Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10 17:36 - ТРАДИЦИОННА КИТАЙСКА МЕДИЦИНА
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
0



                        петък, 31 август 2018 г. ТРАДИЦИОННА КИТАЙСКА МЕДИЦИНА                        
image
              
image
        

Теорията на петте елемента - У - син

             


image

                  
image

Характерна отличителна черта на класическата китайска култура се явява нейната компактност: всички страни на реалността - от строежа на Вселената до паричната система, музиката и етичните норми; всичко се описва с една и съща система от понятия, дошли от дълбока древност и оказващи влияние даже на съвременния живот в Китай. Най-важните елементи от тази система са:
Понятието ДАО,
Диалектическото учение за ИН и ЯН,
Учението за петте елемента (петте движения) У СИН,
Учението за шестте енергии ЛЮ ЦИ,
Учението за графическите символи ГУА – триграми и хексаграми,
Хронология и ритмология,
Нумерология и теория на квазиматематическите обекти ХЕТУ и ЛОШУ.
Всеки от гореизброените елементи сам по себе си може да бъде предмет на отделно изследване, но ние ще се ограничим само до един кратък преглед, който е достатъчен за цялостното разбиране на ТКМ.
За разлика от европейската философия, стремяща се да обясни от какво се състои обекта, китайската философия се опитва да определи свойствата на обекта, като не го разчленява на съставните му части. Някои европейски изследователи считат китайската философия за пример на т.нар. корелативно (съотносително) мислене.
С други думи, задачата за формалното описание на света, стояща пред която и да е философия на определен етап от развитието и, древните китайски мислители са решавали не чрез дедуктивен анализ, а чрез индуктивен синтез на универсални класификационни модели. В продължение на хиляди години всички наблюдения щателно се фиксирали, а после се систематизирали и обобщавали. Това давало възможност да се съди за общите закономерности и свойства на обектите и явленията.
Като правило класификаторите се представят в два варианта: СЯНТЯН и ХОУТЯН. Варианта СЯНТЯН съответства на теоретичното, вроденото, а варианта ХОУТЯН на актуалното, проявеното в природата, придобитото. Някои автори превеждат ”СЯНТЯН” като ”преднебесно” или ”предишно небе”, а ”ХОУТЯН” като ”следнебесно” или ”последващо небе”.
Въобще древните мислители правилно предугаждали простотата и всеобхватността на принципите, лежащи в основата на всички реални явления. Дори някои съвременни изследователи виждат в елементите на китайската методология зашифровани описания на различни процеси и явления, например – образуване на Вселената или структурата на ДНК.
ДАО
Йероглифът за ”ДАО” се превежда като ”път”, ”пътека”, а също така ”принцип”, ”направление” и т.н. По мнението на някои автори смисълът на китайското ДАО най-точно може да бъде определен като ”естествен, стремящ се към хармония път на развитие на каквото и да е”. С други думи, ДАО е някакъв пределен процес на съществуване на Вселената и всичко в нея. ”ДАО – това е нещо, благодарение на което се случва завръщане към корените и връщане към началото”. ДАО не се поддава на дедуктивно определение и не може да бъде изразено с думи: ”Ако ДАО може да се обясни с думи, то това не е истинското ДАО”. В същото време ДАО може да бъде осмислено индуктивно, като се проявява в много частни случаи: ”Множеството - това е едната страна на ДАО, едно – това е едната страна на множеството”.
ДАО е централен елемент на класическата китайска философия: ”За способния да опознае ДАО няма нищо незнайно, а за неспособния няма нищо, което би могъл да знае”.
ДАО определя обективното, независещото от човека, колкото и мъдър да е той: ”Човек трябва да следва (да има за пример) Земята, Земята следва Небето, Небето следва ДАО, Дао следва самото естество (ДЗЪЙЖАН)”. 
Фактически понятието ДАО представлява фундамента, на който е изградена класическата китайска философия.
ИН и ЯН
Това учение, понякога наричано ”натурфилософска школа ИН-ЯН”, се предполага, че възниква в началото на първото хилядолетие до н.е. и окончателно се оформя до 6-ти век пр.н.е. Същността на учението се свежда до обезателен дуализъм при всички явления: няма връх без подножие, ляво без дясно, външно без вътрешно, начало без край и т.н. Във всичко и навсякъде едновременно се проявява взаимното отрицание и обусловеност на двете страни на реалността, т.е. единството и борбата на противоположностите – ИН и ЯН. 
Покрай обичайните диалектически свойства на това двуединство, китайската философия определя още три:
Границите между ИН и ЯН са непостоянни и неосезаеми – те не казват: ”ето ЯН, ето ИН, дори и в най-малкият ЯН има ЯН и ИН”. Това свойство обуславя безкрайната и непрекъсната делимост на всичко съществуващо: ”Ако от тоягата всеки ден отнемаш половината, то няма да стигнеш края и, и за десет хиляди поколения.”;
ИН и ЯН могат да се преобръщат наопаки (да преминават едно в друго): ”Ако остане само ЯН, то това ще е ИН, а ако остане само ИН, то това ще бъде ЯН”. Тук лесно се забелязва хегеловият принцип за отрицание на отрицанието.
ИН и ЯН са подобни на магнитни полюси, постоянно се стремят един към друг: ”Излишъкът на ЯН привлича (отвън) ИН, излишъкът на ИН привлича (отвън) ЯН”.
По този начин, които и да са два обекта, имащи различни съотношения ИН и ЯН, винаги се стремят към взаимно изравняване на тези съотношения и именно това се явява първопричината на всички взаимодействия – механични, електрични, магнитни, ядрени и т.н. Необходимо е да се каже, че току - що упоменатите понятия от гледна точка на съвременната, европейска физика, по никакъв начин не се съотнасят с класическото учение за ИН и ЯН – те нито му противоречат, нито се съгласуват с него. Европейският и китайският модел на света, сами по себе си са две равноправни страни на човешката мисъл. Тук е мястото да се спомене за Триначалният модел от СУ-ДЖОК, който е в синхрон със съвременната физика и обяснява необяснимите за дуалността на ИН-ЯН- теорията явления. 
ИН и ЯН се считат за първични по отношение на вещите, а първичен по отношение на ИН и ЯН се счита ТАЙ-ДЗИ (Великият Предел): ”...ТАЙДЗИ ражда ЯН и ИН, ЯН и ИН раждат ... множеството”. ТАЙДЗИ само по себе си не е дуалистично, но се явява начало и край, причина и следствие на всички явления: ”Това, което се нарича безформено, това е Едно-Цяло, това което се нарича Едно-Цялостно – то това е, което няма двойка (чифт). Лесно може да се забележи, че понятията ТАЙДЗИ и ДАО представляват двете страни на някакъв абсолютен предел – структурното, статичното (ТАЙДЗИ) и процесуалното, динамичното (ДАО), например: ”Един ЯН, една ИН – това е то ДАО”.
Въз основа на дихотомията ИН-ЯН се е появил един универсален класификатор: всичко светло, бързо, горещо, възходящо, външно, леко, се отнася към мъжкото начало ЯН; всичко тъмно, бавно, студено, низходящо, вътрешно, тежко – към женското начало ИН. При това задната, горната и лявата страна, на което и да е нещо, се отнася към ЯН, а предната, долната и дясната – към ИН.
Класификаторът ИН-ЯН даже е приложим и при измерване на времето: пладне - съответства на максимален ЯН и минимален ИН, полунощ – минимален ЯН и максимален ИН. Също така това се отнася и за годишните времена: лято – максимум ЯН и минимум ИН, зима – минимум ЯН и максимум ИН. Класификаторът ИН-ЯН е приложим и за морфо-психологичната типология на болните, което играе важна роля в китайската медицина:
Болните от типа ЯН притежават плътно телесложение, тъмни коси и очи, гъста и вълнеста космена покривка на тялото, склонни са към плешивост, подвижни, сприхави и избухливи;
Болните от типа ИН имат астенично телосложение, светли коси и очи, бледна и суха кожа, склонни са към замисленост и меланхолия.
Тоест към ЯН се отнася всичко онова, което притежава динамични свойства, а към ИН – статични. Това се отнася и за фундаменталните понятия:
ДАО като пределен процес, се явява проява на ЯН,
ТАЙДЗИ като пределна структура, се явява проява на ИН.
Интересното е, че и категориите СЯНТЯН и ХОУТЯН също се съотнасят към ИН и ЯН. При това СЯНТЯН (ЯН) е всичко вътрешно, което е присъщо, а ХОУТЯН (ИН) е привнесеното от вън. СЯНТЯН също така съответства на традиционната философска категория ЧЖУ (Домакин), а ХОУТЯН на категорията КЕ (Гост). И двете категории се използват широко в медицината и в частност – акупунктурата.
Приблизително от 4 век пр.н.е. учението за ИН-ЯН започнало да се съпровожда с графичен символ (виж рис.1-12 вкл., дадено е и развитието на монадата), наречен ТАЙДЗИ-ТУ (План на Великия Предел) или монада (някои автори виждат в това изображение две риби). Може да се видят следните части на ЯН и ИН:
ТАЙЯН (великия или страшен ЯН),
ШАОЯН (малкия или младенеца ЯН), намиращ се вътре в ТАЙИН,
ТАЙИН (великата или страшна ИН),
ШАОИН (малката или младата ИН), намираща се вътре в ТАЙЯН.
Както се вижда в ХОУТЯН могат да се различат и допълнителни части ЯН и ИН:
ЯНМИН (изгрев или просветване на ЯН) – това е ”опашката” на ТАЙЯН, притисната от ТАЙИН,
ЦЗЮЕИН (опустошена или увредена ИН) – това е ”опашката” на ТАЙИН, притисната от ТАЙЯН.
В различните източници може да се види удивително разнообразие на изобразяването на ТАЙДЗИ-ТУ (виж рис.13). Най-древното съхранено изображение е черно-бялото (1), където черният цвят символизира ИН (тъмнината), а белият – ЯН (светлина). По-късно са се появили черно-жълтите и черно-червените варианти (2 и 3), където черният цвят е ИН (вода), а жълтият или червеният – ЯН (огън). По-късните даоиски алхимици използвали особени изображения на ТАЙДЗИ-ТУ (4 и 5) – завъртяни на 45є и с изрязана среда. В съвременната европейска литература по-често се използват синьо-червени изображения на ТАЙДЗИ-ТУ (6 и 7), където синият цвят символизира ИН (студено), а червеният – ЯН (горещо); това съчетание на цветовете, покрай чисто декоративния си характер е съобразено и със съвременните стандарти за използване на цветовете в сигналните схеми и
пиктограмите 
                                                                              .

www.facebook.com/ONNURI.SuJok
       

image
ТРАДИЦИОННА КИТАЙСКА МЕДИЦИНА У СИН 2ч. 


                      
image

                   
image
             

image

Учението за първоелементите (началата, стихиите) е общо за всички древни култури. Например, според Аристотел, Вселената е създадена от Земя, Вода, Въздух, Огън и Етер, а класическата китайска философия разглежда Земята, Водата, Огъня, Дървото и Метала (трябва да се отбележи, че тук Земята не се приема като космическо тяло или противоположност на Небето, а като почва, грунд). Подобни представи съществували и в Индия, Египет, а и във всички култури на определен етап от развитието им.Китайското учение У СИН се развива едновременно с ИН–ЯН теорията. Отличава се от аналогичните учения на другите култури не само по елементите, но и по смисловото им обединяване. Дървото, Огъня, Земята, Метала и Водата не са първични частици (”атоми”), те не са и стихии /действащите сили на природата, пораждащи всичко съществуващо/. Йероглифът за ”СИН” означава ”движение”, но има и друго значение, друг прочит - ”ХАН”, което вече се превежда като ”ред”, ”редица”. Тогава както се вижда, ”У СИН”/”У ХАН” трябва да се превежда и като ”пет елемента” или ”пет стихии”, и като ”пет класа”, ”пет тенденции”, което напълно съответства на традициите на класическата китайска философия. Понякога се употребява терминът ”У СЮЙ”, което означава ”пет преобразувания”. Учението за У СИН е крайъгълен камък на китайската национална култура, самият термин ”У СИН” означава не само набора от пет елемента, а идеята за един фундаментален петорен ритъм.
Съобразявайки се с всички възможни значения на йероглифа ”СИН/ХАН”, става ясно, че съотнасяйки някой обект с петте елемента от У СИН, ние съдим не за съставните му части, а за неговите свойства, направления и фази на развитие. По такъв начин Дървото означава зараждане (стремеж, активност), Огъня – разцвет (максимална активност), Земята – зрялост (равновесие), Метала – угасване (стремеж към пасивност) и Водата – смърт (максимална пасивност).
Като отчетем, че активността е свойствена за ЯН, а пасивността - за ИН, се получава, че Дървото символизира прехода от ИН към ЯН, а Метала – от ЯН към ИН; Огъня съответства на максимален ЯН, а Водата на максимум ИН; Земята е баланса, равновесието между тях.
Както в случаите с ИН-ЯН и елементите У СИН взаимно се допълват и обуславят; развиват се от зараждането си до смъртта, като всеки един от тях последователно пребивава през пет състояния, съответстващи на всичките пет елемента (в това число и на самия себе си). Например: когато Дървото се намира в състояние на зрялост (Земя); Огъня се заражда (Дърво), а Водата угасва (Метал). По този начин У СИН се явява като още един (наред с ИН-ЯН) вариант на древната китайска диалектика: неговите елементи се намират в постоянно движение, взаимодействие и взаимно превръщане, като нито един от тях не може да съществува в чист вид, а което и да е явление или материален обект винаги съдържа в себе си всички пет елемента (виж моделите от 1 до 12, където се вижда динамиката на ИН-ЯН и У СИН).
Общо съществуват 120 варианта на взаимодействие между елементите У СИН, но най-голям интерес представляват два от тях: на взаимното пораждане (съзидание)-ШЕН и на взаимното подчинение-КЕ (виж схемите, където се виждат връзките между елементите У СИН във вариант СЯНТЯН – сх.1,2 и ХОУТЯН – сх.3,4 съответно), чиито съвместни действия обезпечават едно динамично равновесие. Например: Огъня се поражда от Дървото, но едновременно с това се подчинява от Водата, при което пораждането съответства на ЯН, а подчинението на ИН. При съзиданието си, породеният елемент (”син”) расте, а пораждащият го (”майка”) се изтощава; при подчинението, подчиненият елемент се изтощава, а подчиняващият го расте.
Тъй като всички елементи са свързани един с друг, системата У СИН, за който и да е отделен обект е в равновесие. При въздействие на външни фактори равновесието може да се наруши и тогава един от елементите може да нарасне или да се изтощи. Така се нарушава и хармонията между пораждане и подчинение: например - прекомерно разрастналия се ОГЪН много силно подчинява МЕТАЛА и много малко се поддава на подчинение от страна на ВОДАТА. МЕТАЛЪТ започва да се изтощава вследствие подчинението, ВОДАТА нараства от непрекъснатата нужда да се подчини ОГЪНЯ. Едновременно с това се изтощава и ДЪРВОТО, губещо потенциал за вече безполезното пораждане на ОГЪНЯ. Ако действието на фактора, довел до нарушаване на хармонията се прекрати, то системата У СИН може отново да възстанови ревновесието: изтощеното ДЪРВО повече няма да поражда ОГЪНЯ и да подчинява ЗЕМЯТА, която впоследствие ще породи МЕТАЛА, а той от своя страна ВОДАТА и т.н.
Ако в резултат на чрезмерното изтощаване, един или няколко елемента изчезнат, нарушението на баланса е необратимо и обекта престава да бъде себе си – той придобива ново качество, неговата система У СИН става в равновесие, но вече на друго качествено равнище и елементите придобиват други значения. Например, ако в резултат на необратимо нарушение на вътрешното равновесие умира човек, то неговото тяло се превръща в труп – качествено нов обект, развитието, на който става в друга посока и се подчинява на други закономерности.
Много често се обсъждат и обратните връзки: противосъзидание и противоподчинение, възникващи при нарушаване на баланса между елементите, като обратната връзка на пораждането ШЕН (”сина расте, майката се изтощава”) има достатъчно ясна и съдържателна интерпретация и се нарича ”унищожение” – ДЪРВОТО унищожава (изпива с корените си) ВОДАТА, ОГЪНЯТ унищожава (изгаря) ДЪРВОТО, ЗЕМЯТА унищожава (гаси) ОГЪНЯ, МЕТАЛЪТ унищожава (разрохква и изтощава) ЗЕМЯТА, ВОДАТА унищожава (корозира) МЕТАЛА.
Ако някой обект, имащ своя собствена система У СИН, се подлага на външно въздействие, от един от 5-те елемента, то този елемент ще се натрупа първо в едноименния елемент на обекта (увеличавайки потенциала му), а после непосредствено ще стимулира и подчини двата съответстващи елемента. Например: ако на даден обект действа външен ОГЪН, той ще се натрупа в ОГЪНЯ на обекта, ще стимулира ЗЕМЯТА и ще подчини МЕТАЛА на обекта, като заедно с това и собственния ОГЪН на обекта ще стимулира ЗЕМЯТА и ще подчини МЕТАЛА, но усилването на последните връзки, обусловено от натрупването на външния ОГЪН във вътрешния, изостават във времето, по отношение на непосредственото действие на външния ОГЪН.
Аналогично на класификатора ИН-ЯН, класификатора У СИН се прилага за всички явления. Например:
ДЪРВО (гъвкаво, огъва се, но се изправя) – изток, утро, пролет, вятър, зелен цвят, нотата ЮЙ (СИ), кисел вкус, гняв, планетата Юпитер, черен дроб, жлъчен мехур, сухожилия, нокти, очи, числата 3 и 8; хората от този тип са слаби, с висок ръст и атлетично телосложение, старателни и безинициативни;
ОГЪН (горещ, ярък, издига се нагоре) – юг, ден, лято, зной, червен цвят, нотата ЧЖЕН (ЛА), горчив вкус, радост, планетата Марс, сърце, тънки черва, кръвоносни съдове, език, числата 2 и 7; хората от този тип са набити (с плътно телосложение), розова кожа, сприхави, амбициозни и мнителни;
ЗЕМЯ (приема посевите и дава урожай) – юго-запад и център, края на деня, края на лятото, влага, жълт цвят, нотата ЦЗЮЕ (ФА-диез), сладък вкус, размисъл, планетата Сатурн, стомах, далак, задстомашна жлеза (панкреас), мускули, съединителната тъкан, устната кухина, числата 5 и 10; хората от този тип са набити, с окръглено лице и изпъкнал корем, спокойни и замислени;
МЕТАЛ (твърд, поддава се на деформация) – запад, вечер, есен, сухост, бял цвят, нотата ШАН (МИ), остър вкус, мъка, планетата Венера, бял дроб, дебело черво, кожа, космите, нос, числата 4 и 9; хората от този тип са с астенично телосложение, тънки крайници и бледа кожа, дребнави и склонни към меланхолия;
ВОДА (студена, тече надолу) – север, нощ, зима, студ, черен цвят, нотата ГУН (РЕ-диез), солен вкус, страх, планетата Меркурий, бъбреци, пикочен мехур, костите, ушите, косата, числата 1 и 6; хората от този тип са слаби (мършави) имат издължено туловище и къси крайници, мургави, затворени (неоткровени) и подозрителни.
Забележка: очевидно е, че числата по У СИН дават още един порядък на взаимодействие между елементите (виж схеми 5 и 6), който не съвпада с пораждането и подчинението. Този порядък (ВОДА – ОГЪН – ДЪРВО – МЕТАЛ – ЗЕМЯ) понякога го наричат ред на съществуването и той доста често се среща в древните литературни паметници.
Във варианта СЯНТЯН елементите на У СИН се разполагат кръстообразно (Огъня е горе, Земята в центъра), а във варианта ХОУТЯН – по кръг (Огъня е горе).

Съществува още един порядък на У СИН (виж схеми 7 и 8), наречен ред на пребиваване, който отразява най-древните представи за кръговрата на началата в природата и стопанските дейности: ВОДА – ДЪРВО – МЕТАЛ – ОГЪН – ЗЕМЯ (пепел, прах). В тази последователност се вижда прехода от бурния растеж (ВОДА – ДЪРВО) към угасването (ОГЪН – ЗЕМЯ). 
   

                   
image                                                                                      


ТРАДИЦИОННА КИТАЙСКА МЕДИЦИНА ЛЮ ЦИ (ЧАСТ 3)

                            
image


В най-древните текстове вместо за пет елемента понякога се говори за шест: към Дървото, Огъня, Земята, Метала и Водата се добавя и елемента ”Храна”. По-късно от учението за У СИН се отделило като самостоятелно направление – учението за ЛЮ ЦИ (шесте ЦИ). Тези две учения са се развивали паралелно и до 3-1 век до н.е. са се оформили окончателно, но учението за ЛЮ ЦИ не получило широко разпространение.
Йероглифът (ЦИ) има около 30 различни значения. Философският му смисъл е близък до понятието енергия, но целенасочена енергия, т.е. изпълняваща определена функция. В научната литература ”ЦИ” обикновено се превежда като ”енергиен агент” или ”потенциал”, във философията като ”пневма” (гръцки), а мистично-религиозният й смисъл е ”прана” (санскрит). ЦИ определя същноста на който е да е предмет или явление. По този начин всеки един от елементите У СИН притежава свое собствено ЦИ. Например, ЦИ на Огъня му позволява да бъде горещ, да се издига нагоре, да поражда Земята, да подчинява Метала и т.н. При нарастване или изтощаване на елемента, количествено се променя не самия елемент, а неговата ЦИ.
Забележка:”ЦИ” се произнася близо до ”ти”, но в никакъв случай ”цъй”. Произношението ”чи” е характерно за Корея и южен Китай, ”ки” – за Япония, ”кхи”- за Лаос, Камбоджа и Виетнам.
Учението за ЛЮ ЦИ в голяма степен повтаря учението за У СИН, но използва не един Огън, а два: първичен Огън-управник (ЦЗЮНХО) или Огън 1 и вторичен Огън-министър (СЯНХО) или Огън 2. Останалите четири елемента (Дърво, Земя, Метал и Вода) практически са идентични със съответните от У СИН и имат сходни свойства. Вече знаем, че У СИН описват посоките на света: Дърво – изток, Огън – юг, Метал – запад, Вода – север и Земя – център. ЛЮ ЦИ също описват посоките, но не в плоскост, а в пространството и без да отчитат центъра: Дърво – изток, Огън 2 – юг, Метал – запад, Вода – север, Огън 1 – горе, Земя – долу.
Важен е въпросът за взаимовръзката между ученията за У СИН и ЛЮ ЦИ. Ако разгледаме кръстообразното (СЯНТЯН) разположение на У СИН (виж схемата), лесно се забелязва, че съществуват шест варианта на разположение на четирите елемента около петия (централен) елемент. На всеки един от шесте варианта на разположение от У СИН съответства една от ЛЮ ЦИ. По този начин, всяка една от ЛЮ ЦИ определя отделен вариант на взаимодействие между У СИН, свързано с особеното им взаимно разположение. Както се вижда, обичайното разположение на У СИН, това на схемата (определящо взааимното съзидание и подчинение) – съответства на ЦИ на Земята. Останалите пет разположения (съответстващи на останалите пет ЦИ) могат лесно да бъдат изобразени графично, но сведенията за взаимовръзката им с У СИН са твърде противоречиви.
Може да се види и връзката между ученията за ИН – ЯН и ЛЮ ЦИ. Ако се разположат шесте елемента на ЛЮ ЦИ (Дърво – Огън 2 – Земя – Метал – Огън 2 – Вода) по върховете на правилен шестоъгълник (виж рисунката), то може да се отделят две тройки елементи, които са обединени от два взаимно пресичащи се равностранни триъгълника (напомнящи за звезда на Давид). Единият от тези триъгълници се отнася към категорията ЯН (Вода – ТАЙЯН; Огън 2 – ШАОЯН; Метал – ЯНМИН), а другият към ИН (Земя – ТАЙИН; Огън 1 – ШАОИН; Дърво – ЦЗЮЕИН). Това нареждане се приема в даоиската космогония и алхимия, но в традиционната медицина се използва много рядко.
Съхранил се е и древният линеен ред ЛЮ ЦИ, който е аналогичен на реда на пребиваване У СИН (виж в предишната публикация схеми 7 и 8). Тази последователност понякога се използва при хронологичните изчисления: Вода – Дърво – Метал – Огън 2 – Огън 1 – Земя.

www.facebook.com/ONNURI.SuJok



Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22806244
Постинги: 12496
Коментари: 17583
Гласове: 23503
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930