Йерархията и състраданието КАТЕГОРИЯ: СТАТИИ - В ПОНЕДЕЛНИК, НОЕМВРИ 23, 2015  http://www.zahariada.com/ Смятам, че е необходимо да засегнем и тази тема. Сигурно и самите вие сте забелязали, че е много по-лесно да съчувстваме на някого в мъката и нещастието му, отколкото да съпреживеем радостта и триумфа му.

   Когато срещаме нещастен човек, той по всички показатели е ,,под нас" в йерархията и тогава е много лесно да му съчувстваме. Това ни помага и да се изживяваме като ,,добри" хора и същевременно и израз на нашето успокояване, че той не е над нас, нито ни е конкурент в този момент. Това съчувствие вид благодарност, че е под нас и ни дава възможност да преживеем своята сила, контрол и доброта, като му помагаме.

   Затова просенето е доходен бизнес!
   Затова има много удавници в женски сълзи!
   Затова чрез умело играната роля на жертви можем успешно да манипулираме другите!
   Затова демонстрирайки нещастието си можем да получаваме неща, които по друг начин е невъзможно!
  
    Николай Рьорих е написал прекрасен разказ в ,,Отворени двери" за стар викингски войн, който вдига наздравица за истинското приятелство, което той никога не е имал. И когато бойните му другари се възмущават и изреждат примери как са му помагали в мъка, болка и загуба, той ги изслушва, благодари им отново за някогашната подкрепа, но отбелязва, че в радостните му мигове, когато се е оженил за най-красивата жена в селището, когато е спечелил важна битка, приятелите му са проявили доста сдържано радостта си.

   За повечето от нас е много по-лесно да се държим човешки, внимателно, обгрижващо с хора, които в момента са слаби, тъжни и нещастни. Точно в този момент ние по никакъв начин не се чувстваме заплашени или доминирани от тях. Тогава е лесно да бъдем добри.

   Забележете, че завистта се поражда и насочва само към тези, които усещаме над себе си в йерархията, за които си мислим, че ни превъзхождат в някакво отношение - по-богати са, по-известни са, върви им, имат по-хубави приятели и т.н...

   Не се сещам за нито един случа, при който някой да завижда на друг затова че е тъжен, нещастен, беден, страдащ, неуспял, губещ, аутсайдер, пропаднал... Никой не завижда на хората, които са в основата на пирамидата. Но може да ги съжалява, да им съчувства, дори да им помага, защото именно това деликатно легитимира статута му над тези хора от ,,дъното". Това ги превръща в благодетели, спасители, съчувстващи и добри хора.

   Така че проявата на този вид съчувствие или състрадание просто е симптом, а не достойно за подражание поведение.

   Разбира се, има хора, които са осъзнали своята уникалност, прозрели са истините и са престанали да се съревновават с другите. Те са станали наистина чувствителни за случващото се около тях и тогава е възможно да се преживее съчувствие, което се превръща в истинска помощ. Емпатията води до съчувствие, високомерието - до състрадание. Състраданието е публично, демонстративно, съчувствието - невидимо. Съчувстващият човек може да помогне анонимно защото не го прави нито за бъдещи облаги, нито за да получи облекчение, че не е толкова зле колкото жертвата, на която помага. Такъв човек е в състояние с лекота и да се радва и ликува заради чуждата радост и успех именно защото съ-чувства! За такъв човек е възможно безусловната любов и тя всъщност е негово естествено състояние. Така, че от състрадание до съчувствие има съществена разлика. Едното е поза, маска, суета и компенсация на дискомфорта. Другото е израз на истинско човешко съпричастие на най-дълбоко ниво!

"With Love the onLy common Road to tRuth!" - Sympathy - URiah Heep

"Любовта е единственият път към истината!" - горе-долу, такъв е смисълът(превода).
Поздрави!