Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 10:36 - И в XXI век продължават да ги смятат за грешници, носещи лош късмет
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове:
0



  "Белите вдовици" - историята на една жестока традиция

И в XXI век продължават да ги смятат за грешници, носещи лош късмет

 АВТОР: ЕМИ МАРИЯНСКА / 16 ЮНИ 2017 / 19:40    

imageНевръстна и възрастна "бели вдовици"


Индия е смятана за най-мистичната страна в света. Там времето сякаш тече "бавно", а традициите се спазват такива, каквито са били преди хиляди години. Хубаво ли е това, от гледна точка на съвремието ни? - Има както положителни, така и много негативни страни. Една от най-лошите и несправедливи традиции в тази уникална страна, е дискриминационното отношение към жените-вдовици.

Наричат ги "бели вдовици", защото от овдовяването си нататък те са задължени да носят само бяло сари - забранен им е всякакъв друг цвят дреха и носенето на каквито и да било украшения. Животът на тези жени, някои от които са овдовели още като малки момичета, продължава като "смърт на живо". Според местните схващания, обаче, тяхната участ е заслужено наказание за грехове от минал живот, които в сегашния трябва да изкупят.

image

В народопсихологията на индийците има много любопитни характерности в отношенията между мъжа и жената. Жената, напр. не трябва да се обръща към съпруга си по име, а да му говори на "Ви", в знак на уважение към него. В същото време, сякаш за "баланс", наказуемо е не женското прелюбодеяние, а мъжкото. Очевидно се предполага, че жената по принцип не трябва да изневерява на мъжа си. Що се отнася до обръщението, то има и друг - суеверен смисъл - че произнасяйки името на мъжа си, жената съкращавала жизнените му дни с толкова, колкото пъти го е назовала по име.

Индийските жени треперят да не се разболеят мъжете им, и когато това се случи, трябва да постят, за да "изкупят" болестта му. Те винаги следват съпруга си, т.е. вървят след него, и нямат право да му противоречат, или да го укоряват за каквото и да е. Индийската жена трябва да мие нозете на съпруга си, в знак на пълното си подчинение на неговата воля. Още като съвсем малки, момичетата се научават да зачитат мъжа като бога на земята, от когото зависи съдбата им.

imageБраковете на невръстни момичета с възрастни мъже, ги обрича на опасността да се превърнат в "бели вдовици"

И всичко това, векове наред, та до наши дни, превръща индийските жени в жертва на една традиция, подвластна не толкова на религиозни, колкото на  суеверни схващания. Млади момичета треперят да не умрат мъжете им, за да не се превърнат в "бели вдовици". Предпочитат брака без любов - често с възрастни и болни мъже, пред "бялото вдовство".

В някои щати на Индия тази зловеща традиция се спазва безпрекословно и могат да се срещнат дори 7- годишни "бели вдовици", омъжени по уговорка за възрастни мъже.

image

Според някои съвременни културолози, "бялото вдовство" е явление, което само по себе си е дискриминационно по отношение на жените. Защото да се родиш момиче в Индия, вече означава "лоша карма", подложена на риска от вдовството.

imageМлада "бяла вдовица", в състоянието на кратко щастие сред розовия цвят на празника Холи

Ако жената овдовее и се превърне в "бяла вдовица", животът й тутакси се превръща в същински ад. Първото, което правят с нея, е да отрежат косите й и да й надянат бялото сари. От този момент нататък такава жена е като белязана - разпознаваема е и по облеклото, и по липсата на каквито и да било украшения по нея, като гривни, гердани и обеци, характерни и любими аксесоари на индийската жена. "Белите вдовици" не участват в никакви увеселителни, или обществени мероприятия. Те са длъжни да водят аскетичен живот и да постят - храната им е една чиния безсолен ориз на ден.

imageНа тях им се полага само по една паничка безсолен ориз на ден

Поверията допълнително обричат тези жени на самотен и ужасен живот. Суеверните вярват, че дори сянката на "бяла вдовица" носи нещастие. В по-фанатично настроените фамилии, от вдовицата се отричат дори децата й. Жените са принуждавани да напуснат семейния дом, което е за предпочитане пред унижението да бъдат постоянно отритвани от роднините и близките си. Много "бели вдовици" излизат бездомни на улицата, където просят милостиня.

imageНякои предпочитат улицата, пред униженията на роднините вкъщи

И ако всичко това ви изглежда жестоко и най-вече - несправедливо, то то е направо хуманно, в сравнение с един друг, за щастие вече забранен обряд: До XIX век, в някои индийски щати са изгаряли жената заедно с покойния й съпруг. Как ставало това? - Направо ще ви настръхнат косите - хвърляли жената в огъня, в който кремират съпруга й. Някои жени, в отчаянието си, до такава степен полудявали, че сами се хвърляли в огъня и дори помагали да го разгарят, за да свършат мъките им час по-скоро!.. Други, които се опитвали да избягат, били завръщани обратно в огъня със сопи, от роднините на покойника.

imageМиниатюра - обрядът "сети" - изгаряне на съпругата, заедно с покойния й мъж

Официално този жесток ритуал бил забранен през 1987 г. , но според запознати, все още се практикува на някои места. Очевидно на властите им е известно това, защото е легализирана една възможност за избор - ако вдовицата предпочете огъня пред "бялото вдовство", може да подпише документ, че иска да бъде кремирана заедно с покойния си съпруг.

Всичко това, което изглежда така първобитно и антихуманно в представите на цивилизованите народи, в Индия е дълбоко вкоренено в народопсихологията и традиционното мислене. От векове е насадено схващането, че мъжът умира, понеже жена му е виновна за неговата смърт и ще трябва да изплаща за греховете си до края на земните си дни.

imageВ ашрама получават разбиране една от друга

Много "бели вдовици" отиват в свещения град Вриндаван. Според религиозните схващания, ако умре в този град, овдовялата получава освобождение на духа и прекъсва кръга на лошата карма. Т.е., това може да се приеме като едно благородно решение на "бялата вдовица", да предпази от лоша карма момичетата от рода, на поколенията след нея.

imageСвещеният град Вриндаван

Ашрамите във Вриндаван са пълни с такива жени, нарочени за грешници, и оставени на единствената утеха да изкупят "вината" си чрез собствената си смърт в свещения град. Поради общата си участ, "белите вдовици" намират утеха, разбиране и човешко отношение, една от друга. Тези жени вече нямат роднини, и това е подтискащо усещане, ако човек го преживява съвсем сам, без подкрепата на себеподобните по съдба.

В ашрамите във Вриндаван се работи. Жените се занимават с ръкоделие и рисуване, а останалото време прекарват в молитви. Вриндаван не е единственият град-убежище на "бели вдовици" - в Индия има няколко такива.

В последните години много благотворителни организации се опитват да помагат на "белите вдовици", те да се приспособят към новия си начин на живот и да получат лечение, когато това е необходимо. В Индия вече има и обществени организации, които открито се изправят в защита на нещастните жени - срещу дискриминационното отношение към тях; апелират за закон за забраната на антихуманната традиция. Много млади момичета и жени са изложени на опасността да се превърнат в нейна жертва, и това е още една причина за назряващия протест срещу нея. Всичко говори, че в страната вече съществува едно противопоставяне, което търси решение на проблема, но за жалост, традицията се оказва по-силна от опитите за промяна. И макар в индийското общество да се забелязва желание за избавяне от примката на предразсъдъците, отношението към "белите вдовици" и в XXI век, остава непроменено - такова, каквото е било преди векове - като към прокажени.

Еми МАРИЯНСКА




Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 19973828
Постинги: 11111
Коментари: 17067
Гласове: 22118
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930