Терор и Страх

КАТЕГОРИЯ: СТАТИИ - В ПОНЕДЕЛНИК, МАРТ 14, 2016 

http://www.zahariada.com/  
Д умата ,,терор" идва от латински и означава ,,ужас". Счита се, че е била използвана за първи път от Аристотел. С нея той имал предвид силния страх и ужаса, които изпитват хората при неочаквани срещи със смъртта и небитието.
Понятието се запазва и в наши дни с него се обозначават системните насилствени действия от определената група хора над друга. Те винаги са на макроравнище, най-често политическо или икономическо, и съответно се водят срещу фигури с високо обществено положение.

Терористите се стремят да предизвикат хаос и объркване в структурите на обществото. Насилието за тях е инструментална форма на агресия. Тя се явява средство за постигане на друга цел. Това те правят чрез всяване на страх в съзнанието на масовия гражданин. В крайна сметка стремежът е да се постигне дезориентираност в работата на държавните и правоохранителните органи и така да се удовлетворят някакви иначе отхвърлени, незаконни искания. Единно определение за ,,тероризъм" отстъпва, но по същество винаги е налице активно и целенасочено погазване на общоприетите правови норми. Терминът започва масово да се използва в края на XVIII век във Франция. Якобинците често го употребявали по отношение на самите себе си и винаги с положителен оттенък. Но в хода на самата Френска революция през 1789-1794г. думата ,,терорист" променя смисъла си. Той става оскърбителен, синоним на,,престъпник". Малко по-късно, през 1789г., речникът, издаден от Френската академия на науките, го определя като ,,човек, подвластен на система за страх".

Съвременните експерти, изучаващи феномена на тероризма, отделят шест основни типа:

1. национален тероризъм
2. религиозен тероризъм
3. тероризъм, подкрепен от държавата
4. ляв екстремистки тероризъм
5. тероризъм на десните екстремисти
6. тероризъм на анархистите

Терористичните групи са специфични, добре обучени, авторитарни военизирани формирования. Те имат широк достъп до финанси, техника, оръжие и взривни вещества, помещения и центрове за тренировка. Характерна е силно йерархичната структура. Функциите и отговорностите на всички са ясно определени и всяка промяна се разглежда като предателство. Най-отгоре стои лидерът, притежаващ неограничена власт над останалите членове. Техните роли са различни - могат да бъдат инициатори, организатори или преки изпълнители. Безкритично предани са освен към ръководителя и към идеалите, наложени от него в организацията, и към нейните задачи.   Можем да предположим, че тези цели и идеали са достатъчни, за да обяснят поведението на членове. Но, напротив - те съвсем не го изчерпват. Според някои изследователи най-значим фактор е силният стремеж за принадлежност към някаква група, организация или общество. Това често се наблюдава при хора, които в детството си са били жертви на системно унижение и насилие. В по-късна, зряла възраст възприятието и реакциите им към околните се оказват повлияни в посока трайна дезадаптация на личността.   Такива хора силно се нуждаят от определена социална роля. Веднъж достигната, макар и негативна, тя става двигател на поведението им. Едно евентуално изключване от организация е е равносилно на загубата на самоидентичност. В основата на действията им са обособени следните мотиви:

1. Меркантилни - при тях тероризмът е начин за спечелване на определени материални облаги - финансови или други;
2. Идеологични - изразяват потребността от присъединяване на отделните индивиди в една обща група, изградена в съгласие с техните ценности и схващания;
3. Мотиви за преобразяване и активна промяна на света - индивидът в миналото е преживял дълбока несправедливост. Като виновен определя околния свят;
4. Властови - воден от тях, терористът всячески се стреми към подчинение и контрол над другите. Всявайки паника и страх, той се опитва да стабилизира своето могъщество и доминиране;
5. Мотиви, продиктувани от интерес и привлекателност на терора - като начин на живот Хората, при които те са налице, се привлечени от свързания с насилието риск, от изпълнението и дългосрочното планиране на престъпни актове.
6. Приятелски - реализират се в привързаността между отделните членове в групата. Причини за възникването им могат да бъдат отмъщение за загинали приятели, участие в терора по наследство, понеже някой от роднините им се е занимавам с това, и др.

Известният руски учен акад. Д. Ольшанский отделя три основни синдрома, характерни за определените типове терористи. Те са следните:

1. Синдром ,,зомби" - проявява се в естествената свръхбоеготовност и активност срещу конкретен враг (реален или хипотетичен) и в склонността към целенасочени бойни действия. Това е ,,синдром на боеца". Тези хора постоянно се намират в условията на война. Те всячески избягват спокойствието и мира, боравят професионално с оръжие.
2. ,,Синдром ,,Рамбо" - изразява се в определена невротична структура на личността, която е раздирана от силни чувства като тревога, вина, мъка и отвращение. За тези хора е характерна доброволно поета,,мисия" за спасяване на света или други благородни и алтруистични каузи, позволяващи да се рационализират и реализират агресивните стремежи.
3. ,,Синдром на камикадзето" - свойствен е за терористите самоубийци, целящи в хода на терористичния акт своето и на своите жертви унищожаване. Към основните психологични характеристики тук се отнася екстремната готовност за саможертва. Терористът камикадзе е щастлив, че има възможността да отдаде живота си, отнасяйки със себе си колкото може повече врагове. Присвоявайки си правото да се разпорежда с чужди животи, той напълно преодолява страха от собствената си смърт. Много свидетелства говорят за това, че терористите се страхуват не толкова от смъртта, колкото от предполагащите я обстоятелства - раняване, безпомощност, вероятност за попадане в ръцете на полицията, издевателства от противника и др. Затова по-скоро са готови да умрат, отколкото да останат живи.