2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
- Антония Михайлова
- 7 март 2016 г. в 00:13 Последна промяна:
6 март 2016 г. в 23:49
През 80-те години на миналия век правителството на СССР издава постановление за изучаване на Световния океан. Предстояло да се усвояват находища на нефт и газ, открити в актическия шелф, но възникнал проблем: залежите били на повече от 400 метра под водата. По-лесно било да се полети в Космоса, отколкото да се доберат до тях.
Ръководството на Съветския съюз искало да изясни, може ли човек да се спусне на свръхдълбочина, да поработи там неопределено време и да се върне на повърхността жив.
Решаването на задачата било поръчано на изследователския институт по спасяване и подводни технологии в гр. Ломоносов и през 1987 година на територията на института „израснал“ хипербарният комплекс ГБК-50, позволяващ да се имитира водолазно спускане на дълбочина до 500 метра.
Оставало да се намерят акванавти, готови да рискуват живота си. Подобно нещо не било правено не само в СССР, но и по целия свят и не било известно как ще реагира човешкият организъм.
Събрали се три екипажа по пет-шест души – най-добрите водолази в СССР, които преминали през задълбочено медицинско изследване. Сякаш тествали не гмуркачи, а космонавти – здравето им трябвало да бъде безупречно. Първото спускане – на дълбочина 400 метра – се състояло в края на 1988 година.
Един от доброволците станал научният сътрудник на института и бивш водолаз Анатолий Храмов. Той разкрил някои детайли от експеримента.
Хрущене и подсвиркванеСтоманеният тридесетметров цилиндър на барокамерата. Кубрик, санитарен блок, работен отсек, столова… Екипаж – подбиран специално. Двама лекари – единият веселяк, другият педант, и трима водолази изпитатели – работяга, романтик и здравеняк… Плюс Аналолий Храмов – спокоен и разумен моряк.
Барокамерата за експеримента била построена в гр. Ломоносов.
Снимка: Северозападна организация на руската Федерация на космонавтиката
Налягането е страшно – четиридесет пъти по-силно, отколкото на повърхността на Земята. Боли при мърдане. Диша се тежко и само през устата, а не през носа – при всяко вдишване ноздрите се слепват. Може да се получи баротравма.
В състава на въздуха е хелий и само малко кислород. Гласовете са пискливи, като на персонажите на анимационните филми. От речта изчезват всички съскащи и глухи звуци. Плътността на въздуха е такава, че…
„Ако протегнеш пред себе си вестник и го изпуснеш внезапно, то той още секунда ще повиси във въздуха и чак тогава плавно-плавно ще се спусне“, разказва Анатолий Храмов.
Водолазите се наблюдават от лекари. Медиците вземат проби и ги предават на „Голямата Земя“ през шлюз. Десетки специалисти оценяват състоянието на храносмилателната, сърдечносъдовата, нервната система на изпитателите…
Най-трудно се вземала кръв.
„Отслабнахме силно. От нашата кръв излезе цялата течност, тоест вода. Кръвта беше гъста като йогурт или кетчуп. Вземаха я с игли, дебели колкото пълнител на химикалка. Беше зловещо. Чувахме хрущене и подсвиркване. Някои припадаха“, спомня си Анатолий Храмов.
Борш от глухарчетаВодолазите били хранени щедро с най калоричната храна на Министерството на отбраната, но те отслабнали пред погледа на всички – минус десет килограма за две седмици. Шницели, супи, пържоли на дълбочина 400 метра нямали смисъл, тъй като вкусът към храната на доброволците „атрофирал“.
Анатолий Храмов е посветил целия си живот на водолазното дело.
Снимка: Северозападна организация на руската Федерация на космонавтиката
„Месото напомняше гума, хлябът – пемза, а млечната супа с макарони изобщо на нищо не приличаше… Не ни се ядеше. Ако ни завържеха очите и ни дадяха глухарчета, щяхме да кажем, че това е борш. Вкусът не се промени само на меда и на пържените яйца“, обяснява водолазът.
С всеки ден ставало все по-тежко. Водолазите не просто трябвало да живеят, но и да работят в барокамерата.
Един от отсеците бил пълен с вода. Акванавтите се спускали в него и изпълнявали стандартни водолазни работи – изпилвали метални пръти, рязали капронови въжета, поставяли фланцови уплътнения и успоредно изпитвали опитни образци на водолазна екипировка.
Забравените героиЗасекретеният експеримент продължил 28 дни плюс няколко седмици декомпресия – бавно понижение на налягането. Ако водолазът ен върне веднага от голяма дълбочина, то той ще загине. С кръвта се случва същото, както и с газираното, когато го разклатиш. Тя ще се „взриви“ и ще потече като пяна от устата.
Дългочаканото излизане на сушата. Водолазите, които загубили не само вкус, но и обоняние, били посрещнати от служителите и началниците на института с букети.
„В носа ни удариха всички миризми на света – маникюрният лак по ноктите, парфюми, кремове, цветя. Някои от нас успяха да козируват и веднага припадаха“, разказва Храмов.
Студено е да се спи в барокамерата заради голямата концентрация на хелий във въздуха.
Снимка: Северозападна организация на Руската федерация по космонавтика
През 1991 година водолазите покорили нова дълбочина – 500 метра, а Храмов бил назначен за командир на екипажа. Акванавтите трябвало да издържат две седмици. Не успели.
„Накрая започна да ни се струва, че полудяваме – признава командирът на екипажа. – Елементарни тестове за логика ни се удаваха с голям труд. Сложно беше да се мисли, а главата ти сякаш е стисната в менгеме. На тринадесетия ден от експеримента решиха да ни евакуират.“
Най-важното – водолазите останали живи, макар че експериментът ударил по тяхното здраве. Например активирали се заболявания с наследствена предразположеност.
За успешно проведения опит хидронавтите изпитатели били наградени. Анатолий Храмов получил званието Герой на Съветския съюз, но скоро страната се разпаднала и всички забравили за подвига на съветските водолази.
Опитът послужил при изваждането на „Курск“„През 90-те години държавният кораб на страната без рул и платна се носеше към пропастта. Армията и флотът бързо станаха фокус на всички мислими и немислими злини. Техника, оръжие и цели кораби започнаха да се разпиляват във всички посоки…
Тази участ не избегнаха и спасителните кораби с водолазни комплекси. Те бяха разрязани и разпродадени – с горчивина констатира Анатолий Храмов. – В средата на 90-те в състава на ВМФ имаше около 15 спасителни кораба, включително легендарния „Владимир Трефолев”. Сега те може да се преброят на пръсти… на едната ръка. От старото величие не остана и следа.
Но добре подготвените хидронавти били налице и си спомнили за тях чак когато „ударил гръм“.
През август 2000 година в Баренцово море потъва атомната подводница „Курск“. В нейното изваждане участват водолази от седем страни. Един от командирите на руските водолази бил Анатолий Храмов. По думите му те поели върху себе си най-тежката и опасна работа. Те изпълнили своята мисия, рискувайки живота си, и дори норвежките спасители от кораба платформа „Регалия“ в един глас отбелязали: „Водолазите от всички страни има на какво да се научат от руснаците!“
„Вярвам, че проведените експерименти не бяха напразни. „Курск“ беше потънал на 108 метра и за нас това беше плитко“, казва Анатолий Храмов.
ВпрочемВ Америка научните дълбоководни изследвания се смятат за перспективни и се провеждат и до днес. Един от ярките експерименти е проектът на НАСА „NEEMO”.
В Атлантическия океан, близо до бреговете на Флорида, на дълбочина 19 метра е построена лабораторията „Аквариус“. В подводния дом са създадени условия като на орбиталната станция. Екипажи от няколко акванавти отработват излизане в Открития космос и дори имитират кацане на астероид. Резултатите от програмата се използват в пилотираната космонавтика.
© NASA
В експеримента е участвал и учен от Русия – инструкторът по извънкорабна дейност и служител на хидролабораторията на Центъра за подготовка на космоанавти Максим Зайцев. По думите му царството на Нептун заслужава не по-малко внимание от Космоса.
„Най-дълбоката точка на Земята е Марианската падина, нейната дълбочина е 11 километра. В нея са се спускали само трима души, а в Космоса са летели петстотин! Не сме изучили своя дом, своята планета, но активно се стремим към други галактики – отбелязва ученият. – Затова с две ръце съм „за“ подводните експерименти и колкото повече са те, толкова по-добре.“
ПсихоЛалия без край...
Какво всъщност се случва с американското...