаимоотношенията

2.1. Култура на взаимоотношенията в днешното училище

Най-често срещаната (господстваща) култура на взаимоотношения между учителите и учениците се изразява във това, че:

-преобладават „вертикалните“ отношения, дори в извънучебни ситуации;

-учителите най-често като цел на възпитанието виждат послушанието;

-реакциите на противоправните действия на учениците обикновено се извършва в следните направления: заплашване с наказание или наказание (в рамките на неговата компетентност); насочване към специалисти за корекция на поведението; „заглушаване“ на конфликта; отстраняване от класа или училището;

-от гледна точка на много възрастни, в училището няма конфликти (особено конфликти между „учител-учител“), но има неприемливо поведение на учениците, което трябва да бъде спряно;

-когато се реагира на конфликти, все повече се използва езикът на юридическата практика, което предполага определен възглед към ситуацията: определяне на виновния; нарушение на правила и закони, наказание като „носене на отговорност“.

В резултат на такъв подход към конфликта отношенията между неговите участници често могат да се влошат и конфликтът да премине в скрито латентно състояние. Напрежението в отношенията се усилва, а неразбирането и безотговорността на страните един към друг се увеличава. Ако това се случва често, ситуацията в класната стая става напрегната, конфликтна, агресивна и учениците свикват с нея. Атмосферата в класа става неподходяща и неприемлива за отдих, творчество и занятия. Способността да се разрешават конфликти, да се разбират взаимно страните, да се възстановяват нанесените щети от претърпените вреди, изчезва (или не се формира), което води до отключване на „варварски“ отношения.

2.2.Възстановителна култура на взаимоотношенията в училище.  

Първо, ще цитирам двама австралийски автори: „Понятието „възстановяване“, независимо дали става въпрос за реконструкция на сгради или предмети или, както е в случая, за човешките отношения, включва два процеса. Първият се отнася до  възстановяването на обекта (или отношенията, както в нашия случай) в предишното му състояние; вторият засяга е укрепването и разширяването на това, за което преди може да се каже, че е било „силна страна“ и е „работило“. За да се постигне това, може да се наложи да се добави нещо ново или да се развие нещо съществуващо.  Второто измерение на възстановяването е трансформационно – когато възстановителните отношения и възстановителната училищна култура не само се ангажират с „ремонт“ на това, което страните вече имат, но също и създаване на възможности за растеж, увеличавайки техния потенциал.

Възстановителните отношения ще бъдат насочени към „лекуване“ на причинената болка и страдание и възстановяване на нанесените вреди. Тези отношения позволяват да се види другия човек в съвсем нова светлина –  това се случва благодарение на факта, че участниците в процеса на възстановителната работа започват да споделят помежду си важни за тях неща.  Възстановителната училищна култура води до позитивни отношения в училищната общност. Философията на възстановяването е философия на взаимоотношенията, а ключът към тях е въвличането в участие и преживяване на чувство за общност, в, създаване на атмосфера на участие и грижа – среда, в която могат да се развият положителни човешки отношения ".

2.3.Ценности на възстановителния подход, на които могат да се опират училищните служби за медиация.

-разрешаване конфликтите между хората, без прилагане на манипулация и сила;

-душевно изцеление на пострадалите;

-отговорност на извършителя на деянието (самостоятелна корекция на негативните последици от неговата постъпка; взаимно разбиране и възстановяване отношенията между страните в конфликта;

-промяна на нагласите при реагиране на конфликти и правонарушения от административни и наказателни към възстановителни;

-участниците получават правомощия за разрешаване на конфликтната ситуация;

-подобряване атмосферата в групата (класа) и др.

Във връзка с това, може да се допълни следното:

1.Страхът от наказание не е най-добрият начин за да се промени човек. Повечето хора, които са направили нещо нередно, разбират, че грешат, но обвинителният тон и заплахите на хората около тях ги принуждават да се самозащитават и да се самооправдават. Осъзнаването и вземането на решения са много по-ефективни.

2.Вътрешните качества не са решаващи за човешкото поведение (особено за подрастващите, които са психологически пластични и се опитват да експериментират  различни роли). От това как ще се сложат и развият отношенията в процеса на общуване, зависи как ще се представят ученикът пред нас.  В една ситуация той може да изглежда като насилник, в другия – внимателен син, в третия – активен член на спортен отбор и т.н. Това не означава, че на едно място той е „истински“ (автентичен), а в другите се преструва или по-правилно е да се каже, че той се променя в зависимост от обкръжението си, т.е. от средата. Това е и причината в днешното училище постоянно да се използват понятия като: „приобщаваща среда“, „благоприятна среда“, „училището –любима територия на ученика“ и др. като всички поставят акцент на средата. Детето (както и много възрастни) се променят в процеса на комуникацията, разсъждавайки върху постъпките си, над последиците от действията си. Следователно тук възниква интересен въпрос: Нужно ли е да се съсредоточаваме върху психологическите инструменти за изучаване на личността на „трудните“ ученици, след като в един тип взаимоотношения един тийнейджър може да се появи като хулиган, в друг да бъде раним човек, а в трети – човек, който се стреми да намери изход?

3.Самият конфликт не е нещо крайно негативно. Конфликтът означава, че за участниците има поне няколко важни гледни точки, като решаването му много зависи от способността да се разбере другата страна в конфликта и да се решава конструктивно. Следователно, конфликтът трябва да се разглежда като важен механизъм на развитие. Много открития и изобретения на цивилизацията започват с конфликта. За учителите факта за наличието на конфликт автоматично следва да включи сигнал, че в системата на взаимоотношение е възникнала криза, която изисква допълнителна помощ, подкрепа, усилие на средата с цел, преодоляването на този стопер.

4.Ако участникът в конфликта вътрешно не е съгласен с „утвърдената“ версия за неговото разрешаване, макар външно да изглежда, че я приема, той ще започне да саботира и забавя изпълнението на постигнатите договорености, да разпространява слухове, да доказва на другите своето мнение за случилото се. Често учителите виждат външното „съгласие“ на детето и считат, че конфликтът е решен (детето не спори, защото знае, че учителят така или иначе учителят е прав). По-късно, когато същата ситуация се повтори, учителите са изненадани: „изглеждаше, че е разбрал, (съгласил, приел), а като е напуснал от стаята – отново същото“. Това всъщност са последиците от т. нар. „външно формално съгласие“.

5.Средства за разрешаване на конфликти и моделите на поведение, детето получава от своето обкръжение (предимно от значими възрастни или връстници с „висок рейтинг“). Ако в неговата среда основните средства за реагиране на конфликта са натиск, използване на сила, заплахи и наказание, съществува риск детето да овладее тези методи и да ги използва в бъдещия си живот.

Хората, които представляват службата за медиация, фактически се явяват носители на ценности и образци на възстановителната култура.  Създаването на тази служба и обучението на бъдещи медиатори предполага не толкова предаване на техники и организационни схеми на дейност, колкото трансфериране на идеи, ценности и концепции, които образуват фундамента на възстановителна култура. В бъдеще училищните медиатори се превръщат за своите колективи (класове, групи) в носители на възстановителна култура, предават и разпространяват нейните основни елементи към участниците в конфликта, които преминават през програми за помирение заедно с други членове на училищната общност. Това означава, че службата за медиация се оказва канал за трансфер на норми, стандарти и образци, с други думи, с други думи – канал за трансфер на възстановителна култура.

Членовете на медиаторната служба показват примери за възстановителна култура при разрешаването на конфликтни ситуации, при реагиране на правонарушения, при организиране на дискусии и комуникации по важни въпроси, а по време на „кръгови дискусии“ и училищни възстановителни конференции презентират своите виждания за взаимодействието в училищната среда.

Следователно, ако службата за медиация е създадена като формална структура и всъщност не провежда медиация (или други възстановителни програми), тогава в училищното общество не биха настъпили изменения, свързани със способите за реагиране при конфликтни ситуации и такава служба не може да се приема въобще за налична.

Трябва да се има предвид, че дори добре структурирана и активно работеща, една нова служба за медиация в училището ще предизвика нови модели на взаимоотношения в училищната среда доста бавно. Следва да се отчита, че една нова дейност обикновено е много уязвима и нестабилна, тъй като старият начин за реагиране на конфликтите има силата на традицията и инерцията. Ето защо освен провеждането на медиация, (в която се прилагат нови модели на поведение в конфликтна ситуация в концентрирана форма), е необходима допълнителна работа за трансфер на конструктивното взаимодействие в цялата училищна общност (информиране, обучение на комуникативни умения и т.н.). Най-често срещаната практика в медиацията днес е възстановителното посредничество.