Лъжата за климата (Част 5)

Posted on септември 19, 2017 by TT-K



Различни климатични промени на планетите Някои изненади ни карат да предполагаме, че лъжите не са продукт на самата наука, а на онези, които търсят чрез нея политическо облагодетелстване. Защото ако Слънцето – като централна планета на нашата система – предизвиква космически последици, при това по-скоро чрез електромагнитни енергии, отколкото чрез светлина и топлина, те не би трябвало да засягат само Земята. И именно за тези неща отдавна има ясни потвърждения. Още на 29 април 2007 г. електронното издание на лондонския Таймс публикува новина под заглавие „Изменението на климата удря Марс“. „Марс е подложен на внезапни климатични промени и те се извършват толкова бързо, че южната полярна ледена шапка би могла да изчезне, пише Джонатан Лийк… Американски учени от НАСА твърдят, че след 1970 г. червената планета се е затоплила с 0,5 градуса. През същия период подобно затопляне се случва и на Земята. Понеже Марс няма живот, бързата промяна може да бъде само природен феномен“. Директорът на Главната астрономическа обсерватория Пулково в Санкт Петербург, Хабибуло Абдусаматов, прави подобно изявление: „Данните от Марс са доказателство, че сегашното земно затопляне е предизвикано от промени в Слънцето… Дълготрайно увеличаване на излъчването загрява както Земята, така и на останалите планети… Произведеният от хората парников ефект през последните години има твърде малък принос за покачване на температурата, несравним с повишаването ѝ от слънцегреене.“ Подобни факти са известни от години и за други планети, при това без никаква индустриализация. На 4 май 2006 г. американският Today съобщава: „Нови бури на Юпитер намекват за повишени температури.“ Тези редове се основават на публикувано през април 2004 г. в Nature изследване, което описва започващите климатични промени. Според изчисленията на Филип Маркус от университета „Бъркли“ затоплянето през последните четири години е достигнало 10 градуса по целзии. На 26 юли 2006 г. АБЦ Нюз съобщава: „Плутон изглежда се затопля.“ Учени от Тасманийския университет откриват, „че най-малката планета от Слънчевата система не се охлажда“, въпреки че се очаква обратното, защото след 2002 г. силно елиптичната ѝ орбита отново я отдалечава от Слънцето. Брой 18 на Nexus съдържа и други съобщения за промени по нашите планети ( с изключение на Меркурий), но най-вече на „далечните“ като Уран и Нептун. Така много от лъжите на НАСА са разкрити Но не само планетите отдавна преживяват затопляне, това засяга и техните спътници. На http://www.scienceagogo.com е публикувано съобщение за глобална климатична промяна на тритон, най-големият спътник на Нептун. В статията от 28 юни 1998 г. четем следното: “ Установено е глобално затопляне на тритон“. „Не само Земята страда от затопляне. Според наблюденията, известни с космическия телескоп на НАСА „Хъбъл“ и с други наземно базирани инструменти, температурите на най-големия спътник на Нептун драстично са се покачили от 1989 г., когато наблизо прелита космическата сонда „Вояджър“. При това повишаването е толкова голямо, че образуващият повърхността на Тритон замръснал азот се е превърнал в газ и тънкият атмосферен слой намалява ежедневно. Според астронима Джеймс Елиът, професор по „Земни, атмосферни и планетарни науки“ при Технологическия институт в Масачузетс, „Тритон изживява период на затопляне поне от 1989 г.““ На друго място открих научно съобщение на руската академия на науките в Новосибирск от 1997 г. Д-р Алексей Дмитриев, професор по геология и минералогия, представя публично сензационния труд Planetophisycal State Of The Earth And Life („Планетарнофизическо състояние на земята и живота“), чиято съкратена версия се намира в Интернет. Той доказва, че магнитните полета и яркостта на планетите от нашата Слънчева система се променят, че атмосферата на Марс се уплътнява, а магнитното поле на Юпитер се е удвоило. Долавя се разлика и в магнитосферата на Уран, а тази на Нептун се повишава. Двете планети изсветляват и атмосферните им качества се изменят. Най-общо се установяват промени в три категории: енергийните полета, яркостта на атмосферите. Освен това след 1901 г. магнитното поле на Слънцето се е увеличило с 230 процента, а многократно повече е нараснала и плазмената дейност. Учените от Новосибирск установяват, че „цялата Слънчева система се движи в енергийна зона, която е различна – просто е по-висока. Дмитрев прави и следната декларация: „Енергийното нарастване ще промени основната структура и цялостния строеж на материята в Слънчева система. Планетите ще бъдат изтласкани малко встрани от Слънцето, а атомите и молекулите, от които сме изградени, ще се издължат физически.“ Тук можем ясно да разпознаем как един процес, осъществен в Слънцето и влияещ върху цялата планетарна система, се премълчава, изопачава и с помощта на масмедиите се използва за сплашване и внушаване, че Земята мутира до жизнено враждебно и опасно място единствено и само поради замърсяването и природата. Сега ще се опитам да рзгледам цялото по рзличен начин. Оправдано ли е усещането на толкова многобройни отговорни фактори, че евентуална климатична катастрофа на нашата планета ще доведе до фундаментални промени? Преди всичко тя не е предизвикана от хората – макар привържениците на твърдата линия с удоволствие биха извлекли от това определени предимства – а се приближава към нас от Космоса, което в крайна сметка ще повреди и хардлайнерските контролни системи. Фактически може да се установи, че нашето Скънце е разтърсено от максимално количество експлозии. Много често тези изригвания освобождават урагани и частици. Все повече нараства натискът, с който те се стремят да нахлуят в земното магнитно поле, което е обичайно сигурен щит срещу космическото лъчение. Това обаче все по-драматично се отразява върху хора, животни, растения и чувствителни техники. Естествено климатът и нашите атмосферни условия също са заплашени от природни катастрофи. Ето и мнението по този въпрос на ръководителя на американската „Програма за изследване на атмосферата“ Ричард Бенке: „Скоро ще се случат лоши неща.“ А Джон Кейпермън от университета в Минесота допълва: „Бъдещите щети от слънчевите бури ще придобият такива измерения, че днес изобщо не можем да си ги представим.“ На 16 декември 2008 г. под заглавие „Гигандската пукнатина в земното магнитно поле“ НАСА съобщава следното: „Петте космически станции на НАСА „ТЕМИС“ откриха в земното магнитно поле пукнатина, десетократно по-голяма от всичко, които досега можеше да се предполага. Слънчевите ветрове могат да навлизат през отвора и да „загрят“ магнитосферата със силни магнитни бури. И все пак най-голямата изненада не е самата пукнатина. Изследователите са истински смаяни от неочаквания и странен начин, по който той е възниквал и е преобърнал дълготрайните представи на космическата физика. Идните години ще бъдат особено любопитни… Според Дейвид Зибек, научен изследовател на „ТЕМИС“ от космиеския център „Годар“ в Мериленд „… могат да възникнат геомагнитни бури, много по-силни от наблюдаваните досега. Самото откритие променя представите ни за взаимодействията на слънчевия вятър с магнитосферата.““ Следователно Слънцето „излъчва електромагнитни частици. Какво става обаче със светлината и топлината? Вече съществуват нови теории, според които в мрачния Космос с температури от порядъка на 270 градуса не може да има никаква топлина. Досега тезата се оиддържа от гении като Никола Тесла и Виктор Шаубергер, но към тях вече се присъединяват и други застъпници на теорията за студа. Защото ако всички слънца са студени колкото скосмическата им среда, а светлината и топлината възникват едва при съприкосновението на планетарните атмосфери с кислорода, това би било абсолютно логично и вероятно ще предизвика фантастично и фундаментално преосмисляне. Слънцето изпраща енергийно лъчение, което произвежда толина, светлина и синьо небе едва при свързване със земния въздушен кислород. В научното списание „Космос и Време“ изследователят и писател Матиас Хертел ни насочва към астронома Хайних Вилхелм Олберс, който през 1826 г. проучва защо небето не е осветено нощем. „Ако в една-единствена галактика се намират милиарди слънца и всички излъчват светлина, а същевременно съществуват и милиарди галактики, то нашият Космос наистина трябва да е бляскаво осветен.“ Но тук очевидно парадоксалното е, че Хертел отдавна стига до основата и изненадва с практически познания и брилянтна логика: нашето Слънце е ледено студено! Източник: Откъс от книгата на Ян ван Хелсинг и компания „Политически некоректно“ – темата е написана от Йоханес Холей